Решение № 2783 от 30.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от процесуалния представител на СУ „Св. Климент Охридски“ - юрк. И. М. жалба срещу постановен на 05.04.2023 г. отказ на ЧСИ, рег. № 848 на Камарата на ЧСИ да прекрати изп.д. № 20238480400175. Твърди се в жалбата, че съдебният изпълнител оставил без уважение искането на длъжника СУ „Св. Климент Охридски“ да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20238480400175 по описа на ЧСИ, рег. № 848 на Камарата на ЧСИ. Според жалбоподателя, разпореждането от 05.04.2023 г. е незаконосъобразно, тъй като, тъй като е образувано срещу държавно учреждение и редът за събиране на вземанията по изпълнителните листове е по чл. 519 от ГПК. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си за недопустимост на изпълнителното производство, като основните доводи са в подкрепа на тезата, че СУ „Св. Климент Охридски“ е държавно учреждение. Ответникът по жалбата „АТС Б.“ ООД изразява становище за нейната неоснователност, позовавайки се на указания в т. 13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което длъжникът СУ „Св. Климент Охридски“, като учебно заведение, е „бюджетно субсидирано заведение“ по смисъла на чл. 520 от ГПК, а не „държавно учреждение“ по чл. 519 от ГПК. В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство. Според него държавните учреждения се субсидират изцяло със средства от държавния бюджет и не разполагат със собствени източници на финансиране. Софийски градски съд намира, че жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установява се, че на 16.03.2023 г. упълномощеният от „АТС Б.“ ООД адв. М. П. е подала молба до ЧСИ, рег. № 848 на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране от длъжника СУ „Св. Климент Охридски“ на сума на обща стойност 5 245.16 лева по четири изпълнителни листа. След изпратена на длъжника СУ „Св. Климент Охридски“ покана за доброволно изпълнение (получена от него на 17.03.2023 г.), на 31.03.2023 г. от процесуалния му представител юрк. И. М. е постъпила молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че е държавно учреждение и чл. 519, ал. 1 от ГПК не допуска принудително изпълнение на парични вземания срещу този вид юридически лица. С разпореждане от 05.04.2023 г. ЧСИ, рег. № 848 е отказал да прекрати производството по изп.д. № 20238480400175. Спорният по делото въпрос е дали СУ „Св. Климент Охридски“ е държавно учреждение и събирането на паричните вземания, които дължи, се извършва по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят се позовава на § 1, т. 1 от ДР на ЗУДБ, който определя като държавни органи създадените със закон бюджетни организации. Следва да се отбележи, че ЗУДБ е отменен със ЗПФ (ДВ, бр. 15/15.02.2013 г.) и в § 1, т. 3, 5 и 6 от ДР на закона са дадени определения съответно на „бюджетна субсидия“, „бюджетни организации“ и „бюджетни средства“. Съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗВО, в приходната част на бюджета на висшето училище постъпват трансфери от държавния бюджет, но и финансова помощ от общините, дарения, завещания, наследства, спонсорство, собствени приходи от посочените в ал. 3, т. 4 дейности, приходи от право на собственост върху недвижими имоти и от наем на обособени части от недвижими имоти. Доколкото СУ „Св. Климент Охридски“ е Според цитираното от самия жалбоподател решение № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 г., държавните учреждения са юридически лица, които имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, съответно в общонационален интерес, но са подчинени и на частното право като носители на субективни права и правни задължения. Те се субсидират от държавния бюджет. С целево предназначени парични средства по предварително приет по законовия ред бюджет разполагат и бюджетно субдсидираните заведения по причина, че те също изпълняват обществени функции. Настоящият съдебен състав не намира основание да приравни държавните учреждения на публичноправни организации по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП. Първото от понятията е по-тясно по съдържание, а бюджетно субсидирани заведения също могат да отговарят на понятието „публичноправна организация“, което е изцяло за целите на сепциалния закон за обществените поръчки. Академичната автономия е уредена в глава I V на ЗВО, като част от академичното самоуправление е право на висшето училище да формира собствени фондове и самостоятелно да определя условията и реда за тяхното изразходване. Това е допълнителен аргумент в полза на тезата, че приходите не се формират единствено от бюджетни средства. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е изцяло приложимо указание по т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., според което учебните заведения са бюджетно субсидирани заведения и несеквестируемостта на имуществото им се ограничава до получаваната бюджетна субсидия. Не е налице основание да се прави разграничение между детски градини и училища, от една страна, и от друга – висше училище, при което последното да бъде изключено от системата на учебните заведения. При историческо тълкуване на понятието „учебно заведение“ и при съобразяване на уредбата на висшето образование в ЗВО (отм., ДВ, бр. 112/27.12.1995 г.), се налага изводът, че висшето училище е от категорията на учебните заведения. Промяната на наименованието от „висше учебно заведение“ на „висше училище“ по действащия ЗВО не променя качеството на СУ „Св. Климент Охридски“ на учебно заведение. Видно от справка за банкови и платежни сметки на СУ „Св. Климент Охридски“, университетът има индивидуална сметка и отделна сметка като разпоредител с бюджетни кредити. В този смисъл той е бюджетно субсидирано заведение, по отношение на което се прилага чл. 520 от ГПК. В изпълнителното производство се прилагат ограниченията по ал. 1 и ал. 2 на чл. 520 от ГПК, но е допустимо съдебният изпълнител да насочи изпълнението върху имущество – частна собственост на длъжника, при спазване на правилата по чл. 442 и сл. От ГПК. Като правилно и законосъобразно, разпореждането от 05.04.2023 г. следва да бъде потвърдено, а жалбата – отхвърлена. Така мотивиран, съдът