Решение № 11863 от 7.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 873/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 -178 от АПК във вр.§1, т.2, б.“в“ от ДР на Закон за администрацията. Образувано е по жалба на Б. Г. К. чрез пълномощника й - адв. М. - САК против мълчаливия отказ на кмета на район „Нови [община]“, Столична община по заявление с вх. № РНИ24-ГР94-1901/20.12.2024 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на актове за общинска или държавна собственост и удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], местност “Прелозите“. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира се да бъде отменен мълчаливия отказ и административният орган да бъде задължен да се произнесе в указания от съда срок. Моли за присъждане на разноски. Ответната страна - Кметът на район „Нови [община]“, Столична община чрез процесуалния си представител –юрк.Р. М., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че на жалбоподателя К. е изпратено удостоверение № РНИ24-ГР94-1901-1/23.12.2024 г. от отдел „Управление на общинската собственост, жилищен фонд, регистрация и контрол на търговската дейност“, което предоставя информация за реалната фактическа обстановка и с което не се постановява отказ от заверка на молбата-декларация. Изложено е още, че за процесния имот в СРС е образувано гр.дело № 27598/2020 г. на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, ако същите надвишават нормативно установения минимум, тъй като делото не се отличавало с повишена фактическа и правна сложност. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като пледира съдът да постанови решение, с което да уважи същата. При такъв изход на правния спор претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски в производството, за които представя списък. Ответникът - кмета на район „Нови [община]“, Столична община се представлява от юрк.М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд [област]-град, след като се запозна със събраните и приети по делото писмени доказателства и след като изслуша становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: В администрацията на район „Нови [община]“, Столична община е образувана преписка вх. № РНИ24-ГР94-1901/20.12.2024 г. по заявление на Б. Г. К. чрез пълномощник –адв.М. за издаване на удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции и удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост, преди 01.06.1996 г. и Акт за общинска собственост след 01.06.1996 г. за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], местност “Прелозите“. Към заявлението са приложени актуална скица на имота, издадена от АГКК, комбинирана скица, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том [Наименование], рег. № 11000, дело № 500/2024 г. и пълномощно. С удостоверение № РНИ24-ГР94-1901-1/23.12.2024 г., адресирано до жалбоподателя, последният е уведомен, че след направена справка по наличните актови книги не се установи Акт за държавна собственост, съставен до 01.06.1996 г. и Акт за общинска собственост, съставен след тази дата. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Съгласно § 1, т. 2, б. „в" от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на административни действия, които не са посочени в т. „а" и т. „б" от същата разпоредба, и които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В конкретния случай ответникът не е извършил поисканата от него услуга в определения с нормата на чл. 57, ал. 2 АПК 7-дневен срок, т. е. до 27.12.2024 г., вкл., поради което с основание оспорващият сочи, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за извършване на процесната административна услуга. Отказът за извършване на административна услуга е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК – арг. § 8 ПЗР АПК. Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице с правен интерес да обжалва процесния мълчалив отказ на кмета на район „Нови [община]“, Столична община. Депозирана е на 09.01.2025 г. (предвид входящия й номер в АССГ), като същата е подадена в едномесечния срок по смисъла на чл. 149, ал. 2 АПК, считано от изтичането на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе. В случая заявителят има законен интерес от извършване на услугата, тъй като твърди оригинерно придобивно основание в своя полза, а искането му е отправено до надлежния оправомощен да се произнесе административен орган - кмета на район „Нови [община]“, Столична община, по аргумент от чл. 23, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Съобразявайки спецификата на заявената административна услуга – удостоверяване на обстоятелството дали имотът е общинска собственост, със съставен АОС, съдът намира, че не е необходимо уведомяване по реда на чл. 26 АПК на лицата, записани като собственици на имота. Съдебната практика на административните съдилища и на ВАС по този въпрос е константна. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва единствено да удостовери факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл. 56 и сл. ЗОС. Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОС актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, а съгласно ал. 4 ЗОС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Актът на заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение, както и мълчаливият или изричният отказ за заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС, както се посочи, представляват административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно отказ да се издаде такъв документ, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. В конкретиката на настоящия казус съдът не установи наличието на релевантни основания, които да обосновават неизвършване на поисканата услуга, поради което отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като органът е нарушил административнопроизводствените правила и материалния закон. Независимо от наличието на конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ (удостоверение за наличие или липса на съставен АОС), тъй като противното означава разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината/района не притежава. В административното производство, както и в настоящото съдебно производство, не могат да се разрешават спорове за собственост. Самият характер на конкретното административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не. Естеството на спора не позволява същият да бъде разрешен по същество от съда. Административната преписка следва да се изпрати на Кмета на район „Нови [община]“, СО, който на основание чл. 57, ал. 2 АПК, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението, да извърши исканата административна услуга. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат в полза на оспорващия, чийто пълномощник своевременно направи искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1510 лева, от които 1500 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. Съдът като съобрази направеното възражение за прекомерност и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело [Наименование]/22, както и като обективен критерий предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения –чл.8, ал.3, и с оглед предмета на делото - обжалване на мълчалив отказ, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, като не са събирани доказателства извън представените от страните, намира, че адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е съответно на предоставената правна помощ и същото е справедливо и обосновано. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд [област]- град, Второ отделение, 29-ти състав