Решение № 323 от 17.6.2019 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 323/2018 г.

Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.

Ответникът е направил искане за спиране на производството поради открито производство по ликвидация на дружеството, но не е представил убедителни писмени доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че следва да разгледа предявения иск по същество.

По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.

При спазване изскванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането ищецът неколкократно се опитал да уреди доброволно и извънсъдебно отношенията си с отговорния застраховател. С молба с вх. № ЗК-6384/02.10.2017 г. той заявил претенция за изплащане на обезщетение за понесените от него неимуществени вреди. В горната ищецът подробно изложил фактите и обстоятелствата, довели до настъпване на ПТП-то. Към молбата били приложени всички съществени доказателства, установяващи настъпването на ПТП-то и претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както следва:

-Протокол от оглед на местопроизшествието на пътно-транспортна злополука № 13000/13538/2016 и номер в дневника на пътните произшествия 131600456, издаден от Главно полицейско управление на окръг Пеща Дирекция „Пътна полиция" Отдел Контрол на автомобилния транспорт Подотдел „Автомагистрали"- Д.;

-Информация за тежка телесна повреда на лице не унгарски гражданин вследствие на ПТП, издадена от Главно полицейско управление на окръг Пеща Дирекция „Пътна полиция" Отдел Контрол на автомобилния транспорт, Подотдел „Автомагистрали" – Д.

-Епикриза от 28.09.2016 г, издадена от Отделението по травматология в Болница „Г. М. при Обединена болница и Клиника „С. И.и С. Л." - гр. Б.

-Удостоверение за лечение на лежащо болен в болнично заведение, издадено от Отделението по травматология в Болница „Г. М." при Обединена болница и Клиника „С. И. и С. Л. - гр. Б.;

-Справка от базата данни на ИЦ на ГФ за срока на действието на Застрахователна полица № В G /28/116001995144 със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на 08.02.2017 г/ със застраховател „З. К. О." КЛОН Б.

• Нотариално заверено адвокатско пълномощно.

В отговор на заявените претенции, с писмо с изх. № ЗК6655/10.10.2017 г.по образувана Щета с № 1720001104000371 ответното дружество изискало допълнителни доказателства с цел изясняване вината за реализиране на пътнотранспортното произшествие.В желанието да уреди извънсъдебно претенциите си ищецът подал повторна молба с вх. № ЗК236/11.01.2018 г., към която била приложена Съдебно-техническа експертиза по Наказателно производство № 13030/1483-32/2016 на Полицейско Управление - Дабаш при Главна дирекция на полицията на област П.

Въпреки десетмесечния срок, през който ищецът очаквал изплащане на застрахователно обезщетение, към момента на подаване на исковата молба не е постъпил отговор или плащане от ответното дружество.

Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че лекият автомобил, в който се е движел ищецът, е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица № ВG/28/116001995144 със срок на покритие от 22.07.2016 г. до 21.07.2017 г. /прекратена на 08.02.2017 г/ по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и валидността ѝ към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.

Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин механизма на ПТП, който е описан по-горе в мотивите, като лицето, виновно причинило вредоносният резултат, е водачът на МПС, в което се е движел ищецът.

Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е основанието по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените от него болки, страдания и негативни изживявания, последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.

Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от него неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 50 000, като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки сравнително младата възраст на пострадал ия; продължителността и степента на претърпените болки и страдания, които продължават и към настоящия момент след близо три години след ПТП, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд, продължаващия страх и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 50 000 00 лв. Съдът отчита, че след получената травма ищецът е изпаднал в изключително тежко здравословно състояние:

–в продължение на няколко месеца е бил на легло в безпомощно състояние и в невъзможност да осъществява сам физиологическите си нужди;

-в продължение на няколко месеца е бил в състояние на тежка ретроградна амнезия, като не е можел да разпознава дори най-близките си;

-изпаднал в състояние на тежка депресия, довела до суициден опит;

-напълно е загубил трудоспособността си и възможността да полага грижи за издръжката на семейството си.Следва да се отчете, че ищецът е осигурявал прехраната си чрез полагането на тежък физически труд и че здравословното му състояние не му позволява да полага именно такъв труд.Ищецът не разполага с нужните образование и квалификация за полагането на умствен труд, който да изисква по-малко физическо напрежение.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА СЪПРИЧИНЯВАНЕ Видинският окръжен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията, дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.

В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема, че о безщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.

В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема, че з а да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

По делото е депозирано заключението на медицинска експертиза ( л.26-29 от делото ), като на вещото лице е възложена задача вещото лице да вземе отношение по въпроса може ли с експертни средства да се установи въз основа на нараняванията на К.К. дали е използвал предпазен колан и ако не е, тогава експертът да се произнесе как биха се оформили нараняванията на пострадалия, ако по време на катастрофата е бил с предпазен колан.Вещото лице дава заключение, че въз основа на нараняванията на пострадалия К.К. не може да се определи такова нараняване, което да бъде предотвратено с употребата на предпазен колан.Пътувайки на предната седалка, дори и да пътува в положение, в което предпазният колан е поставен, би се стигнало до същите наранявания, т.е. нараняванията не могат да се съотнесат към употребата или липсата на предпазен колан.Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, тъй като, видно от доказателствата по делото, ударът на лекия автомобил „Фолксфаген пасат“ върху лекия автомобил, в който се е движел ищецът, е почти перпендикулярен, нанесен отстрани, поради което предпазният колан не играе никаква защитна функция.

Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като съпричиняване, не се установява.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА По силата на задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. /о тговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението би следвало да бъде начислена от по принцип от датата на увреждането, но КЗ съдържа специални разпоредби - чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следва да се съобрази разпоредбата и на Чл. 380 КЗ, по силата на която л ицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова сметка •••лен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

В настоящия случай по делото липсват каквито и да било данни ищецът да е посочил банкова сметка •••, включително и до приключването на съдебното дирене, поради което Окръжен съд-В. приема, че ответното дружество не е изпаднало в забава и не дължи законна лихва поради посочените по-горе законови разпоредби.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ С оглед изхода на делото "З. К. О. АД, К., с адрес на управление гр. Н., ул… регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103, действащ на територията на Р. Б. чрез своя представител "З. К. О.- КЛОН Б." КЧТ, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С…следва да бъде осъдена да заплати на адв.П. В. Р.от Адвокатска колегия гр.С. с адрес на кантората гр.С., ул.. сумата от 2 930 лв.адвокатско възнаграждение, платимо на основание Чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

На основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът "З. К. О. АД, К. с адрес на управление гр. Н., ул..регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № 71103, действащ на територията на Р. Б. чрез своя представител "З. К. О. - КЛОН Б." КЧТ, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район.. следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на държавата 2000 лв. държавна такса и 300 лв.за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното и на основание Чл.432 Кодекса за застраховането Съдът