Решение № 1966 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „•••“ ООД с ЕИК: •••, представлявано от А. Н. В. чрез адвокат Р. В. от Адвокатска колегия – София, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 1 против Ревизионен акт № Р-22001423006912-091-001 от 10.05.2024 година, издаден от М. Й. С. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и М. К. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 920 от 04.07.2024 година на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП- София, с който са установени данъчни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в общ размер на 21 575, 98 /двадесет и една хиляди петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, досежно данъчен период 2017 и 2018 година и по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 11 545, 43 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ досежно данъчен период м.01.2018, м.02.2018 и м.03.2018 година. Жалбоподателят оспорва ревизионният акт в цялост, като счита, че същият е необоснован, незаконосъобразен, а в условията на алтернативност, че е нищожен. По същество излага доводи за това, че са налице достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на реално осъществени доставки. В тази връзка сочи, че е недопустимо да се обосновава теза за липса на доставка само с доказателства за нередности при доставчиците. Посочва също за неправилни изводите на приходната администрация, че освен наличие на фактура по чл.114 и чл.115 от ЗДДС било необходимо да се докаже реалното осъществяване на спорните доставки. На следващо място твърди, че липсата на кадрова и материално-техническа обезпеченост при доставчика не може да представлява предпоставка за постановения отказ за упражняване на правото на данъчен кредит. В тази връзка цитира практика на СЕС и на Върховен административен съд. В условията на алтернативност, жалбоподателят е поискал обявяване на обжалвания ревизионен акт за нищожен, предвид липсата на териториална компетентност на административния орган, като сочи доводи за това, че не са доказани предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 10, ал. 8 и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който обжалваният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, а в условията на алтернативност да бъде обявен за нищожен. В проведеното на 28.10.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 2882 от 24.10.2024 година от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Р. В., в което същата е заявила, че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага и списъка по реда на чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „ОДОП“- София, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище с вх. № 2917 от 28.10.2024 година и становище с вх. № 2921 от 28.10.2024 година, в което се твърди, че така депозираната жалба е неоснователна и в тази връзка се иска от съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение, респективно оспореният ревизионен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същия има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. Разгледана по същество жалбата е основателна. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423006912-020-001 от 24.11.2023 година, с което на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „•••“ ООД с ЕИК: ••• за определяне на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период от 01.01.2017 година до 31.12.2018 година и задължения във връзка с данък върху добавената стойност, обхващащ данъчен период от 01.12.2017 година до 31.12.2018 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от М. К. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И. Й. Д. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР /лист 55/. ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 29.11.2023 година, видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, което означава, че първоначално определеният срок за приключване на ревизия е 29.02.2024 година. С Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001423006912-049-001 от 26.02.2024 година е поискано от страна на ръководителя на ревизията да бъде удължен срокът за извършването й /лист 63/. В съответствие с това е издадена Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001423006912-020-002 от 26.02.2024 година, на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, с която е удължен срокът за извършване на ревизията до 29.03.2024 година /лист 58/. ЗИЗВР е връчена по електронен път на ревизираното лице на 05.03.2024 година /лист 60/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за нейното изменение са издадени от М. Й. С. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП София, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства, за което се съдържат на лист 253 от делото. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен докла № Р-22001423006912-092-001 от 11.04.2024 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: М. К. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И. Й. Д. на длъжност: главени инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионни акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал, са установили, че: Ревизираното дружество „•••“ ООД е вписано в Търговския регистър на 21.02.2017 година с ЕИК: ••••. Капиталът на дружеството е в размер на 2 лева, като същият е разделен по равно между съдружниците А. Н. В. с [ЕГН] и А. К. М. с [ЕГН]. Дружеството се представлява и управлява от А. Н. В.. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е свързана с доставка и монтаж на алуминиева дограма и PVC дограма. Ревизираното лице осъществява дейността си в обект, находящ се в [населено място], [улица] притежава собствено движимо имущество, а именно МПС – [Марка], модел „Джъмпер“ с рег. № [рег. номер] и МПС – [Марка], модел „•••“ с рег. № [рег. номер]. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 07.03.2017 година и не са му издавани лицензи и други разрешителни за извършване на дейността. Посочено е, че на ревизираното лице е извършена предходна ревизия, която е завършила с Ревизионен акт № Р-2200221900182-091-001 от 16.09.2019 година. по отношение на воденото от страна на ревизираното дружество счетоводство, в ревизионния доклад се посочва, че дружеството прилага Национални счетоводни стандарти. Счетоводното отчитане на дружеството се осъществява от „•••“ ЕООД с ЕИК: •••. В същинската част на ревизионния доклад се установява, че на ревизираното дружество, следва да бъдат определени допълнителни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане, които са в общ размер на 21 361, 13 /двадесет и една хиляди триста шестдесет и един лев и тринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 13 335, 25 /тринадесет хиляди триста тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ и лихва в размер на 8 025, 88 /осем хиляди двадесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, досежно данъчен период 2017 и 2018 година и по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 11 432, 77 /единадесет хиляди четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, в това число главница в размер на 6 943, 33 / шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ и лихви в размер на 4 489, 44 /четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, досежно д.п. м.01.2018, м.02.2018 и м.03.2018 година или общо задължения за внасяне в размер на 32 793, 90 /тридесет и две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет стотинки/, като са изложени следните мотиви: По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад се констатира, че след извършен анализ на имуществото и финансовото състояние на дружеството, в това число след изследване на приходите и разходите, декларирани от дружеството са налице основания за промяна на финансовите резултати на ревизираното лице през посочените горе данъчни периоди в следната посока: За данъчен период 2017 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че дружеството е декларирало: Счетоводен финансов резултат, в размер на 30 780, 09 лева; Увеличения на финансовия резултат в размер на 657, 76 лева ( включващ данъчни постоянни разлики, а именно такива по чл.54, ал.2 от ЗКПО, касаещи начислени амортизации); Намаления на финансовия резултат в размер на 657, 76 лева, представляващи данъчни постоянни разлики по чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 30 780, 09 лева (данъчна печалба); Годишен корпоративен данък в размер на 3 078, 01 лева. За този данъчен период обаче, ревизиращият екип е установил, че са налице основания по чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.16, , ал.1 и ал.2 от ЗКПО, които са предпоставка за увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството със сума в размер на 82 135, 84 лева. В мотивите си приходната администрация приема, че дружеството е осчетоводило по счетоводна сметка 602 седем броя фактури на обща стойност 82 135, 84 лева, но липсват доказателства че фактурираните доставки реално са били осъществени, а така също и това е дало стимул да се приеме, че тези разходи не са документално обосновани, респективно същите няма как да бъдат признати за данъчни цели. Твърди се също, че от представения договор от 12.06.2017 година, сключен между ревизираното лице в качеството му на възложител и от страна на „•••“ ЕООД не е ясно какво е количеството и кои са обектите, по отношение на които е възложено демонтирането на въпросната дограма.В тази връзка не били представени данни относно лицата, на които било възложено осъществяването на дейност на въпросните обекти. От друга страна се посочва, че всъщност ревизираното лице се явявало подизпълнител на обектите, чийто основен изпълнител е „•••“ ООД, за което били издадени фактури, но към тези фактури липсвали съпроводителни документи. Въз основа на горното, от страна на ревизиращият екип били определени нови размери на дължимия от страна на ревизираното лице корпоративен данък. Приходната администрация установила следните параметри: Счетоводен финансов резултат в размер на 30 780, 09 лева; Увеличение на финансовия резултат в размер на 82 793, 60 лева, който включвал данъчни постоянни разлики по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на 657, 76 лева и по чл.26 от ЗКПО в размер на 82 135, 84 лева; Намаление на финансовия резултат в размер на 657, 76 лева, включващ данъчни постоянни разлики по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 112 915, 93 лева (счетоводен финансов резултат + увеличение на финансовия резултат – намаление на финансовия резултат = 30 780, 09 – 82 793, 60 лева – 657, 76 лева = 112 915, 93 лева); Полагащ се корпоративен данък в размер на 11 291, 59 лева ( 112 915, 93 лева х 10%). Приходният орган е приспаднал сумата, която е била внесена в срок от страна на ревизираното лице, възлизаща на 3 078, 01 лева и е приела, че дължимият корпоративен данък за данъчен период 2017 година е в размер на 8 213, 58 лева. На основание чл.9 от ЗКПО, във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва върху тази сума в размер на 5 263, 42 лева или общият размер на установените задължения за корпоративен данък досежно данъчен период 2017 година е в размер на 13 477 /тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и семе лева/. За данъчен период 2018 година в мотивите на ревизионният доклад е установено, че дружеството е декларирало: Счетоводен финансов резултат, в размер на 39 338, 37 лева; Увеличения на финансовия резултат в размер на 2 295, 03 лева ( включващ данъчни постоянни разлики, а именно такива по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, касаещи начислени амортизации в размер на 2 291, 78 лева и такива по чл.26 от ЗКПО в размер на 3, 25 лева); Намаления на финансовия резултат в размер на 2 291, 78 лева, представляващи данъчни постоянни разлики по чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 39 341, 62 лева (данъчна печалба); Годишен корпоративен данък в размер на 3 934, 16 лева. За този данъчен период обаче, ревизиращият екип е установил, че са налице основания по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, които са предпоставка за увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството със сума в размер на 51 216, 67 лева. В мотивите си приходната администрация приема, че дружеството е осчетоводило по четири броя фактури на обща стойност 82 135, 84 лева, но липсват доказателства че фактурираните доставки реално са били осъществени, а така също и това е дало стимул да се приеме, че тези разходи не са документално обосновани, респективно същите няма как да бъдат признати за данъчни цели. Твърди се, че не са представени документи относно лицата, които са работили на процесните обекти. Не били представени доказателства относно осчетоводяването на приходи от страна на „•••“ ЕООД. От страна пък на „•••“ ЕООД не са представени също данни относно работниците, които са работили на обектите във връзка с които били издадени фактурите. Липсвали приемо-предавателни протоколи и било установено, че в последното дружество никога не са били наемани работници Приходната администрация установила следните параметри: Счетоводен финансов резултат в размер на 39 338, 37 лева; Увеличение на финансовия резултат в размер на 53 511, 70 лева, който включвал данъчни постоянни разлики по чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 2 291, 78 лева и по чл.26 от ЗКПО в размер на 51 219, 92 лева; Намаление на финансовия резултат в размер на 2291, 78 лева, включващ данъчни постоянни разлики по чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 90 558, 29 лева (счетоводен финансов резултат + увеличение на финансовия резултат – намаление на финансовия резултат = 39 338, 37 + 53 511, 70 лева – 2 291, 78 лева = 90 558, 29 лева); Полагащ се корпоративен данък в размер на 9 055, 83 лева ( 90 558, 29 лева х 10%); Авансови вноски в размер на 2 100 лева. Приходният орган е приспаднал сумата, която е била внесена в срок от страна на ревизираното лице, възлизаща на 1 834, 16 лева и е приела, че дължимият корпоративен данък за данъчен период 2018 година е в размер на 5 121, 67 лева. На основание чл. 9 от ЗКПО, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва върху тази сума в размер на 2 762, 46 лева или общият размер на установените задължения за корпоративен данък досежно данъчен период 2018 година е в размер на 7 884, 13 /седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/. По отношение на частта, свързана с установяване на задължения по Закона за данък върху добавената стойност, в мотивите на ревизионния доклад е констатирано следното: на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД, касателно данъчен период м.01.2018, м.02.2018 и м.03.2018 година. В мотивите на ревизионният доклад, ревизиращият екип приема, че в дружеството доставчик „•••“ ЕООД никога не е имало назначени лица по трудов договор и не са подавани никога декларации за назначени лица по извънтрудови правоотношения. Ревизиращият екип установил, че това дружество не притежава активи, респективно не притежава нито кадрова, нито материално-техническа обезпеченост, което означавало, че няма как да е осъществило реално фактурираните доставки. При това положение ревизиращият екип е установил: за д.п. 01.2018 година – следва да бъде отказано признаване на данъчен кредит в размер на 2 933, 33 лева по издадена фактура № 00000000037/29.01.2018 година с данъчна основа в размер на 14 666, 67 лева и начислен ДДС в размер на 2 933, 33 лева. При това положение се стига до разминаване с декларираното от страна на ревизираното лице с СД вх. № 14002308574/13.02.2018 година, доколкото подлежащият на внасяне дължим ДДС според ревизиращите е в размер на 4 051, 21 лева ( включващ начислен ДДС в размер на 11 908+ признат данъчен кредит в размер на 7 856, 79). Приходната администрация е съобразила обстоятелството с внесен от страна на РЛ данък в размер на 1 117, 88 лева, като е определила дължим ДДС за д.п.01.2018- 2 933, 33 лева, като въз основа на нея е определил и лихви за забава в размер на 1 916, 40 лева или общо задължения за този данъчен период 4 849, 73 лева; за д.п. 02.2018 година – следва да бъде отказано признаване на данъчен кредит в размер на 2 310 лева по издадена фактура № 00000000027/27.02.2018 година с данъчна основа в размер на 11 550 лева и начислен ДДС в размер на 2 310 лева. При това положение се стига до разминаване с декларираното от страна на ревизираното лице с СД вх. № 14001211732/13.03.2018 година, доколкото подлежащият на внасяне дължим ДДС според ревизиращите е в размер на 2 527, 58 лева ( включващ начислен ДДС в размер на 12 370, 60+ признат данъчен кредит в размер на 9 843, 02). Приходната администрация е съобразила обстоятелството с внесен от страна на РЛ данък в размер на 217, 58 лева, като е определила дължим ДДС за д.п.01.2018- 2 310 лева, като въз основа на нея е определил и лихви за забава в размер на 1 491, 20 или общо задължения за този данъчен период 3 801, 20 лева; за д.п. 03.2018 година – следва да бъде отказано признаване на данъчен кредит в размер на 1 700 лева по издадена фактура № 00000000050/22.03.2018 година с данъчна основа в размер на 8 500 лева и начислен ДДС в размер на 1 700 лева. При това положение се стига до разминаване с декларираното от страна на ревизираното лице с СД вх. № 14001215013/14.04.2018 година, доколкото подлежащият на внасяне дължим ДДС според ревизиращите е в размер на 1961, 13 лева ( включващ начислен ДДС в размер на 3333, 33+ признат данъчен кредит в размер на 1372, 20). Приходната администрация е съобразила обстоятелството с внесен от страна на РЛ данък в размер на 261, 13 лева, като е определила дължим ДДС за д.п.01.2018- 1 700 лева, като въз основа на нея е определил и лихви за забава в размер на 1081, 84 лева или общо задължения за този данъчен период 2781, 84 лева. Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал, чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 15.04.2024 година, за което свидетелства Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол /лист 52/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От представената административна преписка е видно, че ревизираното лице не се е възползвало от това свое процесуално право. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001423006912-091-001 от 10.05.2024 година, издаден от М. Й. С. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и М. К. М. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 33 121, 41 /тридесет и три хиляди сто двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, в това число установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 21 575, 98 лева /двадесет и една хиляди петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 13 335, 25 лева / тринадесет хиляди триста тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ и лихви в размер на 8 240, 73 /осем хиляди двеста и четиридесет лева и седемдесет и три стотинки/, досежно данъчен период 2017 и 2018 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 11 545, 73 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, в това число главница в размер на 6 943, 33 /шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ и лихви в размер на 4 602, 10 /четири хиляди шестстотин и два лева и десет стотинки/. В издаденият ревизионен акт, приходните органи изцяло са се солидизирали с констатациите и правните изводи, които са били направени от страна на ревизиращият екип и са обективирани в издадения ревизионен доклад и по тази причина е препратено към тях. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.05.2024 година /лист 36/. Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. № 53-03-2181 от 16.05.2024 година по регистъра на ТД на НАП- София и с вх. № 23-22-718 от 20.05.2024 година по регистъра на дирекция „ОДОП“- София /лист 20/. По така депозираната жалба директорът на Дирекция „ОДОП“ се е произнесъл с Решение № 920 от 04.07.2024 година, с което изцяло е потвърдил обжалвания ревизионен акт. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 11.07.2024 година /лист 19/. На 18.07.2024 година ревизираното дружество е депозирало жалба с вх. № 53-04-494/18.07.2024 срещу ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“. На основание чл.150, ал.1 от ДОПК жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд- Перник, където по повод на нея е образувано настоящото административно дело. За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното: С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-22001423006912-040-001 от 12.12.2023 година /лист 65/, с което от страна на ревизираното лице и поискано представяне на заверени копия на документи относно обстоятелства, изброени в единадесет точки. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 15.12.2023 година /лист 68/. Във връзка с това искане от страна на ревизираното лице е представено писмено обяснение, ведно с поисканите документи /лист 69-82/. С ИПДПОЗЛ № Р-22001423006912-040-002 от 04.01.2024 година отново е поискано представяне на заверени копия на документи, касаещи информация изброена в три точки. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 04.01.2024 година /лист 85/. В съответствие с това искане от страна на жалбоподателя е депозирано писмено обяснение, с поисканите от страна на органа документи /лист 86-89/. До ревизираното лице е отправено отново ИПДПОЗЛ № Р-22001423006912-040-003 от 16.01.2024 година, с което приходната администрация е поискала представяне на заверени копия от документи, касаещи данни за работници м „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 16.01.2024 година /лист 90/. От страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения /лист 93/. С ИПДПОЗЛ № Р-22001423006912-040-004 от 30.01.2024 година отново е поискано представяне на заверени копия. ИПДПОЗЛ е връчено отново по електронен път на 30.01.2024 година /лист 96/, като от страна на дружеството е представена поисканата информация /лист 97-103/. С ИПДПОЗЛ № Р-22001423006912-040-005 от 27.02.2024 година е поискано заверено копие на ежедневни инструктажи на работниците. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 05.03.2024 година /лист 105/ и от страна на ревизираното лице е представена необходимата информация /лист 107-110/. На основание чл. 45 от ДОПК да извършени насрещни проверки, както следва: С ИПДПОЗЛ № П-32003224058905-040-001 от 25.03.2024 година от доставчика „•••“ АД с ЕИК: •••, представлявано от С. М. С. е поискано представяне на заверено копия на изброени фактури в табличен вид, ведно със съпроводителни към тях документи. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 01.04.2024 година /лист 114/. От страна на доставчика е представено писмено обяснение, ведно с поисканите заверени копия /лист 117-168/. Насрещната проверка е приключила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-32003224058905-141-001 от 16.04.2024 година, в който се посочва, че са представени копия на фактурите, но не са представени договори за обектите и доказателства за начина на възлагане /лист 111/. С ИПДПОЗЛ № П-22221023226112-040-001 от 14.12.2023 година от „•••“ ЕООД с ЕИК: •••, представлявано от В. Н. Г. е поискано представяне на заверено копие на изрично изброени фактури, ведно със съпроводителни документи към тях, а така също и счетоводна документация /лист 173/. Предприето е връчване на същото по реда на чл.32 от ДОПК, за което са съставени Протокол № 1963912 от 21.12.2023 година /лист 172/ и Протокол № 1963914 от 05.01.2024 година /лист 171/. За така извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-22221023226112-141-001 от 23.02.2024 година, в което е посочено, че не е осигурен достъп до счетоводството на дружеството и същото не е намерено на посочения от него адрес / лист 169/. Направено е Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № Р-22001423006912-141-002 от 05.03.2024 година за извършване на насрещна проверка на С. Й. С. с [ЕГН] /лист 175/, като във връзка с това е издадено ИПДПОЗЛ № П-22001424041845-040-001 от 06.03.2024 година, с което е поискано от него да представи информация относно това какъв вид дейност е извършвал и същото е връчено на 06.03.2024 година /лист 178/. От страна на лицето е депозирано писмено обяснение, ведно с поисканите документи /лист 180-182/. За така извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-22001424041845-141-001 от 19.03.2024 година /лист 176/ Направено е Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № Р-22001423006912-141-004 от 05.03.2024 година за извършване на насрещна проверка на В. А. Н. с [ЕГН] /лист 183/, като във връзка с това е издадено ИПДПОЗЛ № П-220014241842-040-001 от 06.03.2024 година, с което е поискано от него да представи информация относно това какъв вид дейност е извършвал и същото е връчено на 06.03.2024 година /лист 185/. От страна на лицето е депозирано писмено обяснение, ведно с поисканите документи /лист 187/. За така извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-22001424041842-141-001 от 19.03.2024 година /лист 184/. Направено е Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № Р-22001423006912-141-005 от 05.03.2024 година за извършване на насрещна проверка на М. А. М. с [ЕГН] /лист 188/, като във връзка с това е издадено ИПДПОЗЛ № П-22001424041840-040-001 от 06.03.2024 година, с което е поискано от него да представи информация относно това какъв вид дейност е извършвал и същото е връчено на 06.03.2024 година /лист 191/. От страна на лицето е депозирано писмено обяснение, ведно с поисканите документи /лист 193/. За така извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-22001424041840-141-001 от 20.03.2024 година /лист 189/. Направено е Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № Р-22001423006912-141-003 от 05.03.2024 година за извършване на насрещна проверка на Х. А. С. с [ЕГН] /лист 194/, като във връзка с това е издадено ИПДПОЗЛ № П-22001424041843-040-001 от 06.03.2024 година, с което е поискано от него да представи информация относно това какъв вид дейност е извършвал и същото е връчено на 11.03.2024 година /лист 197/. От страна на лицето е депозирано писмено обяснение, ведно с поисканите документи /лист 199/. За така извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-22001424041843-141-001 от 20.03.2024 година /лист 195/. С Протокол № Р-22001423006912-ППД-001 от 06.12.2023 годна са присъединени документи от производство УИН: П-22001423129262 /лист 200-252/. С оглед доказване на компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт представена Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл.12, ал. 2, т. 1 от ДОПК на Директор на ТД на НАП- София /лист 29/. Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице П. Д. К.. От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са били отразени в СД по ДДС на жалбоподателя. Вещото лице е констатирало, че към процесните фактури са налице съпроводителни документи, като такива липсва само по отношение на следните фактури: фактура № 000000003/26.07.2017 година, фактура № 0000000011/22.08.2017 година, фактура № 0000000031/25.09.2017 година и фактура № 00000000033/28.09.2017 година, като е посочено също, че са налице разплащателни документи по отношение на всички фактури, с изключение на цитираните. Във връзка с тези фактури са осъществени следните счетоводни операции, а именно начислена е дебит сметка 401 „Доставчици“ и е кредитирана счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в левово“. В заключението, вещото лице е посочило, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството по следния начин: дебит сметка 602 „Разходи за външни услуги“; сметка 4531 „Начислен ДДС покупки“ и кредит сметка 401 „Доставчици“. Също така е посочило, че всички представени фактури отговарят на изискванията по чл.114 от ЗДДС, с изключение на фактура № 000000003/26.07.2017 година; фактура № 0000000011/22.08.2017 година, фактура № 0000000031/ 25.09.2017 година и фактура № 00000000033/28.09.2017 година, тъй като същите не са представени и не могат да бъдат анализирани. Така дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира в цялост като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основани по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи: Относно компетентността на административния орган: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.3- териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица], [адрес], което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съгласно Приложение №2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- София. От тази гледна точка в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП- София, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издават актове, свързани с нея са органите по приходите от тази именно териториална дирекция. Това означава, че предвиденото в чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са М. Й. С. и М. К. М., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП- София. В тази връзка доводите на жалбоподателят, че ТД на НАП София не е била компетентна са неоснователни. С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от орган, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал. 3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година по т.д. № 10/2016 година на Върховен административен съд изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От органа, имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа- единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководител на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действаща редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл. 112, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК“. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящият съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това. По отношение на възложителят на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издаденият ревизионен акт на общо основание е притежавала компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на НАП- София, лицето М. Й. С. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- София е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия - т.9 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР. Що се отнася до компетентността на лицето М. К. М., явяващ се ръководител на ревизията и издал оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същият е разполагал с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става въз основа на издадената заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Това налага преценка, дали тази заповед е законосъобразна или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно от страна на възложителят на ревизията, който както вече се установи разполага с необходимата за това компетентност, а това води до извод, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионния акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423006912-020-001 от 24.11.2023 година за ръководител на ревизията е определен именно М. К. М.. За пълнота съдът ще посочи, че сочените от страна на жалбоподателя хипотези на чл. 10, ал. 8 и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите в случая не са прилагани от страна на административният орган, което означава, че и сочената съдебна практика, обективирана в решенията на Върховен административен съд, представени с жалбата също не намират приложения в настоящият случай. В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Относно формата на административния акт: Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхватът на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, досежно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК. В ревизионния акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и през кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отвяна на ревизионния акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила: Правилата, свързани с издаването на ревизионните актове са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423006912-020-001 от 24.11.2023 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срок за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, като е посочено първоначално, че същата следва да приключи в рамките на три месеца от нейното връчване. От приложената по делото разписка е видно, че същата е връчена на ревизираното лице по електронен път на 29.11.2023 година, което означава, че срокът на извършване на ревизията е първоначално определен до 29.02.2023 година. Последвала е ЗИЗВР № Р-22001423006912-020-002 от 26.02.2024 година, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определен нов краен срок за приключване на ревизията, а именно до 29.03.2024 година. Крайният срок за завършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприети процесуални действия след неговото изтичане, защото константо в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събирането на доказателства, то същите няма да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящия случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия на са извършвани. След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл. 117, ал. 1 от ДОПК, че в срок не по. Късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 12.04.2024 година. П. Р. доклад № Р-22001423006912-092-001 е от дата 11.04.2024 година, т.е. в рамките на законоустановения за това срок. Ревизионният доклад е връчен на 15.04.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчване му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 29.04.2024 година. От представената по делото административна преписка се установява, че лицето не е депозирало възражение. Всъщност, изтичането на срока, регламентиран в чл. 117, ал. 5 от ДОПК е важен и в друга насока, а именно след неговото изтичане, започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт. От това следва, че крайният срок за издаване на ревизионен акт в настоящият случай е 13.05.2024 година. Ревизионен акт № Р-22001423006912-091-001 е с дата 10.05.2024 година, т.е. в рамките на предвидения за това срок. С оглед изложеното, съдът счита че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионен акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона: Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно с оспорения ревизионен акт са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данък върху добавената стойност: По отношение на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност: Спорен в тази част е въпросът, дали правилно приходната администрация е отказала право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС в общ размер на 11 545, 43 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, в това число главница в размер на 6 943, 33 /шест хиляди деветстотин четиридесет и три хиляди лева и тридесет и три стотинки/ и лихви в размер на 4 602, 10 /четири хиляди шестстотин и два лева и десет стотинки/ досежно данъчен период м.01.2018, м.02.2018 и м.03.2018 по фактура № 000000037/29.01.2018 година; фактура № 100000027/27.02.2018 година и фактура № 000000050/22.03.2018 година, издадени от доставчика „•••“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която е извършена услугата. Тогава съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрирано по ЗДДС лица да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото да приспадне данъка. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а в ал. 2 на същия чл. 68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задълженото лице при наличие на кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон. След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател. Тук е моментът да бъде посочено, че притежаването на фактура не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС и тази на Върховен административен съд, в която константо се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено и реалното извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличие на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определяща за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието ми за вярно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци- в тази връзка са решения, постановено по следните дела на СЕС: С-152/02, С-285/09, С-80/11 и С-142/11. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така в Решение от 15 септември 2016 година по дело С-516/14 съдът посочва, че „ от чл. 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 то тази директива“ (в този смисъл са и Решение от 1 март 2012 година по дело С-280/10). Това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл. 25, ал. 1 от ЗДДС без реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 или чл. 9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДД няма да настъпи, а от тук няма да се породи и право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката- декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възникването на правото. В настоящият казус са събрани безспорни доказателства за това, че дружеството жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС, считано от 07.03.2017 година /стр.1 от РД/. От друга страна доставчикът „Левикс Билдинг“ ЕООД е с регистрация по ЗДДС, считано от 11.07.2017 година и е дерегистрирано, счита от 16.11.2020 година, което обстоятелство се установява от ПИНП № П-22221023182870-141-001 от 05.10.2023 година, присъединен с Протокол № Р-22001423006912-ППД-001 от 06.12.2023 година (лист 245). В случая между страните не е породен спор относно формалните предпоставки досежно възникване правото на данъчен кредит, а спорът е сведен до наличие, респективно липсата на материалноправните предпоставки за това. Както се посочи по-горе ревизиращият екип е приел, че не следва да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.9 и чл.25 от ЗДДС в общ размер на 11 545, 43 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, в това число главница в размер на 6 943, 33 /шест хиляди деветстотин четиридесет и три хиляди лева и тридесет и три стотинки/ и лихви в размер на 4 602, 10 /четири хиляди шестстотин и два лева и десет стотинки/ досежно данъчен период м.01.2018, м.02.2018 и м.03.2018 по фактура № 000000037/29.01.2018 година; фактура № 100000027/27.02.2018 година и фактура № 000000050/22.03.2018 година, издадени от доставчика „•••“ ЕООД. За да направят този краен извод органите по приходите са приели, че не се установило, че в това дружество някога са били наети лица на трудов договор, а така също и, че дружеството не притежавало активи, което означавало че то не разполагало с кадрова и материално-техническа обезпеченост, което да предполага, че реално е било в състояние да осъществи фактурираните доставки; от страна на приходната администрация е прието също, че към фактурите на „•••“ няма съставени приемо-предавателни протоколи, а това водело до невъзможност същите да се съпоставят с издадените фактури от страна на процесния доставчик; от страна на доставчика не били представени счетоводни запивания относно начина на осчетоводяване на приходите, които същото е получило вследствие на твърдените доставки; дружеството било със заличен управител и не му е връчено ИПДПОЗЛ и било с рисков профил. В настоящият случай, както вече се посочи, спорът се свежда до това дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от посочения вече доставчик „•••“ ЕОООД. В тази връзка съдът слъжи да направи подробен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който да изложи доводите си за наличие на реалност на извършената доставка, респективно наличие на право на приспадане на данъчен кредит: От представените по делото доказателства се установява, че дружеството „•••“ ЕООД, настоящ жалбоподател се явява подизпълнител на „•••“ ЕООД, като всичко това се потвърждава и от представените чрез административната преписка и дадени в хода на ревизията писмени обяснения, както от страна на ревизираното лице, така и от страна на изпълнителя – „•••“ ЕООД / виж л.117 и л.71/. От обясненията на последния е видно също така, че ревизираното лице е било ангажирано с осъществяването на доставката на монтаж на двадесет обекта, сред които и обект, находящ се в [населено място], [жк] бл.13. На следващо място следва да бъде посочено, че с цел изпълнение на възложената работа, ревизираното лице е сключило Договор за демонтаж и монтаж на дограма от 12.06.2017 година, сключен със „•••“ ЕООД /лист 69/, като предметът на този договор се изразява в това, че дружеството „•••“ ЕООД се задължава за демонтира съществуваща дограма и да монтира срещу заплащане нова ПВЦ и алуминиева дограма и ал. первази по спецификация. В изпълнение на така сключения договор от това дружество са издадени следните фактури, ведно с протокол/ акт обр.19: фактура № 00000000091/30.11.2017 година /лист 72/; фактура № 00000000076/20.11.2017 година /лист 76/; фактура № 0000000028/21.09.2017 година /лист 81/. Отделно от това за изпълнение на задълженията си, поети към „•••“ ООД дружеството жалбоподател се е възползвало и от услугите предоставени от страна на доставчика по спорните фактури – „•••“, който е издал следните фактури: -фактура № 00000000037/29.01.2018 година с предмет: демонтаж и монтаж на PVC дограма с данъчна основана в размер на 14 666, 67 лева и начислен ДДС в размер на 2 933, 33 лева. Към същата е налице Протокол за извършени СМР (Образец №19), досежно обект: [населено място], [жк] бл.13 /лист 209/. Приложено е и банково извлечение за извършеното разплащане. -фактура № 0000000027/27.02.2018 година с предмет: демонтаж и монтаж на PVC дограма с данъчна основа в размер на 11 550, 00 лева и начислен ДДС в размер на 2 310, 00 лева. Към същата е приложен протокол обр. № 19 с дата 26.02.20018 година и банково извлечение за извършено разплащане / лист 211/. -фактура № 000000050/22.03.2018 година с предмет демонтаж и монтаж на PVC дограма с данъчна основа в размер на 8 500, 00 лева и начислен ДДС в размер на 1 700, 00 лева. Към същата е приложен протокол обр. № 19 с дата 21.03.2018 година и банково извлечение за извършено разплащане /лист 213/. В настоящият случай, както е видно се касае за извършване на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС както вече се подчерта, доставката на услуга ще бъде налице, когато се докаже нейното извършване. Видно от предмета на фактурираните услуги същите касаят извършване на СМР, и по- конкретно осъществяването на демонтаж и монтаж на PVC дограма. В тази връзка следва да бъде посочено, че константо в съдебната практика, включително и в практиката на Върховен административен съд се споделя виждането, че доставката на услуги по своята същност представлява определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване може да бъде доказано само със счетоводни и търговски документи, като например счетоводни документи за използвани и вложени материали, доказателства за вложен и заплатен труд, документи за използвани активи, търговски документи, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи и други / в този смисъл Решение № 15905 от 22.12.2020 година, постановено по адм. дело № 8094/2020 на Върховен административен съд/. По делото към всяка една от фактурите е приложен протокол обр. №19, предвид характера на извършената услуга, а именно СМР, чието изпълнение може да бъде доказано само посредством такъв протокол. Именно този протокол служи и като основание за последващо разплащане с доставчика. За пълнота съдът следва да посочи, че по отношение на така представените протоколи обр. №19 в сега действащата уредба не са предвидени. Такава е имало по време на действието на Наредба № 1 за прилагане на образци на актове, предвидени в правилника на капиталното строителство, приет от Държавния комитет за планиране, БНБ и Министерството на строителството и архитектурата (обн. ДВ, бр.55/ 15.07.1983 година и отм. ДВ, бр.3/12.01.1988 година). В приложение № 21 от тази наредба се е съдържал визирания акт (протокол) обр.№19, в който се съдържат полета „Договорна стойност“, „Отчетна стойност“, както и подробна разбивка на количеството. Именно това е все още използвания в практиката протокол обр. № 19, въз основа на който се заплащат, както вече се посочи, извършени СМР. От представените протоколи е видно, че същите съдържат подробна информация относно възложителя, изпълнителя, обекта и разбивка на количеството на материала. Отчита се факта, че протоколите предшестват датата на издаване на процесните фактури и извършеното разплащане по тях. Приложените протоколи не са оспорени от страна на ревизиращият орган, поради което те са доказателство за извършване на въпросните услуги. С оглед на изложеното, следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни доводите на приходната администрация, с които същата е отказала да признае право на данъчен кредит по процесните фактури. Едно от съображенията, посочени в мотивите на административния орган е свързано с кадровата обезпеченост на дружеството и липсата на посочени конкретни лица, които са извършили дейностите. В тази връзка съдът следва да посочи, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, предвид доказана реалност на доставката. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от правото на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решението на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според която не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия- тези обстоятелства до сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, а се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Такива обективни данни няма. На следващо място следва да се отхвърлят и твърденията на приходната администрация, свързани с това, че доставчикът не е подал ГДД за 2018 година. В тази връзка съдът се солидизира изцяло с практиката на Върховен административен съд насочена към това, че не е част от пораждащото право на приспадане фактът на изпълнение или неизпълнение, респективно точно или неточно изпълнение от доставчика на задължението му да декларира задълженията с по корпоративен данък с ГДД по смисъла на чл.92 от ЗКПО и съдържанието на декларацията / в този смисъл Решение № 2557 от 24.02.2021 година, постановено по адм. дело № 9661 по описа за 2020 година на Върховен административен съд/. Подаването на данъчна декларация и плащането на ДДС, а така също и изпълнението на задължението за публикуване на ГФО са без значение за признаване на качеството данъчнозадължено лице /арг. и в т.39 от решение на Съда по дело С-277/14/. С арг. от т.3 на диапозитива на решението на Съда по дело С-18/13 е недопустимо обвързването на правото на приспадане с отчитането на приходи от услугата при доставчика. За пълнота съдът ще посочи, че приходната администрация не се е постарала да събере достатъчно доказателства с цел доказване на своите твърдения, във връзка с извършените доставки от този доставчик. В Протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221023182870-141-001 от 05.10.2023 година е посочено, че ИПДПОЗЛ № П-22221023182870-040-001 от 25.09.2023 година не могло да бъде връчено, защото управителят на дружеството доставчик бил дерегистриран, а от Търговският регистър се виждало, че не бил вписан нов съдружник. Тези твърдения са необосновани. След извършена служебна проверка от страна на настоящият съдебен състав в публичния регистър, достъпен на електронната страница на Търговски регистър към Агенция по вписванията се установи, че последната промяна във връзка с управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството е осъществена на 09.08.2017 година, когато като управител и едноличен собственик на капитала е заличено лицето И. М. И. и за такъв е определен Ф. М. Ф.. Това означава, че към момента на издаване на ИПДПОЗЛ дружеството е имало законен представител, в лицето на управителя Ф.. От страна на приходната администрация не са представени и надлежни доказателства, които да докажат коректно поведение спрямо този доставчик или иначе казано, ако приходната администрация е установила, че не въпросното искане не е било възможно да бъде връчено по електронен адрес или лично на длъжника, то остава неясно защо не е пристъпила към връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за доставки, които са осъществени между регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на фактурите; касае се за облагаеми с ДДС доставки. Предметът на доставките е свързан с осъществяваната от получателя дейност и същите са използвани за последваща облагаема доставка, осъществена от ревизираното лице по отношение на дружеството „•••“ ООД. Извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежаване на документи, които са изискуеми по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а именно налице са валидно съставени фактури, които отговарят изцяло на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, което се потвърждава и от заключението по назначената ССЕ, а така също са налице и съпроводителни документи, а именно съставени Протокол/Акт обр. №19. При този извод за реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано. С оглед на горното, съдът счита, че в тази си част издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен и неправилен и като такъв следва да бъде отменен. По отношение установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане: По отношение на тази част от оспорения ревизионен акт, правният спор се свежда до това да се установи, дали правилно приходната администрация е определила размера на дължимия корпоративен данък, вследствие на извършена корекция по отношение на отчетените приходи и разходи от страна на ревизираното дружество досежно данъчен период 2017 и 2018 година. В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от внасяне на корекция на данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва: Съдът счита изводите на приходната администрация за неправилни поради следните аргументи: По отношение на установените задължения за данъчен период 2017 година: органите по приходите на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените като текущи през 2017 година разходи по фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД, с данъчна основа в общ размер на 82 135, 84 лева, осчетоводени по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Въз основа на така извършената корекция приходният орган е стигнал до извод за увеличаване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2017 година. Настоящият съдебен състав счита, че така издаденият и потвърден в тази част с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ ревизионен акт също е незаконосъобразен. Административният орган е формирал извод, че не се установява наличие на реално осъществени доставки по тези фактури, респективно не е налице реално извършен разход или иначе казано, приели са, че така отчетени разходите водят до отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, което води до извод от тяхна страна, че по този начин отчетените разходи на ревизираното лице са формирани в нарушение на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, предвиден в чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството. Въз основна на това, следва да бъде анализирано, дали фактурите, издадени от страна на доставчика „•••“ ЕООД доказват реално извършени услуги, респективно реално извършени от страна на ревизираното лице разходи. Както се посочи и по- горе услуги по своята същност представлява определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване може да бъде доказано само със счетоводни и търговски документи, като например счетоводни документи за използвани и вложени материали, доказателства за вложен и заплатен труд, документи за използвани активи, търговски документи, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи и други. Видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства към всяка една от фактурите е приложен протокол обр. №19, предвид характера на извършената услуга, а именно СМР, чието изпълнение може да бъде доказано само посредством такъв протокол. Именно този протокол служи и като основание за последващо разплащане с доставчика. От представените протоколи е видно, че същите съдържат подробна информация относно възложителя, изпълнителя, обекта и разбивка на количеството на материала. Приложените протоколи не са оспорени от страна на ревизиращият орган, поради което те са доказателство за извършване на въпросните услуги. Както вече бе отбелязано именно те са послужили като основание за извършено разплащане, представляващо разход за ревизираното лице. Правната уредба, свързана с принципа за документална обоснованост е предвидена в разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, както в ал.1 се посочва, че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството отразяващ вярна счетоводна операция. В тази връзка за пълнота съдът ще се позове на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за счетоводството, според която първичен счетоводен документ е този, който е носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактура, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход. Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посоченото дружество документират действително осъществени доставки, то следва да се приеме, че те отговарят на изискването по чл.10, ал.1 от ЗКПО за документална обоснованост, респективно, че издадените фактури отразяват вярно стопанските операции. В този случай на основание чл.26, т.2 от ЗКПО неправилно разходите не са били признати за данъчни цели и неправилно е бил начислен допълнително корпоративен данък. По отношение на установените задължения досежно данъчен период 2018 година: и тук органите по приходите на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените като текущи през 2018 година разходи по фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД и един брой фактура, издадена от страна на доставчика „•••“ ЕООД, с данъчна основа в общ размер на 51 216, 67 лева, осчетоводени по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Въз основа на така извършената корекция приходният орган е стигнал до извод за увеличаване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2018 година. Административният орган и тук е формирал неправилен извод, че не се установява наличие на реално осъществени доставки по тези фактури, респективно не е налице реално извършен разход или иначе казано, приели са, че така отчетени разходите водят до отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл.16 от ЗКПО, което води до извод от тяхна страна, че по този начин отчетените разходи на ревизираното лице са формирани в нарушение на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, предвиден в чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството. На първо място по отношение на трите броя фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД по които е отказано признаване на направените от страна на ревизираното лице разходи за данъчни цели, съдът следва да посочи, че не се солидизира с изводите на приходната администрация. Това е така предвид направените по - горе изводи за реалност на спорните доставки, което води до извод за вярно отразяване и осъществяване на извършените стопански операции. От друга страна и тук, съдът не установи да е налице нарушаване на принципите, предвидени в Закона за счетоводството, които са регламентирани в чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т.е не се установява да е налице нарушаване на принципа за документална обоснованост. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която констатира, че са налице издадени фактури, ведно със съпроводителни документи и са налице доказателства за извършено разплащане по тях, което също е индикация за реално осъществена доставка, респективно реално осъществен разход. Тези изводи на съда в пълна степен важат и по отношение на фактурата, издадена от страна на „•••“ ЕООД, поради което съдът счита, че не следва да ги преповтаря. С оглед на горното и в тази част приходната администрация е допуснала нарушение на материалния закон, като на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не е признала за данъчни цели, извършените от страна на ревизираното лице разходи и поради това е увеличила счетоводния финансов резултат на дружеството за данъчен период 2017 и 2018 година, което е довело до определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Предвид изложеното, съдът констатира, че при издаване на оспорения административен акт са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, което води до извод за основателност на така депозираната жалба. Относно разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски същото следва да бъде уважено, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на „•••“ ООД с ЕИК: •••, представлявано от А. Н. В. разноски в общ размер на 4 050 /четири хиляди и петдесет/ лева, в това число 50 /петдесет/ лева държавна такса за образуване на административно дело, съобразно приложено по делото платежно нареждане от 16.07.2024 година /лист 13/; заплатен депозит за вещо лице в размер на 1 000 /хиляда/ лева, съобразно приложено по делото платежно нареждане от 08.10.2024 година/ лист 281/; адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, съобразно договор за правна помощ е съдействие от 26.09.2024 година / лист 263/. Неоснователно е възражението, направено отстрана на процесуалния представител на ответника по отношение на прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираната сума от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е под установения по чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година размер от 3 299, 71 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник