Решение № 375 от 14.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 481/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по частна жалба от „ЕСЕ ЕН ВИДЕРИ МЕДИА“ ООД, ЕИК 205884430, чрез адв. Т. срещу решение № 655 от 22.05.2023г., постановено по т.д. № 20231100900909, по описа на Софийски градски съд за 2023г., т.о., VI - 23 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20230425002240-5/02.05.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, за вписване промени по партидата на дружеството, настъпили въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.04.2023г. Частният жалбоподател/заявителят - „ЕСЕ ЕН ВИДЕРИ МЕДИА“ ООД, счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неоснователно и неправилно. На първо място твърди, че договорът за прехвърляне на дружествените дялове е сключен и удостоверен в Лондон, Великобритания и следвало да се приложи английското право, на основание чл. 98, ал. 1 КМЧП. На следващо място твърди, че английското законодателство предвиждало облекчена форма за сключване на договорите за прехвърляне на дялове, но в случая, договорът е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ. Страните по договора нямали възможност да сключат договора пред български нотариус, поради което сключили сделката съобразно английското право и е заверена от английски нотариус - „commissioner of oaths“, което се установявало и от апостила към договора, издаден от английските власти. На последно място твърди, че е относимо правото на Англия и Уелс, съобразно законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрация и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените промени. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Страна в регистърното производство е „ЕСЕ ЕН ВИДЕРИ МЕДИА“ ООД, представлявано от управителя – М. Г. О. Б., на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТРРЮНЦ. Въззивният съд приема от фактическа страна следното: Видно от пълномощно/л.46/ се установява, че адвокат К. П. Ш. е упълномощен от управителя – М. Г. О. Б., да представлява „ЕСЕ ЕН ВИДЕРИ МЕДИА“ ООД в регистърното производство, включително и да обжалва постановения отказ пред всички инстанции. Видно от заверен препис от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.04.2023г., сключен между К. Ф. Б./продавач/ и М. Г. О. Б./купувал/, се установява, прехвърлянето на 3 300 дяла с номинална стойност 1 лева, представляваща 33% от капитала на дружеството. Видно от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.04.2023г. се установява, че нотариалната заверка на подписа и съдържанието е извършена от К. П. Ш., действащ в качеството си на „commissioner of oaths“. Препис от този договор е заверен с апостил, придружен с препис от превод на български език. За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че не е спазена формата за действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял на дружество с ограничена отговорност, уредена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, която е утежнена – писмена с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Независимо от препращането към чуждото право, изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ към формата на прехвърлителните договори за дялове от ООД, регистрирани в Република България, следвало да се прилага винаги на основание чл. 46, ал. 1 КМЧП, когато се иска правните последици на подобен договор да бъдат зачетени в Република България. Представеният по делото прехвърлителен договор е със заверка на подписите, която е извършена в компетентността на английския нотариус. Последният, доколкото прилага правото на държавата, от която произтича компетентността му ( английското право ), което по твърдения и на самия жалбоподател не предвижда заверка на съдържание, не разполага с компетентността да заверява такова, поради което извършената такава заверка на съдържанието на процесния договор, не е извършена от нотариус, в кръга на правомощията му. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, следното: Принципно са правилни твърденията на частния жалбоподател, че за извършени нотариални удостоверявания в чужда държава, приложение следва да намерят нейните материалноправни разпоредби. К. П. Ш. е адвокат в Софийска адвокатска колегия, неговите правомощия и компетентност са уредени в Закона за адвокатурата. Българският адвокат във Великобритания не е компетентен да извършва нотариална дейност на „commissioner of oaths“ - Комисар по клетвите. Това е лице, което е упълномощено да присъства на подписването на важни правни документи, включително клетвени декларации и законови декларации. Те се назначават от главния съдия и обикновено, макар и не винаги, са адвокати. Правото на практикуващи адвокати във Великобритания да извършват такава заверка, не означава, че и българските адвокати са компетентни да действат като Комисар по клетвите. Единствено в хипотеза, когато български адвокат има и адвокатски права във Великобритания, би могъл да притежава тази допълнителна и специална компетентност по английското право. Ето защо, извършеното удостоверяване на подписите и съдържанието на договора за прехвърляне на дружествени дялове е извършено от некомпетентен орган и няма правно действие. Така мотивиран, Софийският апелативен съд