РЕШЕНИЕ

№ 102

гр. Кърджали, 14.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, І СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря РА.ца Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200009 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200282 от 26.10.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00лв. на „М.”ООД с ЕИК ••••••• за нарушение на чл.8 ал.1 т.1 вр.чл.75а, ал.2 и 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност установено на 25.07.2022г.

Жалбоподателят „М.”ООД- Кърджали сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалиния закон. Необосновано била ангажирана отговорността му като работодател. Констатациите на проверяващите били необосновани и неясни. Неправилно наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение на чл.8 ал.1 от ЗТМТМ. Жалбоподателят нямал качеството на работодател по отношение на установения на проверения обект чужденец. Дружеството нямало трудов договор с чужденеца Х.А., не използвало този работник за своята дейност, нито му заплащало възнаграждение. Затова не се явявало субект на процесното нарушение. „М.”ООД било възложител на проверения обект, а изпълнител на същия- „Е.“ООД, за което двете дружества сключили договор за строителство и ремонт. В действителност не жалбоподателят, а изпълнителят „Е.“ООД използвало услугите на въпросния чужденец като командирован работник от Р.Турция. В този смисъл била и декларацията на самия чужденец, че работи за посоченото дружество и нямал трудов договор с него. Дадените от управителя на дружеството-изпълнител обяснения били изолирани и се опровергали от доказателствата по преписката. В подкрепа на горните твърдения, от страна на жалбоподателя били представени на проверяващите органи командировъчни, които изобщо не били обсъдени при издаване на наказателното постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата.

Твърди, че законосъобразно били издадени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Ако за „М.“ било известно, че има действащ и актуален договор за строителство с „Е.“, то следвало тези данни да са му известни и да са посочени в информационната табела на обекта. Приложените по делото два договора, сключени между „М.“ и „Е.“, и фактурата за сума от 150000лв., платена на 19.07.2021г., доказвА., че задълженията по договорите били приключили с изплащане на тази сума по фактурата. Безспорно било установено, че работодателската власт спрямо работниците се осъществявала от жалбоподателя. Показанията на свидетелите Ф. и А. не следвало да бъдат кредитирани. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя и писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на атакувания акт и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.07.2022г. около 11.40часа свидетелите К. С. и А. С.- инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: строително-монтажни работи на сгради за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ I, кв.29а по плана на с.Пчеларово, общ.Черноочене, с възложител „М.“ООД- Кърджали, съгласно Разрешение за строеж № 8/11.03.2022г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022г. Проверяващите свидетели установили на обекта да работят седем лица, които извършвали монтаж на панели на строяща се сграда. Трима от работниците избягали и останали само четирима- турски граждани, измежду които било и лицето Х.А.. На тях били предоставени декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеели български. За започналата проверка междувременно бил уведомен управителят на „М.“ООД- Кърджали А.М., който дошъл на място. След пристигането му, установените от контролните органи работници попълнили декларациите си по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеели български. Х.А. декларирал, че работи в „Е.“ от 21.07.2022г., с работно място- сградата на шоурум М. село Пчеларово, длъжност- монтаж на АСМ, с работно време от 08, 30- 17, 30часа, почивни дни-събота и неделя, почивки в работния ден- 1 час на обяд, с месечна заплата от 500 евро, като нямал трудов договор. А.М. също заявил на контролните органи, че турските граждани не са негови работници, а работели за „Е.“. На управителя на „М.“ООД била връчена призовка по чл.45 ал.1 от АПК за представяне на документи в ДИТ- Кърджали. Около 15.00 часа на 25.07.2022г. служителите на ДИТ- Кърджали извършили и втора проверка на същия обект, при която установили и другите трима работници- турски граждани, които първоначално избягали. И на тях били предоставени декларации по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеели български. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ- Кърджали. Там били представени Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021г. и Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021г. сключени между „М.“ООД- Кърджали и „Е.“ООД- Свиленград, като всички имали за предмет извършване на дейности на проверения обект в с.Пчеларово. В писмено обяснение от 30.08.2022г. А.М. посочил, че „М.“ООД имало сключен договор с фирма „Е.“, с представител Х.А.. Същият бил съдружник и в турската фирма „К.Я.Ч.С.Т.Л.Ш.“, като за целта били командировани техни работници да изпълнят облицоването на шоурума. На проверяващите органи управителят на дружеството-жалбоподател представил и документи на турски език, преведени и на български, касаещи командироване от турското дружество на общо седем служители, сред които и Х.А.. Във връзка с изпратена призовка, на 22.08.2022г. Х.А., в качеството му на управител на „Е.“ЕООД, дал пред контролните органи писмено обяснение, в което посочил, че не познава установените при проверката по работни места седем лица /един от които е Х.А./ и същите не работели във фирмата му. Договорите от м.07.2021г. и от м.10.2021г., сключени с „М.“ООД, били изпълнени само за доставка на материали и от 15.06.2022г. нямал нищо общо с това дружество. На обекта в с.Пчеларово не били извършвани строителни работи от негови работници. Х.А. посочил също, че фирма „К.“ от Турция не я познавал и не знаел нищо за нея. Във връзка с образуваното административно производство на 30.08.2022г. Р. А.- управител на „А.“ЕООД също дал писмено обяснение пред органите на ДИТ- Кърджали. Той посочил, че управляваното от него дружество било изпълнител на СМР по Договор от 17.03.2022г. с „М.“ ООД на обекти по Разрешение за строеж № 8/11.03.2022г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022г., като строителните дейности още не били приключени. Посочените в писмото до дружеството седем лица- граждани на Турция, не били работници на „А.“ЕООД и не били наемани за изпълнение на строителни дейности по договора с „М.“ООД. Проверяващите служители изискали от Агенцията по заетостта и от ОДМВР- Кърджали информация относно статута на лицето Х.А.. Установено било, че той е гражданин на Република Турция, с рождена дата •••••••г., притежаващ паспорт № •••••••, издаден от Република Турция. Към 25.07.2022г. е пребивавал на територията на Република България с виза за краткосрочно пребиваване тип „С“, с цел „организиран туризъм“. На Х.А. не било издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ по реда на ЗЧРБ и чл.15 ал.1 от ЗТМТМ. Това означавало, че турският гражданин към датата 25.07.2022г. нямал право на достъп до пазара на труда на територията на Република България. Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател се явява работодател на Х.А.. По този повод на 01.09.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.8 ал.1 т.1 вр.чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ, връчен същия ден на управителя на дружеството- А.А.М.. На 05.09.2022г. в ДИТ- Кърджали постъпило писмено възражение от нарушителя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 26.10.2022г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.79 ал.4 вр.чл.75а, ал.5 вр.ал.2 от ЗТМТМ наложил на „М.“ООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от ЗТМТМ.

По делото е представен Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021г., по силата на който „М.“ООД- Кърджали е възложил на строителя „Е.“ООД- Свиленград изграждането до степен груб строеж на следния обект: търговска сграда, двуетажна, по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес с.Пчеларово. Според така сключения договор строителят трябвало да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по сметка на изпълнителя. Страните се уговорили действието на договора да се прекрати с извършване и предаване на договорената работа.

Представен и приет като доказателство е и втори договор, сключен между „М.“ООД- Кърджали, в качеството на възложил, и „Е.“ООД- Свиленград, като строител- Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021г. Договорът имал следния предмет: 1.Полагане на профили за облицоване на грубия строеж 40х60х2 мм.; 2.Облицоване с термосандвич панели 4 см. по изискванията на противопожарните служби; 3.Облицоване на термопанелите с еталбонд /композит/ 0.40 мм.; 4.Противопожарни стълби по изискванията на ППС; 5.Асансьор с командно табло; 6.Автоматична врата със стъклен навес; 7. 6 броя /между 6 колони/ термостъкло с дограма; 8. 3 броя светещи фирмени надписи и лого, на търговска триетажна сграда, по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес с.Пчеларово. Според сключения договор строителят трябвало да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансовата сума по сметка на изпълнителя. Страните се уговорили действието на договора да се прекрати с извършване и предаване на договорената работа.

Представени са две фактури за извършени авансови плащания по договорите между „М.“ООД- Кърджали и „Е.“ООД- Свиленград- проформа фактура № 0000000001/19.07.2021г. за авансово плащане на сумата от 150000лв., както и фактура № 0000000006/19.05.2022г. за авансово плащане на сумата от 100000лв.

Видно от писмо от 20.07.2022г. на фирмата „К.“ с адрес Едирне, същата е командировала служители за определен период от време за извършване на монтажни дейности на строителни материали, които са предмет на търговска дейност на фирма „М.“ООД с адрес в с.Пчеларово. Командированите служители били следните: А.Ч., Н.Д., Р.А., Е.Д., Х.Ч., Х.А. и М.А.. От представеното Удостоверение за актуално състояние от 01.02.2022г. за дружеството „К.Я.Ч.С.Т.Л.Ш.“ с адрес Едирне, се установява, че негови съдружници са Д. К. и Х.А.. При направена в публичния Търговски регистър справка за актуално състояние на „Е.“ООД- Свиленград се установява, че то вече е ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Х.А.. До 30.06.2022г. съдружници в дружеството били Д. К. и Х.А.. Изложената фактическа обстановка се установява след анА.з на показанията на свидетелите К. С., А. С., Х. Ч., Ф. Ф., Д. К. и Р. А.; Акт за установяване на административно нарушение от 01.09.2022г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2224480/31.08.2022г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 25.07.2022г.; Справка от Информационната система на ИА ГИТ; Разрешение за строеж № 8/11.03.2022г.; Разрешение за строеж № 9/11.03.2022г.; Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021г.; Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021г.; Проформа фактура № 0000000001 от 19.07.202 г.; Декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на Х.А. от 25.07.2022г.; Писмо на ОДМВР-Кърджали от 04.08.2022г.; Писмо на ОДМВР-Хасково от 25.08.2022г.; Обяснение на А.М. от 30.08.2022г.; Обяснения на Р. А. от 30.08.2022г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 15.08.2022г.; Обяснение на Х.А. от 22.08.2022г.; Декларация на Б.А. от 22.08.2022г.; Протокол от 22.08.2022г. на ДИТ- Кърджали; Възражение от 05.09.2022г. срещу АУАН; Писмо на ОДМВР-Хасково от 13.10.2022г.; Справка за виза на Х.А.; Писмо от 20.07.2022г. на дружеството „К.“; Удостоверение за актуално състояние на дружеството „К.Я.Ч.С.Т.Л.Ш.“; фактура № 0000000006/19.05.2022г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

Свидетелите К. С. и А. С. са длъжностните лица от ДИТ- Кърджали, които на 25.07.2022 г. към 11.40 часа са извършили проверката по работни места в обекта в с.Пчеларово, възложител на който се явява жалбоподателят. Те установяват, че са видели там да работят седем лица, които извършвали монтаж на панели на строяща се сграда. Трима от работниците избягали и останали четирима- турски граждани, измежду които било и лицето Х.А.. На тях били раздадени декларации по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на турски език, тъй като не знаели български. Свидетелите С. и С. твърдят, че работниците попълнили декларациите чак, когато дошъл управителят на „М.“, като той им казал да напишат за кого работят. Около 15.00 часа на 25.07.2022г. свидетелите извършили и втора проверка на същия обект, при която установили и другите трима работници- турски граждани, които първоначално избягали. На тях също били раздадени декларации по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на турски език, тъй като не знаели български. Служителите на ДИТ дават показания също за документите, които са изискали и проверили, както и за действията по съставяне и връчване на АУАН по повод констатираното нарушение. В същата насока са и показанията на свидетеля Х. Ч.- инспектор в ДИТ- Кърджали, който е присъствал на втората проверка по работни места от 15.00 часа на 25.07.2022г. По делото е разпитан като свидетел Ф. Ф.- шофьор и снабдител в „М.“ООД. Той изяснява, че през лятото на 2022г. на проверения обект в с.Пчеларово се извършвали строителни дейности, поставяли се и метални конструкции. Тази работа се извършвала от група работници от Турция, които ръководел Х.. Работниците му се занимавали със заваръчна дейност, режели и монтирА. метални профили. Свидетелят Д. К. до 30.06.2022г. е бил един от съдружниците в „Е.“ООД заедно с Х.А.. Сочи, че с Х.А. били съдружници и в турската фирма „К.“, но после се разделили. Знаел, че посоченото турско дружество изпратило работници в България, във фирма „Е.“, за да правят монтаж за жалбоподателя. Работниците нямА. нищо общо с „М.“, а да работят в България им платили двете фирми „Е.“ и „К.“. Разпитан е и Р. А., който е управител на „А.“ЕООД и свидетелства за дейностите, които управляваното от него дружество извършвало на обекта в с.Пчеларово. Заявява, че там се извършвали дейности и от фирма, управлявана от лице на име Х.. На обекта имало турски граждани, които се занимавали с металната конструкция на халето, но те работели за Х.. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Отговорността на жалбоподателя „М.“ООД- Кърджали е ангажирана за нарушение на чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ. Цитираният текст на чл.8 ал.1 т.1 от ЗТМТМ повелява, че право на достъп до пазара на труда нямат работници- граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24 ал.2. Според чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател- физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци-граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател- юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по- тежко наказание. А съгласно чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, наказанията по ал.1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Субектът на процесното нарушение е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на работодател, на 25.07.2022г. е приел на работа лицето Х.А., с рождена дата •••••••г., притежаващ паспорт № •••••••, издаден от Република Турция, с издадена виза за пребиваване в Република България, валидна от 01.07.2022г. до 01.10.2022г., без турския гражданин да има право на достъп до пазара на труда на територията на Република България, разрешен по надлежния ред от органите на МВР, след получено положително писмено становище от изп. директор на Агенция по заетостта. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин, не се доказа жалбоподателят да е имал качеството на работодател и да е приел на работа посочения чужд гражданин, съответно неправилно е ангажирана отговорността му за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ. Установи се, че турският гражданин Х.А. на 25.07.2022г. действително се е намирал в проверения обект- строително-монтажни работи на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ I, кв.29а по плана на с.Пчеларово, общ.Черноочене, с възложител „М.“ООД- Кърджали. Той е извършвал монтаж на панели на строящата се сграда, заедно с още 6 работници, също турски граждани. Не се доказа обаче, че лицето Х.А. е било наето да изпълнява трудови функции именно от жалбоподателя, в качеството му на работодател, респ. че е предоставяло работна сила за него. Видно от приетите по делото договори, „М.“ООД се явява възложител на строително-монтажните работи на горепосочения обект. Изпълнението на самите дейности на обекта е реализирано от други две фирми- „Е.“ООД- Свиленград и „А.“ЕООД- с.Дядовско, които са имали сключени договори с жалбоподателя. Във връзка с процесния случай следва да бъде обсъден най-вече договорът, сключен с първата фирма „Е.“ООД- Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021г. От съдържанието на същия става ясно, че „М.“ООД е възложило на строителя „Е.“ООД да извърши дейности на обекта в с.Пчеларово, вкл. и такива, свързани с полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд. Именно с такова естество е била и извършваната работа от турските граждани, които контролните органи са установили на обекта в деня на проверката. Отделно от това, самият работник Х.А. е декларирал писмено на 25.07.2022г., че работи за „Е.“. Свидетелят А. С. посочва в показанията си, че още на място в деня на проверката А.М.- управител на дружеството-жалбоподател, е заявил, че турските граждани не са негови работници, а работели за „Е.“. Предвид събраните по делото доказателства не би могло да се установи с категоричност, че турският гражданин Х.А. на 25.07.2022г. е бил приет на работа от „М.“ООД- Кърджали и предоставял работна сила в негова полза. Това обстоятелство сериозно се разколебава от писмото на „К.“ от 20.07.2022г., в което се съдържат данни, че точно това дружество е командировало служители /сред които е Х.А./ да извършват монтажни дейности в обекта на жалбоподателя. Твърдяното в наказателното постановление нарушение сериозно се разколебава и от коментираните по-горе показания на свидетелите Ф. Ф., Д. К. и Р. А., които няма пречка съдът да кредитира, доколкото не бяха опровергани от нито едно друго доказателство. Наказващият орган обосновава извода за извършено нарушение с това, че лицето Х.А. попълнило декларацията си в присъствието и под давлението на управителя на „М.“ООД, с изтичането на сроковете за изпълнение по договорите с „Е.“ООД, както и с писмените обяснения на Х.А., който заявил, че от 15.06.2022г. отношенията между „М.“ООД и „Е.“ООД били приключили. Първо, не се доказа Х.А. да е попълнил декларацията си под давление на управителя А.М., още повече че бланката на декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ е била на турски език, какъвто лицето е владеело, могло е да разбере съдържанието й и само да я попълни, както е сторило. На следващо място, относно договорите, сключени между „М.“ООД и „Е.“ООД, и конкретно договорът от 11.10.2021г., следва да се отбележи, че липсват доказателства срокът му да е изтекъл. Според сключения договор, строителят „Е.“ООД е поел задължение да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по неговата сметка. С оглед представената фактура № 0000000006/19.05.2022г. за извършено авансово плащане и на 19.05.2022г., не би могло да се приеме за установено, че посоченият срок от 90 дни към 25.07.2022г. е изтекъл. Не само това, в договорите с „Е.“ООД е предвидено, че действието им се прекратява с извършване и предаване на договорената работа, за което липсват доказателства. Затова неправилно наказващият орган е приел, че към датата на проверката договорите вече не са пораждали правно действие. Не на последно място, наказващият орган се е доверил безкритично на писменото обяснение, дадено от Х.А. на 22.08.2022г., но същото не кореспондира нито с показанията на свидетеля Д. К., дадени под страх от наказателна отговорност, нито с представеното Удостоверение за актуално състояние на дружеството „К.Я.Ч.С.Т.Л.Ш.“, в което Х.А. е бил съдружник, съответно няма как да не знае нищо за тази фирма, както твърди. Ако контролните органи и наказващият орган бяха анА.зирА. по-подробно доказателствата по преписката, то биха стигнА. до различни от възприетите от тях изводи. При противоречивите данни, събрани по делото, не може да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Нарушен е основен принцип, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото обаче не са представени доказателства за платени такива, поради което не следва и да се присъждат. Ето защо, Съдът