Решение № 28 от 30.1.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 791/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю., действащи чрез адв. М. К., срещу решение № 472/26.09.2023 г. по ч. гр. д.№ 1234/2023 г. по описа на Районен съд - К.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил, че Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. са загубили правото си да приемат наследството на покойния си наследодател М.Ю.М., т. к. не са заявили в определения им от съда срок дали приемат или се отказват от наследството. С въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, обосновани с твърденията, че З. М. Ю. и Г. М. Ю. са били лишени от възможността да се явят пред съда предвид трайното им пребиваване на територията на К.Н., а Р. С. М. - поради влошеното й здравословно състояние. Сочи се, че трите желаят да приемат наследството на М.Ю.М. и да погасят задълженията му към "Банка Д." АД. Насрещната страна – „Банка Д.“ ЕАД, е подала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна и е изложила доводи за правилност на обжалваното решение, чието потвърждаване претендира. В проведеното открито съдебно заседание трите въззивници се явяват лично и се представлява от процесуален представител; поддържат жалбата си и пледират за уважаването й, както и за присъждането на направените във въззивното производство разноски. Въззиваемата страна се представлява от пълномощник – юрисконсулт, чрез когото не оспорва жалбата и пледира за уважаването й; оспорва искането за присъждането на разноските пред въззивната инстанция и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателките съществува правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, т.к. макар производството по чл.51 от ЗН да се развива по правилата на охранителните производства, следва да се приеме, че право на жалба има не само молителят, по чието искане е образувано производството, но и лицата, които биват призовани да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател, т.к. съдебният акт засяга именно тяхната правната сфера по начин, който може да доведе до погасяването на техни субективни права. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от „Банка Д.“ ЕАД за определяне на срок на наследниците на покойният М.Ю.М., б.ж. на с. З., общ. К., да заявят дали приемат или се отказват от наследството му. Призованите към наследяване наследници са съпругата му Р. С. М., и дъщерите му З. М. Ю. и Г. М. Ю.. Съдът е разпоредил призоваването на Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. за открито съдебно заседание на 26.09.2023 г. от 08: 45 ч. и им е дал срок до първото по делото съдебно заседание да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател М.Ю.М.. Призовката за заседанието е била връчена лично на Р. С. М., а на З. М. Ю. и Г. М. Ю. призовките са били връчени, чрез майка им Р. С. М. срещу задължението за предаването им. В проведеното на 26.09.2023 г. открито съдебно заседание по делото нито една от Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. не се е явила. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че те губят правото си да приемат наследството на М.Ю.М., т.к. в предоставения им срок не са заявили дали го приемат или се отказват от него. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 17.01.2024 г., всяка една от Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. се явява лично и заявява, че приема наследството на своя наследодател М.Ю.М.. Въззивният съд намира, че жалбата на трите въззивници е основателна, т.к. те не са били надлежно уведомени за определения им от съда срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството на М.Ю.М.. Срокът по чл.51 от ЗН, в който призовано към наследяване лице следва да заяви дали приема или се отказва от наследството на своя наследодател, се определя от съда, респ. започва да тече от призоваването на лицето от съда. Този извод следва от самият текст на чл.51, ал.1 изр.1-во от ГПК, а именно районният съдия, определя срок на лицето, което има право да наследява, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, след като го призове. В случая първоинстанционният съд е определил срок на жалбоподателките, който не само не започва да тече от призоваването им, но и изтича с приключването на откритото съдебно заседание, за което те биват призовани за първи път от съда. С оглед на това въззивният съд намира, че срокът, в който Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. следва да заявят дали приемат или се отказват от наследството на М.Ю.М. не е изтекъл и те не са загубили своето право да заявят приемане или отказ от наследството му. Предвид направените от всяка от тях в проведеното то настоящия въззивен съд открито съдебно заседание устни изявления, че приемат наследството на наследодателя си, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което бъде разпоредено вписването на изявленията им за приемане на наследството в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН, водена от Районен съд - К.. Относно разноските: Искането на Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. за присъждането на разноски съдът намира за неоснователно по следните съображения: Производството по чл.51, ал.1 от Закона за наследството представлява особено охранително производство, а жалбата срещу първоинстанционното решение се разглежда по реда на чл. 278 от ГПК. Разпоредбата на чл. 541 от ГПК постановява, че в охранителното производство разноските са за сметка на молителя. В първоинстанционното производство процесуалното качество на молител има „Банка Д.“ ЕАД, но същото е приключило с благоприятен за тази страна съдебен акт. Повод за образуването и развитието на настоящото въззивно производство е не упражняването на процесуални права от молителя, а упражняването на процесуални права от страна на заинтересованите страни в производството - Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю., на които съдът признава право на жалба, т.к. обжалваният съдебен акт засяга правните им сфери. В настоящото въззивно производство именно Р. С. М., З. М. Ю. и Г. М. Ю. имат правен интерес от постановяването на благоприятен за тях съдебен акт, поради което по аналогия следва да бъде приложено правилото на чл.541 от ГПК и сторените в настоящото производство от тях разноски да останат за тяхна сметка. Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.2 от ГПК Окръжен съд – С.З.