Решение № 1295 от 11.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 259/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. А. Ц., с [ЕГН], от [населено място], [улица], email: [електронна поща]; [тел. номер], против Решение № 1116р-1297/10.02.2023 г., издадено от гл. инспектор С. А. - Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, с което на основание чл.59 от АПК и чл.159, ал.2 от ЗДвП, е отказано връщането на СУМПС [номер] на В. А. Ц. до погасяване на текущите задължения. В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен, тъй като са нарушени негови конституционни права – правото му на свободно движение (чл.35, ал.1, изр.1, пр.2 от КРБ), да напуска пределите на Р България ( чл.35, ал.1, изр.1, пр.3 от КРБ), и се засяга сериозно упражняване правото му на собственост ( чл.17, ал.1 и ал.3 от КРБ). Счита че чл.159, ал.2 от ЗДвП противоречи и на чл.4, ал.1 от КРБ. Иска отмяна оспореното решение, тъй като същото е издадено в противоречие с основния закон на Р България. В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата си, като твърди, че ответникът упражнява принуда за несъществуващо нарушение. Ответникът – Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, не изразява становище по жалбата. В съдебното производство са събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 20-1116-000696/05.06.2020 г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3034291/17.09.2019 г., ведно с разписка за връчване; наказателно постановление № 21-0339-000003/19.01.2021 г.; глоба с фиш серия GT № 829210/20.07.2021 г.; електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3218695/06.11.2019 г., ведно с разписка за връчване; глоба с фиш серия GT № 160270/17.02.2022 г., ведно с разписка за връчване; електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3285666/27.12.2019 г., представените с писмо рег. № 111600-5660/24.03.2022 г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград – искане–уведомление УРИ 244000-23656/26.07.2022 г. от В. А. Ц. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, Справка за задълженията и плащанията за задължено лице В. А. Ц. и разпечатка от портала за електронни административни услуги на МВР. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и доводите на оспорващата страна, намира за установено следното: Няма спор между страните по делото, че на В. А. Ц. е отнето СУМПС [номер], кат.В, В1 и АМ, което се води на отчет в ОД на МВР – Благоевград, за срок от един месец, с НП № 20-1116-000696/05.06.2020 г., издадено от Сл.В. Ангелов, на длъжност Началник група към ОД на МВР – Благоевград, Сектор ПП Благоевград (л.20). Няма спор между страните по делото, че на В. Ц. са наложени глоби за извършени нарушения на ЗДвП с влезли в сила две наказателни постановления и влезли в сила 12 електронни фиша, в общ размер на 2220.00 (две хиляди двеста и двадесет) лева, за което е образувано в НАП изпълнително дело срещу В. А. Ц.. От страна на оспорващия не се твърди и не са представени доказателства, че е заплатил изцяло дължимите глоби. В. Ц. е подал на 26.07.2022 г. до Н. С. „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, Искане – уведомление, скоето е поискано в 3-дневен срок от получаване на Искане – уведомление, да бъде върнато на В.Ц. отнетото СУМПС (л.36-38). С Решение № 1116р-1297/10.02.2023 г., издадено от гл. инспектор С. А. - Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, на основание чл.59 от АПК и чл.159, ал.2 от ЗДвП, е отказано връщането на СУМПС [номер] на В. А. Ц. до погасяване на текущите задължения (л.17, 18). Това решение е било съобщено на В.Ц. на 23.02.2023 г., видно от разписка от същата дата (л.19). На 07.03.2023 г. В. Ц. е оспорил решението пред БлАС, видно от клеймото в/у жалбата на стр.1. От приетата Справка, разпечатана от Портал за ел. услуги на МВР, се установява, че В.А.Ц. има неплатени задължения по фиш и НП в общ размер на 1630.00 лв.(л.48, 49). При така установената фактическа обстановка и в рамките на служебната проверка по чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, с оглед институцията, където се води на отчет СУМПС на жалбоподателя – ОД на МВР – Благоевград. Обжалваният ИАА е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което е валиден акт. При издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на отказа само на това основание, а и такива конкретно не се сочат от оспорващата страна. Според настоящия съдебен състав оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Като правно основание за издаване на процесното решение е посочена разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. С решение от 29.06.2023 г., постановено по конст. дело № 7/2023 г., Конституционният съд на Република България е обявил преждецитираната разпоредба за противоконституционна. След като нормата на чл.159, ал.2 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с посоченото решение на Конституционният съд на Република България, то липсва правно основание да бъде отказано връщането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Ц. на това основание. Съгласно чл.14, ал.6 от ЗКС, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Освен това, съдът счита за основателни и доводите на оспорващия за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. С тази норма се определя срок за доброволно заплащане на глобеното лице, но не се предвижда наказание за неспазването на този срок. След изтичане на срока за доброволно плащане, ако административнонаказаното лице не плати глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публично вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон – ДОПК. С обявената за противоконституционна норма - чл.159, ал.2 от ЗДвП, е предвидено отнето свидетелство за управление на МПС да не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби в противоречие с КРБ. Съгласно чл.5, ал.1 от КРБ, Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, а в ал.2 на чл.5 от КРБ е регламентирано, че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. В случая административният орган като правно основание е посочил противоконституционна правна норма, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло процесното решение. С оглед на обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл.173, ал.2 от АПК, делото следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне по искането-уведомление на В.Ц. за връщане на СУМПС [номер], като се съобрази със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт, като на основание чл.174 от АПК, определя 14-дневен срок за предприемане на действия за връщане на СУМПС на В. Ц., считано от влизане в сила на решението. С оглед на обстоятелството, че оспорващата страна не претендира присъждане разноски, то съдът не дължи произнасяне по присъждането им. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 и ал.3 от АПК, и чл.174 от АПК, Благоевградският административен съд