Решение № 3702 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 397/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Б. Г. против решение № 179/12.12.2024г., постановено по НАХД № 618/2024г. По описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №360 от 06.08.2024г. издадено от Директора на РДГ – Бургас с което на касатора на основание чл. 257, ал.1 т.2 от Закона за горите му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 257, ал.1пред.1, т.2 предл.3 от ЗГ във вр. с чл. 211, ал.2 т.1 от ЗГ във вр. с чл.15, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 9а от Ноаредба № 1 за КОГТ във вр. с т.11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София. В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени обжалваното НП. Сочи на първо място, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН не е допуснал жалбоподателят да бъде представляван от юрисконсулта на община Несебър и въпреки, че е уведомил съда че не може да се яви в насроченото на 06.11.2024г. заседание е разгледал делото в негово отсъствие и правото му на защита е нарушено. На следващо място сочи, че не е била конституирана като страна О. Н., а вещи нейна собственост за иззети в хода на производството. На следващо място сочи, че неправилно съдът е приел, че санкционната норма на чл. 257, ал.1 т.2 от ЗГ е бланкетна, поради което АНО е посочил конкретна правна норма в която се съдържа съответните изискване или съдържание на конкретния документ, а именно чл. 15, ал.1 т.1 Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ във вр. с т.11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София. Счита, че деянието не е съставомерно по сочените като нарушени разпоредби и решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Съдът е приел, че същия не може да бъде представляван от юрисконсулта на община Несебър, тъй като нормата на чл. 61, ал.2 т.3 от ЗАНН касае наказващия орган или участник в производството - предприятие, организации, юридически лица или еднолични търговци и разпоредба на чл. 61, ал.3 т.3 от ЗАНН не може да се прилага по отношение на наказаното лице. В срок е постъпило възражение от АНО с което моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решение на РС Несебър. Твърди, че с НП не са отнети в полза на държавата вещи предмет на нарушението и в тази връзка правилно Община Несебър не е конституирана като страна. Счита, че жалбоподателят е издал документ – превозен билет в нарушение на чл.15, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т.11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София, а именно ПБ № 7507/00060/26052024/121139 – 26.05.2024г. издаден на основание позволително за сеч № 0765460/18.03.2024г. като не е посочил вярно дървесния вид определен по позволителното за сеч, а е вписал дървесен вид „габър“, който не фигурира сред изброените дървесни видове в издаденото за подотдел 337: б позволително за сеч. В съдебно заседание чрез юрисконсулт С. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и счита решение на РС - Царево за правилно и законосъобразно. Касационната жалба подадена от С. Б. Г. е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. След като прецени становищата на страните и събрания по делото доказателства, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление №360 от 06.08.2024г. издадено от Директора на РДГ – Бургас с което на С. Б. Г. на основание чл. 257, ал.1 т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 257, ал.1пред.1, т.2 предл.3 от ЗГ във вр. с чл. 211, ал.2 т.1 от ЗГ във вр. с чл.15, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 9а от Ноаредба № 1 за КОГТ във вр. с т.11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София. За да постанови решението си съдът е приел, че съответните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните доказателства се установява, че по повод получен сигнал за извършено нарушение от системата ИАГ изразяващо се в експедирана дървесина от отдел на община Несебър от общинска горска територия, която не е описана в позволително за сеч на 25.06.2024г. е извършена проверка и е установено, че С. Б. Г. в качеството си на длъжностно лице оправомощено да издава превозен билет, издава документ в нарушение на подзаконовия нормативен акт чл.15, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно превозен билет № 00060/26052024/121139 издаден на 26.05.2024г, издаден на основание Позволително за сеч № 765460/2024 за отдел 337б, като не е посочил вярно дървесния вид -габър определен по позволителното за сеч № 765460. Видно от представеното по делото Позволително за сеч №0765460, позволява се на „Лого 12“ ЕООД да извърши добив в отдел № 337, б на 500 плътни куб. лежаща маса по категории както следва: едро строителна дървесина - зимен дъб, цер; дребна строителна дървесина – зимен дъб, източен бук, сребролистна липа, цер; дърва – зимен дъб, източен бук, сребролиста липа, цер. Установява се от превозния билет издаден въз основа на позволително за сеч №0765460, че е позволено извозване на 8 пр.куб.м дърва – дървесен вид „габър“ т.е. дървесина която не фигурира в позволителното за сеч във връзка с което е издаден превозния билет. С ъставен е АУАН № 0107754/25.06.2024г. в който като нарушена разпоредба е посочен чл.257, ал.1 предл.1 т.2 предл.3 от ЗГ във вр. с чл. 211, ал.2 т.1 от ЗГ във вр. с чл. 15 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за КОГТ във вр. с т.11 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на ИАГ София. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП в което е описана идентична фактическа обстановка и като нарушени са посочени същите разпоредби. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. Пред РС Несебър е разпитан свидетеля С. - актосъставител, който в показанията си сочи, че първо се издава разрешителното за сеч в което се описва какви дървета могат да се секат, след това те се маркират, секат се и горските ги приемат и когато ги експедират с превозен билет2 те трябва да следят дали се спазва разрешителното за сеч. Ако си извършва сеч в нарушение на разрешителното, то това е нарушение и следва да състави акт от горския стражар. Така възприетата от съда фактическа обстановка, съдът е установил от събраните по делото писмени и гласни доказателства. РС – Несебър е кредитирал събраните гласни доказателства в хода на производството и е взел предвид и събраните писмени доказателства от АНО. Пред настоящата инстанция са ангажирани нови писмени доказателства – Констативен протокол серия Ж00 № 0039429 от 25.06.2024г. видно от който при проверка на отдел 137б в ОПУОГСГС Несебър, са задържани 18пр.куб.м. дърва дървесен вид „габър“, които са нарязани и не фигурират в ползволително за сеч № 0765460 от 18.03.2024г. Видно от представената Заповед № РД -16-258/24.07.2024г. на директора на РБГ- Бургас е наредено провеждане на търг за продажба на отнети в полза на Държавата вещи между които са и задържани 18пр.куб.м. дърва дървесен вид „габър“, като същите не са отнети с обжалваното НП. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Настоящия състав, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. В хода на производството, РС Несебър не е допуснал процесуални нарушения. Правото на защита на жалбоподателят не е нарушено, тъй като след като е приел, че юрисконсулта на О. Н. не може да представлява жалбоподателят, районният съд е отложил делото и е дал възможност на жалбоподателят да организира защитата си. Същия не се е явил в следващото съдебно заседание, но е подал заявление в което е изразил желание за даване ход на делото, изложил е въпроси които да се зададат към актосъставителя и е изразил становище по същество на спора, поради което съдът счита, че не са нарушени правата на жалбоподателят и същия е организирал защитата си. Съдът не споделя изложеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение доколкото в производството не е призован собственика на отнетите вещи, като счита за необходимо да отбележи, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия ЖОО № 0107754/ 25.06.2024г. и в същия не е посочено да са иззети вещи. Такива не са посочени и в издаденото НП, затова и съдът счита, че не е имал основание да конституира като страна пострадало лице. Разпоредбата на чл. 15, ал.1 т.1 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии забранява издаването на превозни билети в нарушение на изискванията определени с тази наредба и/или със заповед за определяне на съответния образец, а според чл.9а от същата наредба лицата издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконови нормативни актове са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци на превозни билети. По делото е приложено Приложение № 1 по чл. 211, ал.1 т. 4 от ЗГ с указания за попълване. В образеца фигурира графа „издаден на основание“ където следва да се посочи позволителното за сеч доказващ законния произход на дървесината и който е основание за издаване на превозния билет. При сравнение на позволителното за сеч въз основа на което е издаден превозния билет е видно, че е налице несъответствие и превозния билет е издаден за превоз на дървесина която не фигурира в разрешението за сеч което е основание за издаване на превозния билет т.е. налице е нарушение при издаването на превозния билет и е разрешен превоз на дървесина за която не е имало разрешение за сеч в посоченото като основание за издаване на билета разрешение за сеч. Отговорността на жалбоподателят е ангажирана по чл. 257, ал.1 т.2 от ЗГ съгласно който се наказва с глоба от 300 [рег. номер]., дл.лице което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон на подзаконови нормативни актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата е бланкетна и правилно в АУАН и НП са посочени разпоредбите на Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии които са нарушени – чл. 15, ал.1 т.1 и чл. 9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии. Предвид изложеното извода на съда за осъществен състав на административно нарушение за което е ангажирана отговорността на касатора се споделя от настоящия състав. Според настоящия състав, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, като е посочено и кога е извършено нарушението и въз основа на какви доказателства това е установено и подробно са описани обстоятелствата при които то е извършено. Настоящия състав счита, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за нарушение на горското законодателство, охраняващо стопанисването и опазването на горите, като всяко нарушение на закона засяга обществения интерес. В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Несебър. При този изход на делото с оглед заявеното своевременно искане, жалбоподателят дължи на наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство. В случая приложима и е нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ и съдът намира че следва да присъди такова в размер на 80 / осемдесет/ лева Мотивиран от изложеното съдът