Решение № 4340 от 2.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6332/2024 г.

Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по повод на жалба от жалбоподателя "••••" ЕООД, ЕИК • • •, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „•••, представлявано от управителя Л. М. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 734417-F711085 от 01.11.2023 г., издадено от Р. П. Ц. - изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, с което на основание чл. 108 ал. 1 от Закон за хазарта на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 14 ал. 6 във вр. чл. 14 ал. 1 т. 2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри (НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ). В жалбата се сочи, НП е издадено в противоречие на материалния закон и при съществено противоречие с процесуалните правила относно определени реквизити на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че не е точно определена в коя законова хипотеза е извършеното нарушение, като по този начин неправилно е квалифицирано нарушението. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението, като същата е следвало да бъде 01.05.2023 г., а не 16.05.2023 г. Също така, в условията на евентуалност, иска при условията на чл. 28 от ЗАНН да бъде наложено предупреждение. В съдебното заседание, жалбоподателят "••••" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. П. И., САК, с пълномощно по делото. Същият в хода по същество поддържа подадената жалба и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като представя писмени бележки, в които подробно е описал съображенията за това. Въззиваемата страна, Изпълнителен директор на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Н., с пълномощно по делото. Същият моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното Наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 16.05.2023 г., в 11: 00 ч., е извършена проверка в игрална зала за хазартни игри, находяща се в гр. София, бул. „•••, подлеза на Централна гара, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от жалбоподателя „ ••••“ ЕООД, с ЕИК •••. Установява се, че жалбоподателя в качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 от Закона за хазарта, има издадено удостоверение за лиценз № 000030-475 от 19.01.2023 г. от изпълнителния директор на НАП за горепосочената игрална зала. С проверката е установен отчет № 4 за месец април 2023 г., за игрални автомати в игрална зaла, който не е подписан от крупие. Въз основа на проверката е издаден АУАН № F711085 от 15.06.2023 г. от св. М. Б. Н.-на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ на „••••“ ЕООД, za извършено нарушение по чл. 14 ал. 6 във вр. чл. 14 ал. 1 т. 2 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. В законоустановения срок е подадено възражение от жалбоподателя срещу горепосочения АУАН. На 01.11.2023 г. е издадено процесното Наказателно постановление от Р. П. Ц. - изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, с което на основание чл. 108 ал. 1 от Закон за хазарта на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3 000 (три хиляди) лева за. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - гласни доказателствени средства: Свидетелски показания на св. М. Б. Н.; писмени доказателства: Наказателно постановление № 734417-F711085 от 01.11.2023 г, АУАН № F711085 от 15.06.2023 г., Възражение с вх. № 53-06- 6378/20.06.2023 г., Протокол за извършена проверка сер. АА № 0016743/16.05.2023 г., Месечен отчет за игрални автомати за месец април 2024 г. и др. Съдът кредитира дадените свидетелски показания на М. Б. Н., като същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания доказателствен материал и от тях се извличат гласни доказателства за извършеното нарушение. Същите са едностранчиви, логични и правдоподобни. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. М. Б. Н.. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата от "••••" ЕООД е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 90, ал. 2 ЗХ. Съгласно последната - актовете за нарушение по ЗХ се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е бил актосъставителя св. М. Б. Н. на длъжност „инспектор по приходите“. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. При съставянето НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, с изключение на чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата: в случая 16.05.2023 г., когато е била извършена проверката, и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма. По приложение на материалния закон съдът установи, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение. Не споделя възражението на жалбоподателя, че поради непосочване на правилната правна квалификация на извършеното нарушение в АУАН е било извършено съществено процесуално нарушение. Вярно е, че в АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 14 ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, но в НП този порок е отстранен, като е уточнено, че става въпрос за задължението на „••••“ ЕООД като организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 от Закона за хазарта да съставя месечни отчети съгласно чл. 14 ал. 1 т. 2 от същата наредба, които съгласно чл. 14 ал. 3 НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ: „В края на всеки месец данните от дневните отчети по ал. 1 за съответния месец се обобщават в месечен отчет по ал. 1, т. 2 съгласно приложение № 14.“. На основание чл. 53 ал. 2 от ЗАНН НП се издава и при допусната нередовност при АУАН, като може да бъде санирана с него, стига да се установява по безспорен начин ясно извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. При анализ на доказателствената съвкупност по делото безспорно се установи от обективна страна, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение и не спазил задължението си да води фискална отчетност постоянно, като в случая месечният отчет за месец април от 2023 г. не е попълнен своевременно от всички служители, които са посочени в Приложение № 14 - образец на месечен отчет за игрални автомати в игрална зала, а именно крупието. Фактът, че с жалбата е бил представен същият отчет вече подписан, не оправдава жалбоподателя по никакъв начин, тъй като по време на установяването на нарушението дружеството не е разполагало с подписан месечен отчет и същото нарушение е формално от своя страна, като не изисква да е настъпил определен общественоопасен резултат. Съдът не откри и приложение на чл. 28 от ЗАНН, като потвърждава направените изводи от АНО. Съгласно § 1 т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая административнонаказващият орган е посочил правилно, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая извършеното нарушение се явява формално и обществената му опасност се изразява при неналичие на посочените отчети в чл. 14 ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ към момента на извършването на проверката и не се характеризира с допълнителни вредни последици. В случая последващото представяне на въпросния месечен отчет не може да обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е следвало да представи изисканите документи по време на извършената проверка и поради тази причина деянието не се отличава с по-занижена обществена опасност или наличие на други смекчаващи обстоятелства в сравнение с обикновените случаи. Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, искането на ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е било обявено за решаване след две съдебни заседания, съдът намери, че жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 100, 00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът