Решение № 83 от 24.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 140/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. С. Я. за възобновяване на производството по НОХД №4/2023г. на РС-Русе и ВНОХД№862/23г на ОС- Русе, като се сочи, че в мотивите на съда пише, че е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29 от НК, но осъден за такова престъпление няма. Твърде се, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват. Сочи се още, че следва да му бъде изменен режима от строг на общ, защото изтърпява една година и пет месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Дори да са допуснати нарушения на закона и процесуалните правила в производството пред Районния съд, Окръжният съд е изправил същите след като е бил сезиран с протест на прокуратурата. По отношение на приложението на чл. 27 НПК правилно е приложил закона с решението на Окръжния съд. Моли да се остави в сила присъдата. Осъденото лице се явява в съдебно заседание за изразяване на становище и моли за уважаване на жалбата, тъй като е основателна и да се възобнови делото. Още твърди, че има грешки в мотивите. Има извършено престъпление, но осъдени лица, няма. За което е трябвало да бъде оправдан е осъден, а за което е трябвало, да бъде осъден не е осъден. Процесуалния представител на осъдения адв. Б., излага съображения, че искането е основателно от гледна точка на това, че нарушава правата на подсъдимия. Същите са казани изрично от ЕСПЧ и в тази част следва отново да бъде възобновено делото. Счита, че следва това нещо да се направи. Освен това другите основания, които са посочени в искането предоставя изцяло на съда. Моли да бъде възобновено делото. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК/по т.3 е налице само посочване на същата без конкретни доводи/. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните: С присъда №75/08.06.23г. п о НОХД №4/23г. РРС е постановил: Признава подс. Е. С. Я. за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. Русе пред надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе, набедил М. Р. К. – старши полицай в група, , Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл. 216, ал.1 от НК - че на 08.01.2016 г. в гр. Русе противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил, , Пежо 106“ с рег.№ Р 71••••, като ударил със, , служебния си пистолет, с дръжката на пистолета“ предното стъкло на автомобила и, , страничното стъкло от дясната страна на автомобила“ и ги счупил и в престъпление по чл.131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК – в това, че на 08.01.2016 г. в гр.Русе в качеството на полицейски при изпълнение на службата си – при задържане на Е. С. Я., нанесъл удари на последния и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като знаел, че М. Р. К. е невинен, поради което и на основание чл.286, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години и обществено порицание чрез прочитане на присъдата по радио излъчващо за територията на гр.Русе. Присъединява изцяло така наложеното наказание лишаване от свобода към неизтърпяната част в размер на две години един месец и осем дни от наказанието лишаване от свобода наложено му по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе. На основание чл.27 ал.1 от НК налага на подс. Е. С. Я. едно общо наказание измежду остатъка от наложеното му по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе наказание и това наложено му с присъдата по НОХД №4/2023г. на Районен съд Русе, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим и присъединява към него наказанието обществено порицание чрез прочитане на присъдата по радио излъчващо за територията на гр.Русе. Приспада при изтърпяване на това наказание изтърпяната част от наказанието НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе в размер на две години, един месец и осем дни и времето от 26.10.2022г. до настоящия момент през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е произнесъл е по въпроса за разноските. С решение №37/01.03.2024г. по ВНОХД№862/23г. ОС-Русе по протест на ОП-Русе е постановил: Изменя Присъда №75/08.06.2023г., постановена по НОХД№4/2023г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като отменя частта на последната с която е постановено присъединяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години към неизтърпяната част в размер на две години и един месец, наложено на подсъдимия по НОХД №581/2016г. на Окръжен съд Русе, с която на основание чл.27 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание измежду остатъка от наложеното му по НОХД № 581/2016г. на Окръжен съд Русе наказание и това наложено му с присъдата по НОХД №4/2023г. на Районен съд – Русе, а именно – лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим и е присъединено към него наказанието обществено порицание чрез прочитане на присъдата по радио, излъчващо за територията на гр.Русе и в частта, с която е постановено приспадане при изтърпяване на това наказание изтърпяната част от наказанието НОХД №581/2016г. на Окръжен съд - Русе в размер на две години, един месец и осем дни и времето от 26.10.2022г. до момента на постановяване на присъдата по НОХД№4/2023г. по описа на Районен съд – Русе, през което подсъдимият е бил задържан, като вместо това, присъединява на основание чл.27, ал.1 от НК, изцяло наказанието три години лишаване от свобода (наложено с присъдата за извършеното престъпление на 19.08.2020г.) към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Я. с присъдата по НОХД№581/2016г. на Окръжен съд - Русе. Постановява определеното по реда на чл.27, ал.1 от НК, общо наказание лишаване от свобода, да се изтърпи от подс.Я. ефективно, при първоначален строг режим. Потвърждава присъдата в останалата й част. Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното: В мотивите на съда пише, че е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29 от НК, но осъден за такова престъпление няма. Твърди се, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват. Сочи се още, че следва да му бъде изменен режима от строг на общ, защото изтърпява една година и пет месеца лишаване от свобода. Още се твърди, че има грешки в мотивите. Има извършено престъпление, но осъдени лица, няма. За което е трябвало да бъде оправдан е осъден, а за което е трябвало, да бъде осъден не е осъден. Нарушени са правата на подсъдимия. Същите са казани изрично от ЕСПЧ и в тази част следва отново да бъде възобновено делото. Счита, че следва това нещо да се направи. Във връзка с твърдението, че в мотивите на съда пише, че е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 вр. чл.26 и чл.29 от НК, но осъден за такова престъпление няма. Това твърдение не отговаря на действителността. Първоинстанционният съд е мотивирал съдебния си акт съобразно материалния и процесуалния закон. Не е налице твърдяното противоречие между мотиви и диспозитив и в този смисъл не е налице нито нарушение на процесуалния, нито на материалния закон. С присъдата си РС- Русе признава подс. Е. С. Я. за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. Русе пред надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе, набедил М. Р. К. – старши полицай в група, , Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и в престъпление по чл.131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като знаел, че М. Р. К. е невинен, поради което и на основание чл.286, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години и обществено порицание. В мотивите си РС-Русе приема, че посредством действие подс.Я. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.286 ал.1 от НК, тъй като на 19.08.2020г. в гр.Русе пред надлежен орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Русе, набедил М. Р. К. – старши полицай в група, , Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе, в престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а именно, че на 08.01.2016г. в гр.Русе М. Р. К. противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил, , Пежо 106“ с рег.№ Р 71••••, като ударил със, , служебния си пистолет, с дръжката на пистолета“ предното стъкло на автомобила и, , страничното стъкло от дясната страна на автомобила“ и ги счупил и престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и че на същата дата и място М. Р. К. – в качеството на полицейски орган (старши полицай в група, , Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе), при изпълнение на службата си – при задържане на Е. С. Я., нанесъл удари на последния и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като знаел, че М. Р. К. е невинен. Видно е при съпоставянето на присъдата и решаващите мотиви, че РС- Русе се е произнесъл по внесеното обвинение от прокурора, като е постановил присъда за извършено Д.ие по чл.286 от НК и изложените мотиви са относно същото престъпление. Относно общото твърдение, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво се изразяват, следва да се посочи в общ план, че то е неоснователно. РРС е изложил убедителни мотиви, след надлежно проведено съдебно следствие. В мотивите е изложена подробно приетата фактическа обстановка. Обсъдени са противоречията в доказателствения материал и е даден отговор защо се примат едните и се отхвърлят другите. Съдът се е занимал подробно както с обективната страна, така и със субективната страна на Д.ието. Освен това няма основание да се приеме, че е нарушен закона при прилагането на чл.286 от НК. Налице е нарушение на закона при приложение на чл.27 от НК от РС-Русе, но то е коригирано с въззивния съдебен акт на ОС-Русе. Във връзка с поставените от осъдения основания и доводи за възобновяване на производството следва да се посочи, че така както са изложени са напълно неоснователни и твърде общи. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по възобновяване е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и съдът при преценката на основателността на искането е обвързан само от основанието и подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ/ арг. Решение № 162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./. Относно твърдението, че следва да му бъде изменен режима от строг на общ, защото изтърпява една година и пет месеца лишаване от свобода, следва да се посочи, че първоначалния режим е правилно определен. Действително нито в присъдата, нито в мотивите на първата инстанция, нито в мотивите на въззивния съд е посочено фактическото и правно основание за постановеното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим. Въпреки това този режим правилно е определен, тъй като е видно от доказателствата по делото, че са налице условията на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Ако с искането се предявява претенция за изменение на режима за изтърпяване на наказанието то това става по реда на Раздел V от Глава VIII от Част втора на ЗИНЗС и не попада във възможните основания за възобновяване на производството. Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК, Великотърновският апелативен съд