Решение № 2699 от 18.6.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Делото е образувано по жалба на Б. В. Л., от с. Елшица, община Панагюрище против чл. 69, т. 1 и т. 2 и чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 59 на Общински съвет - Панагюрище, взето на заседание, проведено на 25.04.2024 г., от което е съставен Протокол № 10. Оспорените разпоредби предвиждат следното:

Чл.69. Гражданите могат да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета на общината или общинската администрация, представляващи обществен интерес, като се спазва следната процедура:

1. Питането, становището или предложението се поставя писмено пред председателя на общинския съвет. То трябва да бъде ясно и точно формулирано, да не съдържа обвинения и лични нападки и да бъде уточнено дали се изисква писмен или устен отговор.

2. Питанията, предложенията и становищата на гражданите, които не са по обществено значими въпроси, не са ясно и точно формулирани, съдържат обиди или лични нападки се връщат на подателя им от звеното по чл. 29а, ал. 2 от ЗМСМА в 7-дневен срок от тяхното получаване.

Чл.70. Всеки гражданин може да се изказва по точка от дневния ред на заседание на Общински съвет, ако е заявил такова искане до председателя на съвета не по-късно от 96 часа преди заседанието, като той може да се изказва до един път на точка от дневния ред, а продължителността на изказването не може да превишава 5 минути. Изказванията от граждани се правят, след докладите на постоянните комисии, преди думата да бъде дадена на общинските съветници.

С жалбата се иска обявяване за нищожни или отмяна като незаконосъобразни на посочените разпоредби. Съображенията от жалбата се поддържат и лично от жалбоподателя в проведеното съдебно заседание и в представено писмено становище.

Ответникът Общински съвет – Панагюрище не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, установи от фактическа и правна страна следното:

Предмет на спора е подзаконов нормативен акт, каквито са правилниците, издавани от съответния общински съвет – чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Действително, оспорените разпоредби са от правилника за организацията и дейността на общинския съвет, който поначало е вътрешно служебен акт. Но обжалваните норми уреждат гражданското участие в работата на общинския съвет, поради което гражданите, живеещи в общината (какъвто е жалбоподателят) имат правен интерес да ги оспорват.

В този смисъл оспорването на такъв акт е по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК и тъй като е направено от лице с правен интерес е допустимо. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен акт може да бъде направено безсрочно, следователно е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

На 28.11.2023 г. новоизбраният (на проведените през месец октомври 2023 г. местни избори) Общински съвет - Панагюрище е избрал временна комисия за изработване на проект за правилник за своята организация и дейност. Комисията е изработила проект, който на 20.12.2023 г. е публикуван на интернет страницата на съвета ведно с обосновката, като е определен 30-дневен срок за предоставяне на предложения и становища. Постъпили са шест писмени предложения, които са обсъдени от комисията, като въз основа на тях са извършени корекции в проекта. На 20.02.2024 г. коригираният проект на правилника е обнародван на интернет страницата на общинския съвет, ведно с предложение и Обявление по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Видно от обявлението е, че то съдържа мотиви за приемане на правилника, цели, които се поставят с приемането му, очаквани резултати, необходими финасови средства за прилагането му и анализ за съответствие с правото на ЕС и българското право. Правилникът е приет от Общински съвет - Панагюрище на заседанието му, проведено на 25.04.2024 г. Следователно са спазени изискванията и сроковете, предвидени в ЗНА за изработване на нормативни актове, както и останалите правила от законовата процедура по приемане на правилника.

Оспорените разпоредби на правилника не противоречат на законови норми.

Чл. 28, ал. 1-3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация предвижда възможност за гражданско участие в работата на общинския съвет, като делегира на последния правото да определи в правилника си начините и сроковете за реализиране на това участие. Посочената разпоредба предвижда следното:

Чл. 28. Заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити. Всяко открито заседание на общинския съвет се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината, като записите от заседанията се съхраняват на съответната интернет страница.

(2) Гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места.

(3) Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника по чл. 21, ал. 3.

В настоящия случай Общински съвет - Панагюрище с оспорените разпоредби и с други норми от правилника е изпълнил задължението си да определи реда и сроковете за участие на гражданите в своята работа.

Видно от цитираното по-горе съдържание на първата оспорена разпоредба на чл. 69, т. 1 и т. 2 от правилника е, че с нея е уреден реда за отправяне на питания, становища и предложения от гражданите.

Несъстоятелен е доводът, че въведените изисквания по отношение на питанията, становищата и предложенията за "ясно и точно" формулиране и за отнасяне до "обществено значими въпроси" представляват субективни критерии, даващи възможност за произвол при прилагането им и неправомерно ограничаване на участието на гражданите в управлението на местните дела.

Изискването питанията, становищата и предложенията да са по "обществено значими въпроси" е аналогично на законовата норма същите да са по въпроси "представляващи обществен интерес". Безспорно е, че следва да има определена селекция на питанията, становищата и предложенията на гражданите, тъй като както сочи законът, те следва да са от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация и да представляват обществен интерес. Гражданското участие в работата на съвета следва да бъде подчинено на неговите функции, които се изразяват в охрана на обществения интерес. Следователно, поставянето на лични, частни и други интересуващи гражданите въпроси е незаконосъобразно и не следва да бъде допускано.

Затова е законосъобразно звеното по чл. 29а от ЗМСМА (т.е. служителите подпомагащи работата на общинския съвет и осъществяващи организационно-техническото и административното му обслужване) да извършват преценка дали писмено поставените от гражданите питания, становища и предложения отговарят на законовото изискване да са по въпроси представляващи обществен интерес, което е напълно идентично с формулировката, използвана в правилника - "обществено значими въпроси".

Законосъобразно е и изискването писмените питания, становища и предложения да са "ясно и точно" формулирани. Безспорно е, че питанията, становищата и предложенията следва да бъдат конкретни, разбираеми и стегнато формулирани. Напротив, неясното и неточното им излагане несъмнено може да направи по - трудно възприемането им от страна на общинските съветници, да затрудни и забави евентуалните обсъждания и възможните отговори по тях и като цяло да усложни и утежни работата на общинския съвет. От друга страна, възможността за отправяне на питания е открита към най-широк кръг граждани, живеещи или имащи по друг начин досег с Община Панагюрище, независимо от тяхното гражданство, степен на владеене на български език, възраст и здравословно състояние. При това положение, е напълно възможно питанията, становищата и предложенията да са неконкретни, неточни и неясни, от тях да не може да се извлече същността им и дали са свързани с обществен интерес, или с лични права, и дали изразяват общо недоволство и несъгласие с работата на общинските и държавните институции.

Следователно е напълно резонно и законосъобразно звеното по чл. 29а от ЗМСМА да филтрира питанията, становищата и предложенията и въз основа на "ясното" им и "точно" формулиране.

Възражението на жалбоподателя във връзка с оспорения чл. 70 от правилника е, че определените от общинския съвет 96 часа (т.е. 4 денонощия) за заявяване от гражданин на искане за изказване по точка от дневния ред е недостатъчно, както е недостатъчно и ограничаването на изказванията на граждани до 5 минути. По отношение на срока за заявяване на изказването жалбоподателят излага твърденията, че публикуването на дневния ред за предстоящото заседание на общинския съвет се извършва в петък след 17: 00 ч., като заседанията се провеждат в последния четвъртък на месеца. Съответно, ако гражданинът подаде искането си за изказване в петък вечер, събота или неделя, то се завежда в електронната система на съвета едва в първия работен ден - понеделник, когато са изтекли изискуемите 96 часа.

Съдът намира, че определеният в правилника 96-часов (4 - дневен) срок за заявяване на изказването е разумен и съответен на 6 - дневния срок (предвиден в чл. 52, ал. 1 от правилника) за публикуване в интернет на дневния ред на предстоящото заседание на общинския съвет. Несъмнено, за да не се затруднява работата на общинския съвет е необходимо предварителното заявяване от гражданите на желанието им да се изкажат пред него.

Двудневният срок от публикуването на дневния ред не е твърде кратък и позволява на гражданин, който има интерес от някоя от точките да заяви желанието си за изказване. Следва да се има предвид, че гражданинът не е общински съветник и не би следвало да се изказва по всички или множество въпроси от дневния ред на съвета. Затова той би следвало своевременно да се информира по интересуващите го въпроси, за да е в състояние в разумния двудневен срок от публикуването на дневния ред да заяви желанието си за изказване. Съответно, срокът не е и прекалено дълъг, за да може да бъдат приети постъпилите заявки и да бъде планирано провеждането на непретоварено заседание.

Твърденията на жалбоподателя за публикуване на дневния ред в петък, в края на деня и за нерегистриране на постъпилите заявки за изказване преди понеделник (при провеждане на заседанието в четвъртък), препятстващи правото на гражданите на изказване пред съвета представляват частен случай, който не би следвало да обоснове незаконосъобразност на обсъжданата правна норма. При това, така твърденият частен случай е недоказан и нелогичен. Дневният ред не би могло да бъде публикуван в петък при заседание насрочено за следващия четвъртък, тъй като не би бил спазен 6-дневният срок по чл. 52, ал. 1 от правилника. От друга страна, важен за спазването на 4-дневния срок за заявяване от гражданина на изказването му, е моментът на постъпване в системата на заявката му, а не нейното регистриране от общинския съвет. В тази връзка, следва да се посочи, че евентуалният отказ да бъде допуснато изказване на гражданин (както и питане, становище и предложение) представлява административен акт и засегнатото лице би могло да го оспори пред съда с искане за отмяната му. Тоест, евентуалната възможност иначе законосъобразните норми на правилника да бъдат тълкувани и прилагани превратно от администрацията, не обосновала тяхната незаконосъобразност и редът за осуетяване на тази неблагоприятна възможност не е отмяна на нормативните разпоредби, а отмяната във всеки конкретен случай на съответния административен акт - отказ.

Разумно и обосновано е и ограничението за изказване на граждани в рамките на пет минути. Безспорно ограничение на изказванията е необходимо с оглед ефективната работа на съвета и недопускане на неоснователни забавяния. Също в рамките на пет минути имат право да се изказват по точките от дневния ред и самите общински съветници, съгласно чл. 63, ал. 1 от правилника. Очевидно е, че не би било резонно и законосъобразно гражданите да могат да се изказват по точките от дневния ред по - дълго от общинските съветници.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя за нарушение на следните принципи, прогласени от Конституцията, някои закони и международноправни актове, като например: правото на свободно изразяване, принципа на правовата държава и върховенството на международното право, недискриминацията, равният достъп до публична информация и гражданско участие, публичност прозрачност, недопускане на цензура и т.н. Напротив, въведените с оспорените разпоредби ред и срокове за реализация на гражданското участие в работата на общинския съвет са разумни и обосновани и гарантират необходимия баланс между правото на гражданите да участват в работата на съвета и задължението им да не препятстват или пречат на неговата работа. Съответно с обжалваните разпоредби се постига необходимата съразмерност при обсъждане на обществено значимите въпроси, от една страна по инициатива на гражданите - непрофесионалисти и от друга, от избраните професионални политици - общинските съветници, чието е задължението да управляват местните дела.

Предвид гореизложеното, обжалваните разпоредби са законосъобразни и съответно жалбата е неоснователна.

Затова съдът