Решение № 11335 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1434/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Е. А. С. от [населено място], [ЕГН], срещу Решение № 2153-15-169/ 14.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №1012-15-218/30.05.2024 г. и потвърждение и допълнение към нея вх. №1012-15-218#2/06.06.2024 г. против неизплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представено приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142 с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г. вкл., на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като се моли съда да го отмени по съображения, изложени подробно в жалбата, както и да върне преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив за изплащане на обезщетение по посочения болничен лист. В СЗ жалбодателката се явява лично и поддържа жалбата си. Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира разноски.. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна: На 26.04.2024 г. със справка вх. № Р14-15-000-00-001415697 за Е. А. С., в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, е представено удостоверение приложение № 9 от НПОПДОО относно правото на изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20240387142, с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г. вкл., издаден от "Д-р С. П. - АППМП" ЕООД, с причина 15 - "майчинство" и режим на лечение - "свободен" за 42 календарни дни. В графа „Бележки" на болничният лист е посочено, че се издава за минало време. Данните за издаването на болничен лист № Е20240387142 са постъпили в НОИ на 24.04.2024 г. В предвидените срокове не е изплатено парично обезщетение по подаденото с вх. №Р14-15-000-00-0014156974/ 26.04.2024 г. удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142, с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г., няма и изричен отказ от ръководителят по изплащане на паричните обезщетения и помощи в ТП на НОИ - Пловдив за отпускане/изплащане на паричното обезщетение. Тъй като според административните органи попълнената информация в графа "Бележки" на болничен лист № Е20240387142 не изяснява всички данни, свързани с издаването на болничния лист, във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, с писмо изх. № 1034-15-551/ 15.05.2024г., е изискано от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив да се извърши проверка на "Д-р С.П. - АППМП" ЕООД относно коректността на цитирания болничен лист. С писмо изх. № Б-15-0000-00-01727028 от 20.05.2024 г., което е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор, г-жа С. е уведомена за предстоящата проверка. Проверката на "Д-р С.П. - АППМП" ЕООД е приключила със съставянето на констативен протокол № МК-5-15-01598446 от 22.05.2024 г. Установено е, че болничен лист №Е20240387142 е издаден като първичен и не е издаван предходен такъв за 45 календарни дни преди раждането, представените документи за издаването му изпълняват изискванията на чл. 48 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), но липсва медицинска документация, доказваща състоянието на лицето и проследяването му, въз основа на която е издаден болничният лист, както и това, че болничен лист № Е20240387142 е „анулиран“ от органа на медицинската експертиза. На жалбодателката не е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане въз основа на представеното с вх. № Р14-15-000-00-0014156974/ 26.04.2024 г. удостоверение, приложение №9 за болничен лист №Е20240387142, с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г., като на 03.06.2024 г. е изпратено писмо изх. №Ф-15-999-00-0002487812, с което същата е уведомена, че следва да представи удостоверение, приложение № 9 към цитирания болничен лист с попълнен код за заличаване. Жалбодателката е подала жалба вх. №1012-15-218/30.05.2024 г. и потвърждение и допълнение към нея вх. №1012-15-218#2/06.06.2024 г., против неизплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представено удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142, с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024г. вкл., от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив. На основание чл.117, ал.3 от КСО е издадено процесното Решение № 2153-15-169/14.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което жалбата на лицето е оставена без уважение. В съдебно заседание е разпитана като свидетел д-р С. П.. Същата сочи, че жалбоподателката е била нейна пациентка, както и че нямало писмено съгласие за анулиране на болничен лист на Е. С., тъй като такова не се изисквало според свидетелката От правна страна: Не е спорно, че към началната дата на временната неработоспособност, констатирана с болничен лист № Е20240387142, жалбодателката има качеството „осигурено лице“ и притежава 12 месеца осигурителен стаж, като осигурена за риска „общо заболяване и майчинство“. В атакуваното решение се изтъква липсата на доказателства, установяващи че по отношение на жалбоподателката Е. А. С., на 05.04.2024 г. е настъпил риска „бременност и раждане". Сочи се, че съгласно съставения констативен протокол №МК-5-15-01598446 от 22.05.2024 г. липсвала медицинска документация, доказваща състоянието на лицето и проследяването му, което обстоятелство се потвърждавало и от допълнително постъпилото по делото писмо от "Д-р С.П. - АППМП" ЕООД, а съгласно представения акт за раждане детето Х. К. П. било родено на 05.04.2024 г. в Киев, Украйна, на която дата съгласно писмо до началник сектор "Български документи за самоличност" при ОД на МВР изх. №1029-15-18727/23.05.2024 г., г-жа С. била на територията на Република България. В заключение се сочи, че след като не е изпълнен сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 48а от КСО, жалбодателката няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане въз основа на представеното удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142, с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г., съответно правилно не е изплатено такова. По повод разпита на свидетелката в писмените бележки се сочи, че доколкото са физиологични състояния, „бременността" и последвалото „раждане", се установяват с медицинска документация, а болничният лист единствено оформя отпускът поради временна неработоспособност, последвала в резултат на тези състояния/събития, както и е без значение дали болничен лист № Е20240387142 е анулиран правилно. Независимо от последното в писмените бележки се сочи още, че „до приключване на съдебното дирене от жалбоподателката не са представени доказателства, че анулирането на болничен лист №Е20240387142 е обжалвано от нея по реда на Закона за здравето и съответно отменено по надлежния ред. Ето защо следва да се приеме, че към настоящия момент болничен лист №Е20240387142 е анулиран, от което следва че за период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г., за г-жа С. не е налице оформен отпуск при бременност и раждане и няма основание за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност при бременност и раждане.“ Решението е постановено в нарушение на закона и при несъобразяване с основни правни норми и принципи. Не е спорно, че жалбодателката е представила всички изискуеми документи във връзка с изплащането на обезщетение по цитирания болничен лист. Както става ясно от мотивите на оспореното решение, отказът да се изплати това обезщетение се базира на извършената проверка на органа на медицинската експертиза и „анулирането“ на болничния“ лист /което анулиране е нищожно и ще бъде обсъдено по-долу/, както и на липсата на медицинска документация, доказваща състоянието на лицето и проследяването му, и то при положение, че не се оспорва произхода на детето и това, че жалбоподателката е негова майка, поради което неясно защо е пристъпено към „изследване“ на въпроса дали бил настъпил рискът „бременност или раждане" по отношение на жалбодателката. На първо място следва да се посочи, че болничният лист е индивидуален административен акт на съответния компетентен орган на медицинската експертиза, с който се доказва състояние на временната неработоспособност и се оформя отпуск, поради такава неработоспособност – чл.6, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, чл.162, ал.2 КТ. Болничният лист доказва освен временната неработоспособност, причината за същата и продължителността й, но и правото на отпуск за временна неработоспособност, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи по причините, посочени в чл.6, ал.1 от НМЕ. Болничният лист като индивидуален административен акт обвързва лицата, които имат право да го оспорват, да приемат, че работника/служителя е временно неработоспособен, причината за тази неработоспособност, както и че е разрешен от компетентните органи на медицинската експертиза отпуск, поради временна неработоспособност за съответен период от време, а при несъгласие на тези лица с констатациите в болничния лист, същият може да го обжалва по реда предвиден в чл.112 от ЗЗ. Още тук е мястото да се каже, че не жалбодателката трябва да доказва, че „анулирането“ /което впрочем е нищожно и което ще бъде изяснено по-долу/ на болничен лист №Е20240387142 е обжалвано от нея по реда на Закона за здравето и съответно отменено по надлежния ред, а администрацията трябва да докаже, че анулирането е законосъобразно или че болничен лист № Е20240387142 е обжалван от тази администрация по реда на Закона за здравето и съответно отменен по надлежния ред. На следващо място – съгласно чл.34, ал.2 от ЗГР „Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.“ По делото е представен не само акт за раждане, съставен в Украйна, но и акт за раждане, пресъставен в България, който изобщо не е обсъждан и напълно е игнориран от администрацията, вероятно тъй като органите са наясно, че нямат право в административното производство да не се съобразят с представения официален документ и неговата обвързваща доказателствена сила. На следващо място – съгласно чл.48 от НМЕ „Болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар въз основа на следните документи: 1. акт за раждане на детето; 2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване; 3. документ за ползвания отпуск при бременност; 4. служебна бележка от осигурителя, че лицето работи и се осигурява, или осигурителна книжка.“ Съгласно чл.54, ал.1 от НМЕ, приложим за случая, „Органите на експертизата, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният е съгласен. Съгласието се удостоверява в писмен вид и се съхранява в лечебното заведение, анулирало болничния лист.“ В случая направеното „анулиране“ е нищожно, защото липсва елемент от фактическия състав – съгласие на осигурения, който в същото време е представил всички необходими документи за издаването му. Косвеният (инцидентният) контрол за законност от съда на това „анулиране“ не просто е допустим, но е абсолютно наложителен, тъй като актът на анулиране е обуславящ (преюдициален) като елемент от фактическия състав на спорното право. Все в тази връзка следва да се отбележи, че чл.54 от НМЕ предвижда на практика специфично основание за възобновяване на производството по издаване на болничен лист, аналогично на хипотезата на чл.99, ал.1, т.1 от АПК, но което може да се направи от органа, издал акта, независимо дали последният е подлежал на оспорване по административен ред. В този смисъл АПК е неприложим поради наличие на специална уредба, но дори кодексът да беше приложим, анулирането отново би било нищожно, тъй като пък в така разглежданата хипотеза би било извършено от некомпетентен орган. Освен всичко друго и във връзка с незаконосъобразността на оспореното решение, следва да бъдат посочени т.нар.принцип на „Истинност“, прогласен от чл.7 от АПК, а именно че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, както и че истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс, нещо с което администрацията не се е съобразила. Все в тази връзка следва да се посочи и т.нар.“Служебно начало“ - чл. 9 от АПК, съгласно което административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и че същият осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В случая с доста странни разсъждения администрацията е игнорирала представените доказателства, които впрочем са абсолютно достатъчни за отпускане на обезщетението, като в същото време при изразените от нея „съмнения“, не е направила нищо нито да събере служебно доказателства, нито да съдейства на страната, претендираща обезщетението, да докаже правото си на такова. Най-накрая, но не и по важност следва да бъдат посочени и разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, съгласно които индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, като всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Допуснатите съществени нарушения на цитираните правни норми и принципи са довели до превратно тълкуване на закона, при това с неясно изразени съмнения и разсъждения и при игнориране на представените доказателства, включително официални документи, които безспорно доказват правото на жалбодателката на парично обезщетение за временна неработоспособност по представено удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142 с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г. вкл. Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-15-169/ 14.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдения с него мълчалив отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представено удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20240387142 с период от 05.04.2024 г. до 16.05.2024 г. вкл., на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, като бъде изпратена преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението, като бъде определен 14-дневен срок за произнасяне. Мотивиран от горното, съдът