Решение № 19 от 3.1.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 832/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив, чрез гл. юриск. Ж. С., срещу Решение № 426/23.08.2024 г. по АНД № 2332/2023 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено НП № BG2023/3000-564/НП/2023 г. издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове на „МЕГАХИМ" АД, с ЕИК: 117002804, седалище гр.Русе е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 40 470 лева и на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е постановено отнемане на стоката, предмет на нарушението, в полза на държавата за нарушение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендират направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – „МЕГАХИМ“ АД, представляван от процесуален представител адв. Г. М. – АК - Русе, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна, първата съдебна инстанция е установила следното: „МЕГАХИМ“ АД разполага с Удостоверение за освободен акциз краен потребител (УОАКП) № BG004000E0160/05.01.2023 г. за производство на продукти с кодове по КН 3814 00 90, 2710 12 25, 3208 10 90 и 3814 00 90. При извършената проверка на 16.02.2023 г., в 20: 45 ч., на трасе „Изход“ на ГКПП „Капитан Петко войвода“ на товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке с рег. № Y7137BA/Y1402EK от представените документи било установено, че стоката, предмет на извършвания превоз, представлява обезмаслители с код 10-01473 в опаковки по 5 л., с изпращач „Мегахим" АД и получател G. Papadopoulos I.K.E., VAT: EL800604203, и място на разтоварване Република Гърция, Glifada. За превозваните стоки били представени следните документи: Международна автомобилна товарителница /CMR/ № 00003397/16.02.2023 г., Инвойс-Фактура № 0000133920/16.02.2023 г., Опаковъчен лист № 1/16.02.2023 г., Сертификат за качество, двуезичен Информационен лист за безопасност и Кантарна бележка № 401/16.02.2023 г. С оглед установяване на вида на стоката и определяне на тарифно класиране за целите на ЗАДС, във връзка с писмо с рег. индекс 32-48747/06.02.2023 г., били взети проби от стоките, както следва: 1.с Протокол за вземане на проба № 45/17.02.2023 г. от 3600 броя еднообразни метални кутии /контейнера/, намиращи се на 18 броя палети, били взети 4 броя метални контейнера, всеки, съдържащ безцветна течност с остър специфичен мирис на петролен продукт, 2. с Протокол за вземане на проба № 46/17.02.2023 г. от 2100 броя еднообразни метални кутии /контейнера/, намиращи се на 14 броя палети, били взети 4 броя метални контейнера по 5 л. всеки, съдържащ безцветна течност с остър специфичен мирис на петролен продукт, които били изпратени за анализ в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ на Агенция „Митници“. Така посочените действия били обективирани в Протокол за извършена проверка № 23BG003000A001660/17.02.2023 г. Във връзка със Заявка за анализ № 45/2023 г. били изготвени Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 08_20.02.2023/22.02.2023 г. и Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 09_20.02.2023/22.02.2023 г. Въз основа на получените резултати и експертната оценка било прието, че изпитаната проба може да се охарактеризира като препарат, съдържащ повече от 70 % нефтени масла, в които преобладават неароматните съставки, с добавка на метилов алкохол (8, 1 % тегл., съответно 10, 2 % тегл.). С писмо с рег. индекс: 32-73830/23.02.2023 г. на Директора на дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ на Агенция „Митници“ е получено Становище относно тарифното класиране на стоките по МЛЕ № 08_20.02.2023/22.02.2023 г. и МЛЕ № 09_20.02.2023/22.02.2023 г. След допълнително направена консултация с ЦМЛ било уточнено, че стоките са различни от бензин за двигатели и от горива за реактивни двигатели, тип бензин. В този случай, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и Забележка 4 към подпозициите на глава 27 на КН, класирането на анализираните стоки следвало да се извърши в код 2710 12 90 „Други леки масла“ на КН, които не са освободени от акцизи и не са включени в Удостоверението за освободен от акциз краен потребител № BG004000E0160/05.01.2023 г. и с оглед предназначението им и обективните характеристики се явават енергиен продукт и подлежат на облагане с акциз.От ова следвало за същите да бъде наличен данъчен документ по ЗАДС или придружителен адмдокумент/ електронен адм.документ или др., удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечението на акциза. На 13.03.2023 г., било извършено обезпечаване /задържане/ на стоката, намираща се в процесната товарна композиция, с цел установяване на обстоятелствата по случая, поради възникнало съмнение относно съответствието на вида на стоката с описаното в придружаващите документи, свързани с предназначението на продукта като обезмаслител или разтворител. С Опис на иззетите акцизни стоки, неразделна част от Протокол за извършена проверка № 23BG003000A002486/13.03.2023 г., от товарния отсек на полуремарке с рег. № Y1402EK са разтоварени и задържани, намиращите се в него общо 28 500 л. енергиен продукт. В хода на извършваните контролни действия на 13.03.2023 г. са снети писмени обяснения към Протокол за извършена проверка № 23BG003000A002486/13.03.2023 г. от водача на товарния автомобил, че не бил запознат, че стоката е акцизна, а от страна на „МЕГАХИМ" АД чрез действия по делегация до ТД „Митница“ Русе също било изискано и представено писмено обяснение /изх. № 19/22.03.2023 г./ от изпълнителния директор, в което последният посочил, че „Мегахим“ АД няма задължение за транспорта, тъй като сделката е франко-завода (EXW- Русе). На база анализа на писмените доказателства е съставен АУАН от главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ - Пловдив и издадено НП от Директора на ТД“ Митница Пловдив“ при Агенция“ Митници“, за това че „МЕГАХИМ“ АД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, изразило се в това, че на 16.02.2023 г. продало с фактура - инвойс 133920/16.02.2023 г. на контрагент в Република Гърция акцизна стока - общо 28 500 литра енергиен продукт (препарат, съдържащ повече от 70% нефтени масла, в които преобладават неароматните съставки, с добавка на 8, 1-10, 2% метилов алкохол) с код по КН 2710 12 90, без да е съпътстван от данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16 или друг документ, удостоверяващ плащането или обезпечаването на акциза. Първоначално издаденото НП е обжалвано пред РС-Свиленград, но съдът приел, че нарушението е осъществено на територията на гр.Русе и компетентен съгласно чл.59 вр.чл.58д ЗАНН е РС-Русе. Последният е приел и разгледал жалбата по същество, като в хода на съдебното следствие била допусната и изготвена комплексна съдебно-техническо-икономическа експертиза, от заключението на която е установено, че при изготвяне на митническите лабораторни експертизи не са били спазени изискванията на „Ръководството за вземане на проби от стоки на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки“ на Агенция Митници касателно броя на пробите, които трябва да се вземат, в случаите когато проверяваната стока е представена в потребителски опаковки, доколкото от едната партида е трябвало да се вземат 20 бр. проби, а от друга 13 бр. проби. В резултат на това не е била сформирана сборна проба, която да е представителна към цялото количество стока. Според вещите лица, доколкото резултатите от МЛЕ показват наличие на същите вещества, посочени в Разходната норма (РН) и Производствено технологичната схема (ПТС), въз основа на които е било издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, то следва да се приеме, че при производството на процесната стока са били спазени предоставените РН и ПТС. Процесният продукт, описан и идентифициран в МЛЕ като смес от парафино-нафтенови въглеводороди има приложение/предназначение като разтворител/обезмаслител в съответствие с описанието върху етикета и съгласно лист за безопасност се употребява като обезмаслител, разтворител. Според вещите лица съгласно изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, е недопустимо в автомобилните бензини да се влага процесния продукт. Определеният в МЛЕ компонентен състав на показател „метанол“ на процесния продукт не отговаря на този в Приложение 1, Таблица 1 Автомобилни бензини на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. Вещите лица приемат, че правилно са били подбрани методите за анализ от Централната митническа лаборатория, като са използвани Газова хроматография за определяне на количествен и идентификационен състав на процесния продукт и метода на определяне на дестилационни характеристики за целите на КН, но некоректно са посочени крайните резултати по отношение на възпроизводимост и повторяемост. Метиловият алкохол подобрява качеството на разтворителите, тъй като притежава физико-химични свойства на добър разтворител. Предвид установения многокомпонентен състав на процесната стока от парафино-нефтени въглеводороди с дължина въглеводородната верига C5-C10, както и наличието на химичните вещества метанол, толуен, етилбензен и ксилени, вещите лица намират, че процесната стока може да се квалифицира като сложен органичен разтвор. Според експертите резултатите на МЛЕ не дават основание да се отхвърли тарифно класиране в код по КН 3814 00 90 00. За да отмени Наказателното постановление, Районният съд- Русе е приел, че наказателното постановление е издадено както при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на санкционираното дружество, така и в нарушение на материалния закон. Приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Посочил е, че съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от митнически органи, а наказателните постановления се издават от Директора на Агенция Митници, като начинът на функциониране, състав и действие на Агенция Митници е уреден в Устройствен правилник на Изпълнителна Агенция Митници, по силата на който обхвата на дейност и компетентност на инспекторите се определя от изпълнителния директор /чл. 6, ал. 1, т. 8/, т.е чрез определяне на работно място. Районният съд е отчел, че със Заповед № ЗАМ-1077/32-246395 от 30.07.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“ е определена териториалната компетентност на териториалните дирекции при облагането с акциз и контрола върху производството, складирането, движението и обезпечаването на акцизните стоки, и че териториалната компетентност на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ е ограничена до следните области: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково, а съответно област Русе попада в обхвата на Териториална дирекция Митница Русе. Въззивният съд е приел, че от събраната по делото доказателствена съвкупност - фактура /инвойс133920/16.02.2023 г. и товарителница/CMR 00003397, е установено, че служителите и директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, не са разполагали с правомощието нито да съставят АУАН, нито да издадат наказателно постановление, тъй като „продажбата“ е била осъществена не на територията на ГКПП „Капитан Петко войвода“, а в гр. Русе. До този извод съдът е стигнал, отчитайки, че процесното нарушение се е изразило в изпълнителната форма „продава“, тълкувана в общовъзприетия смисъл по чл. 183 от ЗЗД. Посочил, че в случая е бил сключен договор за покупко-продажба с включена клауза франко завода /EX Works/, видно от което собствеността върху процесните стоки е преминала към купувача с предаването им на превозвача - „АФТ 2012“ ЕООД, като това е станало именно в гр. Русе, поради което и това населено място се явява местоизвършване на нарушението и е следвало материалите да бъдат препратени на териториално компетентния орган - служителите и директора на Териториална дирекция Митница Русе, които да извършат проверка и ако преценят, че са налице предпоставките за това да ангажират административнонаказателната отговорност на „МЕГАХИМ“ АД. Контролираната инстанция е посочила, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. при вземането на проба се попълва протокол по образец съгласно приложение № 1, като протоколът се съставя в три екземпляра, като първият придружава лабораторните проби, вторият се съхранява в съответното структурно звено на Агенция „Митници“, а третият се предоставя на проверяваното лице или негов представител. В процесния случай така изложеното не е било спазено, доколкото третият екземпляр, който е следвало да се предостави на представител на „МЕГАХИМ“ АД, вместо това е бил предоставен на трето лице – водача на ППС /л.46 и л.49 от административнонаказателната преписка по делото на РРС/. Въззивният съд, отбелязъл, че последният не само, че не е разполагал с представителна власт да го получи от името на дружеството, но и не се установило да се е намирал в каквито и да е правоотношения с последното. Видно от представения по делото трудов договор Кр. К. е бил служител на дружеството-превозвач - „АФТ 2012“ ЕООД. Посочил, че неспазването на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. е довело до ограничаване на възможността на „МЕГАХИМ“ АД да изложи възраженията си при пробовземането чрез попълване на поле 11 от протокола, също така е било лишено и от възможността да получи крайна проба, като посочените нарушения са довели до ограничаване на правото на защита на дружеството, доколкото в процесния случай се оспорва както начина на пробовземането, така и верността на резултатите от изследването. Въззивната инстанция е посочила, че в разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. е предвидено, че при вземане на проби от стоки за целите на контрола върху акцизните стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност съгласно Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA), публикувано на интернет страницата на Европейската комисия, ГД „Данъци и митнически съюз". Директорът на Агенция „Митници“ утвърждава ръководство за вземане на проби за целите на обучението на митническите служители. Съгласно Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA) (SAM-001) опаковките за продажба на дребно се определят като опаковки, при които теглото на най-малката индивидуална опаковка от пратката обикновено не надвишава 5 л. или 5 кг, например различни метални кутии, бутилки, буркани и пликове. Процедурата за вземане на проби от опаковки за продажба на дребно и завършени артикули, при брой опаковки в количества от диапазона 1001 - 10000 бр. предвижда да се вземат минимум по 6 бр. опаковки от партида, тоест минимум 12 бр. опаковки, общо за двете партиди. Изключение от посоченото е предвидено по отношение на пратка с еднородност на артикулите, като в този случай в пробата може да се включат по-малко опаковки (или броя артикули). Съгласно дадената легална дефиниция на понятието, еднородност ще е налице, когато всички опаковки имат един и същ етикет, съдържание, нетно тегло или обем, производствен или партиден номер и/или срок на годност. Доколкото се касае за изключение от общото правило, SAMANCTA задължава проверяващите органи да се мотивират като посочат причините за отклонение от скалата - „Ако не сте следвали скалата, като сте взели по-голямо или по-малко количество, трябва да запишете мотивите си във формуляр за вземане на проби". Установено е, че в процесния случай са били взети по 4 проби от всяка една от двете превозвани партиди обезмаслител, разпределени, както следва: 1. 18 бр. палета, всеки съдържащ по 200 бр. кутии /контейнера/ по 5 л. всяка, общо 3600 кутии /18000 литра/; и 2. 14 броя палета всеки съдържащ 150 броя кутии /контейнера/ по 5 л. всяка, общо 2100 броя кутии /10 500 литра/, без проверяващите органи да са се мотивирали защо са приели, че в процесния случай се касае за еднородност на проверяваните стоки и защо са се спрели на точно четири броя проби, като въззивният съд акцентирал на показанията на свидетеля Г. М., участвал при извършване на проверката, съгласно които пробите не били вземани като цели опаковки, а били отливани с „канче“. Районният съд приел, че подобна практика е не просто в колизия с предписанията на SAMANCTA, а поставя под съмнение получените резултатите, доколкото подобен метод на пробовземане не изключва възможността от замърсяване на пробите и поставя под съмнение надеждността на получените резултати от митническите лабораторни експертизи и съответно води до недоказаност на повдигнатото административнонаказателно обвинение. Районният съд е приел, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не е установено по категоричен начин, че наказаното дружеството е осъществило нарушението на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с което била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Посочил е, че от заключението по изготвената по делото комплексна съдебно-техническо-икономическа експертиза (КСТИЕ) /отговор 8 от заключението/, е видно, че, макар при изследването да са били подбрани правилни методи, посочването на резултатите в абсолютна стойност, без статистическо допустимо отклонение плюс/минус, поставя под съмнение надеждността на последните, като съгласно становището на вещото лице полученият резултат от 50, 7 % се явява граничен, поради което и няма как да се провери дали същият не попада в рамките на статистическото отклонение. Както от събраната по делото доказателствена съвкупност, така и заключението по изготвената КСТИЕ, районният съд е приел за установено, че процесните стоки с търговско наименование обезмаслител са били предназначени за употреба за почистване на метални повърхности, двигатели и др. от масла и греси, като е посочил, че така изложеното е възприето и в Становище за тарифно класиране на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ на Агенция „Митници“; в заключението по изгответната по делото комплексна експертиза /отговор 4 от заключението/ - че обезмасляването като химичен процес е идентичен на разтварянето. В допълнение съдът е посочил, че по делото не са събрани каквито и да е доказателства, сочещи, че изследваният препарат е следвало да се използва като автомобилно гориво, а точно обратното, с оглед на дестилационните характеристики и компонентния състав на процесните стоки, последните не отговарят на изискванията на Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, поради което използването и влагането им като/в автомобилни горива е недопустимо /отговор 6 и 7 от експертизата/. В тази насока, съдът приел, че процесните стоки следва да бъдат категоризирани по код 3814 00 90 по КН на ЕС и съответно на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС да намери приложение предвиденото нормативно изключение за освобождаване от заплащане на акциз, каквото е било и становището на Териториална дирекция „Митница" - Русе, видно от наличното по делото пред РРС удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), като от заключението по изготвената КТИЕ /отговор 2 от заключението/ се установило, че резултатите от МЛЕ показват наличие на същия компонентен състав като посочените в Разходната норма и Производствено-технологичната схема, въз основа на които е било издадено и удостоверението. Така мотивиран, Районният съд е отменил процесното наказателно постановление. Решението е правилно. Административният съд споделя значителна част от мотивите и правните съображения, изложени в проверяваното решение и на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на Русенския районен съд. Основният довод в касационната жалба е срещу приетата от РРС липса на компетентност на АНО. Основателен е довода на касационния жалбоподател, че компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в района на който най-напред е било образувано производството. Подобно на чл.36 НПК и чл. 59 ЗАНН урежда местната подсъдност на делата изхождайки от обективен критерий- местоизвършване на деянието/ нарушението, респ.довършването му, т.е. там където настъпват общественоопасните последици, респ.резултата. Съгласно правилото на чл. 48, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Това правило относно компетентността на органите е принципно изразено и в нормите на чл.195 ал.1 и ал.2 НПК и чл.48 ал.4 ЗАНН, касаещи местна териториална компетентност на органите по разследване и на адм.органи в хипотезите на ЗАНН: „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството“. Компетентността на актосъставителя и административно –наказващия орган е материална/ предметна, персонална и времева/ и териториална, свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно. Спор по материалната компетентност не е наличен. Актосъставителят притежава предметна, персонална и времева и териториална компетентност съгласно чл.37 ЗАНН вр.чл.102 ЗАДС и Устройствения правилник на Агенция Митници-чл.36 вр.чл.6 т.5 и т.8. Разпоредбата на чл.48 ЗАНН вр.чл.49 и чл.50 ЗАНН с оглед систематичното й място касае териториалната компетентност на АНО. Районният съд позовавайки се на правилото на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН е приел териториално компетентни органи да разгледат административнонаказателната преписка се явяват служителите и директора на Териториална дирекция Митница – Русе, с оглед на обстоятелството, че изпълнителното деяние „продава“, предвидено в санкционната норма на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е осъществено на територията на гр. Русе. Тъй като РРС не е повдигнал препирня за подсъдност, като приел, че нарушението е извършено на негова територия с оглед формалния характер на нормата на чл.126 ал.1 ЗАДС/ обща и приложима за всички акцизни стоки, без да държи характер на специфичен режим/ и седалището на санкционираното дружество в същия съдебен район и на това не е възразено, но решението е валидно и допустимо. За да приеме, че съдебното производство му е местно подсъдно РРС е изходил от формалната страна на вмененото в НП нарушение и приел, изхождайки само от общото правило на ЗЗД, че продажбата е осъществена на територията на гр.Русе с оглед на издадената фактура, товарителница и опаковачен лист. Приемайки наличие на основания за местна подсъдност на спора с оглед формата на изп.деяние “продава“, не означава автоматично и липса на компетентност на АНО, само от общите правила на чл.183 ЗЗД, тъй като предвид особения вид стока, енергиен продукт, за който се дължи акциз и който следва да бъде съпроводен с изискуеми документи по чл.126 ЗАДС според наказващия орган, се касае за движение на особен вид акцизни стоки, явно под режим отложено плащане на акциз до някоя от хипотезите на чл.73 а и сл.ЗАДС от склада на МЕГАХИМ АД или завода до получателя/ ал.3/. Хипотезите на движението на акцизна стока е поставена в зависимост на издадения за нея придружителен документ/ инвойс-фактурата, товарителницата, опаковачния лист не е данъчен документ за целите на ЗАДС, които да удостоверява мястото на извършване/. А видно от приобщения такъв отговор от гръцкия получател стоката не е получена, не е заплащана и не е и заявявана. Така определено е спорно мястото на извършване на нарушението, като само е безспорно мястото на установяването му. Поради спецификата на деянието и повдигнатия материален спор, свързан не само с продажбата, но и с движението на стока, за която е спорно дали е акцизна, не може да се определи точно мястото на извършване на нарушението, но е посочено мястото на установяването. Тази хипотеза изрично е предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 4 от ЗАНН. Обаче това изпълнително деяние по чл.126 ал.1 ЗАДС ще се осъществи само с определен предмет- акцизна стока: „На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза“ и с оглед изброяването на дължимите документи препраща към различен режим на движение, като най-общо понятие на акцизна стока, за която не е начислен, обезпечен или платен дължимия акциз. Съгласно сочения за нарушен чл.126 ал.1 ЗАДС с формата на изпълнително деяние и посоченото административнонказателно лице- продавач- Мегахим АД и вида на стоката -28 500 л.енергиен продукт с код по КН 27101290, установен от МЛЕ, сочи че спорът и по време на проверката и по повод АУАН е бил дали процесната стока е енергиен продукт и съгласно кодовете по КН подлежи на облагане с акциз. Това обстоятелство няма отношение към мястото на фактуриране, респ.предаването на превозвача -гр.Русе, както е приел РРС тъй като не се касае просто за продажба, но и за движение на процесната стока към получател в Гърция. Извода, че тази стока е такава и е следвало да бъде придружена с някой / по скоро ПАД/ ЕАД/ от изискуемите документи е направен от служител при ТД „Митница“ Пловдив по повод вида, обективните свойства и предназначение за нуждите на тарифното класиране, респ.дължимостта на акциза. Т.е нарушението е установено на територията на ТД“Митница“ Пловдив. Фактът, че такъв изискуем документ не е издаден при оформяне на фактурата, не означава автоматично, че нарушението е извършено на територията на ТД Митница Русе, при множеството възникнали спорни обстоятелства относно тарифирането и определянето на предмета на сделката като енергиен продукт, подлежащ на облагане с акциз. Всъщност посоченото изпълнително деяние- продава без съпровождащ документ, удостоверяващ плащането на акциз при извършван превоз между съседни европейски държави –членки при липса на вътрешни граници е без значение къде ще бъде извършено /установено в рамките на територията на РБългария, или още повече къде е осъществено в рамките на същата територия, след като административнонаказателното производство е започнало при ГКПП „Капитан Петко войвода“. Спорът за дължимото действие, което не е осъществено съгласно чл.126 ал.1 ЗАДС е спор по същество, и след като се твърди бездействие, то е преустановено при проверката на сочения ГППК, в обхвата на действие на касационния жалбоподател. Така спорът, че дали в конкретния казус би могло да се определи точно мястото, където е извършено административното нарушение е спор по същество за дължимото поведение и тъй като изпълнителното деяние е за бездействие – липса на придружителен документ по чл.126 ал.1 ЗАДС, то нарушението е довършено съгласно чл.80 ал.3 НК при прекратяването му. Т.е в териториалния обхват на касатора и неговите възражения за основателни. Нещо повече при действието на чл.128 ал.2 ЗАДС при установено нарушение в териториалния обхват на касатора – началник на ТД Митница Пловдив, оправомощен с нарочна заповед от директора на Агенция Митници, дори и нарушението да не е извършено на територията на ТД Митница Пловдив, с откриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение, тъй като всички ТД към Агенция Митници са оторизирани да водят борба срещу едни и същи нарушения по ЗАДС, съобразно приложените заповеди / ТР 48/28.12.81г. по н.д. 48/81г на ОСНК на ВС/. И тъй като формираното в НП обвинение е общо и в хипотезите на алтернативност досежно изискуемите документи, не намират приложение хипотезите на чл.48 ал.1, ал.2 и ал.3 ЗАНН, а алтернативните хипотези на чл.48 ал.4 на ЗАНН, отчитайки спецификата на производството. Другите възражения по касационната жалба са неоснователни. Установеното от съда от фактическа страна съответства напълно на приобщените доказателства, съответни на същите са и правните изводи, формирани от решаващия състав. Мотивите на първоинстанционния съд са подробни, обосновани, съответни на доказателствата, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Последното е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Въззивната инстанция извършвайки съдопроизводствени действия по НПК няма задължение „ да чете“ изготвената комплексна експертиза, а да извърши разпит по чл.282 НПК на вещите лица по реда на съдебното следствие, което е и сторено. Процесуалния представител на касатора е бил призоваван за всяко едно от съдебните заседания, бил е запознат със задачите на назначената експертиза и не е възразил, бил е запознат и с изготвената такава, но не се е явил при задължителното изслушване на експертите, а е депозирал своето писмено становище, на чиито възражения въззивната инстанция е дала обстоен отговор. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Русе намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. Съобразявайки гореизложеното, касационният състав счита, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът