РЕШЕНИЕ

№ 434

гр. Кърджали, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100493 по описа за 2024 година С отговора на исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на СТЕ и ССчЕ с посочени задачи.С протоколно определение от 13.09.2024 г. съдът допусна и назначи исканата от ответника СТЕ, като е определи първоначален депозит и срок за внасянето му. В указаният срок не са представени доказателства за внесен депозит, поради което с протоколно определение от 11.10.2024 г. съдът отмени протоколно определение от 13.09.2024 г., с което е допусната и назначена СТЕ.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Не се спори между страните, че по реда на ЗПФУР е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1041091/13.07.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 3000 /три хиляди/ лева, със срок на погасяване 18 месеца, ГПР 49, 66% и обща дължима сума по договора с предвидена възнаградителна лихва в размер на 4050 лева. Ищецът заявява, в исковата молба, че заемната сума е усвоена изцяло. Аргументът за нищожност на договора според ищеца е фактът, че в неговия екземпляр на договора е записана лихва в размер на 0%, но въпреки това записано в договора, че възнаградителната лихва е в размер на 1050 лева, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. С отговора на исковата молба ответникът е представил също екземпляр от договора, в който е посочена лихва в размер на 35%. Ищецът заявява, че оспорва този договор в частта, в която е посочен процентът на възнагардителната лихва.

Настоящият състав намира, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1041091/13.07.2021 г. не е нищожен. На първо място следва да се посочи, че действително в представения от ищеца екземпляр на договора е записана лихва в размер на 0%, но това не обосновава нищожността на договора, тъй като е посочена в абсолютна стойност общата дължима сума с възнаградителната лихва за кредитора, която в случая е в размер на 4050 лева. Предвид размера на заемната сума от 3000 лева и общата дължима сума с включена възнагардителна лихва, означава, че самата възнаградителна лихва е в размер на 1050 лева, което се потвърждава и от ищеца в исковата молба. Това идва да покаже, че ищецът е бил наясно с размерът на възнаградителна лихва по договора, като абсолютна стойност, което съдът счита за по-важно от това да му бъде посочен процент на лихва, която сама по себе си не би го ориентирала за стойността на възнаградителната лихва. Аргумент за това, че договорът не е нищожен на посоченото основание и фактът, че преди сключване на договора, на ищецът е предоставена преддоговорна информация, в която е посочена общата дължима сума по кредита и по отделно главницата и лихвата, като абсолютни стойности. В част трета озаглавена „разходи по кредита“ е посочена и лихвата в проценти, а именно 35%. Тази предоговорна информация е получена от ищеца на основание чл. 6 от договора във вр. с чл. 4 от общите условия. Ищецът не е оспорил този факт, което обосновава изводът на съда за информираност, знание и липса на заблуда у заемателят за процентното изражение на дължимата възнаградителна лихва, както и нейната абсолютна стойност. По тези съображение искът на ищеца за нищожност на договора поради непосочване на процентното изражение на възнаградителната лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Ищецът не иска прогласяване на нищожност на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1041091/13.07.2021 г., с която клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, поради което правилно възражението не е включено в предмета на делото и съдът не дължи произнасяне по него.

По отношение на предсрочното погасяване на кредита на 14.08.2021 г. ищецът заявява, че е върнал сума в размер на 3303, 63 лева за ползване на заемната сума от 3000 лева за периода 13.07.2021 г. – датата на сключване на договора до 14.08.2024 г. датата на връщане на кредита. С молба с вх.№ 8973/02.09.24 г., заявява, че, ако се приеме, че договорът е валиден, то към датата на предсрочно погасяване – 14.08.2021г., дължимата лихва е била в размер на 101, 08 лв., доколкото кредитът е погасен 1 месец след сключването и на основание чл. 32, ал. 1 от ЗПК, той има право на намаляване разходите за лихва. Заявявя, че ответното дружество не излага твърдения за наличие на основание за сумата 202, 55 лв., като разлика от погасената главница в размер на 3000 лв. и възнаградителната лихва в размер на 101, 08 лв. от общо платената сума в размер на 3303, 63 лева. Настоящият състав намира, че ищецът е действително на 14.08.2021 г. е превел по посочения договор сума в общ размер на 3303, 63 лева, като предвид размерът на уговорената главница в размер на 3000 лева означава, че разноските по предоставената сума за периода 13.07.2021 г. -14.08.2021 г. за в размер на 303, 63 лева. Съгласно погасителният план по договора, който е неразделна част от него, падежната дата на първата вноска е 12.08.2021 г., като посочената сума е в размер на 134, 51 лева включваща 33, 43 лв. главница и 101, 08 лихва. Втората падежна дата е на 11.09.2021 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като в тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредиторът не може да откаже предсрочно погасяване на кредита. Но в ал. 4 на посочената разпоредба е посочено, че при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година.

В настоящият случай лихвеният процент е фиксиран и оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година, което обосновава правото на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер на 1% от предсрочно погасената сума, което е равно на сума в размер на 30 лева /1% от 3000 лв./. Безспорно кредитополучателя дължи лихва върху сумата по кредита за един месец, която съгласно погасителният план е в размер на 101, 08 лв. с падеж 12.08.2021 г., обезщетение за предсрочно погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 ЗПК в размер на 30 лв. и лихва върху главницата за два дни считано от 12.08.2021 г. до 14.08.2021 г., когато е погасен кредитът. Съдът изчислява тази сума на база на посочената в погасителния план лихва с падеж 11.09.2021 г. в размер на 96, 91 лв. по дни, като изчисленията показват сума в размер на 3, 23 лв. на ден или обща сума в размер на 6, 46 лв. за два дни. Общо дължимите от ищеца разноски по договора за кредит до датата на предсрочното му погасяване е в размер на 137, 54 лева, включваща лихва в размер на 101, 08 лв., лихва в размер на 6, 46 лв. и 30 лв. обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК. Това означава, че ищецът е заплатил неоснователно сума в размер на 166, 09 лв. повече на ответника при предсрочното погасяване на кредита равняваща се на разликата между платената над главницата сума 303, 63 лв. и общо дължимата до датата на предсрочно погасяване сума в размер на 137, 54 лева.

По разноските:

Ищецът претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Предвид изхода на спора на адв. Р. Р. – АК Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство и защита по чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съобразно уважената част на иска за връщане на неоснователно получени суми по договора за кредит, който в случая възлизат на 218, 80 лв.

Ответникът не представя доказателства за направени разноски, както и списък по чл. 80 от ГПК. С определение № 569 от 17.04.2024 г. съдът е освободил ищеца на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на дължимите такси и разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. В настоящия случай ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно на уважената част от иска, но не по-малко от 50 лева съгласно чл. 1 от ТДТССГПК.

Така мотивиран, съдът,