Решение № 595 от 16.4.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 47/2025 г.

Производството е образувано по жалба на П. П. Ч. от [населено място] против Заповед № 1983к-49 от 08.01.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. София, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. С доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се иска отмяната й като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни съображения, като се сочи, че не са налице конкретни мотиви, обосноваващи наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Твърди се в тази връзка, че проведеното дисциплинарно производство дублира приключилото с окончателна присъда наказателно производство, като с оглед преповтарянето на съдържащите се в постановените в хода на съдебните производства съдебни актове фактически установявания и правни изводи, се счита за нарушена забраната за повторно съдене на едно и също лице за същото деяние (no bis in idem), прокламирана в чл. 4, § 1 от Протокол 7 към ЕКПЧ, което правило е съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. В представени по делото допълнителни мотиви и съображения към жалбата с вх. № 572/05.03.2025 г. от упълномощения процесуален представител адвокат В. М. от САК, са изложени подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че липсват конкретни мотиви на органа досежно посочените като нарушени норми от Етичния кодекс, което е рефлектирало спрямо възможността на лицето да организира защитата си срещу отправените обвинения за осъществени дисциплинарни нарушения. Твърди се и пълно несъответствие на соченото правно основание и мотивите, при които е издадена обжалваната заповед с оглед непосочване на визираното в чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, както е в случая. По тези съображения се навежда довод за нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Твърди се също, че е нарушена нормата на ал. З на чл. 197 от ЗМВР. Сочи се, че заповедта е издадена след разписания в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР преклузивен срок. Изтъква се и нарушение на чл. 12, чл. 13 и чл. 62, ал. 3 от Инструкция № 81213-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, (обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., изм. ДВ бр.55, от 27.06.2023 година). Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, като уволнението бъде признато за незаконосъобразно и жалбоподателят да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, а именно - „младши инспектор II степен в PCПБЗН - Стралджа към РДПБЗН - Ямбол към ГДПБЗН към МВР - София. Претендират се и сторените деловодни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар по представеното адвокатско пълномощно. В съдебно заседание жалбоподателят П. П. Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Директора на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР - София, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт Т. С.. В депозирания по делото писмен отговор вх. № 397 от 17.02.2025 г., както и в съпроводителното писмо по изпращане на жалбата в съда, същата се оспорва като неоснователна. Тази теза се застъпва и от процесуалния представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, който иска отхвърлянето на жалбата с присъждане на разноските по производството, като в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед. След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят П. П. Ч. е заемал длъжността „младши инспектор - водач на специален автомобил II степен, той и пожарникар в РПБЗН - Стралджа към РПБЗН - Ямбол при ГДПБЗН към МВР“. Въз основа на данни, съдържащи се в докладни записки с peг. № 818р-1304 от 26.08.2024 г. на Директора на РДПБЗН-Ямбол и peг. № 1983р-14889 от 21.08.2024 г. на началниците на отдели „Човешки ресурси“ и „Правно-нормативно обслужване“ при ГДПБЗН - МВР, придружени от съответни писмени материали, включително и Сигнал вх. № 167000-3852 от 08.07.2024 г. от З. Я. Ц. от [населено място], със Заповед № 1983к-1717 от 04.09.2024 г. на Директора на ГДПБЗН - МВР на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор П. П. Ч. - водач на специален автомобил II степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Стралджа към РДПБЗН - Ямбол при ГДПБЗН. В посочените документи се съдържат данни за извършено от служителя престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предложение първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причиняване на смърт по непредпазливост на физическо лице при управление на МПС - собственост на Ч. в извънработно време. Поведението на служителя е квалифицирано като неспазване на етичните норми за поведение на държавните служители в МВР, съдържащи се в разпоредбите на т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн. ДВ бр. 67 от 2014 г. Със заповедта е определен състав на дисциплинарно разследващия орган, като е разпоредено да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване на изнесените данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от служителя Ч., като изрично е посочено, че при получаване на данни за промяна в описаната фактическа обстановка, квалификацията на вмененото дисциплинарно нарушение или при открито друго нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 198-203, ал. 1, т. 2 - 16 от ЗМВР в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващият орган своевременно следва да представи предложение за изменение на заповедта за откриване на производството. Определен е тримесечен срок от датата на издаване на заповедта за извършване на всички действия по разследването и изготвянето на обобщена справка и становище от назначената комисия относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо младши инспектор П. П. Ч.. Служителят бил запознат със заповедта на 10.09.2024 г. в 09: 00 часа според отбелязаното в акта (л. 35). Въз основа на горната заповед комисията извършила проверка, резултатите от която са обективирани в изготвената Обобщена справка peг. № 818р-1862 от 13.11.2024 г. Видно от отразеното в справката, в хода на проверката комисията извършила съответни процесуални действия по приобщаване на писмени доказателства, в т.ч. и изискване на писмени сведения и обяснения, включително и от служителя, срещу когото се води производството. Въз основа на приобщените по дисциплинарното производство Решение № 333 от 10.06.2024 г. на ВКС, Решение № 5 от 10.01.2024 г. на Апелативен съд - Бургас и Присъда № 12 от 29.06.2023 г. на Окръжен съд - Сливен, (влезли в законна сила), комисията приела за безспорно установено, че на 05.02.2022 г., в [населено място], на кръстовището между [улица]и пресечките за [жк] и [жк], при управление на личното си МПС младши инспектор Ч. нарушил правилата за движение (чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача при завиване в обратна посока да пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства, както и чл. 39 от същия закон, забраняващ завиването в обратна посока на пешеходна пътека), вследствие на което предизвикал пътно-транспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил и насрещно движещия се мотоциклет - собственост на и управляван от Ц. М. Ц., и по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Посочено е, че според възприетата по делото фактическа обстановка, Ч. предприел обратен завой на място, забранено за това (върху пешеходна пътека), като вследствие неспазване на забраната по чл. 39 от ЗДвП е настъпил ударът с мотоциклета, т.е. налице е пряка причинна връзка между допуснатото нарушение и смъртта на пострадалия Ц.. Това поведение е квалифицирано като нарушение на действащите към същата дата задължителни за спазване норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, изискваща държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 16, регламентираща, че стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество; т. 19, изискваща държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, задължаваща държавния служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 28, б. „а“, задължаваща държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. Посочено е, че с поведението си младши инспектор Ч. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗВР (неспазване правилата на Етичния кодекс), наказуемо на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) с дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка в обобщената справка се посочва, че с деянието си служителят уронил престижа на МВР, тъй като то е възприето и е получило безспорно негативна оценка от граждани, (за което допълнително свидетелства и сигналът от З. Я. Ц. – съпруга на починалото лице), органи на правосъдната система и служители на МВР; отразява се негативно върху авторитета и уронва престижа на службата в лицето на РДПБЗН - Ямбол и ГДПБЗН, които са част от Министерството на вътрешните работи; несъвместимо е с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които са призвани да пазят и да се грижат за живота и здравето на гражданите и следва да са пример за законосъобразно поведение. Направено е позоваване на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. д. № 4/2007 г., ОСС на ВАС, относимо според отразеното в справката до всички държавни служители в МВР със статут по чл. 142. ал, 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, какъвто е и младши инспектор Ч., според което неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност; не е задължително престижът вече да е уронен - достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция; не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи; когато с деянието не са нарушени служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, чийто източник са ЗМВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като „неморално“ и „несъвместимо с морала“; видът на наказанието зависи от тежестта на извършеното, оценката от наказващия орган и настъпването на другите посочени в правната норма обстоятелства. В обобщение е прието от дисциплинарно разследващия орган, че от приобщените в производството доказателства безспорно се установява, че в случая държавният служител младши инспектор П. П. Ч. - водач на специален автомобил II степен, той и пожарникар в РСПБ3Н-Стралджа, с деянието си в качеството му на водач на МПС на 05.02.2022 г. около 15: 40 ч. в [населено място] е извършил нарушение на ЗДвП, при което по непредпазливост е причинена смъртта на мотоциклетиста Ц. М. Ц. (обстоятелство, неоспоримо доказано с влязлата в сила присъда). По този начин младши инспектор Ч. виновно е нарушил нормативно установените за задължително спазване от държавните служители в МВР етични норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 28), с който той е запознат съобразно отразеното в протоколи с peг. номера 818р-275 от 11.02.2019 г. и 7482р-254 от 19.09.2024 г. Прието е, че с поведението си в разследвания случай той е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване правилата на Етичния кодекс ), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е в тази връзка, че служителят е можел и е бил длъжен да предвиди негативните последици от действията си, извършени в нарушение на закона; за нуждите на такава преценка той е преминал професионална подготовка и е запознат с етичните норми, които е длъжен да спазва докато е държавен служител в МВР; към всички държавни служители в МВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР са поставени по-високи морално-етични изисквания, отколкото към другите граждани предвид характера на техните законови функции и овластеност за изпълнението им. Прави се и позоваване на посоченото в тълкувателното постановление на ВАС, че обществото реагира особено чувствително, когато нарушители на регламентираните в ЗДвП задължения на водачите са служители с на МВР, чиято задача е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Изложени са и съображения досежно приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР в конкретния казус относно сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на нарушителя. Взети са предвид и отразените в изготвената за нуждите на дисциплинарното производство данни от кадрова справка за Ч., а именно, че той е в системата на МВР от 11.02.2019 г., като за времето на службата си не е наказван дисциплинарно и е награден с „писмена похвала“ от Директора на ГДПБЗН - МВР през 2020 г. Въз основа на всичко посочено комисията направила предложение на дисциплинарно наказващия орган за така извършеното от Ч. тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.13 от същия закон, на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на ЗМВР и да бъде прекратено служебното му правоотношение с МВР. На 19.11.2024 г. младши инспектор П. П. Ч. е запознат със съдържанието на изготвената обобщена справка след надлежно връчена покана за това. Според отразеното в приобщения по делото протокол (л. 41) в определения 24 - часов срок с Покана рег. № 818р-1865 от 13.11.2024 г. служителят не се е възползвал от възможността да даде обяснения по констатациите в обобщената справка. В изпълнение на разпореденото със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, дисциплинарно разследващият орган е изготвил Становище рег. № 818р-1932 от 21.11.2024 г., постъпило при дисциплинарно наказващия орган на 09.12.2024 г. съобразно поставената върху документа резолюция, в което са преповторени констатациите от обобщената справка, както и предложението за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Въз основа на Докладна записка рег. № 1983р-21580 от 09.12.2024 г. на Началник на отдел „Човешки ресурси“ при ГДПБЗН - МВР до Ч. е изпратена покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган, надлежно връчена на служителя на 16.12.2024 г. (л. 27). В предоставения срок Ч. е депозирал такива, като посочил, че на мястото, на което е извършил обратния завой, няма забрана за това, а преди извършването на маневрата се е огледал за приближаващи автомобили, но не забелязал приближаващия мотоциклетист, който управлявал мотора със скорост над допустимата за това място, т.е. смъртта му е причинена при съвина, което обстоятелство служителят е поискал да бъде взето предвид преди произнасянето на съответна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. На 08.01.2025 г. Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. София издал Заповед № 1983к-49, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР наложил на жалбоподателя Ч. дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от съдържанието на акта напълно са възприети фактическите констатации и правните изводи на дисциплинарно разследващия орган, отразени в изготвените Обобщена справка peг. № 818р-1862 от 13.11.2024 г. и Становище рег. № 818р-1932 от 21.11.2024 г. В заповедта се съдържат указания за начина и срока на обжалването й, като тя е надлежно връчена на адресата на 10.01.2025 г. съобразно собственоръчно отбелязаното от оспорващия в самата заповед. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: По силата на чл. 168, вр. чл. 142 от АПК проверката за законосъобразност на оспорения акт се извършва към момента на издаването му на всички основания по чл. 146, като съдът не се ограничава само с посочените от оспорващия. За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. В случая оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, поради което компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от същия закон е ръководителят на структура по чл. 37 от закона. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основна структура на министерството са главните дирекции, а издателят на заповедта е ръководител на такава дирекция. Наказанието е по отношение на служител на длъжност „младши инспектор“, която е младши изпълнителска длъжност съгласно утвърдения със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 13 от 07 февруари 2017 г., с последно изм. и доп. ДВ. бр.101 от 29 ноември 2024 г., (публично достъпна на интернет адрес https: //iacp-sofia.mvr.bg/dhr/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8 ). Страните не спорят относно компетентността на издателя на акта. Оспорената заповед е издадена при спазване на установената писмена форма съгласно изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е надлежно подписана и съдържа разписаните в посочената норма реквизити относно извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата по нарушението, нарушените нормативни правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и вида на наказанието, срокът на оспорване и реда за това. Фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез посочване на извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие. В оспорената заповед е посочено, че поради нарушение на конкретно посочени норми от ЗдвП (чл. 38 и чл. 39) жалбоподателят с действията си е предизвикал пътен инцидент на 05.02.2022 г., при който по непредпазливост е нарушил т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, с което е бил уронен престижът на МВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на наказание “уволнение“. С оглед на това съдът намира, че в настоящия случай горепосоченото изискване е надлежно изпълнено от дисциплинарно наказващия орган, като изложените в заповедта факти са достатъчни да изпълнят изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР. В този смисъл твърденията в жалбата за ограничено право на защита предвид некоректното описание на вмененото дисциплинарно нарушение са неоснователни. При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Самото дисциплинарно наказание е наложено в регламентираните в разпоредбите на чл. 195, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗМВР преклузивни срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, предвид обстоятелството, че нарушението е и престъпление, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, и доколкото същите са започнали да текат след влизане в сила на окончателното Решение № 333 от 10.06.2024 г. на ВКС. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е запознат с всички съпътстващи го документи, включително и със заповедта за образуване на производството срещу него, дадена му е възможност да участва в производство, като даде писмени обяснения. Актът е постановен след приемане на писмените обяснения на служителя от дисциплинарно наказващия орган, които са обсъдени и аргументирано отхвърлени. С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с материалния закон. Посочената в акта фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Доводите на жалбоподателя, че не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения не се подкрепят от доказателствата по делото. От съдържащите се в преписката материали, описани по-горе, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че служителят е извършил посочените в заповедта действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК приобщените по дисциплинарното производство доказателства се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство същите не бяха опровергани. Извършените от Ч. нарушения са доказани както от обективна, така и от субективна страна в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, подробно изложени както в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно разследващия орган, така и в издадената от дисциплинарно наказващия орган заповед. Наложеното наказание „уволнение“ съответства на характера и тежестта на извършените нарушения, които се определят като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Жалбоподателят - младши инспектор Ч., е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР съобразно отразеното в съдържащите се в административната преписка протоколи, подписани от оспорващия, и в този смисъл са му били известни разпоредбите на т. 15, т. 16, т.19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следователно, дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите в обжалваната заповед, че тежкото пътно–транспортно произшествие, довело до смърт на мотоциклетиста, е станало достояние на граждани и оценката за това поведение е негативна в степен, че като дисциплинарно нарушение то следва да се оцени като тежко. Нарушенията са обусловили накърняването на доброто име на МВР пред обществеността, доколкото са свързани с неспазване на правилата за движение по пътищата от длъжностно лице от органите на МВР. Неточното спазване на правилата за движение или неизпълнението им изобщо, в конкретния случай поради проявена непредпазливост, е довела до това, че е настъпила смъртта на пострадалото лице. Извършеното от Ч. деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретния случай извършените нарушения от страна на младши инспектор Ч. се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията. Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че с Присъда № 12 от 29.06.2023 г. по НОХД № 20232200200048/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 4 г., след като Ч. се е признал за виновен Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице дублиране на наказателното и дисциплинарното производство. Никъде в съдържанието на заповедта органът не свързва поведението на служителя със състав на престъпление, а само посочва, че деянието му е установено със сила на присъдено нещо предвид влязлата в сила присъда, с която Ч. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По смисъла на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР наказателната отговорност е различна от дисциплинарната, като възниква и се осъществява при различни предпоставки, които не се обхващат от основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая органът е счел, че неспазването на нормативно установените правила в ЗДвП от служителя като участник в пътното движение на посочените в заповедта време и място и предизвиканото от това ПТП с причинена смърт е нарушение на етичните правила за поведение на държавния служител. Този факт заедно с констатациите за негативната в нравствен аспект оценка на деянието и обстоятелството, че същото уронва престижа на службата, са дали основание на органа да реализира дисциплинарната отговорност на служителя. Наказателното производство и квалификацията на поведението на Ч. като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, по което е налице и влязла в сила присъда не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. На жалбоподателя не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на това, както е в конкретния казус, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. Още повече, че в случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не са идентични с тези, които са послужили като основание за привличане на Ч. като обвиняем за престъпление по НК и осъждането му впоследствие. Жалбоподателят неправилно свързва нарушението с настъпване на ПТП. От описанието в заповедта е видно, че нарушението е за неспазване на правилата за извършване на обратен завой на регламентирани за това места съобразно правилата за движение по пътищата от участниците в движението. Нарушението на нормативните правила по чл. 38 и чл. 39 от ЗДвП представлява нарушение на т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс. Това правило е във връзка с изискването за етично поведение и облик на държавния служител в обществото. Изследването на виновното поведение на извършителя на дисциплинарното нарушение е в контекста на спазването на посочените етични правила, а не на санкционните състави по ЗДвП или на престъпните такива по НК. Органът е посочил начина на уронване престижа на службата, сочейки, че деянието е станало достояние на други граждани, служители на МВР, представители на съдебната власт, медицински лица. В този смисъл произнесеният акт е в съответствие както с разписаните материалноправни норми, така и с целта на закона. Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в МВР по силата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в този смисъл законът е приложен правилно от административния орган. В заключение, съдът намира, че процесната заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя неговия размер в минимума от 100 лева. Водим от горното, съдът