РЕШЕНИЕ

№ 76

гр. Варна, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600398 по описа за 2022 година Шуменският окръжен съд с присъда № 15 от 04.10.2022 г., постановена по НОХД № 1/22г по описа на съда, е признал подсъдимия Е. Ш. Ю., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че през периода 29.07.2013г - 31.05.2016 г. в гр. Силистра, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 71 810.18лв./седемдесет и една хиляди осемстотин и десет лева и осемнадесет ст./ представляващи Данък върху добавената стойност, като в качеството си на Частен съдебен изпълнител с №834 с район на действие - Окръжен съд гр.Силистра, на 14.07.2013г не подал заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл.102 ал.3 т.1 във вр.с чл.101 ал.6 и ал.7 от ЗДДС, и така избегнал установяването чрез деклариране на данъчни задължения по ЗДДС, както следва:

1. За данъчен период месец юли 2013г. - в размер на 56.65лв. 2. За данъчен период месец август 2013г. - в размер на 2112.64лв. 3. За данъчен период месец септември 2013г. - в размер на 967.55лв. 4. За данъчен период месец октомври 2013г. - в размер на 2601.48лв. 5. За данъчен период месец ноември 2013г. - в размер на 1462.26лв. 6. За данъчен период месец декември 2013г. - в размер на 3411.15 лв. 7. За данъчен период месец януари 2014г. - в размер на 1296.53лв. 8. За данъчен период месец февруари 2014г. - в размер на 1668.43лв. 9. За данъчен период месец март 2014г. - в размер на 3623.15лв.

10. За данъчен период месец април 2014г. - в размер на 300.75лв. 11. За данъчен период месец май 2014г. - в размер на 1534.28лв. 12. За данъчен период месец юни 2014г. - в размер на 1309.47лв. 13. За данъчен период месец юли 2014г. - в размер на 3129.47лв. 14. За данъчен период месец август 2014г. - в размер на 3034.85лв. 15. За данъчен период месец септември 2014г. - в размер на 1608.16лв. 16. За данъчен период месец октомври 2014г. - в размер на 1772.40лв. 17. За данъчен период месец ноември 2014г. - в размер на 2143.27лв. 18. За данъчен период месец декември 2014г. - в размер на 2386.19лв. 19. За данъчен период месец януари 2015г. - в размер на 3239.20лв. 20. За данъчен период месец февруари 2015г. - в размер на 1096.04лв. 21. За данъчен период месец март 2015г. - в размер на 2607.71лв. 22. За данъчен период месец април 2015г. - в размер на 3861.61лв. 23. За данъчен период месец май 2015г. - в размер на 1281.98лв. 24. За данъчен период месец юни 2015г. - в размер на 2284.89лв. 25. За данъчен период месец юли 2015г. - в размер на 1790.70лв. 26. За данъчен период месец август 2015г. в размер на 2025.32лв. 27. За данъчен период месец септември 2015г. - в размер на 2788.55лв. 28. За данъчен период месец октомври 2015г. - в размер на 1301.65лв. 29. За данъчен период месец ноември 2015г. - в размер на 1547.72лв. 30. За данъчен период месец декември 2015г. - в размер на 2374.40лв. 31. За данъчен период месец януари 2016г. - в размер на 1334.58лв. 32. За данъчен период месец февруари 2016г. - в размер на 1621.83лв. 33. За данъчен период месец март 2016г. - в размер на 2808.87лв. 34. За данъчен период месец април 2016г. - в размер на 3103.61лв. 35. За данъчен период месец май 2016г. - в размер на 2322.86лв., поради което и на основание чл.255 ал.3, вр. чл.255 ал.1 т. 1, вр. чл.26 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК първоинстанционният съд му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /две/ години; на основание чл.66 ал.1 от НК ШОС отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл.304 от НПК подс.Ю. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото срещу него обвинение досежно квалификацията на деянието по т.5 на чл.255 ал.1 от НК - да е избегнал установяването и плащането на посочените данъчните задължения, защото е водил счетоводна отчетност в нарушение на счетоводното законодателство, заложено в чл.28 от Закон за ЧСИ, според който е записано, че „Частният съдебен изпълнител води счетоводство“.

ШОС се произнесъл относно съдбата на сторените по делото разноски и приобщените веществени доказателства.

Присъдата е обжалвана от подс. Ю. чрез защитника му - адв. Б., само в осъдителната й част, с аргументи за неправилност и необоснованост. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която Е. Ю. да бъде напълно признат за невинен и изцяло оправдан. Основните доводи са свързани с твърдения за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, тъй като с присъдата на ОС - Шумен подсъдимият бил осъден по непредявено по съответния ред обвинение – това по чл.255 ал.3, вр. чл.255 ал.1 т. 1, вр. чл.26 от НК; оспорва се възможността на съда да измени квалификацията на деянието, тъй като в обвинителния акт, според защитата не били изложени фактически обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние на престъплението, за което Е. Ю. е признат за виновен. Не били посочени такива за приложимия закон, обуславящ задължение за подаване СД, правното основание и сроковете, в които е следвало да стане това деклариране; твърди се, че инкриминацията се изчерпва с твърдението, че подс.Ю. не е подал заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл.102, ал.З, т.1 във вр. с чл.101 ал.6 и ал.7 от ЗДДС.

Твърди се и нарушение на материалния закон, тъй като, възприетото с присъдата и мотивите към нея поведение – неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС съгласно чл.102, ал.З, т.1 във вр. с чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС само по себе си не е от категорията на изпълнителните деяния по чл.255, ал.1 от НК В съдебно заседание подс. Ю. – лично и чрез защитника си, поддържа жалбата. В допълнение се развива тезата, че присъдата почива на предположения, както и за неправилно приложение на закона при квалификацията на престъпното деяние.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, поради което предлага да се остави без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и след като сам, служебно провери правилността на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, намери за установено:

Въззивният съд като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. Ш. Ю. е встъпил в длъжност като частен съдебен изпълнител с полагане на клетва пред Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и подписване на Клетвен лист на 11.11.2006г. (чл.13 ал.4 от ЗСЧИ) На 14.05.2016 г. подс.Ю. подал заявление и на 01.06.2016 г. бил регистриран като данъчно задължено лице по чл.3 ЗДДС. По този повод била назначена и извършена ревизия от органите на НАП на физическото лице Е. Ш. Ю. по ЗДДФЛ и ЗДДС, която обхващала периода 2012г.-2016г. включително. Същата приключила с издаването на РД № Р-03000317002760- 092-001/ 24.10.2017г. и РА № Р-03000317002760-091-001/11.12.2017г. Тъй като били установени нарушения на данъчното законодателство, органите по приходите сигнализирали и прокуратурата.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно- счетоводна експертиза и на вещото лице бил осигурен достъп до служебния архив на ЧСИ, вкл. и счетоводното отразяване и завеждане на платежните и счетоводни документи, както и разпределението на постъпилите суми/размер, дата, получател, основание за начисляване на таксите съгласно Тарифата на ЧСИ/. След това е била извършена насрещна проверка с движението на паричните потоци по всички банкови сметки.

За извършените през инкриминирания период от подсъдимия като ЧСИ изпълнителни и други действия той събирал авансово от взискателите такси и разноски в размери, определени в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (обн. ДВ, бр.35 от 28.04.2006 г., приета с ПМС № 92 от 19.04.2006г.) - (ТТР към ЗЧСИ).

За събраните таксите по изпълнението подс.Ю. изготвил сметки (съгласно чл.79 от ЗЧСИ), приобщени по делото. В тях били посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане (чл. 78-80 от ЗЧСИ, т. 33 и т. 34 от ТТР). Сметката съдържа необходимата за първичен счетоводен документ информация, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.

През процесния период - 01.01.2012 г. до 30.06.2016г. подс. Е. Ш. Ю., действащ като Частен съдебен изпълнител, в изпълнение на своите служебни задължения и съгласно чл.79 от Закон за частните съдебни изпълнители издал 2625 броя сметки - от № 195 до № 2820 включително за получени и дължими такси. Сметката по чл. 79 от ЗЧСИ, е първичен удостоверителен документ, който се издава в момента на възникналата стопанска операция (извършеното изпълнително действие от страна на ЧСИ), формиращ задължение между органа по изпълнението и задълженото лице.

Подсъдимият в дейността си като ЧСИ водил следните документи и регистри: приходни касови ордери за получените суми в брой - вноски от длъжници, изтеглени суми от банкови сметки и други, които са към изп. дела, за които се отнасят съответните плащания; разходни касови ордери за изплатени суми на взискатели, за платени такси, за платени разходи за дейността и др., които също се прилагат към изп. дела, за които се отнасят съответните плащания; платежни нареждания за преводи към взискатели, за преводи на допълнителни такси, за преводи на други разходи, преводи към вещи лица и други; банкови извлечения за движението за паричните средства по използваните банкови сметки; сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, в които е посочван вида на таксата, материалния интерес, върху който се начислява и нейния размер; издавани са и фактури на основание издадените сметки при поискване на задълженото лице за съответната такса. Подсъдимият при осъществяване на дейността си като ЧСИ използвал и специализиран програмен продукт Енфорсър, чрез които била водена електронна касова книга, както и регистър на издадените сметки по чл.79 от ЗЧСИ - също воден електронно със същия софтуер. Бил воден хронологичен регистър на постъпилите и изплатени суми по всяко изпълнително дело, като същият представлява част от използвания специализиран ПП Енфорсър.

По сметките на подсъдимия постъпили приходи от такси, събирани от ЧСИ и явяващи се доходи с източник упражнявана от подсъдимия свободна професия по смисъла на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ и подлеж ащи на облагане по реда на чл.30 ЗДДФЛ както следва:

За 2012 г. - 46 583.29 лв. (четиридесет и шест хиляди петстотин осемдесет и три лева и 29 ст.), представени в Таблица №1 (Приложение №18 от изготвеното в хода на ДП заключение на експертизата); за 2012 г. подсъдимият Ю. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и декларирал облагаем доход в размер на 49367.58лв. и данъчен резултат в размер на 3083.37 лв., т.е с 2784.29лв. повече от установения по експертен път доход, което обуславя намаляване и на декларирания данъчен резултат с 208.82лв.

За 2013 г. - 82312.63 лв. (осемдесет и две хиляди триста и дванадесет лева и 63 ст.). Неговото формиране е представено в следната Таблица №2 (респ. в Приложение №19 и №26 от изготвеното в ДП заключение на ССчЕ; ЧСИ Е. Ю. към 30.06.2013 г. реализирал облагаем оборот по ЗДДС за 12 последователни месеца в размер на 50672.95 лв. (петдесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 95 ст.), с което е достигнал предвидения в чл. 96, ал.1 ЗДДС праг от 50 000.00 лв., но той не е изпълнил нито едно от задълженията, възникнали по силата на закона с настъпването на този факт (за което ще стане реч по-долу). Всъщност приходите от дейността му като ЧСИ възлизали на 92924.35 лв. (деветдесет и две хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 35 ст.), но органите по приходите и вещото лице редуцирали данъчната основа по ЗДДФЛ, предвид настъпване на срока за задължителната регистрация по ЗДДС към 30.06.2013 г. и включване на ДДС към сумите след 29.07.2013 г. (съгл. чл.67, ал.2 - формиране на данъчна основа и включен ДДС); за 2013 г. подс.Ю. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларирал облагаем доход в размер на 54744.84 лв. и данъчен резултат в размер на 3424.74лв, т.е. с 5492.63лв. по-малко от установения доход по експертен път.

Таблица №2 Доходи от дейност за 2013 г. месец, година продажби доход от дейността ддс 01.2013 3161.34 3161.34 02.2013 1385.61 1385.61 03.2013 1649.32 1649.32 04.2013 3968.59 3968.59 05.2013 3972.43 3972.43 06.2012 8221.28 8221.28 01-28.07.2013 6895.44 6895.44 29-31.07.2013 339.89 283.24 56.65 08.2013 12675.83 10563.19 2112.64 09.2013 5805.32 4837.77 967.55 10.2013 15608.85 13007.38 2601.48 11.2013 8773.56 7311.30 1462.26 12.2013 20466.89 17055.74 3411.15 Общо за 2013 г. 92924.35 82312.63 10611.72 За 2014 г. получените доходи на подс.Ю. от такси, събрани при упражняване дейност като частен съдебен изпълнител, възлизали в размер на 142 841.69 лв. (сто четиридесет и две хиляди осемстотин четиридесет и един лева и 69 ст.). След редуциране на сумите с дължимия ДДС, нетният доход от дейността е в размер на 119034.74 лв. (сто и деветнадесет хиляди тридесет и четири лева и 74 ст.). Неговото формиране е представено в Таблица №3 (респ. Приложение №20 и №26 от изготвеното в ДП заключение на ССчЕ); За 2014 г. подсъдимият Ю. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларирал доход в размер на 106677.50 лв. и данъчен резултат в размер на 7258.77лв., т.е. с 12357.24 лв. по-малко от установения облагаем доход по експертен път.

Таблица №3 Доходи от дейност за 2014 г. По месец и година продажби доход от дейността ДДС 1.2014 7779.18 6482.65 1296.53 2.2014 10010.56 8342.13 1668.43 3.2014 21738.89 18115.74 3623.15 4.2014 1804.52 1503.77 300.75 5.2014 9205.67 7671.39 1534.28 6.2014 7856.83 5547.36 1309.47 7.2014 18776.82 15647.35 3129.47 8.2014 18209.12 15174.27 3034.85 9.2014 9648.96 8040.80 1608.16 10.2014 10634.37 8861.98 1772.40 11.2014 12859.63 10716.36 2143.27 12.2014 14317.14 11930.95 2386.19 Общо за 2014 г. 142841.69119034.74 23806.95 За 2015 г. получените доходи от дейността на подс.Ю. като частен съдебен изпълнител били в размер на 157198.56 лв. (сто петдесет и седем хиляди сто деветдесет и осем лева и 56 ст.). След редуциране на сумите с дължимия ДДС, нетният доход от дейността е в размер на 130998.80 лв. (сто и тридесет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и 80 ст.). Неговото формиране е представено в Таблица №4 (респ. Приложение № 21 и № 26 от изготвеното в ДП заключение на ССчЕ); за 2015 г. подсъдимият Ю. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която декларирал облагаем доход в размер на 190304.25 лв. и данъчен резултат в размер на 13467.86лв., т.е. с 59305.45лв. в повече от установения доход по експертен път, което обуславя намаляване на данъчния резултат с 4447.91лв.

Таблица №4 Доходи от дейността за 2015 г. По месец и година продажби доход от дейността ДДС 1.2015 19435.20 16196.00 3239.20 2.2015 6576.26 5480.22 1096.04 3.2015 15646.25 13038.54 2607.71 4.2015 23169.64 19308.03 3861.61 5.2015 7691.87 6409.89 1281.98 6.2015 13709.32 11424.43 2284.89 7.2015 10744.17 8953.48 1790.70 8.2015 12151.92 10126.60 2025.32 9.2015 16731.31 13942.76 2788.55 10.2015 7809.88 6508.23 1301.65 11.2015 9286.32 7738.60 1547.72 12.2015 14246.42 11872.02 2374.40 Общо за 2015 г. 157198.56 130998.80 26199.76 В изпълнение на задълженията си по чл.77 от ЗЧСИ подсъдимият Ю. представил 6 месечни и годишни отчети в Министерство на правосъдието, които в рамките на ревизионното производство били изискани и приложени по делото. В подадените отчети подс.Ю. декларирал събрани такси (без допълнителни разноски) както следва:

За 2012 год. – 52 367.59 лв. За 2013 год. – 54 744.84 лв. За 2014 год. – 73 022.72 лв. За 2015 год. - 131080.80 лв. За първото полугодие на 2016 г. – 58 179.01 лв. Същевременно съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност, (в редакцията му ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), данъчно задълженото по този закон лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Обект на облагане с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, като съгласно чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Дейностите на ЧСИ по изпълнението представляват доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС. Таксите, получени от подсъдимия като ЧСИ, представляват възнаграждение, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, т.е. представляват данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 95 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

В конкретния случай ЧСИ Е. Ю. към 30.06.2013 г. реализирал облагаем оборот за 12 последователни месеца в размер на 50672.95 лв. (петдесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 95 ст.), с което е достигнал предвидения в чл. 96, ал.1 ЗДДС праг от 50 000.00 лв. С настъпването на този факт за подсъдимия като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС са възникнали по силата на закона няколко задължения:

1. По чл.96, ал.1 ЗДДС (в редакцията на закона, действала към този момент) - в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който ДЗЛ е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон; тук следва да се посочи, че приложение следва да намери именно тази редакция на чл.96, ал.1 от ЗДДС, въпреки констатираната законодателна промяна на разпоредбата, извършена с ДВ бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023г., тъй като чл.2, ал.2 от НК е неприложим за правилата, запълващи бланкетната правна норма. Според обвързващата практика на Върховния съд (ВС), изразена в т. 2, б. "в" на Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82 г. на Пл. на ВС (която не е обявена за загубила значение с т.30 на Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК), правилото на чл.2, ал. 2 НК не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетна наказателна норма и уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието. Тези съображения на ВС са валидни и по отношение на норми от данъчното законодателство, в случая ЗДДС, попълващи съдържанието на бланкетната норма на чл. 255 от НК В този смисъл и Решение № 382 от 11.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1332/2015 г., III н.

С изтичането на срока за задължителна регистрация по ЗДДС, лицето дължи и ДДС, тъй като разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС регламентира хипотеза, при която данъчно задълженото лице дължи ДДС от датата, на която е следвало, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС при достигнат облагаем оборот до датата, на която същото е регистрирано. Това означава, че задължение на лицето е при достигнат облагаем оборот да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и ако не го стори, то дължи ДДС за посочения период. Без значение е дали регистрацията по същия закон е извършена по инициатива на данъчно задълженото лице или по инициатива на орган по приходите, тъй като законодателят не ги е разграничил с изрична правна норма, а данъчните норми не подлежат на разширително тълкуване. В конкретния случай по силата на чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.101 ал.6 и ал.7 от ЗДДС подс.Е. Ю. в качеството си на ЧСИ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.07.2013 г. Срокът за проверка на документите от органите на НАП е 7-дневен и би изтекъл на 21.07.2013 г.. След приключване на проверката от НАП, в 7-дневен срок органът по приходите издава акт за регистрация по ЗДДС. Така при спазване на процедурата по регистрацията по ДДС, подс.Ю. като ЧСИ би бил регистриран по ЗДДС най-късно на 28.07.2013 г. От този момент за подсъдимият възникнат следващите две задължения – по чл.123, ал.1 и чл.125 от ЗДДС.

2. По чл. 123. (1) ЗДДС - да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

3. По чл.125 от ЗДДС – да подава справка-декларация за всеки данъчен период до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В конкретния случай първата СД е следвало да бъде подадена от подс.Ю. за данъчен период м.юли 2013 г. до 14.08.2013 г. Подсъдимият е бездействал и не е изпълнил първото и третото от тези законоустановени свои задължения до 14.05.2016 г., когато е подал заявление за регистрация по ЗДДС. На 01.06.2016 г. е бил идентифициран за нуждите на ЗДДС.

Видно от изложеното, въззивната инстанция приема от фактическа страна за установени факти, идентични от възприетите от първата инстанция. Всъщност в проверявания акт е пресъздадена значителна по обем информация, която обаче няма пряко отношение към инкриминираното престъпно деяние – избягване установяването на ДДС. ШОС е инкорпорирал в мотивите си цялата банкова информация за постъпленията на подсъдимия по сметките му като ЧСИ за периода 2012 -2016 г. Безспорно тези плащания са от значение за формиране на данъчната основа, но те са били предмет на изследване от вещото лице по СЧЕ, поради което не е било необходимо съдът да преповтаря заключението. В мотивите на първата инстанция е отделено значително внимание на облагането на доходите на подс.Ю. по ЗДДФЛ, при липса на каквото и да е обвинение, свързано с подоходното облагане. Този подход на първата инстанция е бил предопределен от съдържанието на обвинителния акт, които по същество пресъздава констатациите и изводите на СЧЕ по отношение на двата данъчни закона – ЗДДС и ЗДДФЛ, без обаче да се поддържа обвинение по ЗДДФЛ. В крайна сметка въззивната инстанция счита, че отражение в съдебния акт следва да намерят не всички установени факти, а само онези, които попадат в предметните предели на възведеното обвинение. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите - свид.Лъчезар Иванов Цанев, свид.С.В.Д., свид.М.Н.Н. и свид.Г.Г.Д. и заключенията на трите приети заключения на съдебно - счетоводни експертизи по делото, от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство писмени доказателства, които са приети по реда на чл.283 от НПК. Подсъдимият е депозирал пред първата инстанция частични обяснения – единствено по отношение уточняване на работещите в кантората му лица, които се кредитират с доверие и от въззивния съд, като подкрепени и от показанията на свидетелите по делото. От друга страна заявеното чрез показанията на свидетелите се потвърждава и от заключенията на назначените и изготвени по ДП съдебно- счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи. Всички те от своя страна са в синхрон и с приобщените писмени доказателства, събрани в хода на ДП и в хода на съдебното следствие Въззивната инстанция кредитира с доверие заключението на вещото лице Е.М. (т.ІІ от ДП), които е анализирал цялата налична информация, за да определи облагаемите доставки, извършени от подсъдимия като ЧСИ през инкриминирания период - сметки по чл.79 от ЗЧСИ за периода 01.01.2012г. – 31.05.2016г., извлечения от специализираната програма за начислените през периода такси, както и извлечение от банкова сметка на ЧСИ Е. Ю. в Банка ДСК ЕАД, приходни касови ордери. В хода на досъдебното производство подсъдимият е дал съгласие за разкриване на банковата тайна и съответно още в ревизионното производство е постъпила информация за банковите сметки и движението по тях, притежавани от подс.Ю. в ОББ АД, Инвестбанк АД, Прокредит банк ЕАД, Юробанк България АД, Райфайзенбанк ЕАД, . Интернешънъл Асет Банк АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД, Банка ДСК ЕАД, Сибанк ЕАД. Т.е. вещото лице е анализирало реално осъществени от подсъдимия доставки на услуги и полученото за тях от него възнаграждение (такса), а не е определило облагаемата основа въз основа на предположения.

Следва да се посочи също така, че по отношение на доказателствената съвкупност и осъществилата се фактическа обстановка на практика по делото не е налице съществен спор между страните, като спорният по делото въпрос е дали въз основа на така установените факти и приетите по делото писмени и гласни доказателства е възможно да се направи несъмнен извод за осъществяването от страна на подсъдимия на състава на вмененото му престъпление. Според въззивния съд правните изводи на първата инстанция са обосновани и съответни на закона по следните съображения:

За да обоснове обвинение по смисъла на т.5 ал.1 чл.255 от НК прокуратурата се е позовала на неизпълнено от подсъдимия задължение, вменено му от разпоредбата на чл.28 от ЗЧСИ, която изисква частните съдебни изпълнители да водят счетоводство. В допълнение на доводите на първата инстанция за несъставомерност на деянието по тази квалификация, въззивният съд намира за необходимо да добави следното: Безспорно дейността на ЧСИ попада в дефиницията на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за "независима икономическа дейност" и може да представлява основание както за задължителната регистрация на упражняващото я лице по специалния закон, така и за начисляването на косвен данък за извършените от него доставки. Отделно придобитите доходи от тази дейност подлежат на облагане и с подоходен данък и представлява основание за задължително социално и здравно осигуряване за упражняващото я лице. Наред с това в ЧСИ е и работодател, и като такъв дължи отчетност за начислени и изплатени трудови възнаграждения, за начислени и удържани авансов и окончателен подоходен данък, осигурителни вноски върху тези възнаграждения, за изплатени обезщетения по КТ или друг специален закон и т. н. Затова, макар ЧСИ да не са предприятия по смисъла на чл. 2 от ЗСч, те дължат издаването на документи и воденето на счетоводна отчетност както по силата на изричната разпоредба на чл. 28 от ЗЧСИ, така и с оглед целите на данъчното облагане и задължителното осигуряване. Тоест частните съдебни изпълнители безспорно следва да разполагат с документи, които позволяват определянето на дължимите от тях публични задължения, вкл. да издават и разполагат с документи за приходите и разходите от дейността си. В случая, подсъдимият е организирал работата в кантората си по начин, удовлетворяващ тези изисквания. Видно от показанията на свидетелите С.В.Д., М.Н.Н. и Г.Г.Д. (работили през инкриминирания период като деловодители и офис- мениджъри при подс.Ю.) чрез софтуерния продукт „Енфорсър“ били завеждани изпълнителните дела, входящи номера, изходяща кореспонденция, връчени покани за доброволно изпълнение, страни по делото, дълга по делото, постъпили суми, изходящи суми, таксите по делата. Служителите въвеждали данните съобразно инструкциите на ЧСИ, който ги обучил да работят с нея. ПП „Енфорсър“ разполагал и със счетоводен модул, по който извършвали справки и изготвяли отчетите на всеки 6 месеца, изискуеми по ЗЧСИ. Данните в счетоводния модул се попълвали автоматично след въвеждане на информацията в деловодния. В този смисъл е и заключението на вещото лице М., което непосредствено се е запознало с въведените в ПП „Енфорсър“ данни в кантората на подсъдимия. Затова и въззивният съд се солидаризира с извода на ШОС, че подс.Ю. е водил необходимото за данъчните нужди счетоводство, тъй като чрез ПП „Енфорсър“ са били отчитани приходни касови ордери, вноски за получени суми в брой, за изтеглени суми от банкови сметки, разходни касови ордери за изплатени суми, включително е била водена касова книга.

На следващо място, дори да е осъществено деяние по смисъла на т.5 на ал.1 на чл.255 от НК, то не може самостоятелно да изпълни от обективна страна състав на данъчно престъпление по ЗДДС. Това е така, защото за данъчното правоотношение е характерно, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи (какъвто е и настоящия) именно от данъчно задълженото лице, напр.- чрез подаване на данъчна декларация при облагане с корпоративен данък по ЗКПО, с данък върху дохода по ЗДДФЛ, чрез подаване на периодични справки декларации при облагане с данък върху добавената стойност и др. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. Задълженият за данъци субект самоизчислява данъчните си задължения и ги декларира в срок със съответната справка, изискуема по закон. Затова дори в хипотези на лошо водено счетоводство, ако данъчнозадълженото лице изпълни задължението си за деклариране срочно и вярно, то не би бил налице състав на данъчно престъпление. Затова и правилно първоинстанционният съд не е възприел наличието на подобно изпълнително деяние и е преквалифицирал същото с приложението на закон за същото наказуемо престъпление – такова по чл.255, ал.1, т.1 от НК – укриване на данъчни задължения по ЗДДС чрез неподаване на месечни справки декларации. Защитата поддържа оплакване, че подобна преквалификация е довела до нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като се касаело за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което не е било осъществено по реда на чл.287 от НПК. Този довод в принципен план има своето основание, но в конкретния случай не е осъществен по мнение на настоящия състав на въззивния съд. Не е налице никаква разлика между фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт и тези, възприети от съда – данъчната основа е идентична, начина на нейното формиране е идентичен, момента на достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС е идентичен, размерът на укритото данъчно задължение е идентичен. Всъщност прокуратурата с внесения обвинителен акт е въвела фактически твърдения за наличие на обекти на облагане – доставки, като задълженият за данъци относно тези обекти подсъдим не е самоизчислил данъчните си задължения по ЗДДС като не ги е декларирал въобще /с подаване на СД по чл.125 от ЗДДС/. На стр.15 от ОА прокурорът е посочил правната уредба на задължението за деклариране на ДДС и е възпроизвел текста на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На стр.300 от ОА е коментиран като основен данъчен дълг на данъчно задълженото лице задължението за подаване на данъчна декларация. Затова и въззивната инстанция не съзира ограничения за защитата да реализира в пълен обем правото си на защитата, защото с обвинителния акт са били предявени всички необходими за това факти, посочена е и нормативната уредба, вменяваща задължения за регистрация по ЗДДС, както и за подаване на месечни справки декларации. В този смисъл е и становището на ВКС по цитираното в допълнението на въззивната жалба Решение № 1/04.03.2021г. на ВКС, нд 880/2020 г, ІІ но. Там върховната съдебна инстанция е посочила, че когато всички факти, приети и квалифицирани от съда като престъпление са описани в обвинителния документ и по тях подсъдимият се е защитавал, не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и съответно не е допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на правото на защита.

На следващо място в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК е посочено, че съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му. Доколкото нормата на чл.255 от НК също е бланкетна, то очевидно това признато по обвързващ начин правомощие на съда е относимо и за нея. За това първата инстанция не може да бъде упрекната в допуснато процесуално нарушение като е запълнила бланкета на чл.255 от НК с правилото на чл.125 от ЗДДС, за което са били възведени фактически твърдения с обвинителния акт и по които подсъдимият е имал възможността да се защитава.

Неоснователно е възражението на защитата, че след като подсъдимият не е регистриран по ДДС за него не съществувало задължение да подава ежемесечни справки декларации по чл.125 от ЗДДС. По силата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е задължителна или по избор. Подсъдимият в качеството на ЧСИ е избрал да не се регистрира по ЗДДС, но този негов избор е правно значим до момента, когато съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС облагаемият му оборот достигне 50 000 лв. или повече, за период не по-дълъг от последните последователни дванадесет месеца преди текущия. Тогава за данъчно задълженото лице настъпва задължение в 14-дневен срок от изтичане на периода, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, т.е регистрацията се превръща в задължителна по силата на закона. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М. се установява, че подсъдимият е водил счетоводна отчетност, която макар да не изпълва изискванията на ЗСч, му е позволявала да изпълни задълженията си като ЧСИ и да подава отчети за приходите си от такси на всеки 6 месеца по реда на чл.77 от ЗЧСИ. Същата тази счетоводна отчетност му е позволила да изпълнява задълженията си като данъчно-задълженото лице по ЗДДФЛ. Затова не е имало каквото и да обективна пречка подсъдимия да изпълни задълженията си и по ЗДДС. Дори само подавани от него годишни данъчни декларации са съдържали недвусмислени данни за достигнат задължителен праг на приходите от такси за регистрация по ЗДДС. Т.е. подсъдимият е разполагал с необходимата информация, която му е позволявала да изпълни задължението си по чл.96 от ЗДДС, но въпреки това той е бездействал. Неговото решение как да организира отчетността в кантората – без да ползва услугите на оперативен счетоводител, не може да извини неспазването на задължения, произтичащи от закона. В този смисъл защитата не може да се позовава на незнание на закона, което никога не е извинително. Подсъдимият е разполагал с цялата банкова информация, информацията от издаваните от него сметки, приходни ордери, водената касова книга от ПП Енфорсър и др., която му е давала възможността да следи оборотите и да констатира достигането на прага за задължителна регистрация по чл.96 ЗДДС. Затова той виновно е допуснал нарушение първо на задължението си по чл.96 от ЗДДС, а като последица от това – и нарушения на изискването за подаване на месечни СД по чл.125 от ЗДДС. Един от основните принципи в правото е, че никой не може да черпи права от виновното си поведение. Ето защо, подсъдимият Ю. сам и виновно е създал условия, при които да избегне подаването на задължителните по чл.125 от ЗДДС ежемесечни справки декларации като по този начин е постигнал целения резултат- избягване установяването и плащането на данъчни задължения. В резултат на умишленото бездействие на подсъдимия е настъпил посочения в нормата на чл.255 НК престъпен резултат-избягване установяването данъчни задължения в особено големи размери, които резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния данъчен закон срок за подаване на СД. В този смисъл възражението на защитата за времевия период на осъщественото първо деяние, включено в продължаваното престъпление, е основателно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неподаване на справка декларация по ЗДДС за данъчни периоди м.юли 2013 до м.май 2016 г., т.е. 14.08.2013 до 14.06.2016 г. (т.к. СД се подават до 14 число на следващия месец). Горното налага коригиране на първоначалния момент на осъществяване на продължаваното престъпление. Въззивната инстанция не разполага с правомощие да промени и крайния момент на осъщественото продължавано престъпление, тъй като това би довело до съществено изменение на фактическите обстоятелства за първи път едва на въззивна инстанция. Горната констатация обуславя необходимостта въззивният съд да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НК като приложи закон за същото наказуемо престъпление.

От изложеното се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като не е подал изискуемите декларации по чл.125 от ЗДДС за 35 данъчни периода, като по този начин е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 71 810.18лв.

На база установените фактически положения първоинстанционният съд правилно е приложил закона. Ето защо, искането на подсъдимия и защитата му за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като неоснователно, не може да бъде удовлетворено.

Наложеното на Ю. наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, не е несправедливо. Наказанието е определено при приложение на чл.55 НК. Първата инстанция е отчела наличие на следните смекчаващи вината обстоятелства - продължителността на разследването в хода на ДП, за което подсъдимият не е допринесъл по никакъв начин и което е в разрез с разумния срок по чл.6.1 т ЕКЗПЧЗС и чл.22 ал.1 от НПК; добри характеристични данни - видно от приложените характеристики; добросъвестно поведение в наказателния процес - съдейства на органите на съдебното и досъдебното производство; възстановяването на част от имуществените вреди предмет на обвинението. При констатирана липса на отегчаващи вината обстоятелства, ШОС е достигнал до извод за непостижимост на целите на наказанието при налагане и на най-лекото наказание, предвидено в санкцията на специалната норма. Липсата на протест обезсмисля обсъждането на този извод на първата инстанция.

При служебния контрол, въззивният съд констатира, че е налице разлика в графичното оформление на мотивите към проверяваната присъда в техния електронен формат в ЕИСС и приложения по делото хартиен вариант, подписан саморъчно от съдия Р.Р.. Различията се свеждат единствено до табличното представяне на информация, но не и до смислово различие на текста от двата източника. За настоящия състав на въззивния съд от водещо значение (предвид и становището на ВКС по този въпрос) е хартиения вариант на мотивите, доколкото информацията е поднесена по начин, позволяващ по-лесното и пълноценно възприемане. Горното съчетано и с отсъствие на други смислови различия между двата документа изключват евентуално нарушение на процесуалните правила, което да лишава страните и контролиращия съд от възможността да разбере волята на съда.

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 33 7, ал.1 т.2 НПК, Варненският апелативен съд