Решение № 6097 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9272/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С Решение № 3202 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 65322/2021 г. по описа на СРС, 180 състав „Д.З.“ АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1504, бул. •••• е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 904. 36 лв. – регресно вземане по щета № 0300/17/777/501286, за вреди нанесени по лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № СА •••• ХС от настъпило на 23.02.2017 г. в гр. Шумен ПТП, причинено виновно от оператора на Автокран Либхер с ДК № СВ •••• АТ, застрахован при „Д.З.“ АД, ЕИК ••••, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 259. 02 лв. – мораторна лихва върху регресната претенция за периода 15.01.2019 г. – 15.11.2021 г., както и на разноските по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, ЕИК ••••, в която се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. На първо място се поддържа, че описаното застрахователно събитие не попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност“, като се излагат подробни съображения в тази насока. Излага се, че доколкото в случая е настъпил инцидент при извършване на товаро- разтоварителни дейности със застрахования при въззивника автокран, докато същият е бил в неподвижно състояние и не се е използвал като средство за транспорт, приложното поле на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не намира приложение, което според жалбоподателя обуславя извод за неоснователност на заявената претенция. Позовава се на съдебна практика в този смисъл, в това число на Решение от 28.11.2017 г. по дело № С-514/2016 г. на Съда на ЕС. На следващо място се излагат съображения, че недоказано остава твърдението, че именно процесният автокран е участник в произшествието. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции. Въззиваемият – ЗАД „А.Б.“, ЕИК •••• не е подал отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЗАД „А.Б.“, ЕИК ••••, насочена против „Д.З.“ АД, ЕИК ••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 904, 36 лв. – регресно вземане по щета № 0300/17/777/501286, за вреди, причинени на лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № СА •••• ХС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 259, 02 лв. – мораторна лихва върху претендираното регресно вземане за периода 15.01.2019 г. до 15.11.2021 г. Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 23.02.2017 г., в гр. Шумен водачът на Автокран „Либхер“ с ДК № СВ •••• АТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, става причина за ПТП, при което причинява вреди по лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № СА •••• ХС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Твърди се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/17/777/501286, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 904, 36 лв. за ремонта на автомобила. Сочи се, че ищцовото дружество е изпратило до ответника покана за възстановяване на сумата от 904, 36 лв., но на 15.01.2019 г., бил депозиран отказ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. С оглед изложеното се твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.11.2021 г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Ответникът поддържа, че описаното застрахователно събитие не попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност“, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо се излагат съображения, че недоказано остава твърдението, че именно процесният автокран е участник в произшествието. Формулирано е възражение за съпричиняване, като се твърди, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като е паркирал автомобила неправомерно на работната площадка, при наличие на обособен паркинг. Оспорва се и размерът на претенцията, като се сочи, че същият е завишен. С оглед доводите за неоснователност на главния иск се твърди неоснователност и на акцесорната претенция. Не е спорно по делото, че автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № СА •••• ХС към датата на настъпване на процесното събитие е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, което обстоятелство се потвърждава и от приложения на л. 13 от делото на СРС заверен препис на Застрахователна полица № 16-0300/354/5000466. По делото не се спори и за това, че към 23.02.2017 г., Автокран „Либхер“ с ДК № СВ •••• АТ, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, което се потвърждава и от приложената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (л. 20 от делото на СРС). От събрания по делото доказателствен материал и от заключението на вещото лице се извежда следният механизъм на произшествието: на 23.02.2017 г. свидетелят Р.В. – кранист, извършва товаро-разтоварна дейност на ламарина с автокран в района на „Производствената сграда за компоненти за трансформатори Енпай“, находяща се в гр. Шумен, където кранистът сваля стрелата на крана, на която е била закачена куката, при което с куката закача в задната част лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № СА •••• ХС, към който кранистът не е имал пряка видимост от кабината, от която е оперирал с крана. Така изведения механизъм намира опора в показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел – Р.В., в заключението на вещото лице по приета по делото и неоспорена от страните САТЕ и в писмените доказателства, събрани в първоинстанционното производство – заверен препис на Доклад за инцидент/злополука (л. 10-11 от делото на СРС), заверен препис на обясненията дадени от Р.В. (л. 12 от делото на СРС), заверен препис на уведомление за щети по МПС – Щета № 0300/17/1777/501286 (л. 14 от делото на СРС), които кореспондират помежду си. Неправилно първоинстанционният съд обаче е приел, че процесното произшествие попада в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“, в каквато насока са изложените и във въззивната жалба съображения. Основният спорен въпрос пред въззивния съд е обхваща ли застраховката за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите и случай, при който моторното превозно средство не се е движело, а е било използвано за извършване на товаро-разтоварна дейност на ламарина. По този въпрос въззивника се позовава на практика на Съда на ЕС относно тълкуване на понятия, съдържащи се в директиви, приети от ЕС с цел синхронизиране на законодателството на държавите членки относно гражданската отговорност за вреди, причинени при използване на моторни превозни средства. Известно е, че четирите така наречени „моторни директиви“ са кодифицирани в Директива 2009/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. С Директива 2009/13/ЕО е отменена Първа директива, но в чл. 29 от кодифициращата директива изрично е посочено, че „Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата“. От горното следва, че и тълкуванията на отменените директиви, дадени от СЕО/СЕС следва да се считат за обвързваща националните съдилища съдебна практика – чл. 633 ГПК. Следва да се отбележи, че и българското законодателство е синхронизирано с посочените директиви, включително и относно задължителната застраховка „гражданска отговорност“ – както в сега действащият КЗ, така и в този, приложим към 2014 г. По силата на чл. 477, ал. 1 респ. чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.), обект на застраховане е гражданската отговорност на физическите и юридически лица за причинените от тях вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Съгласно чл. 493, ал. 1, респ. чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.), застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Съгласно § 6, т. 10 от ПЗР на ЗДвП, „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, които се придвижват по пътищата“. Сходна дефиниция на понятието „превозно средство“ се съдържа и в чл. 1, § 1 – „Определения“ на Директива 2009/103/ЕО, съгласно който „Превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени.“. В Решението на Съда на ЕС по дело С-162/13., съдът е бил сезиран от национален съд в Словения със следния преюдициален въпрос: „Трябва ли понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива да се тълкува в смисъл, че не покрива обстоятелствата в конкретния случай, когато застрахованото при ответника лице е блъснало стълбата, на която се е намирал жалбоподателят, с трактор с ремарке по време на събиране на бали сено в плевня, тъй като не е налице контекст на движение по пътищата?“. В решението си по това дело, постановено на 04.09.2014 г., СЕС приема, че „Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагането на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, като разглежданата по делото в главното производство, което запитващата юрисдикция трябва да провери“. Понятието „ползване“ на превозно средство, съдържащо се в чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО е тълкувано в решението на СЕС – голям състав, постановено на 28.11.2017 г. по дело № С-514/16, на което се позовава ответното застрахователно дружество. Това решение е постановено по преюдициално запитване, отправено от Апелативния съд в Гимараеш, Португалия. Тълкуването на Съда е, че „Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.“. От цитираните решения на СЕС се налага изводът, че понятието „използване на МПС“ следва да се тълкува като използването му като превозно средство, а не използването му за други цели или за изпълняване на други функции извън тези на транспортно средство. В случая използването на багера е било в качеството му на строително-монтажна машина, която към момента на злополуката не се е движела и не е била използвана като средство за транспорт. С оглед на установените факти – причиняване на увреждането в резултат от неправомерна човешка дейност, а не от свойствата на вещта „автокран“, не би могло да се приеме и наличието на предпоставките на чл. 50 ЗЗД – отговорност за вреда от вещ. Само ако беше установена хипотезата на чл. 50 ЗЗД, то тогава според чл. 257 и чл. 267 КЗ (отм.) и утвърдената национална съдебна практика, за застрахователя би възникнало задължение за обезщетяване на вредите по риска „гражданска отговорност“. Поради изложеното, въззивният съд намира, че застрахователят на риска „гражданска отговорност“ на моторното превозно средство „автокран“ не дължи заплащане на обезщетение за вредите, причинени в резултат от използването на това превозно средство за други цели, а не като транспортно такова. Вредите по автомобила са настъпили при използването на автокрана като работна машина при товаро-разтоварна дейност, а не като превозно средство. В решение на СЕО от 28.11.2017 г. по дело № С-514/16, е посочено, че моторните превозни средства, независимо от характеристиките им, обикновено служат като средство за транспорт, поради което и понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. По отношение на превозни средства, които могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, следва да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. В процесния случай операторът на автокрана е причинил вреди на процесния автомобил, докато е използвал същия за товаро-разтоварна дейност на ламарина т.е. е използвал същия като работна машина. В случая не е налице пътно- транспортно произшествие, тъй като автокранът не се е намирал в движение на пътното платно, а е бил използван единствено и само като работна машина, генератор на двигателна сила, необходима за извършване на товаро- разтоварна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника – дружество, при което е била застрахована гражданската отговорност на причинителя на вредите по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявените от ищеца искове – отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер от 150 лв. (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и 100 лв. за първоинстанционното производство (за юрисконсултско възнаграждение). Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд