Решение № 998 от 17.12.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 256/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на П. Д. и В. Д., двамата от гр. •••- ищци по гр.д. № 7719 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2221/22.11.2024 год., с което са отхвърлени предявените от въззивниците искове С. В., В. В., Д. В. и С. М., всички от гр. •••, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от 60 кв.м., заснета в кадастралната карта на гр.Бургас, кв.“Лозово“ като част от имот с идентификатор 07079.823.401, намираща се по дължината на границата между тези два поземлени имота и заключена в посочените граници, както и да се приеме, че в кадастралната карта има допусната грешка при отразяване границите между поземлен имот с идентификатор 07079.823.400 и поземлен имот с идент. 07079.823.401 и описаната по-горе реална част е част от площта на първия поземлен имот, както и иска за осъждане на ответниците да предадат владението на реалната част от 60 кв.м., като ищците – въззивници са осъдени да заплатят на въззиваемите – ответници и направените от тях разноски по делото пред първата инстанция. Въззивниците изразяват недоволство от решението, като счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място се сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при докладване на делото – въпреки, че срокът за повдигане от ответниците на възражение за придобивна давност /който е преклузивен – с отговора на исковата молба / е бил изтекъл, съдът е приел това възражение за надлежно повдигнато и го е включил в доклада по делото. В производството съдът е ограничил и правото на защита на ищците, като не им е осигурил възможност за доказване на фактите, които са от съществено значение за изясняване на спора, поради което и решението е постановено при непълнота на доказателствата.Въпреки, че заключението по извършената по делото техническа експертиза е своевременно оспорено от ищците, на тях не е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на извършеното оспорване –съдът не е уважил искането им вещото лице да допълни заключението и да отговори на всички поставени му въпроси, а не е уважил и другите доказателствени искания на ищците /за изготвяне на нова единична, или тройна експертиза, или за за допълване от вещото лице по приетата експертиза на заключението му //прави се анализ и на приетото заключение на СТЕ/, като с тези си действия съдът е нарушил задълженията си по чл. 7 и чл. 10 ГПК На следващо място се обосновава тезата, че съдебното решение е немотивиран и необосновано /като се цитира и съдебна практика /.Счита се, че в атакуваното решение липсва анализ на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени задълбочено в тяхната съвкупност.Липсва анализ на доказателствата и мотиви относно достигнатите правни изводи, изцяло се преповтаря заключението на вещото лице, което е неверно и неприложимо към настоящия казус.Вместо да събере доказателства досежно пространсвения обхват на правото на собственост на ищците с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и въз основа на тях да направи правните си изводи дали част от собствения на ищците имот и заснет в границите на съседния, както и за наличието, или липсата на грешка в кадастралната карта, съдът отбелязва в атакуваното решение, че „вещото лице не е установило в кадастралната карта да е допусната твърдяната грешка „Но на вещото лице изобщо не е поставян такъв въпрос, а и изводът за наличието на грешка в кадастралната карта е правен. Въз основа на допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон съдът е достигнал до правни изводи, направени при нарушаване на правилата на логическото мислене, което е довело до необосновано решение, което е и неправилно и незаконосъобразно.Затова се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора, с което исковите претенция да бъдат изцяло уважени. С оглед твърдяните процесуални нарушения, на осн.чл.266 ал. 3 ГПК се иска назначаване на повторна единична експертиза, или тройна такава, без частието на в.л. Мавродиев, със задачи, поставени във въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима, подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт. В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответниците чрез процесуалния си представител я оспорват, като считат, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи. Възражението на ответниците за придобивна давност на процесн Ата реална част от мястото, е направено още в отговора на исковата молба, в който се твърди, че от една страна С. В. и нейният •••, впоследствие и наследниците на поминалия й •••, а от друга –С. М. са владели като собственици явно и непрекъснато поземления имот с идент. 07079.823.401 в границите, каквито имотът има и към настоящия момент, както и в площта, измерена към момента-1267 кв.м. Тъй като с определението си от 18.03.2024 г., в което е обективиран докладът по делото, съдът е пропуснал да вземе предвид възражението на ответниците, то затова те са депозирали нарочна писмена молба за изменение на проекто-доклада в горния смисъл.Не е вярно твърдението, че едва с тази молба ответниците са направили възражение за давност, тъй като с нея се иска допълване на проекто –доклада с вече направеното възражение. Оспорва се и възражението на въззивниците за ограничаване правото им на защита, като не е назначена нова експертиза.Сочи се, че в случая не е имало основание за назначаване на нова експертиза, тъй като приетата не е ббила неясна и необоснована /изтъкват се подробни съображения в тази връзка/. Оспорват се и твърденията за необоснованост на постановеното съдебно решение, както и че липса анализ на представените по делото доказателства.Подчертава се, че по делото не са били доказани нито един от двата предявени иска, като в тази връзка правилен е изводът на съда, че площта на един имот се определя от неговите действителни граници, а не от прощите от документите за собственост.Още с проекто-доклада се съдът е дал указания на ищците, че при позоваване на давност ищците трябва изрично да заявят от кого и кога е установена фактическата власт върху имота, докога е продължило владението и на кого е противопоставено, но ищците не са изпълнили тези указания, не са конкретизирали твърденията си във връзка с претенцията си по чл.108 ЗС.Обсъждат се подробно събраните по делото доказателства – писмени и гласни, включая заключението на вещото лице.Сочи се също, че доколкото се твърди, че тази реална част от имота е съсобствена както на ищците, така и на ••• им – Л.Д., то е следвало искът да бъде предявен само за собствените им ид.части от нея, тъй като исковата молба не е предявена от всички съсобственици на имота.Затова се счита, че правилно претенциите са били отхвърлени изцяло. От друга страна се счита, че ответниците са доказали владението си върху въпросната реална част явно, спокойно и необезпокоявано, в границите, които имотът им има и сега и възражението им за придобиване на частта по давност /предявено в условията на евентуалност / е основателно. Моли се за потвърждаване изцяло на решението.Оспорва се доказателственото искане за назначаване на нова експертиза, тъй като не са посочени предпоставките за преодоляване на забраната по чл. 266 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на ответниците против определението от 28.11.2024 г. постановено по същото дело, с което съдът е уважил частично молбата им по чл. 248 от ГПК с искане за допълване на решението в частта за разноските, като им бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв.Изтъкват се съображения за фактическа и правна сложност на делото, както и за факта, че ства дума за защита на две груби ответници по обективно и субективно съединените искове.Счита се, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определено в НМРАВ.Моли се за отмяна на определението по чл. 248 ГПК и вместо него –допълване на решението с присъждане на цялото претендирано адвокатско възнаграждение от 12 000 лв. В отговор на частната жалба представителят на въззивниците – ищци същите считат молбата за допълване на решението в частта за разноските за недопустима, доколкото не е бил представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в законния срок. Депозирана е и частна жалба от ищците против същото определение по чл. 248 ГПК, с което е изменено решението в частта за разноските и в полза на ответниците са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.Изтъква се, че адвокатско възнаграждение като разноски не е било поискано от ответниците до приключване на устните състезания, не е представен и списък на разноските, както не е посочен и неговия размер /за да се направи евентуално възражение от страна на ищците /.Едва след постановяване на решението с молба по чл. 248 ГПК се претендира заплащане на такова възнаграждение, което е недопустимо. Затова се моли за отмяна на това определение. Съответно в отговор на тази частна жалба представителят на ответниците сочи, че списък на разноските е представен своевременно, а в случаите, когато се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА такъв не следва да се представя.Още в отговора на исковата молба е направено такова искане за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА.Моли се за отхвърляне частната жалба на ищците. След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР и чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от 60 кв.м, заснета в кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „Лозово“ „ като част от имот с идентификатор 07079.823.401, намираща се по дължината на границата между този и собствения на ищците поземлени имоти и заключена между следните граници: поземлен имот с идентификатор 07079.823.404, поземлен имот с идентификатор 07079.823.400, поземлен имот с идентификатор 07079.823.397 и поземлен имот с идентификатор 07079.823.401, както и да се приеме, че в кадастралната карта има допусната грешка при отразяване на границата между поземлен имот с идентификатор 07079.823.400 и поземлен имот с идентификатор 07079.823.401 и описаната по - горе реална част е част от площта на поземлен имот с идентификатор 07079.823.400, както и се иска за осъждане на ответниците да предадат на ищците като невладеещи собственици владението на реална част от 60 кв.м, заснета в кадастралната карта на гр. Бургас, кв. „Лозово „ като част от имот с идентификатор 07079.823.401, , намираща се по дължината на границата между тези два поземлени имота и заключена между следните граници: поземлен имот с идентификатор 07079.823.404, поземлен имот с идентификатор 07079.823.400, поземлен имот с идентификатор 07079.823.397 и поземлен имот с идентификатор 07079.823.401, която ответниците владеят без правно основание. Във въззивната си жалба ищците твърдят, че обжалваното решение, с което са отхвърлени исковете им, е незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие на материалния закон и събраните доказателства, както и при нарушение на процесуалните правила. На първо място се твърди, че съдът неправилно е приел възражението на ответниците за придобиване на процесната реална част от имота въз основа на давностно владение, доколкото възражението не било направено в отговора на исковата молба, докогато е бил преклузивния срок за приемане.Всъщност такова твърдение ответниците са направили още в отговора на исковата молба –че праводателите на ответниците, а после и самите ответници са владели процесната обособена част от имота непрекъснато и необезпокоявано от 1968 година до настоящия момент.Затова и това възражение за допуснати процесуални нарушения е неоснователно. Що се касае до твърдението за нарушаване правото на защита на ищците, като не им е била осигурена възможност за доказване на фактите от съществено значение за делото и решението е постановено при непълнота на доказателствата, то в тази връзка следва да се подчертае, че въззивната инстанция е допуснала доказателствените искания на ищцовата страна и са били назначена техническа експиртиза/основна и допълнителна /, вещото лице по която е отговорило на всични въпроси на въззивната страна. Твърдяло се е от ищците, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на нотариален акт № ••• том •• дело № •••••/19•• г. П. Д., В. Д. и Л.Д. са съсобственици в равни части на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Лозово, община Бургас, представляващо парцел III 351 в квартал 31 по регулационния план на селото, идентичен с бивш парцел III 222 в бивш квартал 27 по плана на селото, с площ 1270 кв.м, при граници и съседи: от две страни улица и парцел II 350 на С.К. и парцел IV 352 на Г.К. и др., ведно с построената в него масивна жилищна сграда и полумасивен навес. Понастоящем собственият им имот представлява поземлен имот с идентификатор 07079.823.400 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. засягащо имота, със Заповед № 18-6986/20.06.2023 г. на началника на СГКК - Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. „ Лозово „, , с площ 1195 кв.м / а преди последната промяна на картата - с площ 1211 кв.м /, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м /, с номер по предходен план 351, квартал 31, парцел 3, при съседи: поземлен имот с идентификатор 07079.823.397, поземлен имот с идентификатор 07079.823401, поземлен имот с идентификатор 07079.823.404, поземлен имот с идентификатор 07079.823.397, ведно със сградите, които попадат в имота. Ответниците са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор 07079.823.401 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. „ Лозово „, ул.“Ястребино „ № 9, с площ 1268 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м /, с номер по предходен план 352, квартал 31, парцел 4, при съседи: поземлен имот с идентификатор 07079.823.404, поземлен имот с идентификатор 07079.823.402, поземлен имот с идентификатор 07079.823.425, поземлен имот с идентификатор 07079.823.397 и поземлен имот с идентификатор 07079.823.400, ведно със сградите, които попадат в имота. По регулационния план на селото от 1932 г. двата поземлени имота са представлявали едно цяло дворно място, урегулирано в парцел I в кв. 20 по плана на село Лозово с площ 2462, 25 кв.м, което дворно място е закупено от наследодателя на ищците и на първите трима ответници В. К. В. през 1945 година / нотариален акт № ••• т. • per. •••• дело № ••••/19•• г. /. През 1962 година В. В. дарява на прекия наследодател на първите трима ответници Г. В. В. 1/2 идеална част от това дворно място / нотариален акт № • ••• т.•• дело № ••••/•••• г. /, а през 1969 година дарява на ••• си Ц. Г. В. 500 кв.м идеални части от това дворно място / нотариален акт № •• т.• дело № •••/1969 г. /. С нотариален акт № 166 т.•II дело № •••/19•• г. Г. В. дарява на последния ответник ½ идеална част от дарената му идеална част от посоченото по - горе дворно място. С регулационния план на селото от 1971 г. от парцел I в кв. 20 са образувани два парцела - парцел III 222 в кв. 27 с площ от 1280 кв.м / със собствено място 1270 кв.м / и парцел IV 223 в кв. 27 с площ от 1195 кв.м. Правото на собственост върху дворното място, представляващо парцел III 222 в кв. 27 с площ от 1270 кв.м, е завещано от В. В. и Ц. В. на майката на ищците, за което е съставен нотариален акт № ••• т. •II дело № ••••/19•• г. От момента на извършеното през 1962 г. от ••• им В. В. дарение / на ••• му Г. В. / ••• им, а по - късно и майката на ищците със семейството си са владяли северната част на описаното дворно място, за която част е отреден парцел III 222 в кв. 27 с площ от 1280 кв.м и собствено място 1270 кв.м по плана на селото от 1.971 г, а ответниците са владяли южната част на мястото, за която е отреден парцел IV 223 в кв. 27 с площ от 1195 кв.м. Мястото е разделено доброволно от праводателите на страните на два парцела, всеки един от които с посочената по - горе площ, чрез широка бразда, започваща в западния край на мястото от едно плодно дърво - слива, което още съществува на терена, и достигаща по права линия в източната част на мястото до улица „ Ястребино „. Видно от експертното заключение на в.л. Мавродиев регулационния статут на процесния имот е проследен в скиците-извадки от плановете на населеното място от 1932г., 1971г. и 1991г. ЧИ на ПУП-ПРЗ от 2023г. касае само процесния УПИ III-351 кв.31 по ДРП, с което се дели на два нови УПИ. Площтите са следните: - на УПИ I, кв.20 по плана от 1932г. е 2475м2 (2462.25м2 по плана); - на УПИ 111-222, кв.27 е 1274м2 (площ на имот пл.№ 222 от 1311м2) по плана от 1971г.; - на УПИ III-351, кв.31 е 1238м2 (площ на имот пл.М 351 от 1246м2). Площите за УПИ са по оцифрени по трасировъчни карнети, а на поземл. имоти по оцифряването на кадастъра към плановете. Имота от 1932г. е разделен преди 1971г. на имоти с пл.МЖг 222 и 223, за които са отредени и отделни УПИ през 1971г. Придаваемите части се получават 11м2 към УПИ IV-223 и 14м2 от УПИ IV.Вещото лице сочи, че разликата е незначителна и може да се дължи на графиката на изчертаване. Останалите придавами части са основно към улиците (с последната регулация улицата от изток се разширява от 16м на 17м). През 1991г. регулационната линия между двата имота е проведена по съществуващата граница между тях. В тези му граници и площ ищците твърдят, че владеят този имот повече от четиридесет години, поради което и на основание дългогодишното, спокойно и непрекъснато давностно владение са придобили правото на собственост върху имота в тези му граници и площ и по давност.Твърдят също, че въпреки отреждането на два парцела за описаното по - горе дворно място още с регулационния план на селото от 1971 г., вътрешна материализирана ограда в мястото не е имало никога до преди няколко месеца поради родствените ни отношения със собствениците на съседния поземлен имот.Преди няколко месеца /преди завеждането на иска / обаче ответниците ангажирали геодезист за извършване на трасиране на собствения им имот, след което са поставили ограда от бетонови колове и телена мрежа между двата имота, като оградата била навътре в имота на ищците.При измерване на имота си те установили, че мястото е по-малко с около 60 кв.м. от площта, която притежават по нотариален акт от 1997 г., както и че с влязлата в сила кадастрална карта е заснета грешно границата между двата съседни имота, а имотът им е с отреден по-малка площ от собствената им по документи за собственост.Затова именно са предявени исковете за установяване собствеността на обособената реална част от имота, която според ищцовата страна ответниците владеят без правно основание и ревандикация на тази част от имота. При тези твърдения ищците са се домогвали да докажат, че още по плана за регулация от 1971 г. границата между двата имота е минавала на юг от сегашната и че именно нея са спазвали страните, като впоследствие с поставянето на оградата през 2023 г. ответниците са навлезли в техния имот с процесната реално обособена част от 60 кв.м. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищците не са успели да осъществят пълно и главно доказване на твърдяното от тях право на собственост върху описаната реална чат от имота, нито пък че ответниците владеят тази част без правно основание.Затова и претенциите правилно са били отхвърлени от районния съд, който извод се подкрепа и от допуснатите пред въззивната инстанция доказателства, включая назначената нова съдебно –техническа експертиза: Следва да се подчертае, че през 1945 г., когато В. В. /общият наследодател / е придобил общински имот съгл. нот. акт № •••/1945 г. при действието на регулационния план на с.Лозово от 1932 г.този имот е представлявал пар.! в кв. 20 и е описан с площ от 2462, 25 кв.м. При действието на този план В. В. дарява на ••• си Г. В. ½ ид.част от имота –представляваща 1231 кв.м. и през 1969 г. дарява на ••• си Ц. 500/2462, 25 ид.части.С кадастралния и регулационен план от 1971 г. имотът е разделен на два парцела - 111-222, кв.27 е 1280м2/от които собствено място – 1270 кв.м. /и УПИ IV-223 на площ от 1182 кв.м.Съгласно документите за собственост обаче УПИ IV-223 следва да е 1231 кв.м., т.е. получава се разлика от 49 кв.м., което означава, че в документите на собственост площта на имотите не е записана коректно. Освен това -вещите лица по назначените по делото технически експертизи сочат, че регулацията от 1971 г. не е приложена –видно от плана не е имало материализирана ограда между имотите и регулационни сметки не са уреждани, т.е. имотна граница между двата имота не е била провеждана. Според в.л. Мавродиев /иззготвило заключения пред първоинстанционния съд / имотът от 1932 г. е разделен първоначално с кадастралния план и са били обосочени имоти 222 и 223.На базата на този кадастрален план е изработен регулационния план от 1971 г. на с. Лозово, на който се вижда, че имотната граница не съвпада с регулационната между двата имота и към УПИ 111-222 се придават около 14 кв.м. от имот 223, а към УПИ IV-223 се придават също около 11 кв.м. от имот 222.Описаните граници не са материализирани на място.Затова в.л. Мавродиев приема, че площта на имота на въззивниците в нот. акт № •••/1997 г., на който те се позовават и въз основа на който претендират да са собственици на плоцесната реално обособена част, е невярно изписана, тъй като повтаря площта от стар нот. акт, описал площите съгласно плана за регулация от 1971 г., който е неприложен. С кадастралния и регулационен план от 1991 г. са нанесени имоти с пл. №№ 351 и 352, за които са отредени пар. 111-351 и IV-352.В източната част е показана ограда, а на запад границата е нематериализирана.По трасировъчния карнет към този план са дадени размери на страните, които са еднакви за двата парцеля и така и двата парцела, изчислени по трасировъчни данни са с равни площи – по 1231 кв.м. /вж. заключението на в.л.Пашова /.По кадастралната карта, одобрена със заповед от 2009 г. е нанесен ПИ 07079.823.400 с площ от 1211 кв.м., съответстващ на 111-351 и ПИ 07079.823.401 с площ от 1268 кв.м., съответстващ на УПИ IV/общата площ на двата имота е 2479 кв.м./.С изменение на кадастралната карта /със заповед от 2023 г. / се отстранява грешка в картата, като е променена източната и северната граница на ПИ 07079.823.400, като 16 кв.м. от него преминават в улица и така имотът става с площ от 1195 кв.м. /общата площ н двата имота става 2463 кв.м. /.При това положение и след влизане в сила на кадастралната карта, където е заснета имотната граница, трасировъчните данни на двата парцела съгл.чл. 117а ал. 2 от ЗУТ и съгл. координатни регистри на двата парцела, издадени от Община Бургас, площта на УПИ 111- 222 е 1985 кв.м., а на на УПИ IV-223 е 1268 кв.м. /съответно е било проведено частично изменение на УПИ 111, разделено на нови два УПИ УПИ 111-556 в площ от 857 кв.м. и УПИ Х111-555 с площ от 341 кв.м./. Според заключението на в.л. П., прието от въззивната инстанция, към настоящия момент действащият регулационен план на двата имота е от 1991 г., като същият изцяло съвпада с кадастралния план, на базата на който е изработен и регулационният, кадастралната карта от 2009 г. и фактическото положение на имотните граници на двата процесни имота.Всички от трите вещи лица, заснели имотите и изготвяйки заключения, са установили, че към 1991 г., когато е приеман регулационния план, между двата имота е имало частична ограда, която не е била цяла, но е минавала по имотната граница между имотите на ищците и ответниците.Продължението на тази ограда е било бразда/което се установява и от свидетелските показания пред първата инстанция / и изводът на районния съд, че браздите са се считали за имотна граница е правилен. През 2023 г., когато ответниците продължават старата ограда /частична /те са се снабдили с координати от Общината и те изцяло съвпадат с регулационния план, кадастралния план и кадастралната карта..Новата ограда изцяло минава през браздата, която страните са считали за граница между имотите.Затова твърденията на ищците, че с поставянето на нотава ограда ответниците са завзели част от имота им, са останали недоказани.Това твърдение всъщност противоречи и на доведения от ищците свидетел А., който заявява, че знае, че страните имат проблем с площта на имотите от 3-4 години.. От двете съдебно-технически експертизи се установява, че имотните граници, определени с кадастралната карта и дворищнорегулационните граници от кадастралния план, въз основа на който е изготвен регулационния план от 1991 г.съвпадат –в плана е отразено и на място е имало граница между двата имота /дори и да не е била материализирана изцяло /, като тази граница и фактическото положение съвпадат изцяло/в.л.Пашова потвърди, че в кадастралния план е показано, че има ограда, която е заснета 1991 г., показана е ограда и в трасировъчния план и сега на място в първата част /на изток / има масивна част отдолу-стари колове, това е тази ограда, която е съществувала и е била заснета с кадастъра /.При това липсва каквото и да е доказателство по делото как и защо ищците считат, че точно 60 кв.м. от техния имот попада в този на ответниците, след като площта на техния имот никога не е била с 60 кв.м. повече от сегашната Всички вещи лица сочат, че регулацията от 1971 г. не е била приложена и имотните граници по плана от 1971 г. не са съвпадали с границите на УПИ-тата, отредени с него –т.е. по плана от 1971 г. фактическата граница между двата имота не е минавала на мястото, където ищците твърдят, че е минавала. С оглед на всичко това вещото лице Пашова в с.з. на 03.12.2025 г. потвърди, че имотът на ответниците не се е увеличил за сметка на този на въззивниците-ищци.Според нея увеличението идва от южната граница на имота на ответниците, която по плана от 1991 г. е била изместена към съседния парцел. От всичко казано става ясно, че с първоинстанционното решение правилно е приело, че границите между двата имота е на мястото, на което е изградена оградата още преди 1991 г., тъй като тя още тогава е заснета и досега ищците не са имали никакви претенции за наличието на ограда в тази част, нито пък са твърдели, че същата не е поставена на имотната граница.Нещо повече – и двете вещи лица потвърдиха, че ищците са инициирали изменение на регулацията и на кадастралната карта, въз основа на което имотът им от 1213 кв.м. се е намалил на 1195 кв.мв. В нито едно от тези им искания не са посочили, че е налице грешка в кадастралната основа, въпреки, че оградата между имотите им е съществувала /дори и частично / към момента на депозираните им. Не се установява по делото, включително и от събраните в настоящата инстанция доказателства, че още от момента когато пар.! в кв. 20 поплана на с. Лозово от 1932 г. е бил разделен на две половини и до настоящия момент ответниците непрекъснато и явно са владели една и съща площ, при едни и същи граници, не се установи по някакъв начин да са променяли границата между двата имота.Вещите лица установяват, че началото на оградата в източната маст е стар камък, който е положен още при разделянето на имотите /заснет е от в.л.Пашова / и впоследствие, като продължение на същия ответниците изграждат ограда, заснета по плана от 1991 г. и после през 2023 г. тази частична ограда е продължена по имотната граница между двата имота, като регулационната и кадастрална карта съвпада за границите между двата имота.Според в.л. Мавродиев изградената през 2023 г. от ответниците ограда е на координатни точки и дори навлиза малко в имота на ответниците, като и двете карти съвпадат с направеното от всички вещи лица заснемане.Тези изводи съвпадат и с показанията на разпитания свид. П.Д., който подробно обяснява къде е поподала границата между двата имота преди да се довърши оградата през 2023 г. От всичко следва, че искът с правно основание чл. 54 от ЗКИР е останал недоказан, поради което правилно е бил отхвърлен, което важи и за претенцията по чл. 108 от ЗС.Не е установено и че ответниците владеят процесните реално обособени части без правно основание. По отношение на частната жалба против определението за изменение на решението в частта за разноски по реда на чл. 248 ГПК следва да се посочи, че в определение №163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на І г.о. на ВКС и в посоченото в него определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на тричленен състав на І т.о. е прието, че ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В случая ответната страна е претендирала за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците по чл. 38 от ЗА, като списък на разноски по чл. 80 ГПК е представен само за допълнителните разноски по делото –за депозит за СТЕ, но искане за заплащане на адвокатско възнаграждение е направено, включително и в депозираната писмена защита на страната, както и в отговора на исковата молба.Възражения от противната – ищцовата страна за наличие на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ не е направено, поради което достатъчно за уважаване на искането е предоставянето на договори за предоставяне на правна помощ и съдействие /каквито са представени по делото /.Затова и с оглед на обстоятелството, че възнаграждение за адвокат страните не са заплащали, основателно е възражението, че то не може да бъде вписано в списъка по чл. 80 от ГПК, доколкото тези разноски не са били покрити от страната.Затова и съдът счита частната жалба за неоснователна, поради което