Решение № 123 от 29.1.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 3039/2019 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр. чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, против решение № 1151 от 25.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 2670/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 68/04.04.2019 г. на министъра на земеделието, с което на М.И. •••, за нарушение по чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, на основание чл.49а ЗПЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева. Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Санкцията е наложена на М.И.И. за това, че към 21.02.2019 г. е разорал без разрешение площ от 0.24 ха от имот с идентификатор 57337.0.135, с начин на трайно ползване по КВС/КККР „пасище, мера“ с обща площ 5.17ха, публична общинска собственост /земи по чл.19 ЗСПЗЗ/, в землището на село Полски извор, община Камено, попадаща в специализиран слой „постоянно затревени площи“ по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители, деяние, квалифицирано като нарушение на чл.33б, ал.1 от същия закон. Наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3/21.02.2019 г. За да постанови решението, с което е отменил издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, а именно, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно в какво точно се изразява деянието, извършеното от жалбоподателя - разораване на земеделска земя без разрешение или навлизане по грешка в пасище, както и че не може да се идентифицира мястото на нарушението - площта от парцела, която е засегната, тъй като не е посочено как е извършено замерването. Освен това е прието, че не е доказан субектът на нарушението. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд относно липсата на конкретизация на изпълнителното деяние. В АУАН на първо място е посочено, че земеделският производител е разорал земеделска земя, а по-надолу в обстоятелствената част на акта е допълнено „…като навлязъл по погрешка в пасището“. Уточнението на начина, по който е извършено изпълнителното деяние разораване в АУАН не създава неяснота за закво е ангажирана отговорността на жалбоподателя и не е довело до ограничаване на правото му на защита. Неправилен е и изводът на съда, че не може да се идентифицира мястото на нарушението, тъй като и в АУАН и в НП е посочен както идентификаторът на пасището, така и засегнатата площ - 0.24 ха, като в съдебно заседание актосъставителят е уточнил, че измерването й е станало чрез GPS. Независимо от гореизложените мотиви оспореният акт е правилен като краен резултат. В съставения АУАН не е описан факт, който е съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за което е санкциониран М.И., а именно, че пасището, публична общинска собственост, част от която е разорана без разрешение, попада в специализиран слой „постоянно затревени площи“. Посочването на това обстоятелство за първи път в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да се запознае в пълнота и да разбере предявеното му с акта обвинение, с което съществено е органичено правото му на защита. Освен това не е доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, върху когото е доказателствената тежест, че именно жалбоподателят е субектът на административно нарушение. Актосъставителят не е могъл да потвърди в съдебно заседание самоличността на нарушителя. Напротив изразил е съмнение, че М.И. е фактическият извършител предвид лошото му здравословно състояние, за което са представени и доказателства по делото. Актосъставителят не е възприел лично извършването на разораването на пасището. От показанията му се установява, че нарушението е установено впоследствие, в резултат на проверка на земеделския масив по заповед на министъра на земеделието и храните. С оглед изложеното, неправилно е била ангажирана отговорността на М.И. на основание чл.49а от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция и такива ме се следват в размер на 300.00/триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,