Решение № 8283 от 11.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11856/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл.215, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. С Решение № 12069 от 6.12.2023г. по адм.д. №7402/2023г. по описа на ВАС е обезсилил решение №3734 от 7.06.2023г. по адм.д. №10682/2022г. поради ненадлежно конституирана заинтересована страна - „Електроразпределителни мрежи – Запад“ АД. Производството е по жалба на А. Й. К. срещу Решение № 653/14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, в частта с която е одобрена: план схема на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в частта „Електроснабдяване“ на м. „[населено място]“, м. „в.з. Кокалянски ханчета“, м. „в.з. Кокалянски ханчета – разширение“, м. в.з. Кокалянски ханчета – ІІ разширение“ и м. „в.з. Михово блато“, район Панчарево, касаеща ПИ с [идентификатор]. С решение №653 по протокол №41 от 24.10.2021 е. на Столичен общински съвет е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП) - изменение на плана За регулация и застрояване (ИПРЗ) на м. „[населено място]" и съседни вилни зони и план - схеми за мрежите съоръженията на техническата инфраструктура по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, район „Панчарево“. Искането е за отмяна на решението на СОС в обжалваната част, като се иска корекция на плана за техническа инфраструктура по причина, че съоръжение, неразделна част от предвидения в оспорваната част на решението на СОС електропровод изцяло попада в имот, съсобствен на жалбоподателката и други лица. Същественото като искане е, че дори да е бил предмет на предходни планове, в които също имало предвиждане за съоръжение на техническата инфраструктура са настъпили промени, с които СОС не се съобразява, както и електроразпределителния доставчик. По силата на реституционни процедури имот, където е било предвидено и изградено техническото съоръжение – невъведен в експлоатация железобетонен стълб – мачта и постамент е станал частна собственост; имотът е нанесен в КККР и е отреден за жилищно застрояване. Претендират се разноски. Ответник по жалбата, СОС чрез процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище за отхвърлянето й, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се, че по установено от делото във връзка със събраните и ангажирани доказателства, съоръжението част от предвиден електропровод, съществува преди правата на жалбоподател и съсобствениците й да са реституирани с имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ. Предвижданията по схемата на електропровода от 1982 г. са за поставяне на стълба с оглед прокарване на въздушна електрическа мрежа за задоволяване енергийни потребности. Схемата на електропроводната мрежа е съществувала преди да се предполага за реституционни закони, а като стратегически обект с оглед функционалната електропреносна мрежа. Ответникът изразява становище, че за ползването на процесното съоръжение следва да се проведе отчуждителна процедура и обособяване на конкретния имот за съответния имот за техническа инфраструктура, при положение, че ЕРМ държат на въпросното съоръжение. Заинтересованата страна „Електроразпределителни мрежи – Запад „ ЕАД чрез ю.к. Л. Й. в писмено становище оспорва жалбата и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Акцентира на съществуващото сервитутно право и наличието на необходимост от процесното съоръжение, което е част от съществуващата енергийна инфраструктура. Претендира направените разноски включително юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, като взе предвид посочените в жалбата съображения, становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-технически експертизи, прие за установено следното Жалбоподател е съсобственик (н.а. 198, т. VI, н.д. 1120/2013 на нотариус 274 НК и вп. № 62430, акт. № 100 н.д.49031/2013 г. на СлВп СРС) на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в София, район Панчарево, [населено място], с площ от 1446 кв.м., съгласно влязла в сила КККР, одобрени със заповед РД-18-76/21.12.2010 г. на ИД АГКК. За процесния имот не е започвала отчуждителна процедура по реда на гл. Трета от ЗОбС. Регулационният статут на имота е по влязъл в сила рег. план. Към датата на приемане на оспорваното решение на СОС имотът на жалбоподателката попада в устройствена зона с предназначение за жилищни нужди. Административното производство е започнало по искане на кмет на район Панчарево, през 2013 г. във връзка с необходимостта от актуализиране на ПУП на [населено място], м. „в.з. Кокалянски ханчета“, м. „в.з. Кокалянски ханчета – разширение, м. „в.з. Кокалянски ханчета – ІІ разширение“ и м. „в.з. Михово блато“. Съгласно ОУП СО засегнатата територия попада в уствойствени зони „Вилна зона“ (Жв); „Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“ (Жм); „Зона за обществени дейности“ (Оо); „Смесена многофункционална зона предимно за околоградски район“ (Смф2); „Зона за спорт и атракции, предимно от околоградски район“ (Са2); „Терени за локални градини и озеленяване“ (Тго) и „Терени за транспортна инфраструктура“ (Тти). Както се посочи, процесния имот е в устройствена зона Жм. От графичната част на разработката приета по решение № 653/14.10.2021 г. на Столичния общински съвет е видимо, че границата на имота на север е с имот, попадащ в устройствена зона Тго /за озеленяване/. Не е спорно и ответната страна не прави възражение в тази част на жалбата, че с решението но СОС от 14.10.2021 г. е одобрена план схема на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура по част „Електроснабдяване“, за посочените местности. Не се спори и затова, че в имот на жалбоподател и съсобственици е предвидена крайна точка на електропровод със предвиден и поставен в имота стълб за пренос на електроенергия – железобетонен постамент и метално - решетъчна конструкция. По приложената „схема на електроснабдяване“, съгласувана от ЧЕЗ от 14.10.2019 г. и одобрена по протокол 41/14.10.2021 г на СОС е посочено трасе на електропровода преминаващо през имот без посочена устройствена зона, гробища и два имота „за озеленяване“, като крайна точка е в имота на жалбоподател с означение „кв. 22а/154 kW“. Не е от значение колко и откъде навлиза електропреносната мрежа в имот на жалбоподател, а от графичното отразяване е видна крайна точка – процесния стълб, предвиден по схемата, както и сервитут на електропровода. В случая, предвиждането е въздушен електропровод да стигне до стълба и оттам да се отведе към трафопост. Към схемата за електроснабдяване е приложена обяснителна записка от проектант, с посочване на мощността на трасето, както и обосновка за поставянето на 11 нови трафопоста, ситуирани към улици с транспортен достъп. По отношение разполагането на стълба и сервитута към електропровода, стигащ до този стълб, проектантът не взема отношение. При предходното разглеждане на делото е прието заключение на вещо лице по допусната СТЕ. Съдът определи същото вещо лице да изготви съдебно техническа експертиза. В хода на изслушване на вещото лице, стана ясно, че изводите му се основават на материалите по делото и същото не е правило оглед на имота при отговора на поставените му задачи за техническото състояние на съоръжението. Съдът не кредитира това заключение защото то е в противоречие с писмените доказателства по делото относно въвеждането в експлоатация на съоръжението и наличието в непосредствена близост до имота на друго действащо съоръжение с идентично предназначение. След оспорване от страна на жалбоподателката на заключението на вещото лице С. С. и след като изиска писмено становище от заинтересованата страна, съдът допусна изготвянето на нова съдебно техническа експертиза. Писменото становище на заинтересованата страна „Електроразпределителни мрежи – Запад „ ЕАД оправергава заключението на вещото лице С. относно функционирането на съоръжението / електрически стълб/, неговото техническо състояние и наличието на изградено в близост заместващо съоръжение което функционира и се използва. В Становище на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД от 26.03.2024г. е посочено, че електропроводът е изграден преди 1999г. Твърди се, че процесния стълб е функционирал и е бил в експлоатация до 2021г. В периода 2021 - 2022г. е аварирал подземния участък от въпросният стълб до трафопост ТП „Кокаляне гробище“ с дисп. № 12-179. Прокаран е нов участък извън имота на жалбоподателката, тъй като имота е бил заграден и с ограничен достъп. Като следствие процесният стълб не функционира. С определение от 26.06.2024г., съдът възложи изготвянето на нова съдебно техническа експертиза и възложи на назначеното вещо лице да отговори на поставените въпроси след оглед на място. В съдебно заседание от 5.02.2025г. беше изслушано и прието заключението, изготвено от вещото лице проф.д-р инж. И. М.. Съдът кредитира заключението като фактически установени факти. Няма спор, че в частта, по прокарване на електропровода е взет предвид предходен план, със схема за електроснабдяване, разработен преди имотът на жалбоподателката да бъде възстановен, както и да е включен в урбнизирана територия в зона Жм. Разработката по оспорваната схема по приетото решение на СОС от 2021 г. е върху заварен проект. Инвестиционните намерения на СО били отпреди 30 години, а стълбът е поставен в тази връзка, но електропровод на място не е въвеждан в експлоатация. Установено е, че сервитутна зона за електропровод „гробища“ завършва в имота на жалбоподателката, , което е установимо и от графичната част към решение № 653/14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, в частта с която е одобрена: план схема на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в частта „Електроснабдяване“. Процесният стълб е в лошо техническо състояние, с висока степен на корозия и е оставен без поддръжка в годините. В близост на разстояние около 150 метра от процесния стълб има друг такъв, който е действащ. Той се намира в близост до пътя и до трафопост ТП „Кокаляне гробище“ с дисп. № 12-179. На стълба е монтирана комутационна апаратура - въздушен разединител с ръчно задвижване. Чрез него се изключва захранващия електропровод при извършване на дейности по профилактика и ремонт на електропровода и трафопоста. Местоположението на действащия стълб осигурява лесен достъп за обслужващия персонал, още повече, че имота в който се намира е общински. Съдът приема, от описаните факти, че в случая, решението на СОС в оспорваната част е незаконосъобразно. План схемата на мрежи и съоръжения в част „Електроснабдяване“ не е съобразена, че приетото трасе, завършващо със стълб в имот частна собственост незаконосъбразно нарушава правото на собственост върху имота; План-схемата е приета без да се съобрази, че следствие от обществени промени са довели до необсъждане на въпрос, къде минава трасе на електропровод, по какъв начин следва да премине – по въздушна линия или подземно, без да се засягат права на собственици, притежаващи имоти, предвидени и попадащи в устройствена зона за жилищно застрояване; Предвижданията по план-схемата, с които изцяло се засяга правото на собственост са нецелесъобразни – необосновано е становището на представител на СОС, че можело да се предвиди част от имота за отчуждаване и обособяване на УПИ за техническа инфраструктура. Част от имота не може да се ползва по предназначение, като резултат от приетата план схема - не се допуска застрояване в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на енергийните обекти. В случая, процедурата по приемане на решението на СОС в обжалваната част е изцяло в нарушение на изискванията по чл. 35 от АПК, затова, че е приета като основа на план схемата предходна разработка, несъобразена с правата на собственост на засегнати от тази разработка собственици на имоти. При доказано ситуиране на имоти, предвидени „за озеленяване“, съседни на този на жалбоподателката, не би било проблем електропреносната мрежа да бъде изместена, така, че правото на собственост върху [имот номер] да не бъде нарушено и ограничавано. Жалбоподателката прави оплакване, че при изработване на план-схемата и при неглижиране правото й на собственост е нарушена разпоредбата на чл. 67 от ЗУТ. Съдът намира, че оплакването е основателно, затова, че в случая, няма обосновка от това съоръжението да бъде точно в имот частна собственост. Както съдът прие план схемата е приета, като същата е върху предходна, но неосъществена такава. Съдът приема, че в изключенията на изр. второ на чл. 67, ал. 1 от ЗУТ по изключение се допуска технически съоръжения да бъдат разположени в имоти частна собственост, когато не могат да са в общински или държавни, при спазване изисквания, налагащи изкупуване на имот или отчуждаването му. В случая, съдът не приема, че в обжалваната част и по отношение на засегнатия имот – частна собственост в бъдеще биха се развили отчуждителни процедури, което непропорционално би засегнало правата на собствениците. В случая, дори да не е опасно за здравето на хората разполагането на съоръжението в имот частна собственост ограничава изцяло правата на собствениците. Като алтернатива за разработването на план схемата в оспорваната част, съдът приема и становището на вещото лице, че трансформацията на ел. напрежение се осъществява в съществуващ трансформаторен пост, откъдето започва захранването на имотите, които попадат в сервитутната зона на електропровода. От това за съда се налага извод, че изместването на трасето на електропровода, така, че да не се засягат имоти частна собственост е изцяло в обхвата на приетата план схема, като последната не е съобразена с правата на собственост върху имот, за който е предвидено да се ползва по прокарване на електропровода. Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, изготвена от в.л. М. решетъчния стълб е поставен неизвестно кога, но преди около 30 години и никога не е бил част от електропреносната система, не е обслужвал електропреносна въздушна линия, той не е в годно техническо състояние да се използва. В близост е изградено действащо съоръжение, което изпълнява същите функции и то се намира в земя, която е общинска собственост. При реституирането на имота на жалбоподател и други, предвижданията по предходни преносни схеми за планиран, но неизграден електропровод не се приемат да са налагали ограничаване на правата на реститутите. Предвижданията на план-схемата на техническата инфраструктура в обсега на разработката и по предходни такива, за което се установи от СТЕ незаконосъобразно не е съобразила права на частна собственост, която е приоритетна и не може да бъде ограничавана и нарушавана. В оспорваната част съдът приема жалбата за основателна. В случая неработещият стълб не е единственото ограничаване на правота на собственост. Предвид показателите на застрояване за устройствена зона Жм, следва да се вземе предвид и това, че отредения сервитут на електропровод също следва да не засяга имота/имотите. Съдът не намира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазени са процедурите по провеждано обществено обсъждане, провеждани са заседания на ОЕСУТ, решението е обнародвано в ДВ, както и предложението за изменение на ПУП ИПР и ИПЗ, но не приема да е одобрена законосъобразно план-схемата на мрежи и съоръжения в част „Електроснабдяване“, и то по отношение на ПИ с [идентификатор]. В тази част, предвид допуснато според съда нарушение на правилата за разполагане на съоръжения на техническата инфраструктура план схемата не е съобразена с разполагането на съоръжение на електропровод и сервитути към него в имот частна собственост. Жалбата е основателна и следва да се уважи, като решението на СОС следва да се отмени в оспорваната част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката се дължат сторените по делото разноски, поискани своевременно от техния представител в размер на 20 лева държавна такса, 1283 лева за възнаграждение на вещо лице и 1250 лева адвокатско възнаграждение или общо сума в размер на 2553 лева. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на минималното, предвидено в Наредба № 1 съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа. По изложените съображения, съдът