Решение № 8714 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1045/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 231 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Н. С. Х., подадена чрез пълномощник, против Заповед №8121К-13263/14.10.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал.1, т.7, б., „е“ и чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че същата била издадена без да се даде възможност на оспорващия да прегледа материалите по преписката и без да му е дадена възможност да изрази своето становище. Не била спазена и разпоредбата на чл. 35 от АПК. В процесната заповед бил посочен протокол от 04.10.2024 г. и докладна записка от същата дата. От протокола се установявало, че след като бил налице отказ за достъп до класифицирана информация, на оспорващия били предложени пет изпълнителски длъжности, за които не се изисквал достъп до такава и които били вакантни. Отбелязано било също, че тъй като служителят не притежава професионална квалификация за изброените длъжности, следва да бъде включен в курс на професионална специализация. Навеждат се доводи, че оспорващият не участвал в производството по издаване на обжалваната заповед. Ако била дадена възможност на оспорващия да поиска да бъдат приложени доказателства за неговата професионална [жк], административният орган можело да стигне до друг извод – за неспазена процедура по предлагане на съответните длъжности, тъй като жалбоподателят притежавал професионална [жк], а дори и да се приеме, че не притежавал такава, следвало да се изиска информация от другите структури на МВР за наличието на вакантна длъжност, подходяща за него. Твърди се, че извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им, съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващото прекратяване на служебното правоотношение. Сочи се също, че реално не била изпълнена процедурата по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, съгласно която прекратяване на служебните правоотношения в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „е“ от ЗМВР се допускало само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. На оспорващия били предложени длъжности, които очевидно не били подходящи за него. Предвид изложеното се налагал извод, че предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 7, б.“е“ от ЗМВР не били изпълнени. Като не предоставил всички подходящи длъжности на служителя, административният орган допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна довело и до нарушение на материалния закон – не било спазено изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, което довело и до липса на предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ от ЗМВР. Изложеното налагало и извод, че обжалваната заповед е в несъответствие с целта на закона, тъй като административният орган не упражнил правото си съгласно разпоредбата на чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт било недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, по арг. на чл. 6, ал. 5 от АПК. В конкретния случай правело впечатление, че само около две седмици преди на оспорващия да бъдат предложени с протокол петте вакантни длъжности, със Заповед №349з-4092/17.09.2024г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора бил утвърден нов списък на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация. Твърди се, че тази заповед била впоследствие отменена, т. е. този нов списък с длъжности имал временен характер. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Министър на вътрешните работи, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а заповедта - за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С Разрешение за достъп до класифицирана информация № 39 от 18.06.2021 г. (л. 42), издадено от ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, на Н. С. Х. е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“, валидно до 18.06.2024 г., във връзка с изпълнение на функционални задължения, като служител в О. Д. на МВР – Хасково.

С Отказ за достъп до класифицирана информация № 1 (л. 41), на 28.05.2024 г., на основание чл. 15 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, О. Д. на МВР – Стара Загора отказва издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация на Н. С. Х.. От отказа е видно, че Х. не получава достъп до ниво на класификация „Секретно“.

Със Заповед № 349з-4092/17.09.2024 г. (л. 47), издадена от Директор на ОД на МВР – Стара Загора, се утвърждава Списък на длъжностите в ОДМВР – Стара Загора, за които се изисква достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към заповедта (т. 1 от заповедта). От посочения списък с рег. № 349р-29823/18.09.2024 г. (л. 48), се установява, че за длъжността разузнавач VI-IV степен в сектор ПКП, сектор ПИП, каквато жалбоподателят е заемал към процесния момент, се изисква ниво на достъп „Секретно“.

С писмо изх. № И-421/01.10.2024 г. (л. 40) на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е уведомен Директора на ОД на МВР – Стара Загора, че с Решение № 61-II-5.1 от 01.10.2024 г., комисията е отхвърлила жалбата на Н. С. Х. срещу административен акт – Отказ за достъп до класифицирана информация № 1/28.05.2024 г., до ниво „Секретно“, издаден от Директора на ОДМВР – Стара Загора. С писмо с вх. № 10104/04.08.2025 г. (л. 863) в Административен съд – Хасково, от Върховен административен съд е предоставена информация, че административно дело № С-65/2024 г. по описа на Върховен административен съд, V отделение, е приключило с влязло в сила Решение № 8-3/27.06.2025 г., с което е оставено в сила решение № 61-II-5/01.10.2024 г. на ДКСИ.

Със Заповед № 349з-4333/03.10.2024 г. (л. 39), Директорът на ОД на МВР – Стара Загора определя комисия (с посочен поименно състав) за предлагане на друга длъжност на инспектор Н. С. Х. – разузнавач IV ст. в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, като е указано комисията да предприеме действия за предлагане на инспектор Н. Х. на друга длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, съгласно списък по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация на ОДМВР – Стара Загора, утвърден със Заповед №349з-4092/17.09.2024 г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора.

Видно от Протокол рег. № 349р-31737-04.10.2024 г. (л. 29), на 04.10.2024 г., в изпълнение на Заповед № 349з-4333/03.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, като е съобразено образованието и вида на заеманата от служителя длъжност, предвид Отказ № 1/28.05.2024 г. и на основание чл. 164, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 (отказ за достъп до класифицирана информация) и ал. 4 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, от определената комисия е предложено на инспектор Н. С. Х. – разузнавач IV ст. в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, да заеме една от следните изпълнителски длъжности в ОДМВР – Стара Загора, за които съгласно списък, утвърден със Заповед № 349з-4092/17.09.2024 г. не се изисква достъп до класифицирана информация и които са вакантни по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, съгласно справка № 349р-30270/24.09.2024 г.:

1. Полицейски инспектор VI-IV ст. в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“;

2. Полицейски инспектор VI-V ст. в група 02 „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора;

3. Полицейски инспектор VI-V ст. (ТП) в Участък – П. баня към РУ – Казанлък;

4. Полицейски инспектор VI-V ст. (ТП) в Участък – Гурково към РУ – Казанлък;

5. Полицейски инспектор VI-V ст. (ТП) в Участък – Мъглиж към РУ – Казанлък. Отбелязано е, че тъй като служителят не притежава професионална квалификация за изброените длъжности, същият следва да бъде включен в курс на професионална специализация.

Протоколът е подписан от Директор на ОДМВР – Стара Загора и от членовете на комисията, по Заповед №349з-4333/03.10.2024г. В протокола инспектор Н. С. Х. е вписал, че на 04.10.2024 г. се е е запознал с предложението и удостоверява с подписа си, че не е съгласен да заеме нито една от предложените му длъжности. На същата дата Х. е получил копие от протокола срещу подпис, видно от направеното отбелязване.

С Докладна записка рег. № 349р-31780-04.10.2024 г. (л. 31), адресирана до Министъра на вътрешните работи, от Директор на ОДМВР – Стара Загора е предложено, на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „е“, във връзка с ал. 5 от ЗМВР – при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ за достъп до класифицирана информация, да бъде прекратено служебното правоотношение на инспектор Н. С. Х. – разузнавач IV ст. в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора.

Със Заповед № 8121К-13263/14.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 28), на основание чл. 226, ал. 1, т.7, б. „е“ и чл. 227 от ЗМВР, във връзка с протокол рег. № 349р-31737/04.10.2024 г. и докладна записка рег. № 349р-31790/04.10.2024 г., е прекратено служебното правоотношение на инспектор Н. С. Х. – разузнавач IV степен в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при О. Д. на МВР – Стара Загора, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ на разрешение за достъп до класифицирана информация, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е връчена на Н. Х. на 14.10.2024 г. срещу подпис. Жалбата е постъпила на 25.10.2024 г. директно в Административен съд – Хасково.

По делото са представени Обобщени данни за вакантните изпълнителски длъжности към 14.10.2024 г. в структурите по чл. 37 от ЗМВР за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за които не се изисква достъп до класифицирана информация (л. 753-758). От същите и от приложената молба (л.750) е видно, че към 14.10.2024 г. в ОДМВР – Стара Загора са били налице 6 вакантни длъжности, както следва: 1. В ОДМВР – Стара Загора, в отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, полицейски инспектор VI-V ст. – 1 бройка; 2. В 1-во РУ – Стара Загора, в сектор „Охранителна полиция“, група 02 „Териториална полиция“, полицейски инспектор VI-V степен, ДСВО – 1 бройка; 3. В РУ – Казанлък, участък – Павел баня, полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 2 бройки; 4. В РУ – Казанлък, участък Гурково, полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 1 бройка; 5. В РУ – Казанлък, участък Мъглиж, полицейски инспектор VI-V степен (ТП) – 1 бройка.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по същото бе назначена съдебно-икономическа експертиза, със задача, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде заключение по отношение на това дали към датата на осъществяване на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в структурите на МВР са били налице вакантни длъжности, за които не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, подходящи за заемане от страна на жалбоподателя, отговарящи на неговата професионална подготовка, [жк], служебен и професионален опит, като се има предвид, че същият е заемал длъжността „разузнавач“ IV степен в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД на МВР – Стара Загора. В заключението, съобразявайки се със: 1. Заповед № 349р-4092/17.09.2024 г. и списък № 349р-29823 от 18.09.2024 г. на длъжностите в ОДМВР – Стара Загора, за които се изисква достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, която действа към настоящия момент и не е изменяна, 2. Справки за всички вакантни длъжности в структурните звена на МВР към датата на издаване на оспорената заповед – 14.10.2024г. и за м. октомври 2024г. – I, II, III том, 3. Обобщена справка за вакантните изпълнителски длъжности към 14.10.2024г. в структурните звена по чл. 37 от ЗМВР за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за които не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, 4. Заверени писма от всички структури на МВР към 24.04.2025 г., 5. Документи за професионалната подготовка, [жк], служебен и професионален опит на жалбоподателя, експертизата в хронологичен ред и подробно дава отговор в констативната част на въпроса били ли са налице и в кои структури на МВР вакантни длъжности, за които не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация към 14.10.2024 г. Видно от направените от вещото лице констатации от прегледа и анализа на Справка за вакантните длъжности към 14.10.2024 г. на ОД на МВР [населено място], наличните вакантни щатни бройки, отговарящи на образованието и квалификацията на ищеца са: 1. ОД на МВР Стара Загора – сектор „Пътна полиция“, група „Организация на движението“, полицейски инспектор VI- IV бакалавър /ППП/ – 1 бройка, 2. I-во РУ – Стара Загора – сектор „Охранителна полиция“, група 02 „Териториална полиция“ – полицейски инспектор VI-V степен – 1 бр., 3. РУ – Казанлък – сектор „Охранителна полиция“, група 01 „Териториална полиция“ – полицейски инспектор – 3 броя, от които 2 бр. с вписано: 1 конкурс 812к-4806/17.04.2024г. и 1 конкурс 812н-11532/02.08.2024г. Остава 1 вакантна длъжност, 4. РУ – Казанлък – сектор „Охранителна полиция“ група 02 „Териториална полиция“ – полицейски инспектор - VI-V степен – 1 бр., 5. Участък „Павел баня“, полицейски инспектор VI-V степен – 2 броя, 6. Участък „Гурково“, полицейски инспектор VI-V степен – бакалавър /ППП/ - 1 бр., 7. Участък „Мъглиж“, полицейски инспектор VI-V степен, бакалавър /ППП/ - 1 бр. Общо 8 длъжности.

След преглед и съпоставка на всички приложени по делото документи, включително справки за вакантните длъжности и Обобщените данни за вакантните изпълнителски длъжности към 14.10.2024г., вещото лице подробно е описало всички вакантни длъжности (наред с тези, предложени на оспорващия) във всички структури на МВР. Вещото лице е отбелязало че от посочените вакантни длъжности счита, че не са подходящи за жалбоподателя, предвид неговото образование и квалификация - 10 бр. вакантни длъжности в Г. Д. „Пожарна безопасност и защита на населението“ без конкретни мотиви (л. 5 от заключението).

В съдебно заседание вещото лице поясни, че към процесната дата – октомври 2024г., има и други вакантни длъжности, освен тези, които са предложени на оспорващия, и е описала същите подробно във всяко структурно звено, затова не ги извела като бройка в края на заключението. Не проверила за свободните длъжности, съобразно справките, дали се изисква предварителна полицейска подготовка (ППП) и притежава ли такава оспорващия. Обясни, че в справката, която е приложена малко по-късно, са записани всички длъжности, за които не се изисква достъп до класифицирана информация, но дали в тези длъжности има такива, за които се изисква специална подготовка, това не е проверявала.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, с която са анализирани справките отнсно вакантните длъжности в структурите на МВР към датата на изготвянето на оспорената заповед. По отношение на изключването на 10 бр. длъжности в ГД „ПБЗН“ съдът не кредитира заключението на базата на следните аргументи, на първо място въпросът дали длъжностите са подходящи за образованието и квалификацията на жалбоподателят е правен доколкото съдът намира, че не се изискват специални знания в областта на икономиката и счетоводството, за да се съобразят нормативно определените изисквания за заемане на длъжността и да се съпоставят с образованието и квалификацията на Н. Х.. При отговора на този правен въпрос съдът достигна до различен извод от този на вещото лице.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и от лице правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ЗМВР, заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159. На основание чл. 158, т. 2 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване. Според чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни; 6. изпълнителски; 7. младши изпълнителски.

Съгласно представената по делото Кадрова справка рег. № 349р-35392/01.11.2024 г. (л. 66-67), последната заемана от Н. С. Х. длъжност, считано от 19.06.2023 г., е „разузнавач“ IV степен в група ППС на сектор ПКП към отдел КП при ОДМВР – Стара Загора. От приложения Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика рег. № 3286р-44854/07.09.2023 г. (л. 54), типова длъжностна характеристика на длъжността „Разузнавач“ VI-IV степен в група „Престъпления против личността/Престъпления против собствеността“/ „Измами“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР, става ясно, че се касае за изпълнителска длъжност, специфично наименование – инспектор. С оглед горното и предвид разпоредбите на чл. 227, във връзка с чл. 158, т. 2 от ЗМВР, от които е видно, че министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване и съответно прекратява служебните правоотношения с тях, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Същата е в писмена форма и е подписана от издателя си. Съгласно чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа правни и фактически основания за постановяването си. Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС допуска мотивите за издаване на акта да се съдържат и в друг подготвителен документ по издаването му. В случая в оспорената заповед издателят на същата е посочил правните основания за прекратяване на правооотношението – чл. 226, ал.1, т. 7, б. „е“ и чл. 227 от ЗМВР, които разпоредби предвиждат прекратяване на служебно правоотношение поради обективна невъзможност на съответното лице да изпълнява задълженията си поради отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Видно от специалния закон, законодателят е уредил в цитираните разпоредби материалноправните предпоставки за упражняване на едностранното потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. Макар и в изложените в заповедта фактически основания да липсва конкретика, настоящата инстанция приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото правно основание съдържа в себе си и обуславящите го фактически обстоятелства, които позволяват проверка на относимите факти и осъществяване на съдебен контрол. Поради което съдът не е лишен от възможността да извърши преценка на наличието на фактите, послужили като основание за издаване на оспорената заповед и в този смисъл не е допуснато нарушение на формата на заповедта.

На основание чл. 226, ал. 6 от ЗМВР, редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Действащата към датата на издаване на оспорената заповед наредба по чл. 226, ал. 6 от ЗМВР е Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г.).

По аргумент от чл. 11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г., предлагането на друга длъжност в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви „е“ и „ж“, във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР се извършва съгласно наредбата по чл. 164, ал. 6 от ЗМВР, която към същия релевантен момент е Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба №8121з-310).

Наредба № 8121з-310 предвижда провеждане на следната процедура: ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност (чл. 7, ал. 1). Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност (чл. 7, ал. 2). Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме, се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители (чл. 7, ал. 4).

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че са допуснати нарушения на така описаната процедура. Липсват данни преди отправяне на съответното предложение до жалбоподателя за заемане на друга длъжност и като цяло в хода на процедурата по издаване на прекратителната заповед да е извършена справка, от която да е било установено налице ли са били други незаети длъжности, подходящи за заемане от жалбоподателя, освен предложените, относно които изрично е посочено, че тъй като служителят не притежава професионална квалификация за изброените длъжности, същият следва да бъде включен в курс на професионална специализация. Няма спор по делото, че курсът наречен професионална специализация всъщност е курс по професионална подготовка/обучение по смисъла на чл. 170 от ЗМВР.

Чл. 226, ал. 2, т. 7, б. „е“ от ЗМВР постановява, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява: при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Според чл. 9 от Наредба № 8121з-311 прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, „е“ ЗМВР се извършва, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него. Тази разпоредба възпроизвежда съдържанието на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР. При тълкуване на използваните и в двата нормативни акта изрази се налага извод, че предложената длъжност, която е отказана от служителя, също следва да бъде подходяща за него (изрично така Решение № 3244 от 16.03.2017 г. по адм. д. № 11720/2015 на Върховния административен съд.). Под „подходяща“ следва да се разбира и че длъжността може да бъде заета от лицето в момента на отправеното предложение, а не след придобиване на допълнителна [жк], образователна степен или поставянето на заемането й от сбъдването на бъдещо несигурно условие.

На първо място съдът намира, че административния орган изобщо не е изследвал обстоятелството кои длъжности са били подходящи с оглед професионалната [жк], доколкото единственото изискване поставено от административния орган към комисията, обективирано в Заповед №349з-4333/03.10.2024 г., за отсяване на свободни длъжности които да бъдат предложени на Н. Х., е дали за тях се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, но не и дали същите са подходящи за заемане от жалбоподателя. В тази връзка, съдът намира, че предложените длъжности, макар и да отговарят на условието за тяхното заемане „да не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация“, то същите априори не са били подходящи за заемане от Н. С. Х., тъй като същият е следвало да премине специфичния курс по професионална специализация и не е изследвано обстоятелството дали Н. Х. е преминал точно този специфичен курс за първоначална професионална подготовка, чието успешно завършване се изисква за конкретната длъжност. (В този смисъл Решение № 6539 от 02.06.2016 г. по адм. д. № 4654/2016 на Върховния административен съд) Видно от чл. 157, ал. 7 на ЗМВР новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението, т.е същите не се назначават за заемане на конкретната длъжност. Подобно е разрешението и в чл. 163 от ЗМВР за държавните служители, които желаят да заемат по-висока длъжност, а именно в ал. 3 е посоченно, че след приключване на конкурс по ал. 1 държавните служители се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване на курс със съответната професионална подготовка. При неуспешно завършване на съответната професионална подготовка държавните служители в МВР не се преназначават на по-високата по вид длъжност. По аналогия следва да се приеме, че ако Н. Х. не завърши успешно курс по първоначална професионална подготовка, то същият не би заел длъжността, като това противоречи на заложеното от закона изискване длъжностите да са подходящи за квалификацията и образованието на служителя към момента на предлагането им. Поради което се налага извода, че в структурата на ОД на МВР Стара Загора не е имало нито една вакантна длъжност, която да е била подходяща за Н. Х. и е следвало органа да изпълни задължението си по чл. чл. 7, ал. 2 на Наредба № 8121з-310.

По делото липсват преки и косвени доказателства, че преди отправяне на предложението на 04.10.2024 г. е изисквана и получавана информация за длъжности подходящи за заемане от лицето Н. С. Х., а именно такива, за които не се изисква професионална специализация.

Липсват и данни да е изискана информация и от други структури на МВР за наличните вакантни длъжности. В този аспект и необоснован се явява изводът на вещото лице, че дори в ГД „Пожарна бедопасност и защита на населението“ обявените вакантни длъжности без достъп по ЗЗКИ, но на инспекторска длъжност са неподходящи за професионалната и образователна [жк], доколкото общите и специфичните изисквания за заемане на длъжности в ГД НП и ГД ПБЗН не се различават. С НАРЕДБА № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи се определят специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност за постъпване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи (МВР) на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а именно държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Видно от текста на наредбата същата не прави разлика в специфичните и общи изисквания за назначаването на държавна служба в ГД „НП“ и ГД „ПБЗН“, като специфични изисквания са посочени за дирекция „Специални операции и борба с тероризма" (ДСОБТ) при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) - за длъжности по направление на дейност специални операции; специализираните звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специални операции с висока степен на риск в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност", Главна дирекция „Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция „Гранична полиция", ГДЖСОБТ и в областните дирекции на МВР. За останалите изпълнителски длъжности не се установяват конкретни специфични изисквания. Такива биха се установили евентуално в длъжностните характеристики на съответните длъжности, но същото на този етап е безпредметно, тъй като административния орган не е събирал информация за вакантни такива, респ. не е извършвал преценка дали същите са подходящи или не, за да бъде тя проверявана от съда.

На следващо място от представената справка от ГД „ПБЗН“ е видно че има инспекторски (изпълнителски) длъжности, за които не се изисква първоначална професионална подготовка (ППП), но дали те са подходящи или не за професионалната квалификация на Н. Х. не е обсъдено от административния орган доколкото изобщо същите не са били взети предвид при обсъждането на подходящите длъжности. На служителят са предложени единствено длъжности, които са неподходящи за него, тъй като изрично е формулирано, че служителят не притежава професионална квалификация за същите. В този смисъл процедурата по предлагане на длъжности се явява опорочена.

Справки за подходящи длъжности в други структури на МВР не са изисквани, като в противен случай, документални следи за това би трябвало да се съхраняват в административната преписка, за която се твърди, че е представена по делото в нейната цялост, но такива в същата не са налични. В тази връзка следва да се има предвид, че събраното в хода на настоящото производство доказателствено средство - заключение на вещо лице, както и представените от страните писмени доказателства, които не са част от първоначалната административна преписка, не могат да санират допуснатото нарушение в процедурата по отправяне на предложение за заемане на друга подходяща длъжност. В случая експертизата би могла да провери събраните данни при осъществяване на процедурата, но не и да ги замести или санира тяхната липса. Извод за отсъствие на друга длъжност, подходяща за служителя, би могъл да се направи въз основа на събрана и проверена от административния орган информация за длъжности, които са подходящи и свободни към момента на издаване на заповедта, но информация за това не се съдържа в преписката. На практика без установяване наличието на подходящи незаети длъжности преди и към момента на отправяне на съответното предложение, изразеното от страна на оспорващия несъгласие се явява ирелевантно и същият се лишава от възможността да извърши реален избор и обоснована преценка.

Предложените му длъжности не отговарят на професионалната му квалификация и придобития опит. На Х. и не са предложени всички свободни длъжности в ОД на МВР Стара Загора, за които не се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна не само защото е опорочена процедурата по нейното издаване, но и във връзка с материалния закон. Ведно с факта на отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 5, вр. ал. 1, т. 7, б. „е“ от ЗМВР, е поставено от закона в зависимост от изпълнението и на предпоставката служителят да откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, като както се изясни и предложентие му длъжности следва да са подходящи, най-малко да има възможност да лицето да бъде назначено на тях. В тази връзка следва да се има предвид Решение № 10335/07.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в, по отношение съдържанието на понятието „подходяща длъжност“. В цитираното решение е прието, че ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като „подходяща“. Преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната [жк], неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. В случая имплицитно съдържащото се в заповедта заключение че предложените длъжности са подходящи за заемане на е неверен и не отговаря на действителността. Съгласно заключението на вещото лице в структурите на МВР има длъжности, които немотивирано са прецнени от органа за неподходящи, като дори и относно тези в ОД на МВР Стара Загора е видно че, не са предложени всички длъжности. Това на самостоятелно основание представлява противоречие на акта с материалния закон. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, с изключение на частта относно свободните длъжности в ГД „ПБЗН“, тъй като е отговорило на правен въпрос без особено мотивиране и в противоречие на посочената нормативна уредба, предложените с Протокол рег. № 349р-31737-04.10.2024г. длъжности не са единствените, отговарящи на професионалната [жк], така както е счел административния орган. С чл. 142 от ЗМВР законодателят е разграничил три групи служители в МВР – държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Когато полицейски орган не може обективно да изпълнява своите служебни задължения поради здравословни или други обективни причини, на този служител може да бъде предложена друга длъжност в МВР, която би могла да бъде административна или друга длъжност, която не изисква достъп до класифицирана информация. Този механизъм би предоставил възможност служителят да продължи своята кариера в рамките на МВР, но в различна роля, която е съобразена с обективните обстоятелства. Предвид отнетото разрешение за достъп до класифицирана информация, на оспорващия е следвало да бъде предложено да заеме друга длъжност в цялата структура на МВР. От заключението на вещото лице и от направените уточнения в съдебно заседание се установява, че са били налице свободни длъжности, но същите не са му били предложени. Т.е. от една страна съдът намира, че предложените на лицето длъжности не отговарят на неговата професионална квалификация и образование и не са подходящи за него, а от друга, че не са му предложени подходящи длъжности, тъй като липсва проверка и мотиви за отхвърлянето на длъжности в структурата на МВР. Липсата на правилна преценка за обстоятелството, че първоначалната професионална подготовка следвада се включи в критериите при избор на вакантните длъжности, които да се предложат на Н. Х. влече след себе си и немотивираност на акта, за преценката за включване или изключване на останалите длъжности в други структури на МВР. В случай, че от органа би било преценено, че Н. Х. не отговаря на изискванията за заемане на нито една длъжност от всички посочени в цялата страна, било то поради липса на първоначална професионална подготовка, било поради липса на специална квалификация или образование в точно определена област, то актът е следвало да се мотивира, за да е възможно и за лицето да разбере поради каква причина е издаден индивидуалния административен акт с такъв резултат, а от друга да се осигури възможност на съда да извърши проверовъчната си дейност по правилността му.

В този смисъл следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена, без на жалбоподателя да е предложено и същият да е отказал да заеме друга подходяща за него длъжност. В случая липсата на обосновано фактическо установяване от органа по назначаването относно професионалната [жк], образованието и наличието на други свободни длъжности, които да са подходящи за заемане към датата на издаване на заповедта, е отрицателна предпоставка за упражненото правомощие по прекратяване на служебното правоотношение – същото е могло да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена му длъжност, а само длъжност с признака по ал. 5 на текста.

Поради изложеното жалбата се явява основателна, а процесната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №2212 от 22.02.2017г. по адм. д. №13619/2015г., V о., оставено в сила с Решение №10051 от 28.07.2017г. по адм. д. №4440/2017г., 5 –членен състав.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, възлизащи на сума в общ размер от 1 826.30 лева и включващи 10.00 лева – държавна такса (л. 12) и 1 100.00 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 10), както и възнаграждение на вещото лице в размер на 716, 30 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът