Решение № 6651 от 4.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 463 от ГПК. Образувано е въз основа на жалба с вх. №54112/27.09.2024г. на ЧСИ Н.М., подадена от длъжника В. Т. Д., с ЕГН ••••••••••, срещу Протокол за предявяване на разпределение от 24.09.2024г. по изп. д. № 20248410400838 по описа на ЧСИ Н.М. в ЧАСТТА относно разпределената към "ЕОС М." ЕООД сума в общ размер на 61 524.60 лв. във връзка с Удостоверение по чл. 456, ГПК с изх. № 19433 /28.06.2024г., издадено от ЧСИ Б.Б. с peг. № 856 по изпълнително дело № 20158560401396 /2015г., образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 18.06.2015 г. по гр. д. № 31357 /2015 г. на Софийски районен съд, 34 състав, като се иска: 1.разпределението да бъде извършено без участието на хирографарния кредитор "ЕОС М." ЕООД или 2.при условията на условията на евентуалност да бъде отменено разпределението в обжалваната част и да бъде извършено ново разпределение по отношение на "ЕОС М." ЕООД, като в полза на същия бъде разпределена сума в по-малък размер. Жалбоподателят твърди, че продаденият на публична продан имот е несеквестируемо жилище спрямо "ЕОС М." ЕООД. Същият имот е бил ипотекиран заради ипотечния кредит, отпуснат му от “УниКредит Булбанк“ АД, но не и заради фирмения кредит, по който жалбоподателят е само съдлъжник и който кредит "УниКредит Булбанк“ АД е цедирало на "ЕОС М." ЕООД. Налице е трансформация на несеквестириумо имещество, поради което и "ЕОС М." ЕООД не може да се удовлетвори от паричната сума от продаденото несеквестируемо имущество. Поради факта, че "ЕОС М." ЕООД участва в процесното разпределение с Удостоверение по чл. 456, ГПК с изх. № 19433 /28.06.2024г., издадено от ЧСИ Б.Б. с peг. № 856 по изпълнително дело № 20158560401396 /2015г., ЧСИ Н.М., изготвил разпределението, не може правилно да определи вземанията на "ЕОС М." ЕООД нито като основание, нито като размер, тъй като ЧСИ Н.М. е обвързан от посоченото удостоверение. Жалбоподателят твърди, че в продължение на 9 г. /от подписване през м. октомври 2015г. на Споразумението, до м. януари 2024г. вкл, / погасява редовно и доброволно директно към "ЕОС М." ЕООД процесния кредит, т е. не е налице принудително събиране по изп. д. при ЧСИ Б.Б.. В периода от 29.10.2015г. до 12.01.2024г. вкл. 'ЕОС М.' ЕООД е получило сума в общ размер на 49100 лв. Съгласно т. 6.1 от Анекс №7/29.03.2023г., поради редовното доброволно погасяване на задължението, "ЕОС М." ЕООД се съгласило да получи намаления размер на дълга от 46 100 лв. В изпълнение на тази клауза жалбоподателят е платил на "ЕОС М." ЕООД общо 6 000 лв. /10 плащания, всяко по 600 лв./ за периода от 31.03.2023г. до 12.01.2024г. Затова неплатеният остатък от главницата е в размер на 40 100 лв. В законоустановения срок е подадено писмено възражение от взискателя "УниКредит Булбанк“ АД, с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а разпределението на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В законоустановения срок е подадено писмено възражение от присъединения взискател „ЕОС М." ЕООД, с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а разпределението на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В законоустановения срок присъединените по право взискатели НАП и Столична община не са изразили становище по жалбата. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения следва да бъдат оставени без уважение. Иска се обжалваното разпределение на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното: Жалбата като подадена в срока по чл. 462, ал.2ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 462, ал.2 от ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Процесното изп. д.№ 20248410400838 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба на взискателя “УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: •••••••, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 25.01.2024г. по гражданско дело Na 9148/2018 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 1-26 състав (лист 4), в кантората на ЧСИ Н.М., per. № 841 в КЧСИ, с адрес: гр. София, бул. •••••••, е образувано изпълнително дело Na 20248410400838/2024г. срещу длъжника В. Т. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: за сумите: 49555.88 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 1185.94 евро - наказателни лихви, както и 9335.63 лева - присъдени съдебни разноски, С молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.03.2024г. взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи по отношение на длъжника - възбрана, опис и изнасяне на публична продан на ипотекиран недвижим имот, собственост на длъжника, запор върху движими вещи, върху вземания за суми по банкови сметки и за трудово възнаграждение, запор върху МПС и върху дружествени дялове. С разпореждане на ЧСИ от 18.03.2024г. е наложена възбрана (л. 84) върху следния недвижим имот - собственост на длъжника, ипотекиран в полза на взискателя, а именно: недвижим имот, находящ се в секция /блок/ "А" на жилшцната сграда в град София, община Столична, район "Люлин", а именно: АПАРТАМЕНТ № l /едно/, на първия етаж, на кота "+3, 40", състоящ се от антре, дневна и трапезария, кухня, две спални, тоалетна, баня — тоалетна и три балкона, със застроена площ от 83, 50 /осемдесет и три цяло и петдесет стотни кв.м., ведно с прилежащите му помещения. Последователно е проведено изпълнение върху имота — извършен е опис на 27.03.2024 г., за което е съставен Протокол за опис на недвижим имот (л. 72-73), изготвена е оценка от назначеното вещо лице Юлиян Пальов (л. 93-99), която е предявена с Протокол за предявяване на оценка (л. 114). В съответствие с разпоредбата на чл. 485, ал. 3 от ГПК, с разпореждане от 11.06, 2024 г. (л. 152) е определена стойността на недвижимия имот като средноаритметична стойност от двете оценки, а именно: 275 152.50 лева и на основание чл. 485, ал. 4 от ГПК е изчислена началната цена, от която да започне наддаването на публичната продан, а именно: 220 122.00 лева. С разпореждане от 11.06.2024г. (л. 155) е насрочена публична продан на процесния недвижим имот, която да се проведе от 19.06.2024 г. до 19.07.2024 г. След уведомяване на страните е изготвено и съответното обявление (л. 162). След изтичане срока на проданта, на 22.07.2024г. е изготвен Протокол за обявяване на направените наддавателни предложения по насрочена публична продан на недвижим имот и купувач (л. 175-177). За купувач на имота е обявено лицето М.Д.Р., която е предложила най- високата цена, по-висока от началната, а именно: 259 512.20 лева. След внасяне на цената (л. 187), на 23.07.2024г. е изготвено постановление (л. 192- 193), с което на купувача е възложен процесният недвижим имот. С молба с вх. № 043127/23.07.2024г. от „ЕОС М.” ЕООД, (л. 196-198), е отправило искане на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 20248410400838/2024г. за сумите, дължими по изпълнително дело № 20158560401396/2015г. на Частен съдебен изпълнител Б.Б..В издаденото удостоверение с изх. № 19433/28.06.2024г. по изпълнително дело № 20158560401396/2015г. на ЧСИ Б.Б., са посочени следните суми: 61 000лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, 14 998, 78 лева - лихви, 3727.14 дева - присъдени съдебни разноски в гражданското производство, както и 2880, 65 лева такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. С молба с вх. № 051417/12.09.2024г. от "УниКредит Булбанк“ АД е направено искане на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК да бъдат конституирани като взискател по изпълнително дело за сумите, дължими по изпълнително дело № 20248410401122/2024г. на Частен съдебен изпълнител Н.М.. Насроченото за 16.09.2024г. разпределение не е осъществено, а съгласно разпореждане от тази дата същото е отложено за 24.09.2024 г. (л. 222), поради възникнала необходимост от конкретизиране на задълженията на присъединените кредитори. Призовки до заинтересованите лица са изпратени повторно (л. 223-227). С постановление от 24.09.2024г. на основание чл. 456 от ГПК (л. 233) по делото са конституирани като присъединени като взискатели „ЕОС М.” ЕООД и "УниКредит Булбанк“ АД. С протокол за предявяване на разпределение от 24.09.2024г. на ЧСИ Н. М. е изготвено разпределение на постъпилата по изп. дело сума в общ размер на 259 512, 20лв., както следва: 1.разноски по принудителното изпълнение 2.вземания за данъци върху имота в полза на Столична община за 1407лв. 3.вземания, обезпечени с ипотека, в полза на “УниКредит Булбанк“ АД, на стойност 174 712, 23лв. 4.вземания на държавата на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД- в полза на Столична община за такса битови отпадъци в размер на 1204, 05лв. 5.хирографарни вземания 5.1.в полза на "УниКредит Булбанк“ АД сумата от 2834, 16лв.- частично погасяване 5.2в полза на "ЕОС М." ЕООД- сума в общ размер на 61 524.60 лв.- частично погасяване, от които: -сумата от 40 672, 33лв.- главница- частично -сумата от 2126, 35лв.- лихва за периода 25.06.2024г.- 24.09.2024г. -сумата от 14 998, 78лв. договорна лихва -сумата от 3727, 14лв.съдебни разноски Видно от Удостоверение от 19.09.2024 г. на Столична община, район Люлин /за административен адрес на процесния имот/, Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. № 837 от 16.09.2024г. на Столична община, район Връбница, Адресна карта за настоящ адрес № 6390 от 11.10.2010г., Удостоверение за постоянен адрес № 6390 от 12.10.2010г., Удостоверение за постоянен адрес № 6391 от 12.10.2010г., Удостоверение за постоянен адрес № 6392 от 12.10.2010г., лични карти на децата на жалбоподателя и Справки от 25.09.2024г. от Служби по вписвания по партида на жалбоподателя и децата му, че процесното жилище се явява единствено жилище за длъжника и семейството му, на което е регистриран и постоянният им адрес. Не се спори по делото, а и от представените по делото доказателства е видно, че изп. д. № 1396 /2015г. по описа на ЧСИ Б.Б. е спряно с постановление от 02.11.2015г. на ЧСИ Б. на основание чл.432, т.2 ГПК, поради постигнато споразумение от 28.10.2015г. между страните за доброволно погасяване на задълженията. Съгласно същото споразумение длъжниците В. Д. и „И.“ ЕООД са се съгласили, че актуалния размер на задължението към датата на сключване на споразумението е 107 730, 13лв. Длъжниците са се задължили солидарно да изплатят на кредитора намаления размер на дълга, а именно сумата в общ размер на 89 048, 32 лв. /осемдесет и девет хиляди четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, само при условие че от подписване на това Споразумение Длъжникът и Солидарният длъжник извършват уговорените с настоящото Споразумение в срок и в пълен размер съгласно чл. 3, ал. 1 всички 12 /дванадесет/ вноски, всяка от които в размер на 600 /шестстотин/ лева. Съгласно чл. 5 на същото споразумение е уговорено, че „при забава на плащане или при неплащане на дължимата вноска по това Споразумение същото се прекратява автоматично, без да е необходимо Кредиторът да уведомява Длъжника и Солидарния длъжник. Кредиторът има правото при това условие на нарушаване на Споразумението да не приложи договорената отстъпка от задължението в размер на 18 681, 81 лв, /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/ и да не приложи договореното спиране начисляването на законна лихва върху главницата но задължението, като това става без уведомяване на Длъжника и Солидарния длъжник. Отказът на Кредитора от прилагането на отстъпката в съответния размер и спирането на начисляването на законна лихва върху главницата, става без уведомяване на длъжника. В този случай кредиторът пристъпва към принудително събиране на задължението в пълния му размер, намален с размера на извършените плащания, извършени след подписване на настоящото споразумение. Няма спор, че изп. д. № 1396 /2015г. по описа на ЧСИ Б.Б. е спряно и към настоящия момент. Няма спор, че към процесното споразумение от 28.10.2015г. са подписани седем анекса, последният от които е Анекс №7 от 29.03.2023г. Всичките анекси констатират редовно заплащане на сумите от длъжника по съответното споразумение, като посочват неплатения остатък от дължимата сума и разсрочват изпълнението му във времето. Съгласно т. 6.1 от Анекс №7/29.03.2023г., поради редовното доброволно погасяване на задължението, "ЕОС М." ЕООД се съгласило да получи намаления размер на дълга от 46 100 лв. В изпълнение на тази клауза жалбоподателят е платил на "ЕОС М." ЕООД общо 6 000 лв. /10 плащания, всяко по 600 лв./ за периода от 31.03.2023г. до 12.01.2024г. Няма спор, че последното доброволно плащане от длъжника на сумата от 600лв. е от 12.01.2024г., като след тази дата жалбоподателят е преустановил плащания по споразумението. Жалбоподателят не излага причини за преустановяване на плащанията. С Решение №6051/06.11.2024г. по гр.д.№12065/2024г. на СГС, влязло в сила на датата на постановяването му, е потвърдено Разпореждане от 10.09.2024г. по изп. д. № 1396 /2015г. по описа на ЧСИ Б.Б., с което е отказано прекратяване на същото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Със същото решение е отменено постановлението за разноски, обективирано в Сметка № 0000498308 от 28.06.2024г. по описа на ЧСИ Б.Б., определяща и възлагаща върху жалбоподателите разноски по изпълнението в общ размер на 2 678.35 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ с включен ДДС. Относно правилността на извършеното и обжалвано действие по разпределение на суми в изпълнителния процес, Софийски градски съд намира следното: Съгласно правилото на чл. 460 от ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК, или пък е бил конституиран по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, като такъв на място на друг взискател. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право – чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията. В процесния случай се обжалва разпределението само в частта му относно вземанията по т.5.2 относно присъединения кредитор "ЕОС М." ЕООД. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021г., ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, присъединяването на кредитори в изпълнителното производство е институт, характерен за принудителното изпълнение на парични вземания. То е израз на възможността на всеки кредитор да иска принудително изпълнение върху което и да е секвестируемо имуществено право на длъжника - чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК. Присъединяването на кредитори се осъществява, за да бъде удовлетворен присъединеният кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. Целта на присъединяването на кредитори е те да участват в разпределението при спазване на установения в чл. 136 ЗЗД ред на привилегиите и да получат въз основа на него плащане. Както е изяснено в мотивите към т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК. С разпоредбите на чл. 444, точка 7 и чл. 445, ал. 2 от ГПК е регламентирана относителна несеквестируемост на единственото жилище на длъжника, което може да бъде обект на принудително изпълнение само за задълженията, изброени в чл. 445 от ГПК. Единственото жилище на длъжника е несеквестируемо за всички останали задължения, които не фигурират в чл. 445 от ГПК, и кредиторите не могат да насочват принудителното изпълнение спрямо него. В процесния случай от представените по делото доказателства е видно, че процесното жилище се явява единствено жилище за длъжника и семейството му, на което е регистриран и постоянният им адрес. В процесния случай вземането на първоначалния взискател “УниКредит Булбанк“ АД по изпълнителното дело е било обезпечено с ипотека върху процесния несеквестируем имот на длъжника, поради което спрямо това вземане несеквестируемостта на жилището не важи по силата на чл. 445, ал. 1 ГПК. Този взискател може да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори от сумата, получена от проданта му. Вземането на присъединения взискател "ЕОС М." ЕООД, обаче не се ползва с правото на относителна секвестируемост на единственото жилище, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 445 от ГПК. За това вземане, присъединеният взискател може да се ползва от правото на относителна секвестируемост на първоначалното вземане, само ако това вземане се обезпечава със същото право, каквото в случая безспорно не е налице. Така изпълнението върху единственото жилище на длъжника е допустимо само за задължения към взискател, които попадат в обхвата на чл. 445 ГПК. Присъединилият се кредитор няма възможност да се ползва от привилегията на кредитора, по чието искане е образувано изпълнителното дело, след като за неговото вземане не важи изключението за секвестируемост. Относителната несеквестируемост на жилището на длъжника може да му се противопостави, независимо от обстоятелството, че по отношение на вземането на първоначалния взискател по изпълнителното дело, жилището е секвестируемо. Този взискател не може да иска да бъде удовлетворен от стойността на продаденото жилище за вземане на привилегирования взискател. В случая, хипотезата не е аналогична на тази, при която длъжникът продава несеквестируемото жилище и сам се лишава от закрилата на чл. 444, т. 7 от ГПК. Ипотекирането на имота от длъжника е направено за обезпечаване на определено по размер парично задължение, само до този размер и в полза на конкретен кредитор, поради което относителната секвестируемост на имота, въпреки публичната продажба на целия имот, след осребряването му, следва да обхване само необходимия за погасяване на това задължение размер. Нормата на чл. 457, ал. 1 от ГПК касае права, каквито притежават всички кредитори, но не и такива, които принадлежат на определен взискател. Вземанията на кредиторите, за които не е налице хипотеза, регламентирана в чл. 445, ал. 1 от ГПК, не могат да се удовлетворяват от стойността на единственото жилище на длъжника, върху което е осъществено принудително изпълнение по искане на взискател с вземане по чл. 445, ал. 1 от ГПК. В горепосочения смисъл е и съдебната практика, намерила израз в Определение №1154/11.11.2014г. по гр.д.№ 3279/2014г. на ВКС, Г. К., ІІІ г.о., и Определение №856/26.04.2023г. по гр.д.№ 3543/2022г. на ВКС, ІІІ г.о. Съгласно същата практика хирографарните кредитори нямат право да се удовлетворят от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание. Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което и разпределението в обжалваната му част следва да бъде отменено. По отношение заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не се дължат в настоящото производство. Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. Предвид гореизложеното съдът