Решение № 132 от 14.5.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 97/2008 г.

Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.АПК. С Решение № 22/ 07.02.008 г, постановено по НАХД № 1236/ 2007 г. по описа на Районен съд Силистра, е потвърден НП № 88 / 02.11.2007 г. на Началника на митница Силистра, с което е наложено наказание имуществена санкция в размер на 180.00 лв на “Братя Николови“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.”Янко Тодоров“ № 31 ет.2, ап. 4, представлявано и управлявано от Янко Петков Н., с ЕГН-•••••••••• и Мирослав Петков Н., с ЕГН-••••••••••, като правилно и законосъобразно. Недоволен от така постановеното решение на СРС е останал жалбоподателят “Братя Николови“ООД, гр. Силистра, представлявано в с.з. от процесуалния представител – адвокат Георги Аврамов, АК Варна, който в срока по чл. 211 ал.1 АПК, го обжалва, като счита, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а също така, че решението е необосновано. Касаторът счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона – отменително основание по чл.209 т.3 пр.1 АПК, поради което и решението се явява неправилно и необосновано.Моли, да се отмени решението на СРС изцяло, като в едно с това се отмени и обжалваното НП. Ответната по жалбата страна, Митница Силистра, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба, и моли да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено. Прокурор Ж. •••, изразява становище, да се остави без уважение жалбата, като неоснователна. Съдът, като взе предвид развитите доводи в жалбата, както и изразените становища на ответната по жалбата страна и Окръжна прокуратура, прие за установено следното. Жалбата е подадена от легитимна страна – чл.210 АПК, в законно установения срок по чл.211 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: Първото оплакване на касатора, е че НП не съдържа всички реквизити изискуеми от чл.57, ал.1 ЗАНН- т.5 и 6, а именно, че липсва описание на нарушението, не са посочени датата и мястото на извършеното нарушение, както и че не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. На следващо място релевират се оплаквания за нарушение на чл.17 от ЗАНН, че за всички нарушения, констатирани от контролните органи относно общо 90 автомобила, следва да се състави едно НП, а не за всеки един автомобил да има отделно НП. Като трето нарушение се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че складовото съоръжение на касатора е променено от тип “С” на тип “Е”, за което има представено писмено доказателство от Митница Силистра, което по същество променя фактическите констатации в НП, което е основание да се приеме, че същото е незаконосъобразно. По първото оплакване на касатора. То е неоснователно, защото: В описателната част на НП е посочено, че “с действията си отклоняване на стоките от митнически надзор, по време на тяхното съхраняване в митнически склад, са нарушили разпоредбите на чл.101 от Регламент № 2913 / 92 г., с което е осъществен състава на чл.238, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/”. Разпоредбата, на която се позовава контролния орган, съдържа три хипотези, като първата / б.”а”/е –да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад”.Тази хипотеза, напълно съвпада с отразеното като нарушение в НП, така, че жалбоподателя е имал пълната възможност да разбере какво нарушение е констатирано от контролните органи и да организира своята защита.а именно нарушение на чл.101 б.”а” от Регламент 2913 / 92 г. Макар конкретно да не е вписана подточката в НП, това не води до незаконосъобразност на административния акт, защото е установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина / чл.53, ал.2 ЗАНН/. Ето защо, съдът приема, че няма нарушение на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, за което са изложени съображения и от СРС, които се споделят изцяло от настоящия състав. Относно релевираното оплакване за нарушение на чл.17 ЗАНН, че за всички 90 автомобила трябва да има само едно НП, а не както е постъпил административно наказващия орган, като е съставил за всеки един автомобил отделно НП. Настоящият състав счита, че правилно първостепенния съд е възприел, че в случая се касае за отделни нарушения, извършени от касатора, за всеки един автомобил, поради което следва да намери приложение нормата на чл.18, ЗАНН. Всеки един автомобил е предмет на отделно митническо нарушение и изнасянето му от склада представлява осъществяване на отделен самостоятелен административно наказателен състав. Не е необходимо да се установява за всеки един автомобил точно на коя дата е изнесен от митническия склад и до коя дата е престоял извън склада. Достатъчно е, че административно наказващия орган е установил с два протокола, съставени съответно на дати – 03.V.2007 г. и на 15.V.2007 г., че автомобилът се намира извън митническия склад. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, изложени пред първата инстанция, че автомобила е изведен извън митническия склад, за да се извършат обичайните операции, предназначени за тяхното запазване и подобряване на търговския им вид. Да, това е предвидено в чл.109, т.1 от Регламент 2913 / 92 г., но в т.3 на същия член, е отразено процедурата, по която следва да стане това изнасяне на стоката, извън митническия склад - с наличие на предварително разрешение от митническите органи, които определят условията за тяхното извършване. Такова разрешение на митническите органи няма, поради което се приема, че изнасянето на автомобила извън митническия склад е осъществено не по установения ред, и представлява административно нарушение, регламентирано в чл.101 б”а” от Регламент 2913 / 92 г., във вр. с чл.238, ал.1 ЗМ. По отношение на довода, че съдът не е съобразил обстоятелството, че има надлежно разрешение от Директора на Регионална митническа дирекция, гр. Русе за складовото съоръжение на “Братя Николови “ООД е променено от тип “С” на тип “Е”, което по същество означава, че автомобилът не се намира извън митническия склад, не отговаря на доказателствата по делото. В с.з. пред настоящата инстанция, от страна на Митница Силистра, се представи писмено доказателство – писмо – отговор до Митница Силистра - № У-44-16-0045/21.ІV.2008 г., от което е видно, че на дружеството – касатор е дадено разрешение единствено за митнически склад тип “С”, и че от дружеството няма направено искане пред дирекцията за промяна вида на митническия склад. Единствено, с последващо решение на Регионална митническа дирекция Русе-№ У-44-16-0043/ 02 / 01.03.2005 г. е увеличен размера на складовата площ. Въпреки наличието на такова разрешение касаторът не е направил нужното, съгласно изискванията на чл.106 ЗМ, да е ограден, така както е предписано при издаване на цитираното разрешение и се управлява по съответния ред митническия склад, с вече увеличената площ. От това свое поведение, не може да черпи благоприятни последици и да твърди, че автомобилът се намира на площ, за която има разрешение за увеличената площ на митническия склад. След като не е ограден, по същество за митнически склад се приема само тази площ, която отговаря на изискванията за такъв, а именно склада с по- тесни очертания, с по- малката площ. След като автомобилът не се намира именно в тази оградена складова площ, се приема, че се намира извън митническия склад, с което действие се осъществява фактическия състав на нарушението – отклоняване на стока от митнически надзор по време на нейното съхраняване в склада. По същество, СРС правилно и законосъобразно е постановил своя съдебен акт, като е изложил убедителни съображения относно законосъобразността и правилността на обжалваното НП. При служебна проверка на решението – чл.218 АПК, съдът не констатира нарушения на процесуалните и материално правните норми, които да доведат до изводи, различни от тези, направени от СРС. Ето защо, решението като правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – да остане без уважение. Водим от горното и на основание чл.221 АПК, съдът