Решение № 8623 от 18.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1443/2025 г.

Касационното производство е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по две касационни жалби – от И. Г. П. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), гр.София, против Решение №5590 от 03.06.2025 г. постановено по адм. дело №602/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. С касационната жалба на И. Г. П., подадена чрез назначения му процесуален представител адв.М. И. и допълнена с депозирана лично писмена молба, решението се оспорва в частта му, с която е отхвърлен предявения иск. Твърди се, че в тази му част решението било постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата. Същото било необосновано и явно несправедливо. Навеждат се доводи, че арестът в [населено място] не отговарял на изискванията, като условията там били в явно противоречие с европейските норми относно лишените от свобода лица. Сочи се, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не била осъдена относно липсата на отопление и лошите хигиенни условия в Следствен арест – Хасково, както и относно предоставянето на храна, неотговаряща на нормативните изисквания, предвидени в Таблица №1 по чл.84 от ЗИНЗС. ГДИН не била осъдена и за липсата на годни за използване стол и маса в ареста, за неосигурен достъп до телевизор и радио, и за неспазване на правото на 8 часово време за сън, което било нарушено поради наличието на кръвосмучещи инсекти. Счита се, че ГДИН следвало да бъде осъдена по тези точки, или алтернативно делото следвало да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства чрез назначаване на експертиза на хранителното меню. Иска се обезсилване на решението и постановяване на ново, с което да се уважи в пълен размер претенцията на касатора по предявения пред първоинстанционния съд иск. С касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), гр.София, подадена чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Т. Ч., решението се оспорва в осъдителната му част. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в частта му, с която Главната дирекция е била осъдена да заплати на И. Г. П. сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени по време на престоя му в Следствен арест – Хасково в периода от 18.03.2024 г. до 19.03.2024 г., от 17.05.2024 г. до 20.05.2024 г. и от 14.06.2024 г. до 17.06.2024 г. неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се, че не бил отчетен от съда факта, че ищецът бил в Ареста в [населено място] само за 7 дни, и то не последователни. Сочи се, че за това изключително кратко време не само на практика, а и на теория нямало как да настъпят твърдените неимуществени вреди. Престоят на П. в ареста бил един вид по негова „вина“, тъй като същият водел гражданско дело в Окръжен съд – Хасково и поради това бил конвоиран до там с цел участието му в процеса. Излагат се съображения, че за да се признаят неимуществени вреди, настъпили вследствие на поставяне на лишен от свобода за изтърпяване на наказание в килия с неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, било необходимо тази изолация да е с по-дълга продължителност от поне два месеца, каквато била практиката на Европейския съд по правата на човека. В този смисъл, периоди от по един до три дни не следвало да бъдат изобщо разглеждани, тъй като нямало как за толкова кратко време ищецът да е претърпял каквито и да е неимуществени вреди. Сочи се, че в случая не били извършени умишлените действия или бездействия на длъжностните лица, водещи до причиняване на физическа болка или страдание, до поставяне в неблагоприятни условия, които да можело да причинят увреждане на здравето, или да доведат до унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на задържаното лице, до принуждаване за извършване на нещо против волята му и пораждащо чувство на страх, несигурност и малоценност. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията можело да създадат известен дискомфорт и неудобства, но същите по степен и интензитет не били такива, обосноваващи квалифицирането им като причиняващи страдание и унижаване на достойнството. Претендира се Решение №5590 от 03.06.2025 г. на Хасковския административен съд да бъде отменено в осъдителната му част като неправилно и необосновано. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно, аргументирано и законосъобразно, с оглед на което предлага да бъде оставено в сила. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в касационните жалби и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С обжалваното Решение състав на Административен съд – Хасково е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да заплати на И. Г. П. сумата от 100, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени по време на престоя му в Следствен арест – Хасково в периода от 18.03.2024 г. до 19.03.2024 г., от 17.05.2024 г. до 20.05.2024 г. и от 14.06.2024 г. до 17.06.2024 г. неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, и е отхвърлил иска в останалата му част – за разликата над сумата от 100, 00 лева до пълния предявен размер от 17 300, 00 лева. За да постанови решението си решаващия състав на административния съд приел за безспорно установено, че при изтърпяване на наложената му мярка ищецът действително е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража, поради лошите битови условия в ареста в [населено място], изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, проветряване на помещенията, липса на естествена и слънчева светлина, на двигателна активност, и неосигуряване на престой на открито. Обосновал е изводите си в тази насока, съответно е приел за доказано неизпълнението от страна на ГДИН на законовото й задължение за осигуряване на необходимите условия за престой в Следствен арест – Хасково, което се установявало от Справка изх.№1248/17.07.2024 г. и от свидетелите по делото. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца относно липсата на отопление, тъй като в килиите то се осъществявало посредством радиатор на централно отопление, което също ставало ясно от съдържанието на посочената справка. Недоказани били и твърденията на ищеца за лоши хигиенно-битови условия в килиите. Показанията на свидетелите Д. И. и А. М. не били относими в тази насока, тъй като се отнасяли за килии, в които ищецът не е пребивавал, и за период след процесния. Съдът е отбелязал, че дори и да се приемат за достоверни оплакванията за условията в ареста, от справката от 17.07.2024 г. било видно, че поддържането на хигиената и чистотата на килиите било задължение на самите задържани лица, а и по делото било установено и не било спорно, че от страна на ГДИН били взети мерки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответния арест. В тази връзка, субективните възприятия и оценка на ищеца за ефективността на предприетите действия били ирелевантни. В справката се съдържали и данни, че спалните помещения в ареста били постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла. Субективните очаквания на ищеца към състоянието на леглото и спалните принадлежности били несъответни на нормативните изисквания. Разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС регламентирала, че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, но не въвеждала изискване същите да са нови. Съдът е приел за недоказани и твърденията на ищеца, че храната не отговаряла на нормативните изисквания. От доказателствата по делото се установявало, че нормата на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС била спазена от ответника. От представените седмични менюта се формирал извод за наличието на пълноценно, разнообразно и балансирано хранене. На следващо място, от показанията на свидетеля М. С. се установявало, че в килиите имало масичка с табуретки, които били фиксирани в пода. Следователно било спазено изискването на чл.21, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС в частта относно осигуряване на стол в спалното помещение. Без правно значение било твърдението за неосигурени в килията на ищеца радио и телевизор. То било ирелевантно за отговорността на държавата за вреди, тъй като последната нямала задължение да осигурява на лишените от свобода или задържаните такива вещи в спалното помещение. В обобщение съдът е приел, че независимо от отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в [населено място], които надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката „задържане под стража“, те не били в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетение от 17 300 лева. С оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, и времето на престой на ищеца в ареста (10 дни), справедливото обезщетение било размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, включително при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът обективно е установил релевантните за случая обстоятелства и правилно е анализирал и оценил доказателствата, като е формирал и логични изводи за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ГДИН от една страна, и за недоказаност на част от твърденията на ищеца от друга. Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В процесния случай мотивирана е преценката на първоинстанционния съд относно неизпълнението от страна на ГДИН на законовите му задължения за осигуряване на необходимите условия за престой в Следствен арест – Хасково, изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, непроветряване на помещенията, липса на естествена и слънчева светлина, несъздаване на условия за двигателна активност и неосигурен престой на открито. Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилния извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства, оборващи твърденията на задържаното лице, не са представени. Съдът, в изпълнение на изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани част от твърдените в исковата молба обстоятелства. Правилен е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ от ищеца в периода по исковата молба в Ареста в [населено място]. Безспорно установените от съда неблагоприятни битови условия действително са такива по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Съдебното решение е съобразено със законовата забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, и задължението на държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание, трудности или унизително отношение в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по отношение осигуряването на подходящи условия за изтърпяване на наказание, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са заявените в касационната жалба на ГДИН доводи, че от краткото време на престой на ищеца в Следствен арест – Хасково нямало как да настъпят твърдените неимуществени вреди. В процесния случай първоинстанционният съд правилно е установил пребиваването на ищеца в ареста при неблагоприятни условия, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража поради лошите битови условия в ареста, а кратният период на престой в ареста е преценен във връзка с интензитета на претърпените вреди и размера на тяхното обезщетяване. Касационната инстанция счита за правилно обжалваното решението и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 100 лева до пълния предявен размер от 17 300 лева. Доколкото изводите на съда относно твърденията на ищеца за липса на отопление, лоши хигиенни условия, предоставяне на неотговаряща на нормативните изисквания храна, липсата на годни за използване стол и маса, и неосигурен достъп до телевизор и радио, се основават на обективни данни, възприети от надлежно представени по делото документи и от показанията на свидетелите по делото, и предвид това, че тези изводи почиват на относимата нормативна уредба, не може да се приеме, че същите са неправилни. Мотивите за недоказаност на посочените твърдения на ищеца се споделят напълно от настоящия състав. Изводите на съда за размера на присъденото обезщетение съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и на реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Негативното въздействие върху последния на условията, при които е пребивавал в Следствен арест – Хасково, е съобразено с установената по делото кратка обща продължителност на ограничената свобода и е съответно на изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с оглед конкретните факти, от които тя произтича, и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени при приложението на чл.52 от ЗЗД. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Не се споделя оплакването за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства. В решението са изведени правилни изводи за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Касационните жалби са неоснователни, а като валидно, допустимо и законосъобразно, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът