Решение № 847 от 29.2.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1184/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и е образувано по жалбата на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД с ЕИК 201889501, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Нешо Чипев“ № 1, представлявано от управителя д-р С. Г. А., против Заповед за налагане на санкции № РД-25-1668/21.11.2023 г. на Директора на РЗОК – Бургас.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ш., АК – Бургас, която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

За ответника по жалбата – Директора на РЗОК – Бургас, редовно призован, не се явява представител. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 845/29.01.2024 г. от гл. юрисконсулт В., която по изложени съображения твърди, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира изплащането на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-25-1136/15.08.2023 г. Директорът на РЗОК – Бургас е наредил да бъде извършена проверка на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД, по изпълнението на Индивидуален договор № 021372/20.02.2020 г. за оказване на БМП, със задача: Контрол по жалба на М. И. К. с вх. № 94-01-43/11.08.2023 г. Съставен е Протокол № 1208/02.10.2023 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора, а именно:

1. ЗЗОЛ М. И. К. с [ЕГН] е хоспитализирана съгласно История на заболяване (ИЗ) № 2402 от 21.03.2022 г. до 24.03.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 219. Същата е повторно хоспитализирана с ИЗ № 5721 от 12.07.2022 г. до 15.07.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 219 и с поредна хоспитализация с ИЗ № 6972 от 24.08.2022 г. до 29.08.2022 г. в отделение по ортопедия и травматология по КП № 198 вследствие на предходната хоспитализация.

Установено е, че на 21.03.2022 г. пациентката е приета в лечебното заведение „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД планово с издадено „Направление за хоспитализация бл. МЗ НЗОК № 7 от „ДКЦ II – Бургас“ ЕООД от д-р С. Ж.. Пациентката е приета в лечебното заведение „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД от приемащ лекар д-р Т. К.. При приема пациентката е разписала декларации за информирано съгласие за болнично лечение, информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия и информирано съгласие за медицински и хирургични процедури.

В предоставената от лечебното заведение документация, Предоперативна епикриза е разписана от д-р Т. К., Оперативен протокол № 2558/22.03.2022 г. е разписан от д-р Т. К. – оператор и присъстват д-р С. Ж. – асистент, д-р Р. З. – асистент и м. с. Д. Р.. В тази връзка е изискано становище от д-р С. Ж. и д-р А. П. – Началник Отделение по ортопедия и травматология в „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД.

В хода на проверката е предоставена декларация от г-жа М. И. К., в която декларира, че операцията, описана в Оперативен протокол № 258 от 22.03.2022 г. е извършена от д-р С. Ж.. Същото е написано и в „Отговор на покана за доброволно изпълнение“, изпратена до жалбоподателката от лечебното заведение.

Констатирано е, че д-р С. Ж. не присъства в Приложение № 1 към Индивидуален договор с № 021372/20.02.2020 г. за оказване на БМП. Съгласно чл. 268, ал. 1, т. 17 в Приложение № 1 се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КПЛпр и КПр, Приложение № 1 е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК.

При повторната хоспитализация на пациентката М. И. К. с ИЗ № 5721 от 12.07.2022 г. до 15.07.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 219, същата е приета по спешност от д-р А. П. с издадено Направление за хоспитализация бл. МЗ НЗОК № 7 от „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД, като приемащ лекар е д-р А. П.. При приема пациентката е разписала декларации за информирано съгласие за болнично лечение, информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия и информирано съгласие за медицински и хирургически процедури.

В предоставената от лечебното заведение документация, Предоперативна епикриза е разписана от д-р А. П.. Оперативен протокол № 701 от 13.07.2022 г. е разписан от д-р А. П. – оператор и присъстват д-р Х. М. А. А. – асистент, м. с. З. У.. От лечебното заведение са предоставили Фактура № 3000089799 от 14.07.2022 г., Лекарствен лист № 767 от 14.07.2022 г. и складова разписка за вложеното изделие „Резорбируем компресивен Magnezix (1 брой) на стойност 1200 лева.

В хода на проверката г-жа М. И. К. е попълнила анкета и е декларирала, че хоспитализация с И3 № 6972 от 24.08.2022 г. до 29.08.2022 г. по КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, свързана с предходните хоспитализации не се е състояла. Пациентката не разпознава положените подписи в медицинската документация на И3 № 6972 като нейни.

Съгласно подписаната декларация се констатира отчетена, но неизвършена дейност по КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“. „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД е отчела с ежедневните отчети по чл. 366, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. хоспитализация на здравноосигурено лице (ЗОЛ) М. И. К. с [ЕГН], с ИЗ № 6972, хоспитализирана за периода от 24.08.2022 г. в 09: 26 часа до 29.08.2022 г. в 08: 00 часа, с основна диагноза L 08.8 „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“.

Отчетени са следните основни диагностични и терапевтични процедури с кодове по КСМП:

• 30226-00 фасциотомия – на 25.08.2022 г. - 11700-00 електрокардиограма 24.08.2022 г. - 91910-04 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г.;

• 91910-07 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г.:

• 91910-08 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г.;

• 91910-09 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-11 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-12 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-13 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-14 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-19 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91930-26 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-27 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91910-49 микроскопско изследване на кръв 24.08.2022 г. - 91936-02 микроскопско изследване на проба от оперативна рана 24.08.202 2г.

• 91937-02 микроскопско изследване на кръв – култура и чувствителност 24.08.2022 г. - 92191-01 микроскопско изследване на проба от неуточнено място 24.08.2022 г. - 96072-00 консултация, описана като обстойна 24.08.2022 г. - 96199-02 инжекция антибиотик 25.08.2022 г. - 96199-02 инжекция антибиотик 26.08.2022 г. - 96199-02 инжекция антибиотик 27.08.2022 г. - 96199-02 инжекция антибиотик 28.08.2022 г. - 96199-02 инжекция антибиотик 29.08.2022 г. В ИЗ № 6972, страница 9 са описани отчетените процедури. Фигурират подписи на началник отделение и лекар. Декурзусите също са водени ежедневно в периода 24.08.2022 г. до 29.08.2022 г. и са подписани от д-р Х. М. А.. А.. д-р П. П. А., д-р Д. 3. Ханифи. д-р Сюят X Е.. На последната страница на ИЗ е описан изход от лечението – отчетено с подобрение, в добро общо състояние, липса на фебрилитет през последните 24 часа, липса на значими субективни оплаквания, добре зарастваща оперативна рана. Снет статус при изписването. Отчетена е задължителна основна диагностична процедура с код 91936-02 микроскопско изследване на проба от оперативна рана 24.08.2022 г., отчетена е и основна оперативна процедура с код 30226-00 – фасциотомия, на 25.08.2022 г. Към ИЗ е приложен температурен лист с посочена лекарствена терапия за периода 24-29.08.2022 г., приложена е предоперативна епикриза, подписана от д-р А. П., Оперативен протокол № 879 от 25.08.2022 г. за извършена операция – фасциотомия, лист за интравенозен достъп, както и резултати от извършени изследвания. Приемащ лекар е д-р Х. А. А. и служебно назначен лекуващ лекар е д-р А. П.. ИЗ е подписано от д-р А. П. като началник на отделение и лекуващ лекар. Издаден е и Амбулаторен лист с № 22235105А150 от 23.08.2022 г., за извършен преглед – консултация и насочваща терапия за лечение по КП № 198, разписан от д-р А. П.. Изискано е становище от лечебното заведение относно описаните обстоятелства. Постъпило е възражение от лечебното заведение против констатациите, описани в Протокол № 1208/02.10.2023 г. Изпратено е писмо с изх. № 02/62-01-61/12.10.2023 г. до председателя на РК на БЛС, но в срока по чл. 75, ал. 6 от 33О не са посочени представители за сформиране на Арбитражна комисия.

Във възражението си по издадения Протокол № 1208/02.10.2023 г. лечебното заведение твърди, че по т. 1 лекар С. Ж. присъства в приложение 16. По т. 2 във възражението лечебното заведение твърди, че няма изготвени документи с невярно съдържание. Не са налице основания за прилагане на санкции от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. Последвало е издаване на оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-25-1668/21.11.2023 г. на Директора на РЗОК – Бургас, с която на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД с ЕИК 201889501, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Нешо Чипев“ № 1, представлявано от управителя д-р С. Г. А., са наложени следните санкции:

1. За нарушението по т. 1. санкция „Финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. 2. За нарушението по т. 2. санкция „Частично прекратяване на договора“, по отношение на КП № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, съгласно чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква „б“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. В заповедта е посочено, че в 14-дневен срок от връчването й следва да се преведе по банков път наложената санкция „финансова неустойка“.

Заповедта е връчена редовно срещу подпис на 23.11.2023 г. (л. 12), като в законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Като доказателство по делото е представен Индивидуален договор № 021372/20.02.2020 г. за оказване на БМП, както и епикризи и истории на заболявания, предмет на проверката.

По делото е разпитан свидетелят А. К. П., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. Свидетелят заяви пред съда, че М. К. е била оперирана два пъти лично от него. Била е с оплаквания от болки в ходилото и позицията на втория пръст. Назначена е била физиотерапия и лечение. След което се е стигнало до решение за оперативно лечение. Свидетелят сочи, че е била приета в болницата и й е била направена операция, която е била извършена на два етапа. Поставени са били импланти, които на 40-45 ден е трябвало да бъдат извадени. Процесът е бил съпроводен от инфекция, която е била лекувана с антибиотици. Направена е била и втората операция с приемане на 24.08. и на 25.08.2022 г. Свидетелят заяви, че е превързвал лично пациентката няколко пъти.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай е налице издадена Заповед № РД-25-1136/15.08.2023 г., с която Директорът на РЗОК – Бургас е наредил да бъде извършена проверка на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД, по изпълнението на Индивидуален договор № 021372/20.02.2020 г. за оказване на БМП, със задача: Контрол по жалба на М. И. К. с вх. № 94-01-43/11.08.2023 г. За резултата от проверката длъжностните лица съставят и подписват протокол, който се предоставя срещу подпис на лицето – обект на проверката. Преписи от същия се изпращат съответно на управителя на НЗОК, директора на РЗОК и съответната съсловна организация на лекарите. В конкретния случай този ред е спазен, видно от представените по делото писмени доказателства. Издаването на оспорената заповед се предхожда от Протокол № 1208/02.10.2023 г., в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора.

Съдът намира жалбата по т. 1 от оспорената заповед за основателна по следните съображения:

Административният орган е наложил санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 268, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, а именно „Лечебните заведения, желаещи да сключат договор за оказване на БМП, представят в РЗОК заявление, към което прилагат: т. 17. Приложение № 1, в което се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр; приложението е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК“.

Безспорно по делото е установено, че М. И. К. с [ЕГН] е хоспитализирана съгласно История на заболяване (ИЗ) № 2402 от 21.03.2022 г. до 24.03.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 219. Същата е повторно хоспитализирана с ИЗ № 5721 от 12.07.2022 г. до 15.07.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 219 и с поредна хоспитализация с ИЗ № 6972 от 24.08.2022 г. до 29.08.2022 г. в Отделение по ортопедия и травматология по КП № 198 вследствие на предходната хоспитализация. Установено е и че на пациентката е проведено адекватно лечение. Това са обстоятелства, които не са спорни по делото, потвърждават се и от разпита на допуснатия свидетел А. П.. Спорен е единствено моментът кой е лекарят, извършил оперативната процедура и бил ли е той вписан в Приложение № 1 към индивидуалния договор.

Съдът намира, че в случая административният орган не е извършил задълбочена проверка по случая, не е мотивирал в достатъчна степен изводите за извършено нарушение от страна на лечебното заведение. Неизяснен е останал въпросът относно вписването в Приложение № 1 на доктор С. Ж., който пациентката твърди, че е извършил оперативната процедура. На първо място, съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че именно д-р С. Ж. е лекарят, извършил операцията, описана в оперативния протокол. Тези твърдения административният орган черпи единствено от попълнена декларация от пациентката и попълнената от нея анкета. В друга насока са показанията на разпитания по делото свидетел – д-р П., който заяви пред съда, че М. К. е била оперирана два пъти лично от него, както и е превързвана от него няколко пъти след оперативната намеса. Свидетелят заяви, че лечението се е проточило, предвид на инфекция, която е настъпила най-вероятно от лошите битови условия, при които живее пациентката. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, който е разпитан по делото. Счита същите за достоверни и съответстващи на събраните по делото доказателства.

Освен това, дори и да се приеме твърдението на пациентката, че същата е оперирана от друг лекар – д-р С. Ж., то следва да се вземе предвид, че РЗОК – Бургас е уведомена за сключения трудов договор с д-р С. Ж. с уведомление с вх. № 29-02-578/29.07.2020 г. на РЗОК – Бургас. Трудовият договор, сключен с д-р Ж., не е основен трудов договор, а е втори такъв на четиричасово работно време и е сключен след подписването на Индивидуалния договор № 021372/20.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ. С оглед на това, съдът намира, че лечебното заведение е изпълнило задължението си да уведоми РЗОК –Бургас за сключения договор и включването на д-р Ж. в Приложение 1б към договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 2, в случаите по ал. 1 участието на лекари специалисти, оказващи консултативна медицинска помощ, които не са на основен трудов договор в лечебно заведение за болнична помощ, не е основание за незаплащане на дейността по КП, а според ал. 3, лекарите по ал. 2, с изключение на републиканските консултанти, могат да оказват консултативна медицинска помощ само в едно лечебно заведение за болнична помощ и се посочват в Приложение № 1б към договора на лечебното заведение с НЗОК. Не е спорно по делото, че д-р Ж. е доктор с придобита специалност, има сключен трудов договор с лечебното заведение, който договор не е основен. Хипотезата на чл. 364, ал. 1 визира случаите, когато дейността е извършена от лекар специалист, който е на основен трудов договор. Както бе казано по-горе, следва да се вземе предвид, че лечебното заведение е уведомило административния орган за наличието на сключен договор с д-р Ж., като в случая административният орган не е предприел необходимите действия за включването на д-р Ж. в Приложение 1б и съответно не са давани и указания в тази насока на лечебното заведение.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, обжалваната заповед за незаконосъобразна в частта й по т. 1., поради което същата ще следва да бъде отменена в тази й част.

Съдът намира жалбата по т. 2 от оспорената заповед за основателна по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „б“ от ЗЗО е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл. 421, ал. 1, б. „б“ от НРД за МД за 2020-2022 г. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор с изпълнителя, съгласно който възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена – частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.

Извършената проверка от административния орган за дейността на изпълнителя по индивидуалния договор служи за установяване на нарушението от фактическа страна с еднозначни доказателства. В случая от „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД е направено възражение с вх. № 29-02-1364/10.10.2023 г., с което са оспорени изцяло констатациите на проверяващите.

С подаване на възражението от лечебното заведение и твърденията за извършено болнично лечение в посочения период е въведено оспорване на фактическия състав на нарушението, а именно дали същото се изразява в извършена дейност, която е неправилно отразена в медицинската документация или е отчетена медицинска дейност, която не е била извършена в действителност. Посочено е единствено, че е постъпило възражение, с което се възразява срещу констатациите в протокола, като не е изследван въпросът дали е отчетена медицинска дейност, която не е била извършена в действителност, в каквато посока е и съставът на посочения за нарушен текст на чл. 421, ал. 1, предл. първо, б. „б“ от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. първо, б. „б“ от ЗЗО. Посочените разпоредби регламентират „Частично прекратяване на договора“ при неизвършена дейност, каквато в случая не се установява за процесния период. Двете форми на нарушение са самостоятелни фактически състави, с различна правна квалификация и последици, поради което е следвало административният орган да установи кое от двете нарушения е налице, за да приложи санкцията, предвидена за всяко от тях. В случая следва правилото, че нарушение е това деяние, което е описано в хипотезата на правна норма. След това за него се налага това наказание, което е предвидено в правна норма, след индивидуализиране и отчитане на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В случая липсват мотиви по възражението, направено от представляващия лечебното заведение, с което е нарушено правото му на защита и което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта.

Освен това следва да се отбележи, че при издаването на оспорената заповед административният орган се позовава на нарушения, установени с анкетна карта на ЗОЛ и въз основа на която са формирани изводите от фактическа страна. Така издадена заповедта е административен акт в проведено санкционно производство. За санкционните производства са характерни принципите за всички санкционни производства, а именно че нарушение е само това деяние, което е предвидено в материална норма, налага се това наказание, което е предвидено в закона и нарушението се установява по реда и способите, предвидени в закона, общ или специален. Наред с това санкционните норми не могат да се тълкуват разширително и в тези производства е засилена защитата на страните, които трябва да имат гарантиран достъп до доказателствата и действията на наказващия орган с оглед осигуряване в пълен обем процесуалните гаранции за защита на правата и интересите им.

В случая, съдът намира, че са нарушени общите правила по АПК за провеждане на административното производство – чл. 34 и сл. от АПК. Административният орган следва да осигури участието на страните в производството да вземат становища по доказателствата, които се събират служебно от органа – чл. 36 от АПК. Следва да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на страните. Събирането на доказателствата е уредено в чл. 46 от АПК, като определението за доказателства е дадено в чл. 37 от АПК. Доказателствените средства са посочени в чл. 39 от АПК, като не се допускат доказателства, които не са събрани или изготвени по реда, предвиден в този кодекс, или по реда, предвиден в специални закони. В чл. 40, чл. 41, чл. 43, чл. 44 чл. 45 от АПК са посочени различни способи и доказателства. От неучастващи в производството лица могат да се изискват сведения за факти и обстоятелства, когато те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да ги даде писмено, се призовава да ги даде устно пред органа, те се записват и подписват от лицето и органа. Административният орган в тези случаи пояснява, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Съгласно чл. 44, ал. 5 от АПК, страните в производството имат право на достъп до дадените по реда ал. 2 и 3 сведения.

Цитираната уредба не съдържа като способ събиране на данни и доказването на факти и обстоятелства от неучастващи в производството лица под формата на анкетна карта, както е постъпено в конкретния случай. Свободната интерпретация на въпросите в анкетната карта и отговорите, неангажирани по никакъв начин с провежданото административно производство, не могат да служат за установяване на фактите от фактическия състав на сочените в заповедта нарушения. Позоваването на анкетни карти в санкционното административно производство не може по никакъв начин да подкрепи изводите от фактическа и правна страна на органа по отношение на констатациите, има ли извършено нарушение, в какво се изразява и индивидуализация при налагане на санкция. Обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано, което изискване в случая не е постигнато, тъй като не установява да е извършено такова с предвидените и допустими доказателствени средства и доказателства, съгласно уредбата в АПК. Това установяване не може да бъде извършено, респ. допълнено в съдебната фаза на административния процес. Равнопоставеността на страните следва да бъде гарантирана от началото на административното производство, при спазване на всички правила и принципи за провеждането му.

В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 1654 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2022 г., VI о., докладчик председателят Г. Г.. Предвид на гореизложеното, съдът намира, обжалваната заповед за незаконосъобразна в частта по т. 2, поради което същата ще следва да бъде отменена и в тази й част.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,