Решение № 70 от 27.6.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 158/2024 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. С Наказателно постановление № 25/23.02.2024г. на Директора на Дирекция „•••••••••••••••“, на „•••••••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „•••••••••••••••, на основание чл.83, ал.1, т.1, пр.3 от ЗЗТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т.14, пр.3 от част 3.2.1.2. Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на ••••••••••••••• от Плана за управление на ••••••••••2016-2025г. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. С. взема писмено становище, като поддържа жалбата. Ответната по жалбата страна - Дирекция „•••••••••••••••“, редовно призовани не излъчват представител. Чрез пълномощник – адв. А. взема писмено становище, като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното: Срещу „••••••••••••••• е съставен от актосъставител Г. акт за установяване на административно нарушение № 00226002/ 04.10.2023г., в който е отразено, че на 16.07.2023г. в 15, 00 ч. на територията на •••••••••••••••, Парков участък К., Охранителен участък Б., Зона Многофункционална, землище с.К., общ.К., на място с GPS координати N 42° 46' 48.91" Е 24° 36' 23.41" е паркирало МПС- лек автомобил, марка „•••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••“, с •••••••••••••••, собственост на „•••••••••••••••, с управител Т. Н. К. извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп, посочени в Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Посочено е, че с това деяние „••••••••••••••• е нарушило забрана, въведена с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на •••••••••••••••“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: „На основание на чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на ••••••••••••••• за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”. Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган - Директорът на ••••••••••••••• е издал обжалваното наказателно постановление. В чл.21, т.16 от ЗЗТ е регламентирано, че в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. С т.14 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на ••••••••••••••• от Плана за управление на ••••••••••••••• 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на ••••••••••••••• за движение, паркиране и престой на МПС извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп от приложение № 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно-наказващия орган следва от представените трудов договор и Заповед № РД- 552 от 01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите. По отношение на разминаването между правно-организационната форма на дружеството-жалбоподател, отразена в процесните АУАН и НП като „•••••••••••••••“, което всъщност е „Е•••••••••••••••“, то съдът счита, че това не е съществено нарушение и не засяга правото на защита на жалбоподателя. „ЕИК“ на дружеството, както в АУАН, така и в НП е идентично и не съществува съмнение, че въпреки различната правно- организационна форма, се касае е едно и също юридическо лице. От приложената по делото справка от Търговския регистър е видно, че „•••••••••••••••“ е с правно-организационна форма „Е•••••••••••••••“, предвид което за целите на настоящото изложение, дружеството ще бъде отразявано именно така. Както вече беше посочено по-горе с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на •••••••••••••••“ от Плана за управление на ••••••••••••••• 2016-2025 г., а именно: „На основание на чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на ••••••••••••••• за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”. Събраните по делото доказателства установяват категорично и безспорно, че на 16.07.2023г., в 15, 00 ч. на територията на •••••••••••••••, Парков участък К., Охранителен участък Б., Зона Многофункционална, землище с.К., общ.К., на място с GPS координати N 42° 46' 48.91" Е 24° 36' 23.41" е било паркирано МПС - лек автомобил, марка „•••••••••••••••“, модел „•••••••••••••••“, с •••••••••••••••, собственост на •••••••••••••••“ Е••••••••••••••• с ЕИК •••••••••••••••, в нарушение на изискванията на чл.21 т.16 от ЗЗТ, във вр. с т.14, предл.3-то от част 3.2.1.2 от Плана за управление на ••••••••••••••• 2016-2025 г. Упоменатите в АУАН и обжалваното наказателно постановление обстоятелства по нарушението се доказват безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, съдържащи се в показанията на свидетелите К. и С., които са категорични, че именно те са възприели паркирания автомобил на място посочено по-горе и за това са изготвили констативен протокол. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразяват на безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства по делото. Безспорно не е установено кое физическо лице е паркирало автомобила на това място, но според съда това не е и необходимо, тъй като нарушението се изразява в „паркиране на МПС в нарушение на установения ред“. Необходимо е да се е посочи, че в ЗЗТ отсъства аналогична норма на тази по чл.188, ал. 1 от ЗДвП съгласно която "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.", която е обвързана с установената от ЗДвП възможност по см. на чл. 189, ал. 5 пр. 2-ро от с. з.: "В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. ". Т.е. в случая „••••••••••••••• следва да носи отговорност за паркираното МПС. Неоснователно е и възражението, че първото име на представителя на дружеството – е неправилно посочено – Т., вместо Т. и не е посочено неговото ЕГН, тъй като не е наказано лицето Т. /Т./ Н. К., а •••••••••••••••“ Е••••••••••••••• с ЕИК •••••••••••••••. Т.е. нарушителя е ясно и категорично индивидуализиран и конкретизиран. От доказателствата по делото се установява безспорно, че мястото на установяване на нарушението е територия от •••••••••••••••, за която действат правилата на Плана за управление 2016-2025 г. и ЗЗТ. При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание имуществена санкция от 1000 до 10 000 лева, като е наложил такова, в минималния предвиден размер - 1000.00 лв. Съдът намира, че определеното наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. се явява съобразено с тежестта на нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй като паркирането на МПС извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп, посочени в Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, т.е. без съответната преценка и съгласуване от страна на Д••••••••••••••• е забранено, уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел, в алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените територии пред други дейности в тях. По тези причини деянието не е и маловажно, като освен това видно от показанията на св.К. в близост до мястото на нарушението – на около 300 метра от него, имало обособен паркинг, който бил празен, а автомобила бил паркиран върху тревата. По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право да получи направените разноски има въззиваемата страна, но тъй като такива не се претендират, то не се и присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът