Решение № 3354 от 8.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 13538/2021 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление № Р-10-673/31.08.2021 г., издадено от председателя на КФН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева на жалбоподателя, на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС за нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл. чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) в срок от три работни дни от сключване на договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. № 05000КР-АА-1789 от 15.12.2020 г. с „Централна кооперативна банка“ АД да уведоми Комисията за финансов надзор относно банката – кредитор. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 19.12.2020 г. Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя чрез изпълнителния директор в която са релевирани доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като е представило пред КФН уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), съдържащо изискуемата информация съгласно изречение второ от посочената законова разпоредба. Сочи се, че в случая актосъставителят е извършил недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), поради което неправилно е приел същата за нарушена от страна на дружеството. Наведени са съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. В тази връзка се посочва, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДСИЦДС постановлението е следвало да бъде издадено от заместник-председателя на КФН, съответно от ресорния заместник- председател. Отделно от това се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски по делото в полза на дружеството – жалбоподател. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Й., която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на НП, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, оспорва жалбата и изразява становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Допълнителни съображения за потвърждаване на НП са изложени в писмен вид. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП. След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: е вписано под № в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, притежава статут на дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) /отм., бр. 21 от 12.03.2021 г./, съответно на ЗДЦИЦДС /обн. в ДВ бр. 21 от 2021 г./ В сградата на КФН, находяща се в гр., ул. „, свидетелката Л.И., на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН, извършила документна проверка на В хода на проверката било установено, че във връзка със сключен на 15.12.2020 г. договор за инвестиционен кредит с писмо с вх. от г. дружеството е представило в КФН в срок уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ, съдържащо изискуемата информация съгласно изр. второ от посочената разпоредба, а именно: информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. Св. И. също така констатирала, че подаденото уведомление обаче не съдържало информация относно банката – кредитор съгласно изискването по чл. 9, ал. 6, изр. първо от ЗДСИЦ (отм.). С писмо с изх. № от била изискана информация за насрещната страна по сключения на 15.12.2020 г. договор за кредит. В отговор, с писмо с вх.. дружеството – жалбоподател предоставило в КФН копие от договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. от което било видно, че насрещната страна по договора е „Централна кооперативна банка“ АД. Въз основа на представената информация св. Л.И. приела, че в законоустановения срок от три работни дни от сключването на договора за кредит (от 15.12.2020 г.), но не по - късно от 18.12.2020 г. включително, е следвало да представи в КФН информация относно банката – кредитор, но дружеството не е сторило това. Поради това св. И. преценила, че дружеството – жалбоподател е извършило нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) на 19.12.2020 г. в гр. София. С писмо с изх. № г. изпълнителният директор на „бил поканен да се яви в КФН за съставяне и връчване на АУАН в срок от три дни от получаване на писмото. Писмото било изпратено на обявения в адрес на управление на дружеството, както и на електронната поща на дружеството. Видно от известието за доставяне, писмото било получено на 08.03.2021 г. на адреса на управление на дружеството. В указания в поканата срок в КФН не се явил представител на „ С оглед изложеното АУАН. е съставен от св. Л.И., на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН, в присъствие на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи, и в отсъствие на представител на нарушителя. Съставеният АУАН бил изпратен на община Варна за предявяване и подписване от нарушителя. С писмо с вх. актът бил върнат в КФН, надлежно връчен на изпълнителния директор на „ на 25.03.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с писмо с вх. № 91-01-253/29.03.2021 г. в КФН постъпили писмени възражения срещу АУАН съдържащи доводи, сходни на тези в жалбата. Въз основа на г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 31.08.2021 г. председателят на КФН издал НП № с което на основание чл. 53, чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС и чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е наложено на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). НП е връчено на представител на дружеството срещу подпис на 07.09.2021 г., като дружеството е депозирало жалба срещу него в КФН на 14.09.2021 г. Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства - гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – Л.И., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира представените от дружеството – въззивник писмени доказателства, а именно уведомления, подадени в КФН на 23.06.2020 г., 24.11.2020 г., 07.12.2020 г., доколкото същите са неотносими към предмета на доказване по настоящото административно-наказателно производство и предхождат сключването на процесния договор. Съдът кредитира изцяло останалите писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.И., тъй като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка на дружеството въз основа на предоставеното уведомление, като е установила, че дружеството – жалбоподател не е уведомило КФН за банката – кредитор в срок от 3 работни дни от сключване на договора за кредит от 15.12.2020 г., което обстоятелство се доказва от приложените по преписката писмени доказателства, в това число и писмо с вх. № РГ-05-1255-14 от 18.12.2020 г., ведно с уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ до КФН. От самото уведомление е видно за какви обстоятелства е уведомена КФН, съответно и че не е уведомена за банката-кредитор. Това обстоятелство фактически не се и оспорва от жалбоподателя, който излага преимуществено равни доводи срещу НП. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) и Заповед № З- 90/16.04.2020 г. на председателя на КФН), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация. На следващо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – гр., където е седалището на Комисията за финансов надзор, пред която е следвало да се представи уведомлението по чл. 9, ал. 6, изр. първо от ЗДСИЦ (отм.). Доколкото нарушението е извършено чрез бездействие, за място на извършването му се приема мястото, където законовото задължение е следвало да бъде надлежно изпълнено. Съдът приема за правилно определена и датата на извършване на нарушението, като е взета предвид датата на сключване на договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. № 05000КР-АА-1789, а именно 15.12.2020 г. Следователно, срокът от три работни дни от сключването на договора за кредит за уведомяване на КФН за банката – кредитор е изтекъл на 18.12.2020 г. и нарушението е извършено на първия ден след изтичане на срока за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.), а именно на 19.12.2020 г. Съдът намира за неоснователни релевираните възражения от жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП. Последното е издадено от председателя на КФН, който съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е материално компетентен да налага административни наказания за нарушения на ЗДСИЦ (отм.), вкл. по силата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДСИЦДС (в сила от 16.03.2021 г.). В случая с налагането на административно наказание на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС административно-наказващият орган не е иззел чужди правомощия, а е приложил актуалната процесуална законова уредба. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган с оглед приемането на ЗДСИЦДС. По отношение на останалите наведени в жалбата възражения, които са идентични на тези, съдържащи се в подадените срещу АУАН № Р-06-206/12.03.2021 г. писмени възражения и подробно обсъдени в НП от председателя на КФН, съдът изцяло споделя становището на административнонаказващия орган, като намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. В случая е спазена и процедурата по съставяне на АУАН, като жалбоподателят е надлежно поканен да се яви в КФН, но не е изпратил свой упълномощен или законен представител и актът е съставен в присъствието на двама свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6, изр. първо и второ от ЗДСИЦ (отм.) в срок до три работни дни от сключването на договора за кредит дружеството уведомява комисията и банката-депозитар относно банката-кредитор. Уведомлението съдържа най-малко информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят в законоустановения срок е представил в КФН уведомление с информацията по чл. 9, ал. 6, изр. второ от ЗДСИЦ (отм.), касаеща реквизити на договора като неговия вид, размер, валута, лихвен процент, срока на кредита, обезпечения и други. В случая според жалбоподателя сред изискуемата информация по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) не попада тази за банката – кредитор, а при ангажиране на административно-наказателната му отговорност е допуснато разширително тълкуване на закона. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, като приема, че систематичното тълкуване на чл. 9, ал. 6, изречение първо и изречение второ от ЗДСИЦ (отм.) води до извода, че уведомлението, което се представя в КФН, е едно и то следва да съдържа както информация за банката – кредитор, така и всички останали реквизити на договора за кредит, посочени във второто изречение на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.). Очевидно информацията за банката – кредитор е основен реквизит на уведомлението, негово минимално установено съдържание, изведено на първо място, преди всички останали реквизити на уведомлението по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), като при липсата на информацията относно банката – кредитор не би било възможно упражняването на своевременен и ефективен надзор от страна на КФН, включително извършване на преценка, дали за съответното ДСИЦ следва да се прилага изискването по чл. 9, ал. 5 от ЗДСИЦ (отм.). От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на 18.12.2020 г. дружеството – жалбоподател е представило в КФН уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), което обаче не отговаря на изискването на изр. първо от цитираната разпоредба, тъй като в него не е било посочено коя е банката – кредитор, с която на 15.12.2020 г. е сключен договорът за кредит. е следвало в срок от три работни дни от сключването на договора за кредит, а именно до 18.12.2020 г. включително, да представи в КФН информация относно банката – кредитор, но дружеството не е сторило това. По този начин, чрез бездействието си, на 19.12.2020 г. в гр. дружеството е извършило нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). Този извод е съобразен и с принципа на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съобразно който за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Следва да се има предвид, че в случая не е последвало приемане на по-благоприятна разпоредба, доколкото същото задължение по чл. чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) е възпроизведено в сега действащата разпоредба на чл. 19, ал. 5, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦДС. Цитираните разпоредби сочат като субект на нарушението ДСИЦ, каквото е и процесното, следователно правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Процесното нарушение е формално, поради което е без значение фактът, че липсват доказателства за настъпили от същото вредни последици. Доколкото е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице и на основание чл. 83 от ЗАНН, не следва да се изследва субективният елемент на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДСИЦ (отм.) /в актуалната редакция към датата на нарушението/ за нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лева. Към датата на издаване на оспореното НП обаче е била приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно тази на чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС, която предвижда, че наказанието за неспазване на чл. 19, ал. 5 от ЗДСИЦДС (установяващ същото правило за поведение) следва да е в размер от 10 000 до 20 000 лева, т. е. предвижда се по-нисък минимален праг на имуществената санкция. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно и в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е определил и приложил санкционната разпоредба на чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС. Доколкото на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 10 000 лева, то е безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, съдът следва да извърши проверка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не може да се приеме, че поради липсата на общественоопасни последици извършеното нарушение е с ниска степен на обществена опасност, тъй като се касае за формално нарушение и законът не изисква вредоносен резултат. В случая по делото безспорно е установено, че в законоустановения срок (до 18.12.2020 г.) дружеството не е уведомило КФН коя е банката – кредитор, с която на 15.12.2020 г. е сключен договорът за кредит, като това е сторено едва на 12.03.2021 г. Закъснението е съществено и предоставянето на информация за банката – кредитор е извършено след започване на проверката от страна на КФН и едва след отправяне на изрично запитване до дружеството в тази насока. Действително, процесното административно нарушение е първо от своя вид за дружеството, но това обстоятелство е взето предвид от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер. Липсват каквито и да е обективни пречки дружеството да изпълни своето задължение и да посочи в уведомлението банката-кредитор. Като липсата на тази информация е довела до затруднение в изпълнението на контролните правомощия на КФН и се е наложило изискване на допълнителна информация от страна на органа. С оглед на изложеното се налага извод, че процесното нарушение не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Воден от изложените съображения, съдът счита подадената жалба за неоснователна, като обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева. Що се отнася до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, съдът