Решение № 346 от 1.10.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 394/2025 г.

Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Б. М. К., с ЕГН •••••••••• от гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••••, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. Мотописта, бул. "България" ••••••••••, представляван от управителите си С. Н., Н. Л. и Ч. Ч., с която е предявен иск по чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и в условията на евентуалност иск чл. 26, ал.1, предл.1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Направено е и искане за допускане на обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело № 20237560401022 на ЧСИ с рег. № 756 на КЧСИ Ц. Н.. С Определение № 184/03.04.2025г. настоящият съдебен състав не е допуснал обезпечение на искa за признаване недължимост на вземане на ответника по образувано изпълнително дело № 20237560401022 на ЧСИ с рег. № 756 на КЧСИ Ц. Н. по чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, така и на евентуалния по чл. 26, ал.1, предл.1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Излага подробни доводи за това. Претендира разноски. С Определение № 225/30.04.2025г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание. С Протоколно определение № 216/21.05.2025г., настоящият съдебен състав, въз основа на направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза от упълномощения представител на ищеца, е допуснал изготвянето на такава, която да отговори въпросите посочени в исковата молба. ИЩЕЦА - Б. М. К., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски. ОТВЕТНИКА - "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК •••••••••• редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства. Същият е предявен в срок и има за предмет - претенция върху действителността на сключен договор за потребителски кредит и спорно материално право за връщане на дадено при първоначална липса на основание. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от Б. М. К., с ЕГН •••••••••• от гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••••••••••, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. Мотописта, бул. "България" ••••••••••, представляван от управителите си С. Н., Н. Л. и Ч. Ч. иск е в рамките на производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност – прогласяване недействителността на клаузата на чл. V от същия договор. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, в условията на евентуалност – прогласяване недействителността на клаузата на чл. V от същия, а за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор. В исковата молба от Б. М. К., с ЕГН •••••••••• от гр. Койнаре се сочи, че: същата е страна по договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021г., подписан с ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД. По силата на този договор ищцата е получила сумата от 1400лв., като се е задължила да върне за срок от 12 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 1726, 19 лв. Посочен е размер на месечна вноска от 143, 85 лв. при ГПР 48, 24%, при ГЛП 41% и лихвен процент на ден от 0.11%. Съгласно договора, кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast – Фаст, която предоставя право за експресно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата Flexy – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. В раздел V от договора е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст" на стойност 420.00 лв. и "Флекси" на стойност 700 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Така съгласно приложения към договора погасителен план, който бил неразделна част от същия, Б. М. К. се съгласила да заплати 12 месечни вноски, всяка в общ размер на 237, 18 лв. По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлизала на 2846, 19 лв. и дата на погасяване - 25 ден от месеца. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021г., сключен между Б. М. К., ЕГН •••••••••• като кредитополучател и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК •••••••••• като кредитор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, ищеца моли съда да приеме за установено в отношенията между Б. М. К., ЕГН •••••••••• и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ••••••••••, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните договор за потребителски кредит с № 40003933933 / 22.04.2021г, както и да осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК •••••••••• да заплати на Б. М. К., ЕГН •••••••••• сумата от 1446, 52 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, дадена без основание, въз основа на недействителната клауза на чл.V от сключения между страните договор за потребителски кредит №№ 40003933933/22.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ищецът, в исковата си молба, отправя и искане към съда, със своето решение да обезсили издадения по ЧГД № 865/2022 по описа на РС – Червен бряг Изпълнителен лист № 497/2022г. от 14.10.2022г. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че ищцата Б. М. К. е могла да изложи възраженията си по реда на чл. 414 и чл. 424 ГПК, и същите не могат да бъдат наведени едва в настоящия процес, тъй като искът на този етап може да се основава само на факти, настъпили след издаването на заповедта за изпълнение. Според ответника се касае за оспорвания на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са преклудирани, след като в случая не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК (Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.) и също водят до недопустимост на предявения иск. Поведението на Б. М. К. в заповедното производство било показателно относно признаването на дълга. Ответникът твърди, че към настоящия момент има издаден и изпълнителен лист и образувано изпълнително дело при ЧСИ Ц. Н. /ИД № 1022/2023г./, като счита, че ако ищцата Б. М. К. е искала да оспори размера на присъдените вземания, евентуално да предяви насрещен иск, то същата е имала тази възможност като подаде Възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение, но не се е възползвала от нея, като така според процесуалния представител на ответника исканията, предявени с исковата молба срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК •••••••••• са преклудирани. По процесния договор, ответника заявява, че представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, като същият бил и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като в него е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца е предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предоставени са й и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички документи са били подписани от ищеца. Според ответника безспорно е, че посоченият годишен лихвен процент е фиксиран като не е предвидена възможност за промяната му. Нямало и съмнение, че не е налице заявеното основание за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, а именно - противоречие с добрите нрави. Счита, че ГПР-то по договора е в размер на 48.75 %, което е по-малко от предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер. А с оглед различния начин на изчисляване на ГПР и ГЛП, то ГЛП също било в границите на нормативната разпоредба. Процесуалният представител на ответника, твърди, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. Така, въз основа на горното, счита за неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва, както и за неправилни доводите на ищeцa, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От изложените по-горе аргументи ответника заключава, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите в процесния договор за кредит, като в същия нямало наличие на неточно посочване на ГПР. Твърди се още от ответника, че видно от съдържанието на процесния Договор за кредит, ищецът сам е пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителни допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от ОУ към ДПК „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло в зависимост от волята на клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Моля съда да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата Б. М. К. установителни искове, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платеното, като неоснователни и недоказани, претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 360, 00 лева, излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи: Безспорно по настоящото исково производство е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: на 22.04.2021 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, между "Профи кредит България" ЕООД и Б. М. К., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 1400, 00 лв. Същият се е задължил по договора като длъжник. Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски паричен кредит, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски паричен кредит. Параметрите на договора, описани в исковата молба, са следните: Главница 1400 лв., за 12 месеца и анюитетни вноски, обща сума за погасяване 1726.19лв., от която лихва 326.19 лв. и размер на вноска 143.85 лева, годишният процент на разходите е 48.24%. Не са включени в ГПР дължимите възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” няма начислени други разходи. Съгласно Договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021 г. има начислена сума за допълнителна услуга „Фаст” за 420.00лв. и допълнителна услуга „Флекси” за 700.00лв., която не е включена в изчисления ГПР. При параметри на отпуснатия заем, с горепосочените допълнителни услуги били следните: общ размер на главница 1400 лв.; срок 12 месеца; годишен лихвен процент 41.00%; анюитетни вноски в размер на 237.18 лв.; обща сума за погасяване 2846.19 лв., от която лихва 326.19 лв., допълнителна услуга „Фаст” за 420.00лв., допълнителна услуга „Флекси” за 700.00лв.; годишният процент на разходите е: 326.5836%. Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищеца. В хода на първоинстанционното производство бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която съда приема като компетентно изготвена и не е оспорена от страните. От заключението по експертизата се установява, че: 1. Съгласно Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40003933933 от 22.04.2021г. между "Профи кредит България" ЕООД и Б. М. К., с ЕГН: ••••••••••, кредита е в размер на 1400 лева, начина на изплащане е чрез банков превод. На 23.04.2021 г. е преведена цялата сума от 1400 лв. по сметка с получател Б. М. К., с основание за плащане 40003933933 (номера на договора за потребителски кредит) от наредител "Профи кредит България" ЕООД; 2. Съгласно справка от "Профи кредит България" ЕООД, Б. М. К., с ЕГН: •••••••••• е направила шест вноски, които са погасили седем погасителни вноски и частично от осма погасителна вноска. По Договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021 г. била платена сумата от 1673.59 лв., която се отнася за: платени лихви 257.97 лв.; платени главници 748.98 лв.и платени вноски по допълнителни услуги 666.64лв.; 3. Определената вноска за закупена дпълнителна услуга „Фаст” и „Флекси” е част от погасителната вноска по приложен погасителен план (стр.14 на делото); 4. Върху възнаграждението за закупени услуги „Фаст” и „Флекси”, лихва не била начислена, лихвата била начислена само върху главницата; 5. По Договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021 г. е платена сумата от 1673.59 лв., Б. М. К. не е изплатила по Договор за потребителски кредит сумата от 1172.60 лв.; 6. По справка от "Профи кредит България" ЕООД, не са удържани от направените вноски наказателни лихви за забава при плащането. Има начислена санкционна лихва за период от 26.06.2021г. до 25.04.2022 г. сумата 63.34 лв. и друга лихва за периода от 25.04.2022 г. до 30.08.2022г. за сумата от 41.13лв., които са по изпълнителен лист и не са платени от Б. М. К.. Съдът кредитира изцяло изложеното в заключението на вещото лице. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: На първо място, основателно е възражението на жалбоподателя, че договорът е недействителен, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, настоящата инстанция дължи служебна проверка по чл. 22 ЗПК дали същият е действителен, тоест дали са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Посоченият в договора годишен процент на разходите не е математически правилен и е подвеждащ за потребителя. Начинът на структуриране на съдържанието на договора сочи, че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги – първо са посочени основните разходи (главница и лихва), след това ГПР, а над тях са обективирани разходите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието телеологично тълкуване изисква в договора да бъде посочен математически точен и ясен за потребителя ГПР. След преизчислението на годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото възнаграждение по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се получава резултат от над 100 %. Този резултат е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4 ГПК, съгласно която норма годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ето защо, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се явява недействителен. На следващо място кредитополучателят твърди, че с договорения лихвен процент от 48.75 % се нарушават добрите нрави като клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, са неравноправни. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги. Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за паричен заем с посоченото от ищеца съдържание /като договорът е приложен по делото/, в който е уговорена клауза за заплащане на закупени допълнителни услуги Флекс и Фаст в общ размер на 1120 лева, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното; Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговореното възнаграждение за заплащане на закупени допълнителни услуги, т.к. са нарушени основните принципи на договорното право - добросъвестността и справедливостта в отношения- чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на възнаграждние за закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси". Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски кредит се нарушава правната сфера на една от страните. При иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на исковата молба клауза в сключения между страните договор. От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите изисквания на чл.9 ал.1 от ЗПК, като ищецът като физическо лице качеството на потребител, на основание чл.9 ал.3 от ЗПК, а ответникът като юридическо лице, което обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност има качеството на кредитор– чл.9 ал.4 от ЗПК. Според съда клаузата в процесният Договор за потребителски кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 420 лева и клаузата от Договора за потребителски кредит - същият договор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 700 лева, са нищожни, тъй като са сключени при неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави. Съгласно Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г. и Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г. на ВКС, основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8 ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Чрез накърняване на принципа на "добри нрави" по чл.26 ал.1 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните /в случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит съдът намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП. Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи по допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. В ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца. Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по този въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, от Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника "Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 420 лева и клаузата от Договора за потребителски кредит, сключен страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 700 лева, страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да породят правни последици за страните. С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя изводите на жалбоподателя, относно нищожността на клаузите за предоставяне на ищеца на пакет от допълнителни услуги, които заключения са различни от описаното в отговора на исковата молба и по следните допълнителни съображения: На първо място настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугата "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" е налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги“ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях е неоправдано. На второ място следва да се отбележи, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани в процесния Договор, имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. На трето място с процесния Договор е закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 1120, 00 лева с размер на вноската по него е 93, 33 лева, като страните са се съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не може да се определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за кредит. В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а клаузата „Флекси“ предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК и водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение, което след съобразяване на така посоченото достига до над 100 % на годишна база. Възнаграждение по договор за кредит в този размер противоречи на добрите нрави, които също както нормите на ЗПК, имат функция на ограничение на договорната свобода (Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.о.). Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав не е съгласен и със заключението на ответника, че клаузата на чл.V от сключения между страните договор за потребителски кредит №№ 40003933933/22.04.2021г. не е неравноправна. Според клаузата на чл. 16.3.1. от ОУ към Договора, след прекратяване на същия, остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплати остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 15 от ОУ. Прекратяването на договора за потребителски кредит, който е с продължително изпълнение, има действие занапред и от момента, в който то стане факт, клиентът изгубва правото да ползва предоставения му от кредитора паричен ресурс. Заплащането на суми по погасителен план (главница и лихви), на възнаграждение за допълнителни услуги и на такси по кредита е форма на изпълнение на задълженията на кредитополучателя, а договорното изпълнение е съвместимо само с действащ договор, със съществуваща договорна връзка между страните. С прекратяването на договора, както и с обявяването на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът губи правото да ползва за в бъдеще предоставения му от кредитора паричен ресурс и всички съпътстващи кредитното правоотношение услуги. Въвеждането в тежест на потребителя на задължение да заплаща суми, представляващи в действителност цена на ползвания кредит, за време, през което няма да получава насрещна престация от кредитора, нарушава равнопоставеността на страните по правоотношението и поставя потребителя в по-неблагоприятно положение спрямо кредитора - чл. 143 ЗЗП. В подкрепа на неравноправния характер на разглежданата клауза следва да се посочи и приетото след постановяване на обжалваното решение Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отречено правото на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита да получи уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до крайния срок на договора. (Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., ТК) Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях - чл. 153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за основателни доводите на жалбоподателя за признаване за нищожност на клаузата на чл. V от Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40003933933 от 22.04.2021г. и така да уважи иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Относно предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, съдът намира следното: Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание. По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит - цитираният по-горе, като видно от представената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, към посочената дата общата платена сума от ищеца по процесния договор е в общ размер на 1673.59 лева. От експертизата се установява, че ищецът е заплатил шест вноски, които са погасили седем погасителни вноски и частично от осма погасителна вноска. Поради това може да се приеме, че ищецът е извършил плащане към ответната страна на недължима сума, без основание. Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание по чл.55 от ЗЗД следва да се приеме за основателен и доказан и да се уважи изцяло. Съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят по недействителен договор за кредит дължи да върне само чистата стойност на кредита, тоест усвоената главница. Като е съобразил, че тази чиста стойност е платена, както и че кредитополучателката е надплатила 273.59 лв., следва дружеството ответник да бъде осъден да върне на Б. М. К., с ЕГН •••••••••• заплатеното в повече от чистата стойност, а именно – сума в общ размер от 1673.59 лв. Доколкото ищецът претендира реституиране на сумата от 1673.59 лв., то претенцията му следва да бъде уважена изцяло. По отношение на искането, формулирано в петитума на исковата молба - за обезсилване на издадения по ЧГД № 865/2022 по описа на РС – Червен бряг Изпълнителен лист № 497/2022г. от 14.10.2022г., съдът намира следното: Производството по делото следва да бъде прекратено в частта му по иска за обезсилване на издадения изпълнителен лист, като недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК. Изпълнителния лист се обезсилва „ex lege”, поради уважаване на предявен от страна на ищцата отрицателен установителен иск. Поради това искането се явява недопустимо, като производството следва да бъде прекратено в тази му част. По разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 вр. § 2 а от ДР от ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес за всеки отделен иск възнагражденията са в съответните размери, като при интерес от 1000 до 10 000 лв. /какъвто е настоящият случай/ този размер е 584.52 лева, по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и 400 лв. по иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, или на адв. И. В. следва да се определи адвокатско възнаграждение в общ размер на 984.52 лева. Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. И. В. от АК- Плевен в размер на 984.52 лева общо /за всеки предявен иск/, като в тази насока следва да се посочи, че възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно - т.к. това са минималните размери за този тип дела и в тази насока е съдебната практика. На ответното дружество, следва да се възложат държавната такса за образуване на делото и направените разноски за вещо лице, за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Водим от горното, съдът