Решение № 594 от 6.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 3713/2022 г.

Производство е по реда на чл. 16 и следващите от Специалния закон. Образувано е въз основа на Решение и Удостоверение, съгласно чл. 2, т.1 от Специалния закон, изпратени от съда Дробета Турну Северин Република Румъния, с което българският гражданин Н. В. И. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието си ЛОС за срок от 8 години, наложено с присъда по наказателно дело № 2001/2017г. на окръжен съд Букурещ, първа наказателна секция за извършено престъпление по чл. 313 от НК на Република Румъния в съучастие в престъпление за реализиране в обръщение на фалшиви ценности. С оглед факта, че остатъкът от присъдата е повече от 2 години, осъденият, според наказателния закон на Румънската държава следва да спазва съответните пробационни мерки, а именно: Да се явява в пробационната служба на определени от нея дати, да приема посещенията на лицето, което е под негово ръководство, да съобщава предварително всяка промяна на местожителство и всяко движение, което надхвърля 5 дни, както и да съобщава за смяната на работата и да предоставя информация и документи от естество, което позволява контрол на средствата му за съществуване. В Румънския закон изрично е посочено, че надзорните мерки и задължения, предвидени и изпълняващи се спрямо лицето, се изпълняват от момента на предоставяне на освобождението за период, равен на 1/3 от продължителността на надзорния срок, но не повече от две години, като задълженията по б. В и б. Ж се изпълняват за целия срок на надзора, а именно, да се съобщава за промяна на местожителство и всяко движение, което надхвърля 5 дни, промяна на работата и информация, свързана със средствата, с които съществува осъденото лице. Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички законови предпоставки за признаване и изпълнение на наложените пробационни мерки от чуждата държава. Това е така, тъй като, от една страна е налице двойна наказуемост по отношение на деянието, за което българският гражданин е осъден в чуждата държава.Осъденото лице има местоживеене на територията на България и се е върнало в страната. Едновременно с това, не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 15 и следващите от Специалния закон, а съдът счита, че в НК съществуват пробационни мерки, които съответстват на наложените такива на осъденото лице от чуждата държава. В случая следва да се отбележи, че предвид изричната забрана, визирана в разпоредбата на чл. 70 ал. 6 от НПК, на осъдените лица, освободени условно предсрочно, може да се наложи една единствена пробационна мярка. Това е задължително условие според Националния закон, което няма как да бъде пренебрегнато, независимо от факта, че Румънското законодателство позволява изтърпяването на повече от една пробационна мярка. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че задълженията, възложени на осъденото лице от Румънската държава най- добре се субсумират под пробационната мярка, предвидена в Националния закон, -НК а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ не по-малко от два пъти седмично. Съдът счита, че тази пробационна мярка осигурява възможност за изпълнение на изброените задължения, , наложени на осъденото лице -както явяването на лицето в пробационната служба на определени от пробационния служител дати, така и упражняване на контрол върху движението на осъденото лице, неговата месторабота и доходите, които същият получава, за да осигурява съществуването си, т.е. необходимия контрол върху неговото поведение въобще. Съдът счита, че изпълнението на пробационната мярка не следва да надхвърля повече от две години, в какъвто смисъл е Румънския закон и предвидените в него ограничения, макар в националния такъв пробационните мерки да имат максимален срок на продължителност от три години, тъй като в тази хипотеза настоящият съдебен състав счита, че би влошил положението на осъденото лице, доколкото би го натоварил с продължителност на пробационната мярка, която изначално не се предвижда в Румънския закон. По тази причина съдът счита, че продължителността на пробационната мярка, която следва да бъде наложена на осъдения, следва да е с период от две години. В обобщение на гореизложеното,