Решение № 487 от 21.11.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 929/2025 г.

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от Граждански процесуален кодекс. Обжалвано е от „Риал Стейтс“ ЕООД, представлявано от Г. В. Разпореждане от 01.09.2025 година по изп.д.№ 20258820400163 на ЧСИ Т.. Жалбата е от 23.09.2025 година. Обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Претендирания адвокатски хонорар от 1000 лева на основание чл.78, ал.5 ГПК бил прекомерен и несъразмерен с извършваните действия.Този размер адвокатски хонорар не отговарял на фактическата и правната сложност на поисканите изпълнителни действия и извършена правна работа от пълномощника на ищците - изпълнителното дело било с предмет предаване на владение и този вид правна дейност не се отличавала с фактическа и правна сложност. Жалбоподателите на 06.08.2025 година поканили взискателите да им предадат доброволно владението.Това също било основание за намаляване на претендирания адвокатски хонорар. Пълномощникът бил уведомен две седмици по рано от насрочения ден за въвод, но въпреки това не е извършил никакви действия за да приеме владението. Неприемайки възражението, частният съдебен изпълнител в разпореждането си изложил позиция като довереник на взискателите, а не като независим орган по съдебното изпълнение. Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено. Писмен отговор на жалбата не е постъпил. Частният съдебен изпълнител е изготвил подробни мотиви. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в установения в закона срок от легитимирано лице, против подлежащи на обжалване действия по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК. За да се произнесе по основателността и, съдът съобрази следното: Производството пред ЧСИ е образувано въз основа на изпълнителен лист, по силата на който, в изпълнение на съдебно решение жалбоподателят е осъден да предаде на И. Г. и А. Д. владението върху земеделски имот в землището на с.С., подробно индивидуализиран в изпълнителния лист. Молба за образуване на делото е подадена от адв.Ч. като пълномощник на взискателите, като към нея е приложено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение. С разпореждане от 23.06.2025 година е насрочен въвод във владение на 21.08.2025 година и са приети разноски по делото, сред които заплатен адвокатски хонорар не фигурира. В изпратената покана за доброволно изпълнение също на 23.06.2025 година взискателят е уведомен и за задължение за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, като до този момент договор с уговорено възнаграждение в такъв размер не е представен.Поканата е връчена на 16.07.2025 година. Едва с молба от 29.07.2025 година адв. Ч. е приложил договора за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. С разпореждане от 29.07.2025 година на ЧСИ са приети разноски в изпълнителното производство, сред които и заплатено възнаграждение на адвокат от взискателите – адв.Ч., в размер на 1000 лева. Това разпореждане отново е връчено на длъжника на 4.08.2025 година. На 11.08.2025 година от длъжника е постъпила молба с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.На същата дата е постъпила и жалба против разпореждането, с което са приети разноски изобщо, като също е направено възражение по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК относно адвокатското възнаграждение. Взискателят е предложил в срока на поканата доброволно предаване на имота. Няма данни защо това не е сторено. На насрочената дата е извършен въвод във владение, като адв.Ч. е присъствал.От протокола данни каква е била продължителността на извършване на действието не могат да се направят. С обжалваното разпореждане от 1.09.2025 година възражението за прекомерност е оставено без уважение, след като са изразили становище и взискателите.ЧСИ е изложил съображения, че производството е за въвод във владение на земеделски имот, при извършването на който е имало затруднения, създадени от длъжника, както и, че до момента не са изплатени от длъжника авансово платените такси от взискателите. Следва да се има предвид, че само това разпореждане е предмет на произнасяне от въззивния съд, тъй като само жалбата против него е изпратена от ЧСИ. Пред съда е било образувано производство по В гр.д.№ 839/25 година по жалба на „Риал Стейтс“ ЕООД против разпореждане за приемане на разноски от 29.07.2025 година.Жалбата е касаела, както размера на приетото адвокатско възнаграждение, така и други видове разноски, приети с това разпореждане. Мотивирайки действията си във връзка с тази жалба ЧСИ изрично е посочил произнасянето си по реда на чл.248 от ГПК и съображенията си за това. С определение от 6.11.2025 година производството по делото е прекратено и върнато на ЧСИ за произнасяне по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.248 от ГПК, което обаче вече очевидно е било сторено от него на 1.09.2025 година, преди делото да бъде изпратено на Окръжния съд. Настоящия състав е сезиран само с жалба против разпореждането, с което е отказано извършването на корекция на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност и по този въпрос ще се произнесе. По останалите въпроси, предмет на жалбата по прекратеното В р.д.№ 839 /25 година съдът няма основание да се произнесе.Този въпрос остава висящ и следва жалбата отново да се изпрати от ЧСИ на Окръжен съд, който да се произнесе по разноските в останалата част на жалбата. За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното: Пълномощникът на взискателите е предприел действия по образуване на изпълнителното дело.Реализирал е процесуално представителство и при водене на делото, като е участвал в изпълнителното действие по извършване на въвод във владение. Видно е от данните по делото, че производството не е приключило поради изпълнение, тъй като от длъжника не са изплатени дължимите и платени авансово от взискателите такси и разноски. При тези данни, познавайки практиката на СЕС и използвайки разпоредбите на Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа като ориентир, съдът намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна повдига пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността за намеса в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката се върши от съда, който е единствения оран в състояние да я направи, прилагайки опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Прилагайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Тези разсъждения са напълно относими и към критериите, по които ЧСИ следва да извърши преценката си при възражение за прекомерност. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, като съобрази характера на изпълнителното действие и съответно интереса от изпълнение на съдебното решение.Безспорно е налице фактическа сложност, което предпоставя и справедливостта и обосноваността на възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева. Поради изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд