РЕШЕНИЕ

№ 62

гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Я. Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. К.а при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Светослава Н. К.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600022 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от адв.Й. Д. от ВАК - защитник на въззивника К. С. К., ЕГН •••••••••• против присъда № 46, постановена на 22.08.2023 г. по НОХД № 932/2023 г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2023 г. в с. Камен дял, община Дългопол, обл. Варна, направил опит умишлено да умъртви А. К. А. на 31 години, ЕГН ••••••••••, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.54 от НК било определено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТНАДЕСЕТ години, което по реда на чл.58а ал.1 НК било редуцирано с 1/3. За изтърпяване било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.

С присъдата първоинстанционният съд на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 135/2022 г. на РС - Провадия, а именно лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия К., който е осъден да заплати на гражданския ищец А. К. А., ЕГН •••••••••• сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в следствие на деликта неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.

Съдът е възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника К. както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 3000 (три хиляди) лева; произнесъл се е и относно съдбата на веществените доказателства.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на изводите на първата инстанция. Иска се оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение в опит за убийство и преквалификация на деянието като причиняване на телесни повреди. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. По отношение на гражданския иск се заявява оплакване за неговата недоказаност или за завишеност на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания единствено в нейната наказателна част. По отношение на гражданския иск – заявяват оттегляне на жалбата. В пренията по същество адв.Д. излага съображения за липса на умисъл за убийство на пострадалия, тъй като не бил установен мотив подс.К. да иска смъртта на А. А.. Подсъдимият признал, че е го намушкал с нож, но не е предприел други действия, с които да му причини смъртта, въпреки че видял пострадалият да се отдалечава. Защитата заключава, че ако подс.К. е имал намерение да убие А., е щял да стори това, тъй като е имал възможността да нанесе повече удари с ножа. Поддържа се искане за преквалификация на деянието като причиняване на телесна повреда, или намаляване на размера на наложеното наказание.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна, за което са изложени убедителни мотиви. Според прокуратурата претенцията за преквалификация на деянието не намира опора, нито в доказателствата по делото, нито в правото. Първата инстанция правилно е отчела смекчаващите отговорността на въззивника обстоятелства при индивидуализацията на наложеното наказание, което представителят на публичното обвинение намира за съответно както на личността на дееца, така и на стореното от него.

Повереникът на гражданския ищец, редовно призован за съдебното заседание пред ВАпС, не се явява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата на подс.К. и моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде оставена в сила.

В последната си дума въззивникът К. заявява молба за намаляване на наложеното му наказание, за да може да помага на А.. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проводено по реда на чл.371, т.2 от НПК, доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2023г. до около 15 часа св. А. К. А. и св. С.Р.И. разтоварвали траверси от камион, след което седнали под сайванта в двора на св. А. в с. Камен дял да се почерпят с уиски, закупено от св. А. като бутилката била от 700 грама „Блек Рам". Двамата изпили около 500 грама и около 18 часа св. И. си тръгнал, а св. А. хапнал, поиграл с дъщеря си и легнал да спи. Около 21 - 21.30 часа св. А. се събудил, ходил до тоалетна, запалил цигара и тогава се сетил, че бил обещал да занесе вода на другия си братовчед А., с българско име Ангел, който живеел в същото село, бил болен в дома си и нямал вода.

По същото време, около 21-21.30 часа на 21.02.2023г. подс. К., когото наричали с името А., се бил върнал в дома си в с. Камен дял от рожден ден на брат си Е. С. К.. Съпругата на подс. К., С.А.К., била собственик на л.а. „Алфа Ромео", модел 147 с per. № В 8151 НК, с прекратена регистрация. Подсъдимият поискал ключовете за автомобила от съпругата си, но тя не му ги дала и се скарали. Излязъл от стаята, която била с кухнята и хванал вратата да я затвори след себе си, но не я хванал за дръжката, а я хванал за крилото над дръжката и щял да я затръшне след себе си. Тогава жена му С. отвътре блъснала вратата, при което подс. К. си наранил двата пръста - средния и безименния на лявата ръка. От тях потекла кръв на терасата между вратите. Усетил силна болка. Ядосал се и с крака ритнал парапета на терасата в ъгъла, който се счупил. В този момент излязла съпругата му С. и му хвърлила ключовете за колата. С автомобила подс. К. отишъл до магазина в селото, купил си едно „патронче" водка 200 гр., след което с автомобила отишъл до чешмата на селото, пуснал си музика от колата и оставил да светят аварийните й светлини. Подс. К. седнал на чешмата, слушал си музика от колата, която била с отворени прозорци и си пиел от водката. В същото време при него дошъл св. Ю.М.Ю.. Поздравил го, поговорили малко и подсъдимият обяснил, че пие водка и го поканил да пият заедно. Св. Ю. забелязал, че бутилката била малка - «патронче» - 200 грама и в нея нямало почти нищо, отпил една глътка и тя свършила. След това около половин час си говорили за чужбина, за Норвегия, където подс. К. бил на работа. Докато си говорели, седели върху чешмата като краката им висели над коритото и слушали пуснатата силно музика от колата. Св. Ю. седял от лявата страна на подс. К. и забелязал, че подс. К. носи нож на колана, тъй като му се било издуло горнището, макар да не видял самия нож.

По същото време св. А. К. А. излязъл от дома си, за да отиде при братовчед си, да вземе бутилка и да му налее вода. Пътят му минавал покрай чешмата, на която седели подс. К. и св. Ю.. Св. А. видял, че върху чешмата седят двама души, но в тъмното не ги разпознал първоначално. Св. Ю. го забелязал, че приближава и казал на подс. К., че А. идва към тях. Като чул това, подс. К. скочил от чешмата, тръгнал към св. А. и като викал „ къде, къде”, го хванал за гърлото с лявата ръка и докато го държал така, с дясната отворил носения от него сгъваем нож, и със сила забил острието му в корема на св. А. като го задвижил нагоре и надясно. Острието на ножа попаднало в ляво и под пъпа на около 7 см. с раневи канал, започващ от левия фланг на корема към средната линия, ангажиращ кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външен перитонеален лист, чреводържател на тънките черва в началния им отдел, тънко черво в горните отдели /йеюнум/ - три увреждания в същата област, долна коремна артерия към основата й и клонове в същата област. Докато движел ножа в корема на св. А., подс. К. бил с лице към св. А. и говорел високо, на турски език. Св. А. чул щракването на ножа като се отворил. Св. Ю. се спуснал да ги разтървава като задърпал подсъдимия, който пуснал св. А., но успял да го изрита по задните части. Св. Ю. попитал подс. К. защо е направил това, а подс К. отговорил: “ще го убия" и започнал да го псува на турски език. Св. Ю. попитал за причината, а подс. К. отговорил: „Той си знае”. Св. А. продължил да върви напред в посоката, за която бил тръгнал, защото първоначално не усетил голяма болка. Като приближавал към светещата улична лампа болката се засилила, причерняло му пред очите. Шумът от силната музика от колата до чешмата и впоследствие силни гласове от към чешмата били чути от св. Ф. С.а К. и съпруга й М.Ю.М., родители на св. Ю., които били в дома си и решили да излязат на улицата да видят какво става. Първа излязла св. Ф. К., а мъжа й М.М. вървял след нея. Св. К. забелязала, че срещу нея в тъмното, по черния път, върви мъж и го попитала кой е. Той отговорил „ батко, аз съм А., наръгаха ме с нож" и паднал на земята. Свидетелите К. и М. се приближили и разбрали, че падналият мъж бил съседа им - св. А. А.. Св. А. си надигнал фланелката и се видяла раната му, от която течало кръв и се стичала по земята. Св. М. попитал кой му е направил това и св. А. отговорил, че бил А. /подс. К./. Св. М. отишъл до чешмата, където били подсъдимият и св. Ю. и попитал какво са направили, обяснил, че св. А. бил паднал близо до портата им, лежал на земята и умирал. Св. Ю. веднага тръгнал към падналия на земята св. А., попитал го какво става и св. А. обяснил, че подсъдимият го надупчил с нож в корема. Св. А. се обадил по мобилния си телефон на 112, за да съобщи за случилото се, а впоследствие и св. Ф. К. и св. М. се обаждали на тел. 112, за да изпратят линейка. Св. Ю. се върнал на чешмата и казал на подс. К., че св. А. умирал на земята, а той отговорил, че нищо му няма, но решил да отиде да види, като преди това загасил двигателя на колата и спрял музиката, оставил я с незаключени врати като ключът останал на предна дясна седалка до преносимата тонколонка. По пътя изхвърлил носения от него нож в близост до едно дърво. След като подс. К. отишъл до св. А. А. го попитал какво било станало и той му отговорил, че го е надупчил. Св. А. набрал телефона на брат си - св. А. А. и го дал на св. М., който му казал да пали колата и да идва, че брат му бил наръган в корема с нож. Св. А. А. веднага пристигнал с автомобила си и видял, че брат му лежи на земята, а до него били съседите - свидетелите Ф. К., М. М. и сина им Ю.. Подсъдимият също бил там. Св. А. качил в автомобила брат си и тръгнал да го закара в ЦСМП - Дългопол. По пътя св. А. А. бил в съзнание и обяснил, че подс. К. го продупчил с нож. Св. А. му казал да не се товари да говори, а да си притиска раната с ръце.

Дежурен лекар във филиал Дългопол на ЦСМП - Варна бил св. В.Ц.В., който около 23: 27 часа получил сигнал за посещение в с. Камен дял и преди да тръгнат от координационния център в гр. Варна получил обаждане, че пациентът ще бъде докаран в службата в Дългопол. Св. В. се обадил да докарат реанимационен екип в гр. Провадия и след като св. А. бил докаран от брат си, раната му била обработена, за което бил издаден фиш за спешна медицинска помощ № 7251 /21.02.2023г. и с линейка бил откаран в спешния център в гр. Провадия, където бил прехвърлен в реанимационна линейка и откаран в спешното отделение на МБАЛ „Св. А. - Варна" АД и опериран по спешност.

Св. Кямил А., баща на св. А. А., бил събуден от силен плач на снаха си Гюла, съпругата на св. А., която викала името на мъжа си. Св. А. помислил, че нещо лошо се било случило, грабнал брадвата и излязъл на улицата. Видял, че хора се били струпали на долната улица и тръгнал към тях. Разпознал съседите си М. и Ф., както и сина им Ю., който му обяснил, че сина му А. бил наръган с нож и че брат му А. го закарал в спешния център в гр. Дългопол. Дошла и св. Н.А., майка на пострадалия А. А., която чула, че св. Ф. К. питала подс. К. какво бил направил, защо ударил св. А. А." и разбрала, че сина й бил намушкан с нож. Св. А. хвърлил брадвата в една канавка някъде близо до чешмата.

Около 23: 20 часа свидетелят Я.Я. - полицай OOP в РУ Провадия и свидетелят Х.Х. - младши автоконтрольор в У - Дългопол при РУ Провадия, които били дежурен автопатрул, били изпратени в с. Камен дял по сигнал за намушкано лице в селото. Като пристигнали в центъра на селото към кметството, забелязали подс. К., който на въпросите им споделил, че чул викове и показал посоката им, след което се прибрал в дома си. Св. Я. и св.Х. се отправили в указаната посока и забелязали св. Н.А., която обяснила, че била майка на пострадалия А. А. и че той бил наръган с нож от подсъдимия до чешма, която била на около 50 метра от къщата им и че големият й син А. А. го откарал с личния си автомобил в спешния център в гр. Дългопол. В същото време се върнал св. А., за да вземе личната карта на брат си, потвърдил, че пострадалият А. А. бил откаран с реанимационна линейка за гр. Варна и заедно с баща му, св. А., тръгнали за гр. Варна. Св. Я. и св. Х. се отправили до чешмата, която им била посочена, установили автомобила на подс. К.. Към тях се присъединил и св. К.К. - полицейски инспектор в РУ Провадия. При тях дошла и св. Ф. К., която обяснила, че тя била подателка на сигнала, а св. Ю. бил неин син. Дошли и други полицейски служители от У - Дългопол, а впоследствие и разследващ полицай от ОД МВР - Варна.

Свидетелите К. и Х. запазили местопроизшествието, а св. Я., заедно с колегите си Х. и Г. Г. предприели издирване на извършителя, като св. Ю. показал къде живеел подс. К.. При посещението в дома му, излязла съпругата му, която обяснила, че го нямало, но след като тя разрешила да влязат и да проверят, подс. К. бил установен клекнал, скрит зад пердето в стая, вдясно от етажната площадка. Подс. К. бил изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDM - 0236 за употреба на алкохол, като уредът отчел 0, 59 промила в издишания въздух и му бил издаден талон за изследване на кръвна проба. Видно от представеното заверено за вярност писмо с per. № 3286Р - 54077 №2 от 21.10.2022г /т.1 л.189/за периодична проверка, устройството било тарирано /периодично проверено/ на 17.10.2022г. със срок на валидност от 6 месеца. При извършен тест за употреба на наркотични вещества на подс. К. с Тест 5000, с фабр. № ARMF-0094 резултатът бил отрицателен. Видно от представения заверен за вярност протокол 202240569 - 10000 / т.1 л.190/ уредът бил периодично проверен на 21.04.2022г. със срок на валидност 12 месеца. При тестовете на св.Ю. М. Ю. със същите технически средства била установена употреба на алкохол 0, 82 промила, за което също му бил издаден талон за кръвна проба, а тестът за наркотици бил отрицателен. Подс. К. и св. Ю. отказали да дадат кръвна проба пред дежурния лекар в ЦСМП - Дългопол.

По отношение на подс. К. с писменото му съгласие за периода от 10.35 часа до 10.50 часа на 22.02.2023г. било извършено освидетелстване на основание чл.158 ал.З от НПК, обективирано в протокол от 22.02.2023г./т.1, л.109 - л.110/, при което били установени травматични увреждания на трети и четвърти пръст на лява ръка, подробно описани, били иззети обтривки от поднокътно съдържание на лява и дясна ръка.

Бил извършен оглед на местопроизшествието, започнал в 03.20 часа, обективиран в протокол от 22.02.2023г., при който били иззети веществени доказателства: Обект № 1 - от червено кафяво петно с неправилна форма в/у пясъчно чакълеста почва от черния път на 72, 80м. от предницата на л.а. „Алфа Ромео" с per. № В8151НК били иззети камъчета със зацапвания от петното - предадени впоследствие в запечатан кафяв хартиен плик със слепка „Веществено доказателство № 054560 -и слепка „Изследвано ВД с № 040594" с надпис „Протокол за експертиза № 29/02.06.2023 год.;

Обект № 2 - на разстояние 35, 70 м от задницата на автомобила, в ляво от черния път в канавка била иззета един брой брадва с дължина 87 см. на дръжката и с острие 14 см, предадена впоследствие в запечатан черен найлонов чувал със слепка „Веществено доказателство № 054562" с надпис „с подписи на поемни лица и вещо лице.

Били иззети и други веществени доказателства, подробно описани в протокола.

Било извършено и претърсване, обективирано в протокол за претърсване и изземване от 22.02.2023 г. на къща обитавана от подс. К. С. К. и семейството му в с. Камен дял, обл. Варна, одобрен с разпореждане на ВОС № 261/22.02.2023г., при което били иззети:

Обект № 1 - Запечатан в бял хартиен плик с надпис „Веществено доказателство № 054564" и надпис „пътечка от 5 броя червено-кафяви капки" с подписи на поемни лица и експерт и слепка „Изследвано ВД № 040615 с надпис „Протокол за експертиза № 29/02.06.2023 г.";

Обект № 2 - Запечатан в жълт хартиен плик със слепка „Веществено доказателство № 054565 с надпис „Сив дънков панталон с колан с надпис на крачолите Los Angels" с подписи на поемни лица и експерт;

Обект № 3 - Запечатан в кафяв хартиен плик със слепка „Веществено доказателство № 054563" с надпис „Три броя кухненски ножове", с подписи на поемни лица и експерт;

Обект № 4 - Запечатан в кафяв хартиен плик със слепка „Веществено доказателство № 054567" с надпис „Един брой нож с дървена дръжка с дължина на острието 13 см", с подписи на поемни лица и експерт.

На 22.02.2023г в 07, 15 часа бил проведен допълнителен оглед, обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие от 22.02.2023 г. в с. Камен дял, обл. Варна /допълнителен/, при който бил иззет сгъваем нож с обща дължина в сгънато положение 18 см. описан в протокола като обект № 1 Видно от заключението на назначената СМЕ № 197/2023г./т.1 л.105- л.108/, пострадалият А. получил прободно порезно нараняване на предна коремна стена, в средния етаж на корема, в ляво и под пъпа на около 7 см. с раневи канал ангажиращ кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външен перитонеален лист, чреводържател на тънките черва в началния им отдел, тънко черво в горните отдели /йеюнум/ - три увреждания в същата област, долна коремна артерия към основата й и клонове в същата област, задперитонеално пространство с развитие на голям кръвоизлив зад перитонеума. Установена била остра кръвоизливна анемия. Прободно порезното нараняване ангажирало всички слоеве на коремната стена и обусловило проникващо нараняване в коремната кухина. Увреждането на долна коремна артерия /артерия мезентерика инфериор/ и клонове е обусловило развитието на голям задперитонеален излив, остра кръвоизливна анемия. Без навременното хирургично лечение това травматично увреждане несъмнено би довело до смъртен изход и в този смисъл е обусловило постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Такова разстройство на здравето са обусловили и три увреждания на тънко черво в горните отдели. Без хирургично лечение същите биха довели до развитие на гноен перитонит и смъртен изход. Увреждането на чреводържателя е определило разстройство на здравето временно опасно за живота.

Видно от заключението на назначената СМЕ № 181/2023г. /т.1 л.118 - л.122/, пострадалият А. получил прободно порезно нараняване на предна коремна стена, ангажиращо всички слоеве на предна коремна стена, чреводържателя на тънки черва, тънко черво в горните отдели, долна коремна артерия към основата й и клонове, задперетонеалното пространство. Описаните травматични увреждания са по хода на раневия канал, започващ от левия фланг на корема към средната линия. Тези травматични увреждания са в резултат на удар с предмет остър ръб и режещ връх, реализиран в посока отпред назад, отдолу нагоре и отляво надясно. При получаването им взаиморазположението на пострадалия и извършителя е било лице в лице, като ударът с нож е реализиран с дясна ръка в указаната посока.

Видно от заключението на назначената СМЕ № 223/2023г. / т.1, л.124- л.126/, подсъдимият К. е получил травматични увреждания в областта на трети и четвърти пръсти на лявата ръка - хоризонтално разположена рана по задната повърхност на горната фаланга на трети пръст, рана с оформено ламбо по задната повърхност на горната междуфалангеална става на четвърти пръст и двете с вид на порезни. Такива травматични увреждания реално биха могли да бъдат получени в резултат на действието на метален предмет с добре оформен ръб, реализирано със значителна сила в условията на двустранно притискане, включително при опит за изтегляне на ръката, при което се формира описаното ламбо по задната повърхност на четвърти пръст на лявата ръка. В този смисъл описаните травматични увреждания реално биха могли да бъдат получени по начин описан в показанията на К.. Видно от заключението на назначената ДНК експертиза по отношение на иззетия сгъваем нож с обща дължина в сгънато положение 18 см. при огледа на 22.02.2023г. - протокол № 23/ДНК -106 / т.1, л.133- л.137/ се сочи, че при изследването обект №1.1 /нож-дръжка/ не се определя ДНК профил, а изследването на обект № 1.2 /кръв по острието на ножа, визуализира ДНК профила на А. К. А.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта произхожда от някой друг индивид, освен от А. К. А. е 1 на 4 515 000 000 000 000 000. Този резултат представлява категорично доказателство, че източник на кръвта е А. К. А.. Изследването на обекти №№ 2 и 3 /тампони с поднокътно съдържимо от дясната и лявата ръка на К. С. К./ визуализира ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на К. С. К.. Видно от заключението на назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /т.1, л. 139 - л.149/ по отношение на подс. К., същият не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. По данни на свидетелите употребява марихуана и кристали, а по сведение на освидетелствания е прекратил употребата им преди четири години. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася и за времето непосредствено след деянието и към настоящия момент. Психическото състояние на К. С. К. му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на извършване на деянието не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект, бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен, не е бил под въздействие на наркотични вещества. „Към момента на психологичното изследване има значима потребност да се представи в благоприятна светлина, да получи съчувствие и дори съжаление от вещото лице, че е невинен и е в ареста незаслужено, въпреки че е помогнал на пострадалото лице. Този тип поведение демонстрира както по време на проведеното психологично интервю, така и в цялата експериментално- психологична част на изследването. Единствено във „ В А" се прокрадва повишена агресивна раздразнителност и обидчивост, т.е повишена мнителност при тълкуване на отношението и начина на реагиране на другите спрямо него. Служи си със защитните механизми на компенсацията и омаловажаването, за да тушира усещането на тревожност, безпокойство и чувство за вина." Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Тя е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната е от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите св. А. А., Ю., К., М., А., А. А., Я., Х. и В., протоколите за оглед на местопроизшествие, от заключенията на съдебно медицинските експертизи, от заключенията на съдебно-химическите експертизи, от заключението на съдебно- психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия К.. По категоричен начин е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата в с. Камен дял, обл.Варна е нанесъл на пострадалия А. А. удар с нож със значителна сила в областта на корема. Подсъдимият не просто забил острието в корема на св. А., но и след това го задвижил нагоре и надясно. Острието на ножа попаднало в ляво и под пъпа на около 7 см. Раневият канал започва от левия фланг на корема към средната линия, ангажира кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външен перитонеален лист, чреводържател на тънките черва в началния им отдел, тънко черво в горните отдели /йеюнум/. Причинени са три увреждания в същата област, долна коремна артерия към основата й и клонове в същата област. Именно от заключенията на съдебно медицинските експертизи се установява, че предприетите от подсъдимия действия са били достатъчни да причинят смъртта на пострадалия и единствено навременната и компетентна медицинска помощ е предотвратила настъпването на иначе неизбежния летален изход.

При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, основаващо оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК Видно от отразяванията в съдебния протокол за проведеното на 22.08.2023 г. заседание по НОХД № 932/23 г. на ВОС, които се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.131 НПК за извършените действия, въззивникът К. е признал фактите по обвинителния акт, като преди това съдът му е разяснил правата по диференцираната процедура. Едва след това ВОС е обявил с определение, че при постановяване на присъда ще ползва неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в обв.акт. При тези доказателства по делото въззивната инстанция намира, че волята на подс.К. е била формирана свободно и без вмешателства. Въззивникът К. сам, доброволно, с пълно съзнание за правните последици от неговото изявление за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК го е направил. При вземането на това свое решение въззивникът е бил подпомаган от защитник, упълномощен от него. Затова и то се приема от въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.

Оттук насетне на преценка подлежи правилността на решението на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие”. Настоящият състав споделя виждането на ВОС за неприложимост на ограниченията, установени с нормата на чл.369а НПК. Лексикалното тълкуване на текста на чл.369а НПК („Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт“) мотивира извода на този състав на въззивния съд, че волята на законодателя е била да изключи от приложното поле на чл.371 т.2 НПК единствено хипотезите, когато е реализиран конкретен резултат – умишлено причинена смърт. Доколкото в конкретния случай този резултат не е настъпил, то забраната не би могла да бъде приложена. Разширително тълкуване на процесуалната норма би ограничила по недопустим начин правата на подсъдимото лице.

На следващо място на коментар подлежи наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целия събран обилен доказателствен материал, безпротиворечиво сочат въззивника като автор на деянието.

При така приетите за установени факти, първата инстанция обосновано и законосъобразно е отхвърлила исканията на защитата за преквалификация на деянието като престъпление по чл. 128 от НК. Тук следва да се отбележи, че наведените от защитата в пледоарията пред ВАС възражения за възможен различен механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия и тези на подсъдимия – че пострадалият е нападнал подсъдимия, че той е хванал ножа и така е получил нараняванията на ръката си, са недопустими в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов механизъм на получаване на нараняванията. Затова и въззивният съд приема, че установените наранявания по ръката на подсъдимия са нанесени преди деянието по механизма, описан в обвинителния акт и признат от самия подсъдим – притискане с крилото на вратата.

По аналогичен начин следва да бъде отхвърлено възражението за недоказаност на мотива на подс.К. да желае убийството на А.. Безспорно в обвинителния акт не е посочен изрично мотивът на подсъдимият да предприеме действия по довършения опит за убийство на А. А.. Същевременно обаче е налице описание на действията, на думите на подсъдимия, които манифестират по недвусмислен начин намерението му убие пострадалия, изречени непосредствено преди да предприеме действията по наръгване на пострадалия с нож в корема. Очевидно е налице личен мотив, обусловен от предхождащи деянието събития, който обаче не е разкрит нито от подсъдимия, нито от пострадалия. Това обаче не може да доведе до последиците, които претендира жалбоподателят - нито до липсата на престъпление въобще и оправдаване, нито до друга правна квалификация. Мотивът е присъщ на всяко умишлено престъпление (включително и за претендираното такова по чл.128 НК) и подлежи на изследване. Неустановяването обаче на конкретния мотив (мотиви) на подсъдимия К. да извърши довършен опит за умъртвяването на пострадалия при пряк умисъл (фактически въпрос, решен от първата инстанция еднозначно и изцяло споделен от въззивния съд) не променя факта, че с предприетите действия, годни да причинят смъртта на А. А., подс.К. ясно и недвусмислено е демонстрирал намерението и желанието си да умъртви пострадалия. Довършеният опит към убийство е субективно съставомерен при пряк умисъл, какъвто е манифестиран от подсъдимия. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 480 от 4.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1550/2014 г., II н. о., НК; Решение № 116 от 27.03.2023 г. на ВКС по к. н. д. № 168/2023 г.; Решение № 5 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1706/2014 г., II н. о., НК; Решение № 250 от 12.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г., I н. о., НК По изложените аргументи настоящия състав на въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен състав е придал на установените факти и правилната правна квалификация, като е счел, че въззивникът К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл. 115, вр.чл.18, ал.1 от НК, както и че е действал умишлено.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

Въззивната инстанция намира отмереното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” за несправедливо завишено. Тук следва да се отбележи, че предмет на преценка е размера на наказанието отмерен, преди неговата задължителна редукция по чл.58 а от НК. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан с предвидено от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от свобода» в границите от 10 до 20 години. ВОС е приел, че справедливото наказание възлиза за подс.К. на 15 години „лишаване от свобода”, което е било редуцирано по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до наложените десет години.

Санкцията е отмерена при отчетен превес на отегчаващите обстоятелства, в която категория са включени обремененото съдебно минало на подсъдимия, пияното състояние, високата степен на обществена опасност на деянието. ВОС не е отчел нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство в полза на подс.К.. Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд не може да сподели напълно. Като смекчаващо санкцията, която да понесе въззивника, ВАпС намира, че следва да бъдат ценени обстоятелствата, че подсъдимият е личност в млада възраст (към момента на деянието е бил на 27 години), женен, с малолетно дете, демонстрира разкаяние и готовност да окаже подкрепа на пострадалия, включително и материална такава – все обстоятелства, обуславящи смекчаване на отговорността на подсъдимия.

На следващо място не може да бъде споделено схващането на ВОС за обема на отегчаващите вината на К. К. обстоятелства, сред които е включена високата степен на обществена опасност на деянието, предвид характера и вида на посегателствата. Тук следва да се посочи, че завишената обществена опасност на престъплението по чл.115 от НК е оценена сериозно от законодателя, които е предвидил сурови наказания в санкцията на специалната норма, поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително утежняващо отговорността обстоятелство.

Касае се за опит за убийство, реализиран чрез нанасяне на един удар с нож в коремната област на пострадалия - типично престъпление по смисъла на чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, което не разкрива каквито и да било драстични разлики от кое да е друго подобно деяние. Безспорно подсъдимия е с лоши характеристични данни, предвид факта на предходните му осъждания и липсата на трудова ангажираност, но те следва да се отчитат като едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а не като цял комплекс. Същевременно обаче следва да бъде отчетено, че Правилно ВОС не е ценил самопризнанието на подс. К. К. като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице – неговата съпричастност към нараняванията на А. А. е била установена чрез множество гласни доказателства и експертизи. Едва на съдебната фаза подс.К. признава, че е нанесъл прободна рана с нож на А. А. – предпоставка за провеждане на преференциалната процедура по т.нар. съкратено следствие. Затова и въззивната инстанция споделя становището на окръжния съд, че самопризнанието, направено от К. на съдебната фаза не може да бъде ценено в посока на облекчаване на неговото наказване.

Затова и в крайна сметка въззивната инстанция намира за справедливо да преразгледа размера на наложеното на подсъдимия Н. наказание „Лишаване от свобода” като намали срока му под средния, предвиден в санкцията на специалната норма – а именно на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Именно наказанието „Лишаване от свобода” в размер на дванадесет години подлежи и на редуциране с 1/3, предвидено в хипотезата на чл.58 а от НК, предвид протеклото пред първата инстанция съдебно следствие в условията на чл.371, т.2 от НПК. За изтърпяване на въззивника следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ. Горното изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.2 б.А от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

По отношение на гражданския иск:

В рамките на осъществен служебен въззивен контрол на присъдата в нейната гражданска част (доколкото въззивната жалба на подс.К. в тази й част бе оттеглена) въззивната инстанция констатира допуснато от първата инстанция нарушение, подлежащо на отстраняване от втората инстанция.

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е бил предявен и приет граждански иск от А. А. за обезщетяване на навесени в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 100 хиляди лева. С проверяваната присъда подс.К. е бил осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер на 75 000 лева, както и държавна такса върху така уважения иск от 3000 лева. Липсва произнасяне на първата инстанция за разликата от 75 000 лв до първоначално претендираната сума от 100 000 лева. От мотивите на ВОС става ясно, че волята на съда е била частично да уважи предявения иск, тъй като съдът е приел, че справедливото обезщетение, което репарира обема на реално претърпените от А. А. болки и страдания, причинени от прободната рана в корема му, възлиза на 75 000 лева. Горното мотивира въззивната инстанция да интервенира в първоинстанционния акт като отхвърли предявения граждански иск от А. срещу подс.К. за разликата от 75 000 до 100 000 лева.

Други нарушения на материалния и процесуалния закон при ангажиране на гражданската отговорност на К. К. ВОС не е допуснал – правилно е бил конституиран пострадалия като граждански ищец, определеното обезщетение е справедливо и репарира в пълен обем претърпените от пострадалия неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.

Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, въззивният съд