Решение № 271 от 30.10.2024 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 789/2024 г.

Производството е образувано по подадена искова молба от В. И. А. от гр.Г. Д. против „К.“ ЕАД, гр.С. и „А......“ ЕООД, гр.С.. Иска се да бъде обявен за нищожен Договор за потребителски кредит № ••••/ 19.05.2023 г., сключен с „К.“ ЕАД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност се иска да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № •••• / 19.05.2023г. на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Иска се да бъде обявен за нищожен и договор за поръчителство от 19.05.2023 г., сключен с „А.“ ЕООД на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.43 от ЗЗП. Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищеца разноски по делото. Твърди се от ищцата, че Твърди се от ищцата, че на 19.05.2023 г. между нея и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ••••••. Съгласно договора ищцата трябвало да върне по кредита сума от 2141.92 лв., при сума на получаване •••••• лв., при срок на кредита от 16 вноски. На осн. чл.4.1 от договора за кредит и за да бъде обезпечен същия, ищцата сключила договор за поръчителство с „А.“ ЕООД като по силата на последния договор следвало да заплати възнаграждение в размер на •••••• лв. Ищцата счита, че договора за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Липсват посочени условия за прилагането на лихвения процент по договора, не е посочено дали е фиксиран или променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Погасителния план към договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него не става ясно каква част от погасителната вноска е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. В договора за кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР, в нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК липсва методика на формирането му и не става ясно какво включва той – дали само лихва или и други разходи. Това представлява и заблуждаваща търговска практика на осн. чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. На осн. чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. с §1, т.1 от ЗПК заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. При извършена справка в Търговския регистър се установява, че ответните страни са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД е „К.“ АД. Печалбата на „А.“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К.“ АД. Поради това счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези, тъй като определяне на ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, въз основа на която е сключен договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като сключването на договор за поръчителство е въздигнато като условие за отпускане на кредита. Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации, задължавайки сключване на договор, по който възнаграждението е 80% от отпуснатата сума. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съобразно чл.147, ал.1 ЗЗП и разглеждана сама или в съвкупност с договора за поръчителство не позволява па потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Заявява също, че тази клауза не е договорена индивидуално, поради което е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП. По отношение на договора за поръчителство счита, че и нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на осн. чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото претендираната по договора сума е над 100% от сумата на отпуснатия кредит. Сумата се заплаща без кредитополучателя да получава нищо насреща. Чрез възнаграждението по договора се достига о нарушаване на нормативно определения размер ГПР. Договора не е разбираем, не позволява на потребителя да разбере икономическите последици от него, сключен е във вреда на потребителя. Правната квалификация на предявените искове е по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 - 11, чл.19, ал.1 и ал.4, § 1, т.1 от ЗПК, чл.68д, чл.143 от ЗЗП при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. От страна на „К.“ ЕАД е постъпил отговор в определения от закона срок, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че ищецът има валидно сключен договор за потребителски кредит № ••••••/19.05.2023 г. с „К.“ ЕАД, както и договор за предоставяне на поръчителство с „А.“ ЕООД от същата дата. По процесния договор за кредит ГЛП е бил 40.00 %, а ГПР 48.21 %. Главницата по кредита възлиза на 1 ••• лв., от които •••••• лв. са усвоени от ищцата за потребителски цели, а със сумата от 132.24 лв. е заплатила свое задължение за застрахователна премия. Последното плащане е извършено директно от „К.“ ЕАД към застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, поради което по отношение тази сума правоотношението има характеристиките на стоков кредит. Твърдят, че сключване на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условия за сключване на договора за кредит, поради което и разходът по договора за предоставяне на поръчителство не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, „К.“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, който е сключен след това. „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А." ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Оспорват, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът съдържа фиксиран лихвен процент от 40.00 % за целия период на изпълнението му, както и ГПР в размер на 48.21 %. Погасителният план, обективиран в Приложение №1 към договора, има изискуемото по ЗПК съдържание - главница и лихва. Изискуемите параметри за изчисляване на ГПР са изчерпателно посочени в ЗПК, всички законоизискуеми параметри са посочени в договора и пред кредитополучателя не съществува съществена или непосилна пречка да провери ГПР по договора за кредит. Оспорват, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основания чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр., с чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. По силата на договор за предоставяне на поръчителство „А.“ ЕООД се задължава да извършва за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно: да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на всички задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Дори и да се приеме, че договора за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставена услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на „К.“ ЕАД по договора за потребителски кредит е действително и първия главен иск следва да бъде отхвърлен. От страна на „А.“ ЕООД е постъпил отговор в определения от закона срок, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват твърдението, че на 19.05.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит•••/19.05.2023 г. във връзка с обезпечаването на който е сключен от ищцата и Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А.“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на ••• лв. и следва да бъде върната за срок от 16 месеца при ГПР от 48, 21 % и ГЛП от 40.00 %. Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на •••••• лева. „А.“ ЕООД е сключил с „К.“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищецът. За така тази услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1 517.81 лева, погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, както е в процесното правоотношение, същият не дължи възнаграждение на „А.“ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение. Възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като е размерът му е съобразен с риска, който поръчителя поема. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит и макар поръчителя да предоставя след това информация относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Обезпечението чрез предоставянето на поръчител е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Също така разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит и „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори, съответно не може да го включи при изчислението на ГПР. Наличието на свързаност между „К.“ и „А.“ ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А." ЕООД, но последното е отделно юридическо лице със собствена правосубектност и различен предмет на дейност. В договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на поръчителя или по сметка на „К.“ ЕАД, заедно с плащането на месечните вноски. Последният вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят разходи само за едно плащане. В този случай „К.“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на поръчителя плащането, но не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в чл. 13, ал. 1 от договора за поръчителство. Поради това няма заобикаляне на закона при процесния договор за предоставяне на поръчителство, който осигурява обезпечителна функция за ищеца. Правната квалификация на възраженията на ответниците е по чл.9 от ЗЗД, чл.11, ал.1, т.9 - 11 и § 1, т.1 от ДР на ЗПК, чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. В отговора се съдържа и насрещен иск, с който се иска да бъде осъдена В. И. А. да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от •••••лева главница, представляваща главница по месечни погасителни вноски от 4-та до 16-та (30.09.2023 г. - 30.09.2024 г.) по Договор за потребителски кредит № ••• /19.05.2023 г., част от общо дължимата по договора главница в размер на ••••лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В случай, че бъде отхвърлен главния иск, молят да бъде осъдена В. А. да заплати на „К.“ ЕАД сумата от •••• лева главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № •••••/19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Твърди се, че „Кл“ ЕАД като кредитодател и В. И. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №•••••/19.05.2023 г. Приложимият по договора ГЛП е в размер на 40.00 %, ГПР е в размер на 48.21%. Главницата по кредита възлиза на •••• лв., от които •••••лв. са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от ••• лв. кредитополучателя е заплатил свое задължение за застрахователна премия, като плащането е извършено директно от „К.“ ЕАД към застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя (т.е. по отношение на сумата от •••• лева правоотношението има характеристиките на стоков кредит. А. се е задължила да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо •••••• лв. – •••лв. главница и ••••• лв. договорна лихва. За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е направил плащания в общ размер на ••••• лв., които са разпределени за погасяване на следните задължения: •••••лв. главница по месечни погасителни вноски от 1-ва до 3-та, ••••• лв. възнаградителна лихва по месечни погасителни вноски от 1-ва до 3-та, •••• лв. са разпределени към „А.“ ЕООД, като сумата от ••• лв. са неразпределени. Към датата на изготвяне на насрещната искова молба са дължими поради настъпил падеж следните суми: ••••••лв. главница по месечни погасителни вноски от 4-а до 14-та, •••••лв. възнаградителна лихва месечни погасителни вноски от 3-а до 14-та. С насрещната искова молба, ищецът обявява предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница по договора за кредит. Поради това предявяват частичен иск за сумата от •••••• в. представляваща главница по месечни погасителни вноски от 4-а до 16-та, част от общо дължимата по договора за кредит главница в общ размер на ••••• лв. Ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и за насрещната страна възникне задължение да върне чистата стойност на кредита, същата възлиза на•••• лв., представляваща разликата между усвоената главница от ••••лв. и направените плащания от ••••••лв., поради което предявяват и евентуален иск. Правната квалификация на правата, претендирани от ищецът по насрещния иск е по чл. 240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ответникът по насрещната искова молба представя отговор, с който счита иска за частично неоснователен. Заявява, че договора за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. Разпоредбата на чл.22 ЗПК изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Неправилното посочване на ГПР, поради невключване на част от задълженията по договора, следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР - нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПК. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. С оглед на нищожността на процесния договор за кредит, прави възражение за прихващане на сумата от •••••лв., заплатена от В. А. по договор за кредит №•••••, към дължимата се главница от ••••••лв. Правната квалификация на възраженията на ответника по насрещния иск е по чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, чл.103 и чл.104 от ЗЗД. От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Установява се от представените доказателства, а и не се спори между страните, че между ищеца по първоначалния иск и ответника „К.“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит № ••••, сключен на 19.05.2023 г. По силата на договора „К.“ ЕАД, в качеството на кредитодател се задължил да предостави на В. А. кредит в общ размер на ••••• лева, от които ••••• лева – кредит и ••••• лева застрахователна премия. От своя страна А. се задължила да върне предоставения кредит в срок от 16 месеца, на 16 погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план и с посочени в него погасителни вноски. Уговорен бил фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40% и годишния процент на разходите (ГПР) в размер на 48.21%, като е уточнено, че взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в Общите условия. В чл.3 от договора е предвидено, че след подписване на договора, „К.“ одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния по реда, предвиден в Общите условия. Сключването на договор за застраховка или предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит. В чл. 4, ал.1 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателя е посочил, че ще предостави обезпечение, то в срок от 10 дни от подаване на заявлението следва да представи банкова гаранция или да сключи с договор за поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение е 24 часа след предоставяне на обезпечението. Ако не се предостави съответното обезпечение, договорът не поражда действие. Съгласно чл.4, ал.2 ако не се предостави обезпечение в посочения срок, то ще се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а според ал.3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, договорът не поражда действие. Представено е по делото приложение № 1 към договора за кредит, в което са посочени размера на отпуснатия кредит, размер на ГЛП и ГПР, както и общо дължимия размер на всички плащания. Приложението съдържа и погасителен план, според който датата на падеж на първата вноска по кредита е 30.06.2023 г., а датата на последната вноска е 30.09.2024 г. Всяка вноска включва главница и лихва, както и общо дължимата сума за всеки падеж са посочени в погасителния план. Приложени са по делото Общи условия на „К.“ ЕАД (ОУ). В чл.11 от ОУ е посочено, че размера на ГПР по кредита е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения. Предвидени са и допълнителни допускания, описани в 14 подточки. На същата дата 19.05.2024 г. между В. А. и „А.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство. В този договор е записано, че потребителя е подал заявление за потребителски кредит до К. ЕАД, с ЕИК ••••, гр. С., като по силата на договора за потребителски кредит Кредисимо се задължава да предостави на потребителя кредит в размер на ••••• лева със срок за погасяване 30.09.2024 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията на потребителя под формата на поръчителство. С договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи с К. ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Съгласно чл. 8., ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Съгласно представеното по делото Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер на ••••• лева и са дължи за целия период на действие на договора за кредит. Тези вноски се заплащат на датите, на които са дължими и вноските по договора за кредит и са посочени като конкретен размер в приложението. Представена е от страна на ответното дружество и справка за получените плащания по процесния договор за паричен заем № •••••/19.05.2023 г., от страна на В. А.. Съгласно справката към 08.10.2024 г. А. е заплатила главница в размер на ••••• лева, договорна лихва в размер на •••••• лева, лихва за забава в размер на •••••••лева, разходи по извънсъдебно събиране на вземането – ••••• лева. Освен това е заплатена и вноска по договор за предоставяне на поръчителство в размер на ••••• лева. Така размера на направените от В. А. плащания са общо•••••••••• лева. Представена е и справка за изплатена на 19.05.2023 г. сума в размер на ••••• лева от страна на „К.“ ЕАД на ЗД „Е.“ ЕАД, с основание „застраховка по договор“. При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове, както първоначални, така и насрещни, за допустими, като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник. Разгледани по същество, съдът намира следното: По иска за обявяване на договор за потребителски кредит № ••••••от 19.05.2023 г. за недействителен: От представените по делото документи, се установява, а относно това не се и спори по делото, че на 19.05.2023 г. между ищеца В. И. А. и ответника „К.“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № •••••••, с който страните се съгласили ищцовото дружество да предостави на ответника кредит в размер на ••••••лева, а ответника – да го върне ведно с договорна лихва в размер на 40% на 16 месечни вноски, с размер съгласно приложен погасителен план. В приложението е посочен размера на отпуснатия кредит, размер на ГЛП и ГПР, общия размер на дължимата сума, както и датите, размер и състав на дължимите погасителни вноски. На същата дата и по повод договора за кредит, между ответника и „А.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство. С този договор страните се съгласили, че поръчителят се задължава да сключи с К. ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Договорено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на •••• лева, дължимо на дати и с размер на вноска, посочена в Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство. По делото не са представени доказателства между „А.“ ЕООД и „К.“ ЕАД да е сключен договор за поръчителство. Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 от КРБ). Затова чл. 5 от ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза. В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит № •••• от 19.05.2023 г., сключен между В. И. А. и „К.“ ЕАД е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. В конкретния случай не са представени доказателства на ищцата да е предоставена информация за условията и стойността на кредита и относно задълженията й по него, преди да бъде сключен договорът за кредит. В договора за кредит е посочен фиксиран лихвен процент, но без да е конкретизирано дали това е годишен, месечен или дневен процент. В договора за кредит също така не е описано как е формиран размера на ГПР, какви разходи се включват в него. Единствено в раздел VII, чл. 11 на Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, е записано, че размера на годишния процент на разходите по кредита се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, като са предвидени и допълнителни допускания, описани в 14 подточки, включително за видове кредит, какъвто процесният не е. Така посоченото отново не дава яснота какви разходи се включват в ГПР за конкретния договор за кредит. Ако в ГПР се включва само законната лихва, както би следвало да се тълкува при разглеждане на Приложение № 1 към договора във връзка с Общите условия, то не става ясно откъде произлиза разликата от 8.21 % между лихвения процент и ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по чл.11 от ЗПК води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. По отношение на договора за кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 4 от договора е посочено, че пораждането на действие на договора е обусловено от предоставяне обезпечение, в случая - поръчителство от одобрено от „К, “ ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ответника и „А, “ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Съответно възнаграждението, предвидено за гаранта в договора за предоставяне на поръчителство представлява вид разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. При служебно извършена справка в Търговския регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества. Едноличен собственик на капитала на „А, “ ЕООД е именно „К, “ АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо настоящата инстанция намира, че възнаграждението на гаранта е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При включването на този допълнителен разход, който е в размер съпоставим с главницата по кредита, в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в самия договор за кредит е определен на 48.21%, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което договорът на това основание следва да се счита нищожен. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК – за определяне на на лихвен процент и ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен. Тъй като уважава предявения главен иск, съдът не следва да се произнася по отношение на предявения при условията на евентуалност иск срещу „К.“ ЕАД. По иска за обявяване на договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2023 г. за недействителен: Съдът счита, че сключеният между ищцата и „А, “ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона - на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР (за което са изложени съображения по-горе). Нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави произтича от това, че с него, срещу поетото от „А.“ ЕООД задължение за поръчителство по договора за потребителски кредит ответника се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 1517. 81 лв., платими на 15 вноски. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави“. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „А.“ ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т. е. поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство от 19.05.2024 г., сключен между „А.“ ЕООД и ищцата, е нищожен на две основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. Отделно от това следва да се упомене отново, че по делото не е представено доказателство, че между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, за да има изобщо основание заплащането на възнаграждение в полза на „А.“ ЕООД В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи договорна лихва, обезщетение за забава, административни разноски, възнаграждение по договор за поръчителство и законна лихва. Ето защо, предвид гореизложеното, ищцата следва да върне по договора само чистата сума по кредита в размер на ••••лева. По делото е представена справка за извършени плащания от страна на В. А. по сметка на „К, “ ЕАД, която справка не е оспорена от ищцата. Според справката А. е заплатила на „К, “ ЕАД по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство сума в общ размер на ••••лева. Тъй като се приема за недействителен и договора за предоставяне на поръчителство, и по него не се дължи възнаграждение, всички направени от А. плащания следва да се прихванат като плащане за главницата по договора за кредит. Поради това към настоящия момент ищцата дължи да върне на „К, “ ЕАД сума в размер на ••• лева. По насрещните искове: Твърди се от ищецът по насрещния иск, че поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на суми по договор за потребителски кредит № ••••••/19.05.2023 г., В. А. им дължи сумата от •••••лева главница, представляваща по месечни погасителни вноски от 4-та до 16-та (30.09.2023 г. - 30.09.2024 г.), като част от общо дължимата по договора главница в размер на ••••• лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В случай че бъде отхвърлен главния иск, то се иска да бъде осъдена В. И. А. да им заплати сумата от •••••• лева главница, представляваща чистата стойност на договор за потребителски кредит № ••••••/19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. С оглед мотивите по първоначалния иск, съдът намира сключения между страните договор за потребителски кредит № •••••/19.05.2023 г. за недействителен, поради което В. И. А. следва да върне по договора само чистата сума по кредита в размер на ••••• лева. Поради това предявения главен иск подлежи на отхвърляне. Съдът е изискал от „К, “ ЕАД да представи справка за заплатените суми от кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ••••/19.05.2023 г. Според неоспорената справка, А. е заплатила на „К, “ ЕАД по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство сума в общ размер на ••••• лева. Тъй като се приема за недействителен и договора за предоставяне на поръчителство, и по него не се дължи възнаграждение, всички направени от А. плащания следва да се прихванат като плащане за главницата по договора за кредит. Поради това към настоящия момент ищцата дължи да върне на „К, “ ЕАД сума в размер на•••• лева. При така приетото по-горе, предявеният при условията на евентуалност насрещен иск за заплащане на чистата стойност на главница по договора за кредит е основателен до размер на ••••лева и неоснователен в останалата част. По отношение на разноските: Ищцата по първоначалния иск е извършила разноски за заплащане на държавна такса, които предвид уважаване на исковете следва да се възложат в тежест на ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съответно размер на „К.“ ЕАД ще заплати на ищцата •••лева съобразно размер на предявения срещу тях иск, а „А.“ ЕООД ще й заплати ••••лева, съобразно размера на предявения срещу тях иск. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата В. А. и адвокат Д. В. М., в който посочено, че договора се сключва на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като клиентът е материално затруднено лице. Представено е доказателство, че адв.М. е регистриран по ЗДДС, поради което именно възнаграждението му е определено с начисляване на ДДС. Наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13 от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в полза на адв. Д. М. следва да се присъди сумата от•••••• лева без ДДС или•••••• лева с ДДС адвокатски хонорар по предявения иск срещу „К, “ ЕАД, който хонорар следва да се заплати от това дружество. По предявения срещу „А.“ ЕООД следва да се присъди сумата от •••• лева без ДДС или •••• лева с ДДС, които следва да се заплатят от това дружество. Ищецът по насрещния иск е сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 56.08 лева, а за възнаграждение на юрисконсулт съдът определя ••• лева и оставя без уважение искането за присъждане на разноски в останалата част. От така сторените и определени разноски, предвид отхвърлянето на главния иск и частичното уважаване на предявения втори насрещен иск следва да се възложат в тежест на ответника по насрещния иск разноски в размер на •••• лева. При прилагане на компенсация „К.“ ЕАД следва да заплати на В. А. разноски в размер на•••••• лева. На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата възнаграждението по насрещния иск дължимо на адв.М. съобразно отхвърлената част на иска е в размер на ••••• лева без ДДС или •••••• лева с ДДС, които следва да се заплатят от „К.“ ЕАД. Водим от изложеното, съдът