Решение № 6 от 9.1.2023 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 201/2022 г.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №796/11.03.2022г., издадено от директора на РДГ София, с което на А. К. И., ЕГН ••••••••••, за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушенията не са надлежни описани, не са посочени дати на извършването им, нарушенията не са доказани и са допуснати съществени процесуални нарушения. В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че лицензираният лесовъд следва да контролира само дейността на служителите на съответното дружество, а не и за всяка друга сеч, Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и представя писмени бележки. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: През м. октомври 2021г. служители на РДГ София извършили проверка в отдел 82, подотдел „и“, попадащи в землището на с. •, общ. Ихтиман – общинска горска територия. На името на жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ имало издадено позволително за сеч за съответния подотдел. По време на проверката било констатирано, че в периода от 04.01.2021г. (датата на издаване на позволителното за сеч) до 19.10.2021г. (датата на проверката) в отдел 82, подотдел „и“ има изградени нови временни горски пътища с дължина общо 1450м., като същите не са отразени в технологичния план на съответния отдел. За проверката били съставени констативни протоколи. За извършеното бил съставен АУАН за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г., във вр с чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.; ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – констативни протоколи, позволително за сеч, заповед за компетентност, одобрен технологичен план, протокол за освидетелстване на сечище, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., А., Ц.. Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло. Съдът не кредитира показанията на св. Царяснки в частта, в която заявява, че процесните пътища са изградени преди издаване на позволителното за сеч. На първо място същите са изолирани от останалия доказателствен материал. На второ място житейски нелогично е жалбоподателят като лицензиран лесовъд, запознат с технологичния план, да не подаде сигнал и да не бъдат предприети действия по изменение на технологичния план, ако пътищата са били налични към датата на издаване на позволителното за сеч и по този начин сам да се постави в опасност от понасяне на административнонаказателна отговорност. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в кръга на техните правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е възражението за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП са посочени конкретни отдел и подотдел, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, че е констатирано изграждането на нови пътища, неотразени в технологичния план, с посочване на дължината им. Следователно, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържа ясно и пълно описание на вменяваните на жалбоподателя нарушения. Относно възражението за непосочване на конкретна дата на извършване на нарушението, съдът намира, че в конкретния случай, макар и да е нарушение на правилата по ЗАНН, то същото не съставлява съществено такова, което да доведе до отмяната на наказателното постановление. В случая АНО е посочил период от време с начало датата на издаване на позволителното за сеч и крайна - датата на извършване на проверката, като в този период жалбоподателят, в качеството му на лесовъд не е упражнил контролните си правомощия, поради което са изградени процесните пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план. Изградените пътища не са еднократно действие, поради което е обяснимо защо е посочен период, а не конкретна дата (в този смисъл Решение № 1193 от 21.11.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 851/2022 г.). Ето защо неоснователно е възражението в жалбата, че непосочването на конкретна дата на нарушението води до незаконосъобразност на НП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП следва да бъде отменено, тъй като технологичният план първоначално не е бил приложен към административната преписка. Видно от всеки един технологичен план (л. 29 от делото) жалбоподателят се е подписал, че е запознат със същия преди на негово име да бъде издадено позволителното за сеч. Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от ЗГ). Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а според Заповед от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните (л. 16 от делото) директорите на РДГ са компетентни да издават наказателни постановления. Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Според чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Съгласно чл. 53, ал.2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите в технологичния план се определят техниката и технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината, местоположението на временните горски складове, средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните технологични операции, схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и др.. Неоснователно е възражението, че контролните функции на лицето по чл.108, ал.2 от Закона за горите, визирани в чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. с чл12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба№1 от 30.01.2021г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, се ограничават до контрол върху добива, осъществяван от търговец, вписан в регистъра по чл.241 от Закона за горите, определен за изпълнител н процедура по чл.12, ал.1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, с който лицето по чл.108, ал.2 от Закона за горите, има издадено позволително за сеч. Задължението на лицензирания лесовъд във връзка с извършване на сечите се разпростира както върху това да не се допуска незаконна сеч в съответния участък, така и върху това да не се изграждат извозни горски пътища, които не са предварително предвидени в технологичния план, както и да не се извършва сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета (Решение № 1322/09.12.2022г. по КНАД № 1126/2022г. по описа на АССО). В случая безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд и в качеството си на лице по чл.108, ал.3 от ЗГ му е било издадено позволително за сеч за процесния подотдел. Същият не е осъществил възложените му по закон правомощия, като е допуснал изграждането на процесните пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план. Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия и не е следил за спазването на одобрения технологичен план е нарушил горецитираните законови и подзаконови разпоредби, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност (в горния смисъл Решение № 1327/12.12.2022г. по КНАД № 1125/2022 по описа на АССО ). Самото бездействие от страна на жалбоподателя е довело до изграждането на процесните пътища, като в подобни случаи административнонаказателната отговорност е на лесовъда, който има позволително за сеч в този район поради неупражнен контрол. Следва да бъде изрично посочено, че независимо, че по делото е представен протокол за освидетелстване на сечището в отдела с дата 29.09.2021г., то от останалите доказателства по делото се установява, че изградените нови извозни пътища са съществували преди тази дата. В този смисъл в КП от дата 09.09.2021г. (л. 31 от делото), касаещи процесните отдели, е посочено, че са констатирани нови извозни пътища, неотразени в технологичния план. Следователно новите пътища, неотразени в технологичния план, са били изградени преди датата на освидетелстване на сечището. Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но предвид обстоятелството, че е регистриран лесовъд и че е било издадено позволително за сеч е бил длъжен и е могъл да го предвиди като осъществи контролните си функции. Неустановяването на фактическия извършител на нарушенията не оневинява жалбоподателя, тъй като изпълнителното деяние на вмененото нарушение се изразява в неизпълнението на контролни правомощия. С оглед всичко гореизложено жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. ПО НАКАЗАНИЕТО: Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях; Всяко от наложените административни наказания е в минималния предвиден размер, поради което не подлежи на изменение. Не е налице "маловажния случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват обстоятелства, водещи до извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца в сравнение с другите подобни нарушения. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на вменените му задължения по чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е довело до изграждането на нови извозни пътища със значителни размери, които не са били отразени в одобрения технологичен план. Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът