Решение № 159 от 23.9.2021 г. на Районен съд - Девня по дело № 957/2021 г.

Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги. Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице СТ. ДЖ. СТ., ЕГН: •••••••••• в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в •••••••••• за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението. В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя. В съдебно заседание настойникът Н. ДЖ. ИВ. – сестра на лицето, чието настаняване се иска, моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда. При изслушването на лицето, чието настаняване се иска в о. с. з. съдът установи, че същият е некомуникативен, не отговаря на поставените от съда въпроси, издава само неразбираеми звуци. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 15.12.1999 г. по гр. дело № 488/1999 г. по описа на Окръжен съд – Варна, СТ. ДЖ. СТ. е поставена под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх. № РД – 08-01-1001/02.07.2021 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначена Н. ДЖ. ИВ.. Представено е ЕР на ТЕЛК № 1272 от 01.06.2004 г., от което се установява, че СТ. ДЖ. СТ. е с поставена диагноза шизофренни психози, дълбока и изразена промяна на личността с определени 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 360/2018 г. на РС – Девня СТ. ДЖ. СТ. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна за максимално предвидения от закона срок - три години. По делото е представена декларация от 05.07.2021 г. от СТ. ДЖ. СТ., в която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в „ДВЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане. Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на СТ. ДЖ. СТ., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности. Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ. При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от ППЗСУ, от които се установява, че СТ. ДЖ. СТ. е с диагноза „Шизофрении психози" - 100% ТНР с ЧП, със срок пожизнен, съгласно Експертно решение на ТЕЛК №1272/685/01.06.2004 г., издадено от МБАЛ "Св. Анна" - Варна. Поставен е под пълно запрещение с Решение от 15.12.1999 г. на Окръжен съд - гр. Варна и определение също на Окръжен съд Варна от 03.02.2000 г. Съгласно удостоверение №РД08-01-1001/02.07.2021 г., органът по настойничество и попечителство при Община Вълчи дол е определил Н. ДЖ. ИВ. за настойник на СТ. ДЖ. СТ.. Г-н С. е настанен в ДПЛУИ с. Оборище на 04.11.1999 г. Родителите му са починали. Има сестра която му е настойник. Дезориентиран за време и място и собствена личност, комуникативен с разкъсан мисловен процес наситен с налудни идеи. Проявява необщителност, подозрителен, дистанциран от заобикалящата го действителност, с изразени натрапчиви неоснователни страхови изживявания. На вид е спокоен, но гледа подозрително. Има необходимост от цялостно обгрижване и контрол над поведението. Не участва в организираните мероприятия в дома, провежда му се трудотерапия. Адаптиран към обстановката. Г-н С. не е в състояние да се грижи за собствените си интереси, да ръководи действията си, да преценява последииите от постъпките си, да организира ежедневието си и да задоволява основните си жизнени потребности. Неспособен е да се включва в какъвто и да е работен процес. Не може самостоятелно да се самообслужва и поддържа личната си хигиена и да се храни. Напълно зависим от обгрижване с чужда помощ, подпомаган е от персонала. Нуждае от цялостна всекидневна грижа- персонална и медицинска.С пристъпи на депресии, с не предвидимо поведение. Съгласно Решение на Девненския районен съд №92/22.06.2018 г. лицето СТ. ДЖ. СТ. е настанен в специализираната институция - ДПЛУИ с. Оборище със срок от 3 години от влязло в сила решение от 13.07.2018 г. до 13.07.2021 г. Представена е заповед № СУ-Д-В-ВД/44-1/13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето СТ. ДЖ. СТ. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за настаняване на СТ. ДЖ. СТ. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл. Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда. Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/. От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че СТ. ДЖ. СТ. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен СТ. ДЖ. СТ. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени. По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда. При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/. Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което