Решение № 528 от 29.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10804/2022 г.

Предявени са искове от А. С. Н. и П. В. Н., срещу „Ф.И.“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните, че всеки от ищците, поотделно не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност сумата 352 252.73лв., от която: 1. 102 289.69лв. - равностойност на 52 299.89 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане считано от 16.12.2010г., 15 385.71 лв. - равностойност на 7 866.59 евро – договорни лихви, такси; 179 690.20 лв. - равностойността на 91 874.14 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, считано от 17.10.2010г.; 42 206.81 лв. - равностойност на 21 580.00 евро – договорна лихва; 738.19 лв. - равностойност на 377.43 евро - такси, 4 576.41 лв. - съдебни разноски; 7 365.72 лв. - съдебни разноски, представляващи задължение по Договор за ипотечен кредит сключен с „Юробанк България“ АД, впоследствие цедирано в полза на ответника, за дължимостта на което при условие на солидарност са издадени изпълнителни листи от 28.12.2010г. по гр.д. № 61770/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и от 01.02.2011г. по гр.д. № 61771/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.02.2011г., въз основа които е образувано изп.д. № 20115410403227 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н СГС, прекратено на 24.09.2016г., на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Претендират и присъждане на разноски. В исковата молба ищците твърдят, че солидарно заплатили в полза на ответника част от дължимите солидарно по изпълнителни листи от 28.12.2010г. по гр.д. № 61770/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и от 01.02.2011г. по гр.д. № 61771/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.02.2011г., по договора за кредит, след което и за остатъка от дълга образувано изп.д. № 20115410403227 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н СГС било прекратено на 24.09.2016г., на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Впоследствие правото на взискателя да търси удовлетворение на вземането си по пътя на принудителното изпълнение се погасило по давност, считано от 24.09.2019г. Твърдят, че три пъти – на 30.06.2020г., 07.06.2022г. и 27.06.2022г., поканили ответника извънсъдебно да им издаде удостоверение, че правото му да събира вземанията си от ищците, произтичащи от процесните изпълнителни листове и заповеди за изпълнение, е погасено по давност, но издаването на такова удостоверение им било отказано. Ответникът „Ф.И.“ ЕАД не оспорва, че образуваното срещу ищците изпълнително производство е прекратено поради перемпция на 24.09.2016г., на основание чл. 433, т. 8 ГПК, а правото му като кредитор да търси удовлетворение на вземането си по пътя на принудителното изпълнение въз основа издадените изпълнителни листи се погасило по давност, считано от 24.09.2019г. Изразява становище за частична недопустимост на исковете с възражението, че двамата ищци дължат солидарно общо по двата изпълнителни листа сумата 352 252.73лв. по двата изпълнителни листа, поради което искът на всеки от тях предявен поотделно за сумата 352 252.73лв., е недопустим за по 1/2ид.ч. от същата. По основателност на иска за сумата 352 252.73лв. – частично признава същия по отношение неизплатената от ищците част от нея в рамките на изпълнителното производство, преди прекратяването му по перемпция. Излага, че след връщане на изпълнителните листи от ЧСИ при прекратяване на изп.дело не е образувал ново такова или предприемал други мерки за събиране на вземането. В писмените отговори на отправените извънсъдебни покани за удостоверение от ищците не оспорил, че е погасено правото му като кредитор да търси удовлетворение на вземането си по пътя на принудителното изпълнение въз основа издадените изпълнителни листи по давност. Отказал издаване на удостоверение, т.к. по давност се погасило само правото му на принудително удовлетворение, но не и самото вземане, т.к. длъжника може да плати и погасено по давност вземане. Поради признанието на иска претендира в негова тежест да не бъдат присъждани разноски. За частта от сумата 352 252.73лв., която е платена от ищците в хода на изпълнителното производство, преди прекратяването му по перемпция изразява становище за неоснователност на исковете. За тях възразява, че са били дължими и законосъобразно платени преди настъпване на предпоставките за прекратяване, поради което в тази част искът е неоснователен. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК. Съдът намира същите за допустими така, както са предявени, поради следното: Действието на погасителната давност за солидарните длъжници е относително. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарния длъжник, чието вземане не е погасено по давност. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите – чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от изтекла давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл. 125, ал. 2 ЗЗД. След като отделни и самостоятелни облигационни правоотношения свързват кредитора с всеки от длъжниците, по всяко от правоотношенията могат да бъдат постановени различни съдебни решения, вкл. по искове по чл. 439 ГПК, основани на изтекла в изпълнителния процес погасителна давност. Така всеки от солидарните длъжници би могъл да предяви самостоятелен иск за установяване недължимост на вземането си по чл. 439 ГПК, като решението постановено между кредитора и един от солидарните длъжници не може да има значение на пресъдено нещо за останалите /в този см. Ал. К., "Облигационно право" - обща част, изд. 2002 г., стр. 528, така Решение № 24 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова/. Дали част от вземането, претендирано като недължимо, като погасено по давност, фактически е погасено чрез плащане от длъжниците по време на висящност на изпълнителното производство, преди прекратяването му поради перемпция и впоследствие настъпило погасяване на вземането по давност, има значение за основателност, а не за допустимост на исковете. По основателност на исковете съдът намира следното: Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че между А. С. Н. и П. В. Н. и „Ф.И.“ ЕАД, придобил вземането чрез цесия от „Юробанк България“ АД, е сключен Договор за ипотечен кредит. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита „Юробанк България“ АД се снабдил срещу ответниците, при условията на солидарност, с изпълнителни листи от 28.12.2010г. по гр.д. № 61770/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и от 01.02.2011г. по гр.д. № 61771/2010г. на СРС, по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.02.2011г., въз основа които е образувано изп.д. № 20115410403227 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н СГС, за сумата общо 352 252.73лв., от която: 1. 102 289.69лв. - равностойност на 52 299.89 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане считано от 16.12.2010г., 15 385.71 лв. - равностойност на 7 866.59 евро – договорни лихви, такси; 179 690.20 лв. - равностойността на 91 874.14 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, считано от 17.10.2010г.; 42 206.81 лв. - равностойност на 21 580.00 евро – договорна лихва; 738.19 лв. - равностойност на 377.43 евро - такси, 4 576.41 лв. - съдебни разноски; 7 365.72 лв. - съдебни разноски. Изпълнителното дело е прекратено на 24.09.2016г., на основание чл. 433, т. 8 ГПК, поради перемпция, а правото на взискателя да търси удовлетворение на вземането си по пътя на принудителното изпълнение се погасило по давност, считано от 24.09.2019г. Видно от Удостоверение от 14.02.2023г. по изп.д. № 20115410403227 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н СГС, за периода от образуване на изп.д. № 20115410403227 до прекратяването му по перемпция на 24.09.2016г., по делото са постъпили за погасяване на вземането внесени от длъжниците 45904.36лв., както и 233090.04лв., представляващи платена цена по проведената публична продан или общо 278994.40лв. Постъпила е и сума 7417.74лв., представляваща внесени от взискателя такси и разноски. При така установеното съдът намира, че исковете са основателни в частта за сумата 73258.33лв. за всеки от ищците, която е разлика над погасената от ищците в изпълнителното производство чрез плащане и получена цена на публична продан част от вземането в размер на 278994.40лв., и претендираната като недължима поради погасяване на вземането по давност сума в общ размер за всеки от ищците – 352252.73лв., формирана както следва: 102 289.69лв. - равностойност на 52 299.89 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане считано от 16.12.2010г., 15 385.71 лв. - равностойност на 7 866.59 евро – договорни лихви, такси; 179 690.20 лв. - равностойността на 91 874.14 евро – главница, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, считано от 17.10.2010г.; 42 206.81 лв. - равностойност на 21 580.00 евро – договорна лихва; 738.19 лв. - равностойност на 377.43 евро - такси, 4 576.41 лв. - съдебни разноски; 7 365.72 лв. - съдебни разноски, представляващи задължение по Договор за ипотечен кредит сключен с „Юробанк България“ АД, впоследствие цедирано в полза на ответника. Сумата от 73258.33лв. за всеки от ищците, не се дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност. Сумата от 278994.40лв., която е разлика над недължимата от всеки от ищците, поради погасяване на вземането по давност, в размер на 73258.33лв., до общо претендираната като недължима поради погасяване на вземането по давност в размер на 352 252.73лв., е също недължима, но на друго основание – като погасена поради плащане и получена цена на публична продан, предназначена за удовлетворяване вземането на взискателя. Затова в тази част, за сумата 278994.40лв., поради установената разлика в основанията за недължимост, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските съдът намира следното: Не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че в отговор на извънсъдебната покана на ищците за издаване на удостоверение, че правото му като кредитор да събира вземанията си от ищците, произтичащи от процесните изпълнителни листове и заповеди за изпълнение, е погасено по давност, ответникът е отказал с мотив, че по давност се е погасило само правото на принудително удовлетворение, но не и самото вземане, т.к. длъжника може да плати и погасено по давност вземане. С отговора на исковата молба ответникът е признал, че вземането е погасено по давност в непогасената чрез плащане в изпълнителното производство част, но също така е заявил, че с погасяване на вземането по давност не отпада задъжението му да подаде информация за съществуването му пред Централният кредитен регистър, т.к. то не може да бъде събрано принудително, но може да бъде платено доброволно. При така установеното съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, т.к. с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на иска. Ищците са заявили извънсъдебно на ответника, че считат вземането за погасено по давност, като по този начин са проявили инициатива за извънсъдебно разрешаване на спора, но ответникът от своя страна не се е съобразил с наведеното възражение и с поведението си е дал повод на ищеца да предяви иска. Съгласно изявлението му потвърдено и в настоящото производство кредиторът счита вземането за съществуващо, макар погасено по давност и очаква плащане, разполагайки и с изпълнителен лист, както и не е заличил същото като такова в Централният кредитен регистър. Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи разноски съобразно изхода от спора. Ищците са освободени от такси и разноски. Претендират да бъде присъдено в полза на адв.Н. Л. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за всеки от тях. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г., приложимата редакция - Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020г., възнаграждението възлиза на 8575.00лв. за всеки от ищците. Съдът намира, че предявените два иска са изцяло идентични по заявените правни и фактически доводи, както и отправеното до съда искане. Затова приема предвид възражението по размера на насрещната, с оглед фактическата и правна сложност на спора, и извършените процесуални действия, за необходимо и достатъчно общо възнаграждение за двамата ищци в размер на 8575.00лв. Съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на адв.Н. Л., в качеството на процесуален представител на ищците сумата 1783.00лв. Ответникът претендира присъждане на сумата 1122.00лв. Съобразно отхвърлената част от исковете в негова полза следва да се присъди сумата 889.00лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС сумата 5861.00лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете. Мотивиран от горното, съдът