Решение № 99 от 10.1.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 948/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Диагностично консултативен център - 1 - Велико Търново" ЕООД (за краткост „ДКЦ - 1 - Велико Търново" ЕООД), с ЕИК 104120553, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя И. П., чрез адв. М. Л.-С., срещу Решение №566/16.11.2023г. по АНД №20234110201247/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №717648-[рег. номер] от 09.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново, с което на „ДКЦ - 1 - Велико Търново" ЕООД за нарушение на разпоредбата на чл.87а от ЗКПО и на основание чл.261 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В жалбата и в допълнение към същата се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и явна несправедливостта на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита че нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, като декларацията била подадена преди получаване на АУАН и от деянието не са настъпили вредни последици. Намира, че неправилно въззивният съд не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на решението на районния съд. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски. Ответникът по жалбата – Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново, в представеното по делото писмено становище чрез ст.юрисконсулт П. К. развива съображения за правилност на решението на районния съд. Счита че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и същите отговарят на изискванията за форма и съдържание. Намира нарушението за безспорно доказано и за липса на предпоставките по прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба, като излага мотиви за правилност на оспореното решение. Предлага решението на РС на бъде оставено в сила. Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното Решение №566/16.11.2023г. по АНД №20234110201247/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено НП №717648-[рег. номер] от 09.08.2023 г. на Директора на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново, с което на „ДКЦ - 1 - Велико Търново" ЕООД за нарушение на разпоредбата на чл.87а от ЗКПО и на основание чл.261 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови съдебния си акт, Районен съд – Велико Търново е приел за установена следната фактическа обстановка: При извършена служебна проверка от служител на ТД на НАП – В. Търново в ИС на НАП е установено, че дружеството „ДКЦ - 1 - Велико Търново" ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде в срок до 18.04.2023г., включително /първият работен ден след изтичане на законоустановения срок/, декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, с която да декларира вида и размера на определените авансови вноски през текущата 2023 година. Установено е, че нетните приходи на дружеството за 2021г. са в размер на 1 867 162, 38 лв. Данъчната декларация, с която са декларирани авансовите вноски, съгласно чл. 84 и чл.85 от ЗКПО, е подадена по електронен път на 06.06.2023г. ( след законоустановения срок) и е приета с вх.№ 04000233110963/06.06.2023г. До управителя на дружеството е изпратена покана с изх. №9612#26/23.05.2023г. за съставяне на АУАН, като поради неявяването му в указания срок, АУАН № [рег. номер] от 20.06.2023 г. е съставен в негово отсъствие и в присъствието на двама свидетели. АУАН е предявен и подписан от представляващия дружеството на 21.06.2023г., видно от приложената разписка. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени възражения. Същите са приети от АНО за неоснователни и въз основа на този АУАН от Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново е издадено обжалваното пред РС - В. Т. Н. постановление №7176489-[рег. номер] от 09.08.2023 г., с което за горното нарушение на чл.87а от ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на „ДКЦ - 1 - Велико Търново" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В НП е посочено, че нарушението е извършено за първи път и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и при липса на постигнато споразумение с нарушителя. НП е връчено на представляващия санкционираното дружество на 14.08.2023 г., видно от разписката към него, и е обжалвано в законоустановения срок пред РС – Велико Търново. От въззивния съд е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в законоустановените срокове, като същите притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството при издаването им. Въз основа на събраните по делото доказателства е преценено, че нарушението е доказано по несъмнен начин, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение за подаване в срока на декларация по чл. 87а от ЗКПО, за което деяние правилно е наложена предвидената в чл.261, ал.1 от ЗКПО санкция в минимален размер. Обсъдено е, че не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви РС е потвърдил обжалваното пред него НП. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, а подадената касационна жалба – неоснователна. Касационната инстанция намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП. Съставеният АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Събраните по делото писмени доказателства и изслушаните пред РС свидетелски показания безспорно установяват осъществен състав на вмененото административно нарушение по действащата нормативна уредба. Отговорността на дружеството - касатор е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, според която определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. Същевременно, разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер]. на данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. По делото няма спор и безспорно се установява, че от страна на "Диагностично-консултативен център 1 – Велико Търново" ЕООД е била подадена изискуемата по чл.87а, ал. 1 от ЗКПО декларация по образец за определените по реда на чл. 86 и чл. 87 от ЗКПО авансови вноски за текущата календарна година, но това е станало на 06.06.2023 г., т.е след изтичане на визирания в цититраната разпоредба срок – в случая до 18.04.2023 г. /тъй като 15.04.2023 г.; 16.04.2023г. и 17.04.2023 г. са неприсъствени дни/. Обстоятелството, че тази декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО е подадена след отправена покана до дружеството и преди съставяне на АУАН е ирелевантно за съставомерността на деянието. Достатъчно е обстоятелството, че дружеството не е подало изискуемата по ЗКПО декларация пред НАП в срока, за да се обуслови съставомерността на извършеното от него нарушение, за което не се изисква настъпване на вредоносен резултат доколкото същото е формално /на просто извършване/. Основното възражение в касационната жалба е за приложението на чл. 28 от ЗАНН, което съдът намира за неоснователно. Този въпрос за липса на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е обсъден както от наказващия орган в НП, така и от РС, който е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия случай не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Независимо че нарушението е формално и не изисква настъпването на вредни последици, то е типично за вида си и не осъществява по-ниска степен на обществена опасност. Липсата на вреди не е от значение за преценката относно наличието на маловажен случай. Неправилно касационният жалбоподател счита че подаването на декларацията по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО преди съставяне на АУАН е смекчаващо обстоятелство, което обуславя маловажност на случая. Това не е някакво изключително смекчаващо обстоятелство, което да обоснови по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касатора деяние от нормалната за този вид нарушения. Не са представени доказателства неизпълнението на задължението за подаване на съответната декларация в срока да се дължи на обективни извинителни причини. Самото деяние в случая накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, като затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти и данъчните органи. Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил правилно материалния закон. Описаното в НП изпълнително деяние е съставомерно и съответства както на посочената като нарушена разпоредба, така и на приложената санкционна норма. Не е налице твърдяната явна несправедливост на размера на наложената имуществена санкция. Последната е в предвидения минимален размер същата и съобразена с конкретната обществена опасност на деянието. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че Великотърновският районен съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата на като неоснователна и недоказана - да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и същото следва да се уважи в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и неявяването на представител на ответника в съдебно заседание пред касационната инстанция. Претенцията за разноски за разликата до претендирания размер от 150 лв. се явява неоснователна. Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал. 2, изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът