Решение № 3329 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 464/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ. Образувано е по жалба на А. П. Г. от [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, чрез процесуалния ѝ представител, против експертно решение № 91006/14.05.2025 г. от заседание № 34 на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, с което е отменено експертно решение № 93424/27.09.2024 г. на ТЕЛК, II състав, на МБАЛ „Пазарджик“ АД, и е издадено ново, в частта относно определените с него 74 % вид и степен на увреждане (ВСУ), както и в частта, с която е отказано определянето на чужда помощ. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното експертно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Релевирани са оплаквания за липсата на изложени мотиви, в които да бъде отразено пълно и всеобхватно състоянието на освидетелстваното лице, както и отсъствието на произнасяне по изчерпателно формулираните доводи, изложени в жалбата срещу решението на ТЕЛК. По тези и по останалите подробно изложени в жалбата съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, като преписката бъде изпратена на този орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, вкл. присъждането на възнаграждение на адвокат К. Г., АК - Русе при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответният колективен административен орган - НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, в становище изх. № Ю-747/03.07.2025 г. депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Сочи, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ и чл. З от НМЕ, в рамките на неговите правомощия, съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, определен с оглед водещата диагнозата на жалбоподателя. Счита, че са спазени и изискванията за формиране на състава на органа и за формата на акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и заинтересованите страни. Заинтересованата страна - Агенция за хората с увреждания не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - ТП на НОИ – Русе, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Русе не изразява становище по жалбата. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Според чл.112а от ЗЗ, в приложимите части на разпоредбата, освидетелстваното лице се уведомява за решенията на ТЕЛК и НЕЛК с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. В случая, видно от известието за доставяне ИД 2123.05, оспореното експертно решение е било съобщено на жалбоподателката на 29.05.2025 г., а жалбата срещу него е изпратена до съда чрез НЕЛК на 11.06.2025 г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, респ. чл.63, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, за която оспореният акт се явява неблагоприятен – от освидетелстваното лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. Първоначалното освидетелстване на жалбоподателката през 2023 г. е извършено с експертно решение № 92137/16.10.2023 г. от заседание № 197 на ТЕЛК, I състав, при УМБАЛ „К.“ АД, [населено място], с което на същата са определени 68% ВСУ, без чужда помощ, при водеща диагноза „застойна сърдечна недостатъчност“ и още шест придружаващи заболявания. С експертно решение № 93424/27.09.2024 г. на ТЕЛК, II състав, при „МБАЛ – Пазарджик“ АД А. П. Г. е била преосвидетелствана по документи като са ѝ определени 76% ВСУ, без чужда помощ. За водеща диагноза е определено ортопедичното заболяване „първична гонартроза, двустранна“. Това решение е обжалвано от жалбоподателката пред НЕЛК. Производството пред контролно-отменителния орган на медицинската експертиза е приключило на 14.05.2025 г., когато е издадено оспореното в настоящото производство експертно решение на НЕЛК № 91006 от заседание № 34 на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК, проведено на 14.05.2025 година. С него същият специализиран състав е отменил експертно решение № 93424/27.09.2024 г. на ТЕЛК, II състав, на МБАЛ „Пазарджик“ АД, като е намалил определения от ТЕЛК процент на ВСУ от 76 % на 74% (в оспореното решение на НЕЛК неправилно е посочено, ВСУ, определен с обжалваното експертно решение на ТЕЛК, е 68 %). В оспореното решение на НЕЛК изрично е прието, че водещата диагноза е кадриологична, а именно „застойна сърдечна недостатъчност“, с код по МКБ I50.0. В мотивите на същото е записано, че експертното решение на ТЕЛК по отношение на водещата диагноза е неаргументирано и по неправилна отправна точка. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Решенията на НЕЛК имат двояка правна природа – от една страна те са експертни медицински заключения за здравното състояние на осигуреното лице, а от друга съставляват акт на по-горестоящ административен орган по повод оспорване по административен ред на индивидуални административни актове (експертните решения на ТЕЛК), издадени от овластени държавни органи, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права или законни интереси във връзка с упражняване на правото на труд и правото на обществено осигуряване - чл. 21, ал. 1 от АПК. По силата на чл. 101, ал. 7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. На основание чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ обжалваните решения на ТЕЛК се разглеждат от специализираните състави на НЕЛК. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че броят и профилът на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната база данни по чл. 54а актуална информация за специализираните състави на НЕЛК. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК 1. Според чл.18, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава, а ал.4 на същата разпоредба предвижда, че в специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. Текстът на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В случая водещата диагноза, която е възприета в оспореното ЕР № 91006/14.05.2025 г. на НЕЛК е „застойна сърдечна недостатъчност“, т.е. касае се до сърдечно-съдово заболяване. В експертното си решение специализираният състав на НЕЛК изрично е критикувал приетата от ТЕЛК водеща диагноза „ първична гонартроза, двустранна “, която, както се каза, е от ортопедично естество, като е посочил следното: „ ЕР на ТЕЛК за водещата диагноза е неаргументирано и по неправилна отправна точка “. Въпреки възприетата водеща диагноза по така идентифицираното сърдечно-съдово заболяване обжалваното експертно решение е издадено от Специализирания състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни заболявания, включващ д-р К. Г. – председател, д-р Н. Д. и д-р Е. М.-Т. – членове. След извършена служебна проверка в националния регистър на Българския лекарски съюз 2 съдът установи, че д-р Габраков, УИН 2300005252, е със специалност хирургия, д-р Д., УИН 2300007041, е със специалност ортопедия и травматология, а д-р М.-Т., УИН 2300003557, е също със специалност ортопедия и травматология. Видно е, че постановилият ЕР състав на НЕЛК не включва лекар със специалност „сърдечно-съдови заболявания“. Всички останали състави на НЕЛК разполагат с компетентност в областта на сърдечно-съдовите заболявания, тъй като включват лекар със съответната специалност – чл.18, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, с изключение на специализирания състав, постановил оспореното експертно решение, който обаче единствен включва специалист по ортопедични заболявания. Специализираните състави на НЕЛК, съгласно чл.10, ал.1 от АПК, при осъществяване на правомощието по чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, определят водещата диагноза самостоятелно и въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. При тази своя дейност те не са обвързани от възприетата от състава на ТЕЛК водеща диагноза, още повече, че в оспореното експертно решение на НЕЛК са изложени мотиви, според които тя е неправилно определена. Поради това съдът намира, че в случая е следвало експертното решение на НЕЛК да бъде постановено от специализиран състав, включващ специалист по сърдечно-съдови заболявания като при необходимост, предвид придружаващите заболявания на жалбоподателката от ортопедично естество, бъде поискана консултация, на основание чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, от Специализирания състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, вместо този състав, който не разполага с компетентност съобразно определената водеща диагноза, да постановява експертното решение. При положение, че водещата диагноза на жалбоподателката попада в Част IV "Заболявания на сърдечно-съдовата система" от Приложение № 1 към чл.63 НМЕ/2024 г., издаването на ЕР на НЕЛК от специализиран състав, който не е определен съобразно водещата диагноза противоречи на закона. В този смисъл е налице нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.1 от АПК и на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Допуснатото нарушение е опорочило оспорвания акт до степен на нищожност, тъй като същият е издаден от орган, който няма съответната нормативно изискуема, материалноправна компетентност за издаването му. В тази насока е и константната практика на ВАС (вж. решение № 457 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2018 г., VI о., решение № 11293 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2019 г., VI о., решение № 13561 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2019 г., VI о., решение № 5192 от 08.04.2019 г. по адм. д. № 12812/2018 г., VІ отд. и мн.др.). За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено и при друго допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С обжалваното решение на НЕЛК административният орган е отменил решението на ТЕЛК в частта относно определеният процент ВСУ, като същият е намален от 76 % на 74 %, т.е. положението на освидетелстваното лице (жалбоподателката) е влошено макар производството пред НЕЛК да е било образувано по нейна жалба с вх.№ 032499/04.11.2024 г. на РКМЕ – Русе (на л.35 от медицинското експертно досие). Това съставлява грубо нарушение на общата правна забрана за reformatio in pejus, т.е. за влошаване положението на жалбоподателя. Този общ принцип в правото важи и в административното производство при обжалване решенията на ТЕЛК. Недопустимо е по жалба на лицето да се влошава неговото положение, а в случая така той се лишава и от една инстанция за обжалване на неблагоприятния акт (в този смисъл вж. решение № 231 от 14.01.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2003 г., I о. и решение № 10214 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2021 г., VI о.). В случая, при наличието на констатирания по-тежък порок, обосноваващ нищожността на ЕР на НЕЛК, е безпредметно обсъждането на евентуалните други негови пороци, касаещи материалната и процесуалната му законосъобразност, преценени според събраните доказателства. Предвид установената некомпетентност на специализирания състав на НЕЛК, постановил оспореното решение, същото следва да бъде обявено за нищожно, дори и при липсата на изрично искане за това - чл.168, ал.2 от АПК, а преписката следва да се изпрати на директора на НЕЛК за разпределянето ѝ на компетентен специализиран състав съгласно възприетата водеща диагноза. Както беше отбелязано по-горе, от общо петте специализирани състава в отдел „Медицинска експертиза“ на НЕЛК четири включват и специалист по сърдечно-съдови заболявания. Поради това и при липсата на други законови критерии, извън притежаването на компетентност по разрешавания въпрос, по които да бъде определено на кой от специализираните състави да бъде изпратена преписката при упражняване на правомощието по чл.173, ал.2 от АПК, съдът намира, че тя следва да бъде изпратена на директора на НЕЛК. Именно той следва да съобрази натовареността на отделните състави и наличието на други обстоятелства (напр. въведена система за случайно разпределение на преписките), които имат значение за тяхното разпределяне според водещата диагноза. На основание чл.174 от АПК на така определения компетентен специализиран състав следва да бъде определен и срок за издаване на ново експертно решение при съобразяване на дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. Въз основа на тази нормативна уредба съдът приема, че НЕЛК следва да се произнесе в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса. Искането на адв. К. Г. от АК - Русе за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА, също се явява основателно. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г. (на л. 22, гръб) е записано, че правната защита е безплатно предоставена без обаче да е посочена конкретна хипотеза по чл.38, ал.1, т.1 – т.3 ЗА. В протокола от проведеното открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. е отразено изявлението на адв. К. Г., че жалбоподателката е нейна майка, поради което може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.първо от ЗА, в която безплатната правна помощ се предоставя на роднини. Във връзка с направеното от ответника възражение по размера на разноските за адвокатско възнаграждение, отчитайки, че с оглед приетото в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 при решаването на въпроса за отговорността за разноските за адвокатското възнаграждение е ирелевантно дали насрещната страна е направила възражение за прекомерност или не, съдът приема следното: Съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал.2, в случаите на ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В същата разпоредба е указано, че съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и да осъди другата страна да го заплати. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението [рег. номер]. При определяне на размера на възнаграждението съдът съобразява, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г., занапред не установява размери на минимални адвокатски възнаграждения, а само препоръчителни такива, както и стандарти за определяне на правната и фактическа сложност на делото. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от ВСС, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от Приложение № 1 към ПОНС, за административните дела по Закона за здравето със статистически шифър 250, каквото е и настоящото дело, е предвиден коефициент на тежест от 1, 4, т.е. според този коефициент делата от посочената група са с правна и фактическа сложност малко над средната. В случая обаче делото не се отличава с фактическа сложност. Производството е приключило в рамките на две съдебни заседания, като във второто са събрани единствено гласни доказателства, без да бъдат изслушвани експертизи. Освен това съдът е обявил обжалвания административен акт за нищожен по съображения, различни от изложените в жалбата. При отчитане на тези обстоятелства съдът определя, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в полза на адв. К. Гачовска от АК - Русе, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателката в размер на 600 лева. Разноските, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НЕЛК, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗ и чл.17, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. първо, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът