Решение № 5305 от 28.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 13442/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП – 6 от 31.08.2022 г., постановено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000.00 лева на дружеството „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК: 175203485 за извършено административно нарушение по аднимистративно- наказателния състав на чл.206, ал.1 от ЗЕ. Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност, които са поддържани в депозираната писмена защита. Твърди се липсата на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП и в съдебно заседание. Претендират се разноски. Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба, които са поддържани в депозираната писмена защита. Претендират се разноски. Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си): Председател на КЕВР на основание Решение на НС от 02.04.2015г.(обн. в ДВ бр.26/07.04.2015 г.) и към момента е доц. д-р Иван Николаев Иванов. Дружеството „Булгаргаз“ ЕАД е обществен доставчик на природен газ за страната. С решение от 29.11.2019 г. залегнало в т.2 от протокол от проведено заседание на членовете на КЕВР под № 209 от 29.11.2019 г. е одобрено и инкорпорирано с цялото му съдържание в протокола споразумение за изпълнение от „Булгаргаз“ ЕАД на програмата за освобождаване на природен газ. Предмета на въпросното споразумение се изразявал в поемане на задължение за изпълнение на освобождаване на природен газ между двама съконтрахенти – оператор на организирания пазар на природен газ за търговия – „Газов Хъб Балкан“ ЕАД и обществения доставчик на прореден газ за предлагането му за продажба на купувачи, наречени „крайни“ снабдители на природен газ. Обществения доставчик на природен газ предлагал за продажба на организирания борсов пазар на природен газ на договорените по споразумението количества от природния газ за периода 2020-2024 г. Според т.13.2, изр.1 от споразумението „Булгаргаз“ ЕАД обявява на интернет страницата си началната цена и количествата природен газ за доставка на природен газ през 2020 г., не по-късно от 10 дни преди провеждането на търга – до 01.01.2021г. При проверка на Комисията на интернет страницата на дружеството е установено, че за търговете, проведени на 11.01.2021 г. общественият доставчик е публикувал на интернет страницата си информацията по т.13.2, изр.1 от Споразумението на 05.01.2021 г., което е пет дни преди датата на търговете. Комисията е установила нарушение, тъй като на 05.01.2021 г. дружеството „Булгаргаз“ ЕАД обявило 5 дни преди датата на търговете на интернет страницата си началната цена и количествата природен газ за доставка на природен газ през 2020 г. в нарушение на т.13.2, изр.1 от Споразумение в срок, който е по-кратък от установения от не по-късно от 10 дни преди провеждането на търга – до 01.01.2021г. Въз основа на АУАН № Г-КРС-2 от 05.07.2022 г. е издаденото от АНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП – 6 от 31.08.2022 г., постановено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000.00 лева на дружеството „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК: 175203485 за извършено административно нарушение по аднимистративно-наказателния състав на чл.206, ал.1 от ЗЕ. Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля М. И. С. – главен експерт в КЕВР, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по- късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по- нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото): При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез надлежно упълномощено лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление. Общият ред на административното производство, разписан в АПК, допуска сключване на споразумение на страните, участващи в производството, ако то не противоречи на закона и което, след като се одобри писмено от административния орган, замества административния акт - чл.20, ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно чл.20, ал.7 от АПК, ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено писмено от администгративния орган, като писменото одобрение става неразделна част от споразумението. Дейностите в енергетиката са от голям обществен интерес, поради което и са изключително строго регулирани. ЗЕ е специален закон както по отношение на Закона за задълженията и договорите, така и по отношение на АПК. Споразумението по чл.176а, ал.2 от ЗЕ се сключва между операторите на пазара на природен газ, които са частноправни субекти, но с него се засягат обществените отношения във връзка с регулирането на пазара – от една страна, участниците в търговете и от друга страна крайните потребители. Тъй като се засягат интересите на неограничен кръг трети лица, споразумението следва не само да отговаря на изискванията на закона, но и да бъде одобрено от регулаторния орган, така, както изискват разпоредбите на чл.176а, ал.2 и чл.21, ал.1, т.43 от ЗЕ и чл.20, ал.7 от АПК. Неправилно е да се разглежда Споразумението само на плоскостта на гражданското право, без да отчете правата и задълженията, които произтичат от него и обществените отношения, които се засягат. Анализът на цитираните по-горе разпоредби от общия закон АПК и от специалния ЗЕ обосновава извод, че одобрението на споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ има значение на индивидуален административен акт по отношение на доставчика и оператора на пазара – с факта на одобрението от регулаторния орган страните по споразумението придобиват качество на адресат на административен акт и за тях възниква задължението да спазват клаузите на споразумението, така както са одобрени от органа. Волята на законодателя е да ограничи свободата на договоряне между доставчика и оператора и изпълнението на споразумението, като въведе регулаторен механизъм и контрол върху изпълнението в защита на обществения интерес. Материалноправните разпоредбите по ЗЕ имат за цел да създадеат предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ, и да гарантира сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси – чл.2 ал.1, т.1 и ал.2 от ЗЕ. Нарушението е точно и ясно описано, като е цитиран буквално текстът на нарушената разпоредба на Споразумението и е посочен крайният момент, до който е следвало да бъде направено обявлението на интернет страницата на „Булгаргаз“ ЕАД. Административнонаказателната отговорност на доставчика „Булгаргаз“ ЕАД е правилно ангажирана. В производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказващият орган е обсъдил хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като не е намерил основание за прилагането му. Настоящата съдебна инстанция също не намира основания за маловажност на деянието. За преценка на степента на обществена опасност следва да се отчетат следните обстоятелства: количествата и началната цена са най-съществената информация за провеждане на търга; скъсяването на срока с с 5 дни при определен срок от 10 дни представлява почти 50% от срока; информацията е обявена на 05.01.2021г., а търгът/търговете се провежда/т на 11.01.2021 – следователно евентуалните участници, които могат да се запознаят с информацията вместо договорените 10 дни, ще имат право на пет дни да се запознаят с нея. По тези съображения, настоящата съдебрна инстанция счита, че неспазването на срока по т.13.2, изр.1 от Споразумението не обосновава маловажност на деянието. Наложената имуществена санкция е в минималния законоустановен размер и няма основания за изменението й. С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административено – наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия. От страните разноски не са претендирани и такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,