Решение № 666 от 27.3.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 372/2022 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от А.А.С. •••, чрез пълномощник адвокат Н.Х., против Решение № 2153-10-75 от 03.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № •••••••••• / 04.0 7.202 2 г. на Ръководит e л ПО при ТП на НОИ Ловеч и е потвърдено същото. Жалбоподателят е оспорил извода на административния орган, че положеният труд за периода от 0 5.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г. на длъжността "дружинен ръководител" в ОУ „Христо Ботев“ – с.Глогово, област Ловеч не може да се зачете за учителски трудов стаж, във връзка с молбата му за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – поради неправилно приложение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС /, в частност разпоредбата на чл.19, ал.2 и ал.3 към периода на полагането му, към който момент действалите нормативни актове не са изисквали задължителен преподавателски норматив за признаването на трудов стаж за заеманата длъжност "дружинен ръководител". На следващо място, в жалбата са изложени доводи за това, че административния орган не е отчел факта, че жалбоподателят С. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице от месец юни 2015 г. до навършване възрастта за пенсиониране, а същевременно цялата история и информация за осигурителните вноски от тази дата до 01.10.2021 г. е била налична в масивите на НОИ. В ж албата е наведено искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради противоречието им с материалния закон, като се върне преписката на ТП на НОИ Ловеч със задължителни указания по приложението на закона и корекция на разпореждането. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник а си поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч. Подробно д оводите са доразвити в писмен и бележки. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт оспор ва основателността на жалбата, като е поддържа становището, че трудът положен от жалбоподетеля на позицията "дружинен ръководител" не може да се приравни на учителски трудов стаж, при действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като не са били налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.19, ал.2 от същата. Подробно аргументите си развива в представените по делото писмени бележки. Въз основа на събрани писмени д оказателства и заключени я т а на вещите лица по назначен и т е и изслушани в съдебно заседание съдебно-счетоводна и съдебно-икономическ и експертиз и, съдът прие следното от фактическа страна: С Разпореждане № ••••••••••/04.0 7.202 2 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Ловеч /л.19-20/ на А.А.С. ••• е била отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.10.2021 г., на основание чл.68, ал.1 и ал.2, във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. С тази пенсия му е била отпусната и добавка по чл.69в, ал.3 от КСО – добавка от Учителския пенсионен фонд, в размер на 0, 66 %, за 2 месеца учителски осигурителен стаж. А.С. е обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с оспореното в настоящето производство р ешение е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издаденото р азпореждане. За да постанови този резултат а дминистративният орган се е позовал освен на представените и налични документи удостоверяващи положения от С. трудов стаж и на резултатите от назначената проверка от контролен орган на ТП на НОИ Ловеч, обективирана с Констативен протокол № КП-5-10-01153351/24.06.2022 г. /л.54-55/. Спорде проверката и от представените документи от ОУ „Христо Ботев“ – с.Глогово, С. е фигурирал на длъжността „дружинен ръководител“ само с лекторски възнаграждения. Видно от информацията от трудовата книжка на жалбоподателя № 121/01.09.1979 г. /л.29-34/, издадена от ОК на ДКМС Ловеч, А.С. има заверен трудов стаж за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г., положен в ОК на ДКМС Ловеч, ОС на ДПО „Септемврийче“, на длъжност „дружинен ръководител“. На тази длъжност С. фигурира в документацията от ОК на ДКМС за периодите от 01.09.1979 г. до 31.01.1980 г. и от 01.09.1980 г. до 31.05.1990 г., с пълно отработено време и начислена основна заплата и клас, без елемент „лекторски“. В промеждутъка между тези периоди, а именно, от 01.02.19080 г. до 31.08.1980 г. С. е бил изпратен в Школа за дружинни ръководители „Макаренко“ към ЦК на ДКМС, като в разплащателните ведомости фигурирал само с име. С оглед на тези данни, административният орган е приел, че за С. няма данни за изискуемата пълна норма преподавателска дейност за длъжността „дружинен ръководител“, поради което за него не е налице кумулативност на посочените в нормата на чл.19, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Поради това, административният орган е достигнал до извода, че посоченият от жалбоподател я стаж за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г., следва да се зачете от пенсионния орган като трудов стаж, положен при условията на трета категория труд, но не следва да се зач ита като учителски стаж. Подробно административният орган е обсъдил в оспореното решение действалото през периода 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г. законодателство имащо отношение към стажа на С., като се е п озовал и на разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Посочил е, че в одобрения от МОН и НОИ списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, под № 11 е записана длъжността „дружинен ръководител”, но за да бъде зачетен за учителски този стаж задължително следва да са налице кумулативно изискванията на посочената разпоредба, а именно: стажът да е положен в учебни и възпитателни заведения и да е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска дейност. Според а дминистративния орган, в случая не са налице посочените предпоставки на чл.19, ал.2 от НПОС, за да бъде признат стажа на жалбоподател я за процесния период като учителски. Действително т ой е изпълнявал длъжността „ дружинен ръководител “, но работодател е следвало да бъде учебното заведение, в което той е изпълнявал длъжността, а не ОК на ДКМС. Ответника е приел, че структурите на ДКМС (в които влиза и окръжния комитет) не представляват учебни и възпитателни заведения по смисъла на Закона за народната просвета (отм.). Според органа, в менените дейности на длъжността „дружинен ръководител” не могат да бъдат определени като преподавателска дейност. Същата не включва учителски функции и липсва задължение да се изпълняват от лица с педагогическо образование. Прието е също, че представените удостоверителни документи от жалбоподател я не доказват изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска работа, поради което правилно описания осигурителен стаж, положен в ОК на ДКМС на длъжност „дружинен ръководител” за времето от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г. не е зачетен за учителски, тъй като не са изпълнени изцяло условията на чл. 19, ал.2 от НПОС. За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно- счетоводна експертиза. Назначеното вещо лице, след като се е запознало с представените по делото документи е представило заключение /л.104-107/, защитено и при разпита му в съдебно заседание. Експерта е изчислил, че жалбоподателя С. има общ трудов стаж от 42 год., 1 месец и 19 дни, от които 30 год., 9 месеца и 29 дни са учителски стаж. Съгласно така установения трудов стаж, в т.ч. и учителски, според вещото лице, право на ранно пенсиониране по чл.69в, ал.4 от КСО А.С. е придобил на 01.05.2021 г., а преди това, на 06.04.2021 г. е придобил право на пенсиониране по чл.68, ал.1 от КСО. При разпита вещото лице Р.Х. заявява, че ако стажа на С. за периода 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г. му е бил признат за учителски, то това е нямало да промени общия осигурителен стаж и определения индивидуален коефициент, но С. е щял да придобие право на по-ранно пенсиониране на 06.02.2018 г. по реда на чл.69в, ал.1 от КСО, като е щял да получава пенсия от Учителския фонд. По делото е делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза /заключение на л.122-124/ и допълнителна такава /заключение на л.135-136/, изготвени от вещото лице Д.П. – Н.. По първата експерта е имал задача да се запознае с материалните и заповедни книги на ОУ „Христо Ботев“ с.Глогово и да установи за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г. имал ли е жалбоподателят С. положен учителски стаж. Експерта е изследвал на място заповедните книги на училището, но с материалните не е успял да се запознае, тъй като са били предадани в „Държавен архив“ гр.Ловеч, но като материали с изтекъл срок за съхранение са били унищожени. Вещото лице е установило, че през така изследвания период А.С. има положени лекторски часове общо от 388 часа. Изхождайки от разпоредбата на чл.47 от Закона за народната просвета от 1948 г. (отм.), съгласно която, учителите в основните училища по I и II група предмети преподават задължително от 22 до 24 часа седмично, експерта е изчислил установените 388 часа лекторски на колко седмици се равняват, като е дал различни варианти. Така, в хипотезата на 22 часа задължителни часове преподаване на седмица, установените 388 часа лекторски на С. се равняват на 7 седмици. Съответно, при 23 и 24 часа седмично се равняват на 5 седмици. В отговорите на поставените му задачи по допълнителната съдебно-икономическа експертиза вещото лице е прибавило установените по първоначалната експертиза 5 и 7 седмици учителски стаж за периода 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г., като е изчислил, че при добавени 7 седмици стаж, правото на ранно пенсиониране по чл.69в, ал.1 от КСО С. е придобил на 11.12.2020 г., а при добавени 5 седмици, правото на пенсиониране по този текст на КСО е придобил малко по-късно – на 25.12.2020 година. Заключени я т а на вещ ите лиц а и по трите експертизи не са оспорен и от страните и са приобщен и към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същ и т е, защото г и намира за професионално и обективно изготвен и, непротиворечащ и и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е основателна. При цялостния контрол за законосъобразност на оспореното решение, с ъдът не констатира да са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган са издадени от компетентните по закон органи, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 и чл.98, ал.1 от КСО, в предписаната писмена форма и съдържание / чл.117, ал.3 от КСО /, както и при спазване на административнопроизводствените правила по чл.98, ал.1 и чл.117, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО - при надлежно сезиране на издалия разпореждането за отпускане на пенсия орган със заявление и на директора на на ТП на Н ОИ Ловеч с жалба срещу отказа. Същевременно обаче, са издадени в противоречие с материалния закон. Административното производство е започнало по Заявление от 29. 1 0.20 2 1 г. / л. 24-27/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с приложени доказателства. По делото не се спори, че жалбоподател ят е навършил изискуемата се възраст по заявеното право за пенсиониране към датата на подаване на заявлението – 29. 1 0.20 2 1 г одина. Безспорно е също така, че към датата на подаването на заявлението си за отпускане на пенсия е отговарял на изискванията по чл.68, ал.1 от КСО за възраст и общ осигурителен ста ж, като е имал такъв в размер на 4 4 години, 2 месеца и 10 дни по чл.68, ал.1, т.2 от КСО. Спорът е относно отпускането на пенсията без зачитането като учителски стаж на стажа в периода, през който жалбоподателят е изпълнявал длъжността "дружинен ръководител" в ОУ „Христо Ботев“ с.Глогово, община Тетевен за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 г., според жалбата му, който при положително решение не се отразява на размера на пенсията съгласно чл.70, ал.1 от КСО, но е относим към определянето на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО. В този смисъл с порът е правен и е съсредоточен в отговора на следни я въпрос - отговаря ли на изискванията за "учителски осигурителен стаж" по смисъла на чл.69в от КСО стажът, положен от жалбоподател я като "дружинен ръководител" в ОУ „Христо Ботев“ с.Глогово за периода от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 година. Следва да се отбележи, че п о делото не се спори за времетраенето на т ози стаж и за факта, че е положен. П о делото е установено, че жалбоподател ят С. е работил като "дружинен ръководител" в училище ОУ "Христо Ботев" с. Глогово, община Тетевен, но трудовото му правоотношение е било с ОК на ДКМС Ловеч. Съгласно разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО (в сила от 01.01.2000 г., изм.2005 г.), приложим спрямо заявеното право при пенсиониране е трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г., като същия се преценява съгласно действащите дотогава разпоредби. Това означава, че последиците за материалноправните отношения са тези, предвидени в действащите към момента на полагането на труда норми, като в процесния т случа й са тези, действа л и в периода на засичане - от 01.09.1979 г. до 01.06.1990 година. Поради това, з а процесното осигурително правоотношение приложими те материални норми са кодифицирани в Закона за народната просвета (отм. ); ППЗНП (отм.) и Указ за народната просвета № 330/1954 (отм.). Съгласно разпоредбата на чл.41 от ППЗНП (в сила от 1958 г., отм. - ДВ, бр. 02 от 1967 г., нов, бр.40 от 1991 г.) учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. В потвърденото с оспореното решение разпореждане на ръководителя на отдел П О е признато, че жалбоподателят няма право на включена добавка по чл.69в от КСО, тъй като е работел като дружинен ръководител в правоотношение с ДПО "Септемврийче", при ОК на ДКМС Ловеч за периода от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г. и тъй като липсват данни за изискуема пълна норма задължителна преподавателска работа и по този начин не е налице едно от кумулативните условия от разпоредбата по чл.19, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, т.е. стажа положен от С. за този период не следва да се зачита като учителски. Както се посочи по-горе обаче, з а приравняването на тозио стаж като у чителски, във връзка с приложението на чл.69в, ал.3, във връзка с ал.1 от КСО, по силата на § 9 от ПЗР на КСО следва да бъдат съобразени действалите към момента на полагането му разпоредби. Съгласно посочената разпоредба за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите дотогава разпоредби. Затова и позоваването на Д иректора на ТП на Н ОИ Ловеч в оспореното решение на разпоредбите на НПОС, конкретно на правилата по чл.19, е неправилно. Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., обн. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., т.е. след периода, за който се отнася придобития от жалбоподателя на длъжността "дружинен ръководител" стаж, като следва да се има предвид и че на разпоредбата на чл.19 от Наредбата няма придадено обратно действие. Затова и същата е неприложима относно преценката дали стажът на длъжността "дружинен ръководител" за времето от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г. е учителски. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение - § 9 от ПЗР на КСО. За обсъждания тук период от 01.0 9.1979 г. до 0 1.0 6.1990 г. действащит е нормативн и акт ове, уреждащ и отношенията в сферата на образованието, е бил Законът за народната просвета ( обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. ) и Указ № 330 за народната просвета ( обн. Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г. ). Законът за народната просвета не е предвижда л норматив за задължителна преподавателска дейност на дружинните ръководители ( посочени в закона като "ръководители на организацията "С ептемврийче " ), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът и на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл.15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Самата длъжност "дружинен ръководител" е включена в списъка на длъжностите, приет от Министерството на образованието и науката и от Н аредбата, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл.41, ал.2 от ППЗНП (отм.) и чл.19, ал.2 от НПОС. В тази връзка е ирелевантно за признаването като учителски на стажа на длъжността "дружинен ръководител" дали жалбоподателя е осъществявал преподавателска дейност при пълен учителски норматив, като дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри – чл.1 от ПМС № 50/02.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета. При отработен пълен работен месец за целия период от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г., при осемчасов работен ден, стажът на жалбоподателя като дружинен ръководител следва да бъде зачетен като учителски и без да е изпълнен целия норматив на преподавателска дейност за учителите. В този смисъл е и многобройната и константна съдебна практика - вж. Решение № 2013 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 487/2017 г., VI о., Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г., VI о., Решение № 1090 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2017 г., VI о., Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2016 г., VI о. и др. При зачитането му като учителски стаж към 2 1. 1 0.202 1 г., към която дата жалбоподателят е придобил правото на пенсиониране /включително при действието на отм. § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, в редакцията с ДВ, бр.27/2014 г., в сила от 01.01.2014 г./, при условията за възраст и учителски стаж по чл.69в, ал.1 от КСО, добавката по чл.69в, ал.3 от КСО следва да бъде определена за всеки месец учителски стаж след придобиване право на пенсия по ал.1 на чл.68 от КСО. Ето защо, поради неправилното приложение на действалите по време на полагане на стажа като "дружинен ръководител" от жалбоподателя нормативни актове, по силата на които следва да бъде зачетен като учителски трудов ия му стаж за периода от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г., положен в ОУ „Христо Ботев“ с.Глогово, община Тетевен, разпореждането за отпускане на пенсия и потвърждаващото го решение са постановени в противоречие с разпоредбата на чл.63в, ал.3 от КСО и следва да бъдат отменени. Осигурителният стаж за спорни я период следва да бъде зачетен като учителски. Достигайки до изводи различни от изложените, ответникът е постановил решение в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта му - отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Това налага отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебното решение. След отмяната и съгласно разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, относно размера на пенсията при зачитане на стажа от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г. като учителски, във връзка с приложението и при определяне на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО за всеки месец учителски стаж. При зачитане на стажа в периода от 0 1.09.19 79 г. до 0 1.0 6.19 90 г. като учителски, следва да се прецени и възможността за приложение на разпоредбата на чл.63в, ал.4 от КСО. П ри този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, възлизащи в общ размер на 1 30 0 л ева, от които 700 лева изплатени разноски по назначените експертизи и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 38546 от 19.10.2022 г. /л.5/. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът