РЕШЕНИЕ

№ 156

гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева Членове: Даниела Росенова, Красимира Райчева при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова в присъствието на прокурора И. Вл. А. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601354 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

П роизводството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Л. Г. О. чрез служебния му защитник адв. Е. Ч. и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец И. В. О., чрез повереника му адв. Е. Г. срещу присъда № 97 от 30.06.2022г. постановена по нохд № 2472/2021г. на 29 състав на СГС, с която подсъдимият Л. Г. О. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.115 вр. чл.18 от НК за това, че на 20.09.2020 г. около 20: 00 часа в гр. •••, ж.к. „•••“ зад блоковото пространство на блок № 31, направил опит умишлено да умъртви И. В. О., като му нанесъл нараняване с нож в коремната област, а именно - нараняване в областта на корема със засягане на черния дроб и слезката по хода на раневия канал и излив на кръв в количество 1500 мл., реализирало медико-биологичния признак постоянно \ общо разстройство на здравето, опасно за живота, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, състоящи се в оказване на квалифицирана медицинска помощ с извършване на животоспасяваща операция, поради което и на основание чл. 115 вр. с чл. 18 от НК вр. чл. 58, б. „а“ НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 36 НК съдът му е наложил наказание 8 (ОСЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК съдът е постановил при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което подс.О. е бил задържан по ЗМВР, по чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 20: 15 ч. на 20.09.2020 г. до 23.09.2020 г.; с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 23.09.2020 г. до 15.12.2020 г. и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 17.05.2022 г. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗЗД подс.О. е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. О. сумата от 56 000 лв.обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.189 ал.3 от НПК 2240 лв. по сметка на СГС–държавна такса върху уважената част на гражданския иск, 1740 лв. разноски по делото в съдебната му фаза, 2 049, 59 лв. разноски по делото от досъдебното производство, 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на частния обвинител/ граждански ищец И. О. и 10 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата защитникът на подсъдимия – адв.Ч. атакува присъдата приемайки я за необоснована и постановена в нарушение на закона, като излага доводи също за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, което било пределно завишено и нямало да постигне предвидените в закона цели. Иска се от служебния защитник въззивната инстанция да извърши преквалификация на деянието, а наказанието – да бъде намалено съобразно доказателствата по делото.

В жалбата и допълнението към нея адв.Г. – повереник на частния обвинител и граждански ищец И. О. излага доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което било занижено, тъй като според жалбоподателя при липса на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства, неправилно съдът приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Изтъкват се съображения, че подсъдимият нямал чисто съдебно минало, тъй като според приложената по делото справка съдимост от 23.09.2020г. му било наложено наказание лишаване от свобода по нохд №4064/2003г. на СРС за престъпление по чл.325 ал.2 пр.1, 2 и 3 вр. ал.1 от НК, както и по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, като посочената присъда била влязла в сила на 4.11.2003г. Отделно от това се атакува приложението на разпоредбата на чл.58б“А“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се изразява несъгласие с възприетото от съда становище в мотивите, че тя е приложима, заради „дългогодишния устойчив семеен статус на подс.О.“. В тази връзка се излагат обстоятелства, касаещи неправомерни действия на подсъдимия при изпълняваната от него мярка за неотклонение „гаранция“ по ДП №1721/20 г. по описа на 6 РУ– СДВР, касаещо извършено деяние по чл.144 ал.3 вр. чл.26 ал.1 НК с пострадал – жената, с която подс.О. живеел на семейни начала. За това деяние СРС 135 състав по НОХД №5751/22 г. му наложил наказание 10 месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Следвало според повереника на частния обвинител и граждански ищец да се има предвид, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалия, спокойно прибрал ножа, с който извършил деянието и заедно с кучетата си напуснал района на местопроизшестивето, впоследствие не се интересувал какво е състоянието на жертвата, поради което неправилна била преценката на първостепенния съд за наличието на „добри характеристични данни“, които били отчетени при определяне на наказанието на подс.О.. В защитната си реч от 30.06.2022г. пред СГС подсъдимият също не изразявал съжаление от извършеното деяние и заявил, че „ако желаел убийството на св.О., то щяло да се случи“. „Напредналата възраст“ според преценката на първостепенния съд също не била основателен мотив за прилагане разпоредбата на чл.58 б“А“ вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като подсъдимият бил роден през 1960 г. и към постановяване на присъдата бил на 61 години, без да е в пенсионна възраст. Влошеното му здравословно състояние според адв.Г. също не го възпрепятствало да извършва престъпления, както по настоящото дело, така и по останалите посочени в жалбата дела в периода 27.10.1999г, както и през 20.09.2020г. до 18-20.03.2022г. Не се споделя от гражданския ищец и частен обвинител възприетото от СГС „безхитростно самопризнание“, което подс.О. направил пред полицейските служители преди да напусне местопроизшествието, като обстоятелство, което снижавало обществената опасност на извършеното от него деяние. Самият подсъдим не съдействал за разкрИ.ето на обективната истина по досъдебното и съдебното производство. Неправилна била преценката на съда и относно механизма на извършване на деянието, който отново бил посочен като мотив за приложението на чл.58 б“А“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК по отношение наказанието на подсъдимия. Единственият удар нанесен от него, впоследствие прибиране на ножа и бягство от местопрестъплението разкривала отрицателна черта от характера му, а не положителна, за да бъде смекчено наложеното му наказание, както е сторил СГС. В този смисъл се прави се искане от адв.Г. въззивната инстанция да отмени неправилното приложение на чл.58 б“А“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК от първостепенния съд, като присъдата бъде изменена в обжалваната част с налагане наказание на подсъдимия над минимално предвидения в закона размер, като се иска и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител граждански ищец адв.Г. поддържа въззивната си жалба по изложените в нея доводи, като моли наказанието на подсъдимия да бъде определено над минимално предвидения в закона размер, тъй като не били налице основанията за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В останалата част мотивите били детайлни, точни и ясни, деянието било доказано от обективна и субективна страна по несъмнен начин. Следвало да се вземе под внимание осъждането на подсъдимия за закана с убийство, както и действията му непосредствено след осъщественото от него нараняване на св.О., които описва като хладнокръвно прибиране на оръжието в джоба на якето, отдалечаване от местопроизшестието и изоставяне на пострадалия, без минимални усилия да окаже каквато и да било помощ. При тези обстоятелства единствено случайността, че пострадалият О. е могъл все още да се движи и е бил пресрещнат от негова съседка, която отворила вратата на блока, включително факта, че жена му била лекар по образование и оказала първа помощ при тежкото нараняване не довели до фатален летален край, които били причините, да не бъде довършено престъплението.

Гражданският и частен обвинител И. В. О. изцяло поддържа казаното от повереника си.

В съдебното заседание пред въззивния съд адв.Ч. защитник на подс.Л. О. поддържа въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Счита, че по време на извършване на деянието, подсъдимият не е имал никакво намерение да нанесе каквато и да била телесна повреда на пострадалия О.. Описва случая като „разправия между двамата“, в която не било изяснено какво точно се е случило, тъй като при нанасянето на удара подсъдимият не се е изправял от мястото, на което е седял, където е дялкал дърво с ножчето си. В подкрепа на тази теза било изнесеното от вещите лица, а подсъдимият нямало как да окаже помощ на пострадалия, тъй като не разбрал за нараняването, защото св.О. си тръгнал.

Според адв.Ч. конкретната ситуация, на които са били само подс.О. и св.О. следвало много внимателно да бъде преценена, като се иска от защитника въззивния съд да направи преоценка на атакувания съдебния акт и намали наказанието след преквалификация на деянието, като подсъдимият бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за умишлено убийство. Конкретният случай според адв.Ч. съставлявал хулиганска проява, при която без съмнение била нанесена телесна повреда. Въззивната инстанция следвало да прецени каква точно е тази телесна повреда и преквалифицира деянието в този смисъл. Според адв.Ч. трагедията на пострадалия била в проведеното лечение, от където дошли основните му страдания, за които претендирал неимуществени вреди. При определяне размера на наказанието не било взето предвид здравословното състояние на подс.О., което в съчетание с възрастта му нарушавало основните принципи и цели на наказанието визирани в чл.35 ал.2 и чл.36 ал.2 от НК, тъй като осем години бил изключително дълъг период от време на фона на продължителността на човешкия живот.

В личната си защита подс.О. се придържа към становището на защитника си, твърди, че не е ставал от пейката и не е обръщал внимание на пострадалия, докато последният не замахнал да го удари. Моли да се направи възстановка на случая, при който св.О. го нападнал и ударил с шише в рамото. Убождането с ножа станало в движение, за което подсъдимият изобщо не разбрал. При това положение нямало как да извика медицинска помощ, още повече, че пострадалият се обърнал и тръгнал през гората, не знаел къде живее, нито къде е отишъл.

В последната си дума подс.Л. О. моли съда да смекчи наказанието, поради здравословни причини.

В съдебно заседание прокурорът от АП оспорва въззивната жалба на подсъдимия. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, с изключение размера на наложеното наказание и мотивите за неговото индивидуализиране, в която насока споделя възраженията на частния обвинител. Намира жалбата на подсъдимия за доказателствено неподкрепена, независимо от дадената му възможност да я допълни в указания от съда срок. Поради формалността на жалбата не ставало ясно на какво основание защитникът на подсъдимия О. претендирал необоснованост на присъдата. Според държавния обвинител постановеният съдебен акт от СГС не страдал от пороци, присъдата била обстойно и ясно мотивирана и доказателствено обоснована. Анализирани били всички доказателства по делото, водещи до категоричния извод за осъществен състав на престъплението по чл. 115, ал. 1 от НК вр. чл.18, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, в резултат на което била постановена осъдителната присъда. В конкретния случай не били налице основания за преквалификация на деянието или намаляване размера на наказанието, както се искало от защитника на подсъдимия. Законосъобразно било прието от съда, че действието от страна на подс. О. - пробождане с нож в корема на пострадалия И. В. О. било достатъчно, с оглед дълбокото проникване да увреди намиращите се в коремната кухина органи и да причини травма, която по медико-биологичните си особености би довела до смърт, без спешна медицинска помощ, като подсъдимият създал всички обективни предпоставки и условия, за да бъдат постигнати обществено опасните последици, а именно умъртвяване на човек. Действително, деянието останало във фазата на довършения опит, но не защото подсъдимият предприел някакви действия, да окаже помощ, а изключително в резултат на поведение на св.О.. Доказан бил прекият умисъл за осъществяване на деянието по чл. 115, ал. 1 от НК - умишлено умъртвяване на пострадалия, тъй като подсъдимият след нараняването незабавно се отдалечил от местопроизшествието без да извика спешна медицинска помощ. Според прокурора именно действията на подсъдимия след деянието, като невъзмутимото прибиране на ножа и изоставяне на пострадалия с кървяща рана в коремната кухина доказвали прекия умисъл за осъществяване на деянието по вмененото му обвинение. В случая според държавния обвинител не били налице основанията за преквалификация на деянието, тъй като конкретният механизъм на нанасяне на удара, силата, насочеността, близостта между дееца и пострадалия в момента на удара, използваното средство и обективното причиняване на нараняванията, без оказване на помощ, смъртта на пострадалия е била неизбежна, като единствено в резултат на случайни фактори и намесата на други хора - свидетели по делото, е била оказана първа медицинска помощ, уведомен и пристигнал на място екип на спешна медицинска помощ.

Според представителя на държавното обвинение липсвали основания за намаляване размера на наложеното наказание, тъй като за деянието законът предвиждал наказание от 10 до 20 г. лишаване от свобода. Размерът на наказанието бил определен като 8 г. лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1 от НК, като единствено в тази част прокурорът намирал присъдата на първостепенния съд за неправилна, тъй като по делото не били събрани многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или едно изключително такова, за да се приложи посочената разпоредба. В конкретния случай не били налице смекчаващи вината обстоятелства, а отегчаващи такива, поради което държавният обвинител изцяло се солидаризира с жалбата на частния обвинител и граждански ищец, без да е атакувал самостоятелно присъдата. В подкрепа на поддържаната от него теза била справката съдимост на подсъдимия, според която Л. О. бил осъждан два пъти за извършени престъпения от общ характер. По време на настоящия съдебен процес му било наложено наказание лишаване от свобода от СРС по друго дело за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана за убийство. Независимо, че производството по него приключило със споразумение, актът имал последиците на влязла в сила присъда, подсъдимият признавал вината си, налице била престъпна упоритост за осъществяване на престъпления срещу личността. Поради тези съображения в пледоарията си представителят на държавното обвинение изразява становище да бъде уважена жалбата на повереника на частния обвинител и увеличено наказанието на подсъдимия с приложението на чл. 54 от НК вместо чл. 55 от НК.

Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбите на подсъдимия, както и на частния обвинител и граждански ищец са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдата е постановена в съответствие със закона и въз основа на правилен анализ на доказателствата по делото, като не се налага нейната отмяна или изменение.

Въз основа на доказателства по делото, а именно: гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Л. Г. О. (л. 138, 193, 196, 197, 236-239 от нохд 2472/21г.), показанията на свидетелите пред съда: И. В. О. (л. 78- 85 от нохд 2472/21г, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 83 от ДП и на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 84 от ДП ), А. С. Г. (л. 85-87 от нохд), С. В. С. (л. 87-90 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 113 от ДП ), Я. К. Д. (л. 90-92 от нохд, вкл. приобщените на осн. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 42 от ДП ), С. П. О. (л. 92-95 от нохд), Ю. С. Г. (л. 136-138 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 40-41 от ДП ), В. Г. В. (л. 138-140 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 21-22 от ДП ), П. Т. В. (л. 140-142 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 24-25 от ДП ), Д. Г. А. (л. 142-144 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК л. 124- 125 от ДП ), П. М. Л. (л. 144-146 от нохд, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 126-127 от ДП ), К. Б. Д. (л. 146-148 от нохд), Е. И. О. (л. 149-151 от нохд), очна ставка между подс. Л. Г. О. и св. И. В. О. (л. 194-195 от нохд); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2020 г. (л. 7-8 от ДП), протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.09.2020 г. на СГС и фотоалбум (л. 14-20, л.52-53 от ДП), фиш за спешна медицинска помощ от 20.09.2020г. (л. 32 от ДП), протокол за освидетелстване на лице с писмено съгласие на лицето от 21.09.2020 г. ведно с фотоалбум (л. 35-39 от ДП), протокол за доброволно предаване от 21.09.2020 г. (л. 44 от ДП), справка за съдимост на подс. Л. О. (л. 73-73, 90-91 от ДП, л. 20-21 от нохд 2472/21, л.40-41, 52-53 от внохд 1354/22г. ), писмо от 12.10.2020г. от Районен център 112-София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР (л. 115 от ДП), протокол за разпознаване на лица от 22.10.2020 г. ведно с фотоалбум (л. 122-123 от ДП), протокол за доброволно предаване от 29.10.2020г. с приложени два броя медицински направления (л. 128-130, 154- 155, 240-241 от ДП), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л. 133 от ДП), копие на рецептурна книжка на подс. Л. О. (л. 134- 135, 148-149, 238-239 от ДП), копие на експертно решение № 0874/13.10.2017 г. (л. 136-137, 150-151, 236-237 от ДП), копие на епикриза с изх. № 10634/2019 г. (л 138-139, 152-153, 228-229 от ДП), характеристична справка на подс. Л. О., изготвена от 6 РУ - СДВР (л. 141 от ДП), писмо от 10.11.2020 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ведно с приложена медицинска документация от лечението на пострадалия И. О. (л. 157-168 от ДП), копие на амбулаторен лист № 1508/17.12.2020 г. (л. 227 от ДП), копие на епикриза с изх. № 11686/2015 г. (л. 230-231 от ДП), копие на епикриза с изх. № 27278/1292 от 2015 г. (л. 232-235 от ДП), копие на епикриза с изх. № 26479/2020 г. (л. 29-30 от съд. д.), копие на документ за извършена образна диагностика № 203317/28.09.2020 г. (л. 31 от нохд), копие на епикриза с изх. № 19113/2020 г. (л. 32 от съд. д.), копие на резултат от образно изследване от 26.05.2021 г. (л. 33 от съд. д.), копие на протокол от компютър-томографско изследване на ляв глезен от 11.06.2021 г. (л. 34 от съд. д.), заверени копия на протоколно определение от 10.05.2022 г., постановено по нохд № 5751/2022 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, и одобреното с него споразумение на осн. чл. 381 и сл. от НПК (л. 205-209 от съд. д.); веществени доказателства: иззетите вещи, подробно описани в протоколите за оглед, обиск, претърсване и изземване, приобщени по реда на чл. 284 НПК в края на съдебното следствие, заключенията по приетите след изслушване на вещите лица експертизи както следва: съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Т. Б. (л. 56-60 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.191 нохд 2472/ 21 на СГС), биологичната експертиза по протокол № 174-Б/2020 г. на вещите лица И. К. и А. С. (л.53, л.102-103 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.191 нохд ), биологичната експертиза по протокол № 175-Б/2020 г. на в.л.М. Г. (л. 109-110 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.192 нохд), аудио-техническата експертиза по протокол № 341/2020 г. на в.л.Х. Ж. (л. 171-175 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.192 нохд), биологичната експертиза по протокол № 191-Б/2020 г. на вещите лица Г. Ч. и А. С. (л. 179- 180 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.191-192 нохд), съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК профилиране по протокол № 20/ДНК-794 на в.л.С. А. (л. 201-207 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.192 нохд), съдебномедицинската експертиза на подс.Л.О. от вещите лица д-р И. Л. и д-р П. Х. (л. 242-249 от ДП, приета в с.з на 17.05.2022г.л.193 нохд) и съдебномедицинската експертиза П-97/2022 г. на вещите лица д-р Ц. Г., д-р К. С. и д-р П. Р. (л. 221-227 от съдебното производство по нохд 2472/ 21 на СГС л.221-227, приета в с.з на 30.06.2022 г.л.232-235 нохд), комплексна съдебно-медицинска експертиза на подс.Л. О. на вещите лица д-р Ж. Ч., д-р Н. П. и Д. Т.-Х. от 23.01.2023г. (л. 139-150 от внохд 1354/22г., приета в с.з на 01.02.2023г.л.185-187 внохд), надлежно приобщени на основание чл.282-283 от НПК – правилно е установена фактическата обстановка, според която подсъдимият Л. Г. О., към инкриминираната дата бил пенсионер по болест и безработен, като преди това е работил като мебелист. Има висше образование, придобито в Национална художествена академия гр.София. Той и пострадалият И. О. живеели в два съседни жилищни блока № 28 и №29 гр.•••, кв.“•••“, като до датата на деянието не се познавали лично, само по физиономия, тъй като и двамата имали домашни любимци-кучета, които разхождали зад блоковото пространство на блок 31 в квартала до блоковете 28, 29 и 30.

През септември 2020 г. подс. О. живеел на съпружески начала със св.

К. Д. в жилище, находящо се в гр. •••, ж.к. „•••“ №, блок •••, вход Б, етаж 2, апартамент № 35. Двамата били заедно в едно домакинство от около 22 години и отглеждали две кучета, които били с малки размери - едното порода померан, а другото порода немски шпиц, които подсъдимият често извеждал на разходка в междублоковите пространства в квартала.

Св. И. О., роден през 1956 г., живеел в съседен до подсъдимия блок заедно със съпругата си - св. С. О., на адрес гр. •••, ж.к. „•••“ № 2, блок •••, вход Г, етаж 5, апартамент № 90. Често се случвало синът му св. Е. О. да оставя кучето си в дома на родителите си, за да се грижат за него. Кучето било от смесена порода, прибрано от улицата, високо около 40 см., с тегло около 25-30 кг. Случвало се по време на разходка да лае, но не било агресивно.

Подс. Л. О. и св. И. О. се познавали от разходките с кучетата си в квартала единствено по физиономия, понякога си услужвали с цигара, без да се запознават и не знаели имената си.

На 20.09.2020 г. около 19: 40 часа св. И. О. излязъл от дома си, за да разходи кучето, което синът му оставил по-рано, и се отправил към пространството зад блок 31 в гр. •••, ж.к. „•••“ № 2, представляващо триъгълник с детска площадка с монтирани детски съоръжения и пейки. По време на разходката на св. О. му се наложило да проведе разговор по мобилния си телефон и той седнал на пейка, намираща се в близост до детската площадка срещу блока, в който живеел, като преди това вързал кучето за пейката. Срещуположно на него, на около 3 метра, се намирала друга пейка, като между двете пейки имало алейно пространство.

По същото време подс. Л. О. също излязъл да разходи двете си кучета.

Той минал покрай св. С. С., който седял със съпругата си и свой приятел в близост до детската площадка и пейката, на която седял св. О.. Към посочената дата св. С. бил служител на СДВР - МВР - началник 7-ми сектор в „ОПКП“. Подсъдимият и св. С. се познавали и се случвало инцидентно да си говорят, без да формират близко познанство. Св. С. видял, че подсъдимият сяда на пейка, намираща се на около 30-40 метра от неговата. След това св. С. отклонил поглед и не проследил понататъшното поведение на подсъдимия.

Около 20: 00 часа подс. Л. О. бил седнал на пейката, разположена срещу тази, на която седял св. И. О., въпреки че от предишни разходки на домашните им любимци знаел, че кучето на св. О. лае срещу неговите кучета. Поради това до този момент, когато били с кучетата си, двамата гледали да не се доближават на близко разстояние. По същият начин процедирала и св.А. Г. от бл.30, която по това време излязла на разходка с двете си кучета. Забелязвайки подсъдимия и св.О. в междублоковото пространство до пейките с кучетата си, свидетелката решила да не се доближава до тях, а преминала в горната част на подблоковото пространство на около 200 м от двамата. От своя страна св. О. се изненадал, че този път подсъдимият сяда в такава близост, тъй като очаквал, че кучетата ще започнат да се лаят, както и станало. Кучето на св. О. започнало да лае срещу кучетата на подсъдимия, които също се разлаяли срещу него. Междувременно подсъдимият бил извадил сгъваем нож, който носел в себе си и използвал за дялкане на дърво, когато бил навън, и започнал да дялка дървена клонка. Сгъваемият нож бил с обща дължина в разгънато положение 24, 5 см., с дължина на острието 10, 5 см., с максимална широчина 2, 6 см., от бял метал, с един режещ ръб, с пет отвора на острието, с надпис на лявата му страна „Stainless“ и изображение, наподобяващо стилизирана котка, с метална дръжка, с по една кафява пластина на всяка страна.

Св. О. продължавал телефонния си разговор и тъй като кучетата вдигали много шум, казал на подсъдимия, че си познават животинките и са могли да избегнат цялата тази шумотевица. Подс. О. отвърнал на думите на св. О., които възприел като упрек, с израза: „Ей, цървул“. Св. О. се изненадал, но решил да отстъпи, за да не задълбочава конфликта. Станал от пейката с намерение да се отдалечи, държейки в дясната си ръка мобилния си телефон, а в лявата - каишката на кучето и тръгнал по алеята между двете пейки. Докато св. О. преминавал покрай пейката, на която седял подс. О., последният се надигнал от пейката и нанесъл с дясната си ръка удар с ножа, който държал, отдясно наляво и отпред назад в горната трета на корема вляво на св. О., който му причинил проникващо прободно-порезно нараняване, с кожна рана в областта на епигастриума вляво, със засягане по хода на раневия канал на левия дял на черния дроб и капсулата на слезката, с излив на кръв в коремната кухина в количество 1500 мл.

След удара подс. О. прибрал ножа в дрехата си и веднага се отдалечил от мястото на инцидента, водейки кучетата си. Св. О. не видял ножа, видял само движещата се ръка на подсъдимия към него и усетил непозната до тогава топлина в коремната област, порязването и започналото кръвотечение, притиснал с ръце раната, за да спре кръвотечението и приведен бавно се отправил към жилището си заедно с кучето. По пътя срещнал св. А. Г., която се връщала от разходка с двете си кучета. Св. Г. забелязала, че св. О. се присвива и придържа с ръка корема си. Св. О. я помолил да подържи кучето му и й казал, че е „наръган с нож от човека с двете кучета“, когото свидетелката познавала с малко име „Л.“. Св. Г. била шокирана от казано от св. О., но тъй като тя самата водела две кучета, едното от които се разлаяло му казала, че няма как да поеме и кучето на св.О., който с бавни крачки се отдалечил от нея и влязъл във вход Г на блок •••, продължавайки към дома си.

Същевременно преодолявайки първоначалното стъписване св. А. Г. се огледала в междублоковото пространство и видяла съседа си св. С. С., който работил като полицай в СДВР, веднага отишла при него и му заявила, че преди малко се е разминала с човек от квартала, който й казал, че бил наръган с нож от човека с двете кучета, когото тя знаела с малко име „Л.“. Св. С. се огледал и забелязал, че единственият човек в радиус от 100 метра, който преминавал покрай тях с две кучета действително бил подс. Л. О.. Св. С. незабавно тръгнал след него и го настигнал до блок •••, казал му да спре, попитал го дали той е нападнал с нож човек, разхождащ куче, което подсъдимият потвърдил. Св. С. го попитал защо е направил това, а подсъдимият му отговорил, че е станал скандал заради кучетата. Тогава св. С. телефонирал в дежурната на СДВР да изпратят патрул и задържал подсъдимия до пристигането на полицейските служители от 6 РУ - СДВР - свидетелите Я. Д. и Ю. Г., които били назначени като автопатрул 181 за времето от 19: 00 часа на 20.09.2020г. г. до 7: 00 часа на 21.09.2020 г. В тяхно присъствие подсъдимият заявил, че кучето на св. О. нападнало неговите кучета, затова той извадил нож да го заплаши. Полицейските служители поставили белезници на подсъдимия и обезпечили района на местопроизшествието до идването на оперативно-следствената група, установили къде живее пострадалото лице.

Междувременно св. И. О. успял да стигне до дома си, където го посрещнала съпругата му - св. С. О., която била лекар. На нея пострадалият съобщил, че е прободен с нож. Виждайки състоянието на съпруга си и силното кръвотечение от корема му, свидетелката му дала кърпа, с която да притисне раната си, сложила го на стол и незабавно позвънила на спешен телефон 112. След това се обадила на семейни приятели и на сина си - св. Е. О.. Междувременно на св.О. му прилошало и той паднал от стола. Св.О. го оставила да лежи там първоначално по гръб, после по корем, притискайки го с кърпи и възглавница, тъй като течала много кръв от раната. Полицейските служители С. С. и Я. Д. се качили в жилището на пострадалия, където го заварили в това състояние – да лежи на земята върху възглавница и да притиска с нея корема си, като около него имало много кръв. В апартамента пристигнал и св. Е. О., след което всички свидетели помогнали пострадалият да бъде качен в пристигналата линейка на екип на Спешна медицинска помощ. Св. И. О. бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му била оказана спешна медицинска помощ, изразяваща се в животоспасяваща операция.

Причинените от подсъдимия на св. И. О. били такива, че без оказването на своевременната високоспециализирана медицинска помощ смъртният изход бил неизбежен. Проникващото прободно-порезно нараняване в областта на корема със засягане на черния дроб и слезката по хода на раневия канал и излив на кръв в количество 1500 мл. реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Наред с това нараняването създало съобщение между коремната кухина и външната страна, като реализирало медико-биологичния признак нараняване, проникващо в коремната кухина.

Постоперационното лечението на св. О. било много опродължително и болезнено. В резултат на приема на един от антибиотиците, предписан като необходимо медикаментозно средство за възстановяване след животоспасяващата операция, състоянието на пострадалия се влошило, тьй като лекарството предизвикало силна алергична реакция, от която той получил болезнени и бавно зарастващи рани по краката, изпитвал трудности да спи в легнало положение, не можел да излиза от дома си около половин година. Психическото му състояние било допълнително обременено от факта, че не можел да вижда внуците си, които семейството държало настрана, за да не виждат физическите страдания и раните на дядо им.

При извършения оглед на местопроизшествието на 20.09.2020г. – в алеята между задната страна на бл.30 и бл.29 в гр.•••, кв.•••, където са били разположени пейките на 3 м. разстояние в посока североизток от лампата за улично осветление и 7 м. от бл.30 са били открити множество капки от червеникаво-кафява материя, разположени в продължение на разстоятние метър и половина, като са били иззети обтривки от тях съответно Обект 1 и Обект 2 под формата на биологични следи 0028609 с печат 056НЕКД – СДВР. / л.7-8 дп/.

При извършения обиск и изземване от десния външен джоб на елечето, с което е бил облечен подс.Л. О., който се е прибирал в жилището си в бл.28 вх.Б ет.2 ап.35 кв.“•••“ е бил открит и иззет сгъваем нож с червеникава материя по металното острие с обща дължина в разгънато положение 24.5см, с дължина на острието 10.5 см с максимална широчина 2.6 см от бял метал с 1 режещ ръб с пет отвора на същото ВД А0363424, за който подсъдимият е заявил, че е негов./ л.14-20 дп/ Протоколът за извършеното процесуално-следствено действие е одобрен от съдия при СГС с определение от 21.09.2020г. по чнд № 3425/2020г. СГС 34 н.с.

Според заключението на назначена по делото Биологична експертиза по протокол №174-Б/2020г./л.52-53, 101-104 дп/ относно наличната кръв по обектите, респективно кръвната група по обекта сгъваем нож с червеникава материя по металното острие ВД А0363424, вещите лица И. К. и А. С. са изследвали обект № 1 сгъваем нож с обща дължина в разгънато положение 24.5см, с дължина на острието 10.5 см с максимална широчина 2.6 см от бял метал с 1 режещ ръб с пет отвора на същото с надпис от лявата му страна „ Stainless“, като по същия са били установени следи от човешка кръв, кръвна група 0 с наличие на а- и в- аглутинини.

С протокол за освидетелстване с писмено съгласие на подсъдимия от 21.09-2020г./ л.35-39 дп/ е било установено, че на инкриминирата дата той е бил облечен с тъмен панталон, тъмна риза, тъмен пуловер, зеленикав елек без ръкави, черни обувки. От освидетелстваното лице са били иззети 1 бр. тъмен панталон, 1 бр. тъмен пуловер с цип, син на цвят с бял и черен кант на двата ръкава – ляв и десен в горната част и бял черен кант в горната част на блузата, 1 бр. зеленикав елек без ръкави с вътрешни и външни джобове ВД №А0239582 и СП 610 НЕКД –СДВР. От подсъдимия са били иззети и 1 чифт черни плетени обувки и 2 бр. тъмни чорапи ВД №А0239713 и СП 610НЕКД– СДВР.

Според заключението на назначената по делото биологична експертиза съгласно протокол №175-Б/2020г. на вещото лице М. Г. / л.109-110 дп/ по дрехите обект №1– елек от текстилна материя сивозелен цвят от вътрешната страна надпис WEILONGFUSHI и №5 чифт черни чорапи от текстилна материя се доказва наличие на кръв, в малко количество, запазено с цел ДНК- изследване. По останалите обекти №2- жилетка, №3-панталони и №4-чифт плетени обувки не е била установена кръв или наличие на други видими биологични следи.

С протокол за доброволно предаване от 21.09.2020г. Л. М. – мед.сестра в УМБАЛСМ Пирогов, където е бил приет по спешност св.О. в 21 часа на 20.09.2020г. е предала на водещия разследването дрехи на пострадалия – дънки с колан, долно бельо, фланелка, елек и суичър ВД А0239858 СП 610НЕКД-СДВР, както и два броя обувки /кецове/ ВД А0239859 СП 610 НЕКД –СДВР/ л.44 дп/, приобщени като веществени доказателства по делото. Същите са били предмет на изследване от Биологична експретиза съгласно Протокол №191-Б/6.11.2020г. /л.179-181 дп/ на вещи лица Г. Ч. и А. С., които са установили, че по изследваните шест обекта – дрехи на пострадалия се доказва наличие на човешка кръв с наличие на а- и б- аглутинини, които в съвкупност характеризират кръвна група 0.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на д-р Т. Б. /л.54-55, л.56-60 дп/ са били установени вида и характера на причинените увреждания на пострадалия И. О., също локализация, механизъм на причиняване, предмет/средство/ за причиняване на уврежания на пострадалото лице, положението му в момента на нараняването. Според това заключение при инцидента на 20.09.2020г. на св.И. О., чиято кръвна група е била определена в болничното заведение като 0, Рx/+/ са били причинени едно проникващо прободно порезно нараняване на корема, с кожна рана в областта на епигастриума вляво, със засягане по хода на раневия канал на левия дял на черния дроб и капсулата на слезката с излив на кръв в коремната кухина в количество 1500 мл. Касае се за нанасяне на едно прободно порезно нараняване в горната трета на корема в вляво.Установеното проникващо прободно прорезно нараняване се дължи на предмет с остър връх и режещ ръб – нож. Предвид локализацията на уврежданията би могло да се даде направление на раневия канал с ход отдясно наляво и отпред назад, определено при изправено положение на тялото.Проникващото прободно порезно нараняване в областта на корема със засягане на черния дроб и слезката по хода на раневия канал и излив на кръв в количество 1500 мл. реализира медико бииологичния признак постоянно общо разтройство на здравето опасно за живота. Нараняванията са били такива, че без оказването на своевременна високо специализирана медицинска помощ смъртният изход за св.О. е бил неизбежен. От друга страна става въпрос за нараняване, проникващо в коремната кухина и рана с размери 2/5 см. Налице е сравнително голям размер на кожното нараняване както и това на черния дроб, което може да се обясни с раздвижването на оръжието или на пострадалия при нанасяне на увреждането.Локализацията на прободно порезното нараняване при св.О. определя основно взаимно положение лице в лице, като са възможни и взаимни странични положения, предвид подвижността на ръката.

По делото е била назначена ДНК експертиза относно изследване ДНК профила на човешката кръв съгласно изготвените посочените по-горе биологични експертизи на представените веществени доказателства, също определяне ДНК–профила на св.И. О. и сравняването на този профил с ДНК– профила на човешка кръв по приобщените веществени доказателства.

Видно от заключението на ДНК експертиза №20/ДНК-794 от 7.12.2020г. / л.201-207 дп / на вещото лице С. А. човешката кръв по обект №2 нож-острие и кръв по обект №4 елек с надпис на етикет WEILONGFUSHI, които са носени от подс.О. на инкриминираната дата се визуализира ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с профила на св.И. В. О.. За изследвания биологичен материал нож обект 2 се визуализира смес на генетичен материал от две лица, като част от визуализираните алели от сместа показват съвпадение с профила на И. В. О.. Останалите алели от сместа съвпадат с профила на биологичния материал обект № 3 чорап и може да се сравни с профила на конкретно лице. който към момента на изследването не съвпада с лице или следа от националната база данни. Според експерта човешката кръв по обект №2 нож-острие и кръвта по обект №4 елек категорично произхожда от едно и също лице св.И. В. О.. Извършената по делото аудио-техническа експертиза с Протокол №341/2020г. от 05.11.2020г. /л.171-175 от дп/ на вещото лице Х. Ж. по отношение на на 1 брой оптичен носител CD R марка RIDATA с капацитет 700 МВ е изследвала и анализирала съдържанието на посочения оптичен носител, с разпечатването му на хартиен носител, касаещо телефонното обаждане на тел.112 от св.С. О. на 20.09.2020г., търсеща спешна медицинска помощ на адреса в кв.“•••“ гр.•••, заради пробождането с нож на съпруга й св.И. О.. Според протокол за разпознаване на лице от 22.10.2020г. / л.123 дп с приложен фотоалбум на л.122 дп/ подсъдимият е бил разпознат от пострадалия като извършител на деянието – мъжът, който го е пробол с нож вечерта на 20.09.2020г.

С протокол за доброволно предаване от 29.10.2020г. л.128 дп. по делото е била приобщена медицинска документация, касаещи подсъдимия О., приложени на л.129-130, 134-139, 146-155, предоставена от защитника му адв.Б. Х. /починал/, както и изпратени от УМБАЛСМ“Пирогов“ относно пострадалия св.И. В. О. – копие от Амбулаторна книга л.158-160, копие от оперативен журнал л.161-163, лист за преглед на пациент/ л.164/, епикриза с диск /л.165-168/ Според заключениeто на назначената съдебно-медицинска експертиза /л.183, 225-249 дп/ на вещите лица д-р И. Л. и д-р П. Х., подс. Л. О. страда от следните заболявания: затлъстяване, хронична обструктивна белодробна болест, артериална хипертония, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, левостранен раменен периартрит, двустранна коксартроза, състояние след хроничен калкулозен холецистит, състояние след холедохолитиаза. Подсъдимият страда от хронични заболявания с дългогодишна давност, които имат прогресивно влошаващо се развитие. Влошаването на състоянието през годините е било постепенно, независимо от прилаганото лечение. Комбинацията от захарен диабет и артериална хипертония е високорискова за настъпване на усложнения от сърдечно или мозъчно-съдово естество, които могат да застрашат живота на подсъдимия, но тяхното настъпване не може да бъде предвидено, поради самия характер на заболяванията. Състоянието му изисква периодични прегледи и консултации при съответни специалисти – ендокринолог, кардиолог, невролог. Във връзка с болковия синдром от болките в рамото и тазобедрените стави подсъдимият приемал нестероидни противовъзпалителни средства с временен ефект. Лечението на наличните хронични заболявания налага извършване на периодични лабораторни, образни и функционални изследвания, някои от които се провеждат само в условието на болничен престой.

Здравословно състояние на подс.О. допълнително е било изследвано и от назначената от въззивната истанция комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена на 23.01.2023г. от вещите лица д-р Ж. Ч. – специалист кардиолог МИ–МВР, д-р Н. П. – специалист ендокринолог МИ-МВР и Д. С. Т.-Х. – специалист-медицинска онкология и вътрешни болести МБАЛ „Н. „София с оглед депозирана молба от подсъдимия за определяне актуалното му здравословно състояние и възможностите да получи адекватно лечение в мястото на лишаване от свобода/ внохд 1354/22г. л.139-150/ Според заключението на вещите лица д-р Ж. Ч. кардиолог, д-р Н. П. –ендокринолог и Д. Т.-Х. – онколог и вътрешни болести, прието в съдебното заседание на 01.02.2023г. актуалното здравословно състояние на подс.О. включва множество хронични заболявания: Хронична застойна сърдечна недостатъчност II-III ФК. ИБС. Стабилна стенокардия II ФК. Хипертонична болест III ст. ЛК диастолна дисфукция. Неуточнено въглехидратно нарушение, най-вероятно нарушена гликемия на гладно. Метаболитен синдром. Полинодозна еутиреоидна струма. Аденом на дясната надбъбречна жлеза. Хроничен бронхит неуточнен. Жлъчно-каменна болест. Бъбречно- каменна болест.Киста на десния бъбрек, като му е било предписано специално медикаментозно лечение и стандартна диета, изпълними в пенитенциарното заведение Софийски централен затвор, където понастоящем подсъдимият пребивава с мярка за неотклонение задържане под стража.

В периода 23.09.2020г. до 15.12.2020г. по отношение на подс.О. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, изменена в гаранция в размер на 1000 лв. с определение от 9.12.2020г. на СГС 8 с-в, по чнд №4398/20г., потвърдено с определение на САС от 15.12.2020г. по внчд №1364/2020г., като гаранцията е била внесена на същия ден с платежно нареждане/ л.212-213, л.219-224 нохд/. На по-късен етап при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд с определение от 17.05.2022г. на основание чл.66 от НПК мярката му за неотклонение е била изменена в задържане под стража, а гаранцията отнета в полза на Държавата.

В хода на провеждания наказателен процес е било установено, че след като мярката му за неотклонение била изменена от домашен арест в гаранция, подс. О. извършил в периода от 18.03.2022 г. до 20.03.2022 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в жилището, в което живеел със св. Д. в гр. •••, ж.к •••, бл. 28, вх. Б, ет. 2 и пред входа на блока в условията на продължавано престъпление с три отделни деяния, всяко от които осъществяващо състава на едно и също престъпление, извършено през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явявят продължение на предшестващите, се заканил с убийство на К. Б. Д. с изрази и действия: „ще извадя пистолета и ще те убия, ще вляза в затвора ти няма да разбереш“, „ти няма да си жива, ще те убия с пистолета и даже няма да разбереш какво е станало“, „ще те убия“, държейки в лявата си ръка газ- сигнален револвер и насочвайки го към нея, и всяка от тези закани би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За това деяние подсъдимият бил осъден по

наказателно дело от общ характер № 5751/2022 г. на СРС, 135-ти състав, с влязъл в сила съдебен акт на 10.05.2022 г. на десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено с тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК.

Фактическа обстановка приета от първостепенния съд с известни корекции и допълнения въззивният съд приема за правилно установена. Доказателствените източници подробно са били анализирани и съотнесени към внесеното срещу подс.О. обвинение за осъществено умишлено убийство при условията на чл.18 от НК спрямо пострадалия И. О. на инкриминирата дата, което вярно е възприето от съда за доказано по безспорен и несъмнен начин.

Анализираните от СГС гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения категорично и последователно водят до извод, че в конкретния случай на 20.09.2020г. около 20.00 часа в гр.•••, кв.“•••“ зад блоковото пространство на блок №31 подс.О. е нанесъл удар с нож с дясната си ръка спрямо пострадалия О. отдясно наляво и отпред назад в горната трета вляво на корема му, като по този начин му е причинил проникващо прободно- порезно нараняване, с кожна рана в областта на епигастриума вляво, със засягане по входа на раневия канал на левия дял на черния дроб и капсулата на слезката, с излив на кръв в коремната кухина в количество 1500 мл.

Неоснователни са възраженията на подсъдимия и неговия защитник, че обвинението е несъставомерно и недоказано. Детайлно, коректно и вярно са били анализирани и обсъдени показанията на св.И. О., които са в корелация с показанията на свидетелите А. Г., С. С., Я. Д., Ю. Г., С. О., отчасти с показанията на св.К. Д. и обясненията на подс.О., които съдът е кредитирал за носения от него нож в деня на инцидента, заключенията на съдебно- медицинските експертизи, биологични експретизи, ДНК–екпертизи, иззетите по делото веществени доказателства – от обвиняемия нож с острие 10.5 см с кръв, за която е установено, че е на св.О., също елек, с който е бил облечен подсъдимия, отново напоен с кръвта на св.О., предадените от пострадалия дрехи с прорези с размери, съответстващи на извършеното от подсъдимия прободно прорезно нараняване, констатирано посредством съдебно- медицинско изследване на д-р Б., респективно установено и от биологичната експeртиза по Протокол №191-Б/6.11.2020г. на вещите лица Г. Ч. и А. С.. Действително в конкретния случай показанията на св.О. като пострадал от престъплението са основен източник на доказателства и средство за защита на накърнените му права от престъплението. Затова подлежат на преценка самостоятелно с оглед тяхна последователност, логичност, и в съвкупност с другите доказателства за установяване на тяхната достоверност, каквато задълбочена преценка е направил в мотивите си първостепенния съд. Въззивната инстанция също приема показанията на св.О. за обективни, еднопосочни, логични и непротиворечиви относно времето и мястото на срещата с подсъдимия О., обстоятелствата, при които между двамата са били разменени кратки реплики, заради близостта на разхожданите от тях кучета, последвалите действия от страна на подсъдимия и изненадващото нараняване на пострадалия с един удар с ножа в коремната област. Освен, че логични и са последователни показанията на св.О. се подкрепят от множество други доказателства по делото, а именно показанията на свидетелката А. Г., която също на инкриминираната дата и час е разхождала кучетата си в кв. “•••“ гр.••• в междублоковите пространства, наблюдавала е от разстояние 150-200 м. как първоначално св.О. и подс.О. седят на пейките с домашните си любимци, заради което тя ги е заобиколила със своите кучета от горната страна, движейки се към трафопоста, впоследствие пострадалият е бил изправен до подсъдимия, а на връщане забелязала, че двамата се разделят, като св.О. се превивал, държейки се за корема с едната ръка, а с другата водейки кучето си, с молба към нея да го държи, защото бил „наръган“ от „човека, с двете кучета“, посочвайки го. Свидетелката познавала подсъдимия с малкото име „Л.“ и веднага споделила казаното й с преминаващия наблизо полицейски служител живущ в блока – св.С., който тръгнал след посъдимия и го задържал до идването на полицейските служители от 06 РУ-СДВР и оперативно-следствената група. Пред св.С. подсъдимият не отрекъл, че е наранил пострадалия, с обяснението за възникнал „скандал с кучетата“, като междувременно спокойно е искал да се прибере в дома си. Показанията на свидетелите Г., С., пристигналите впоследствие полицейски служители Д. и Г. от 06 РУ –СДВР, показанията на св.О. еднопосочно подкрепят изнесеното от св.И. О. за причиненото му нараняване с нож от подс. О.. В обяснението си последният не отрича действията си, обекта на престъпното посегателство, както и средството, с което е извършено деянието – иззетия от него като веществено доказателство сгъваем нож, излагайки обаче различни защитни версии, една от които, че е бил предизвикан от пострадалия с обидни думи и реплики, както и заради удар, нанесен му от св.О. с бутилка, която се разбила в рамото му, като на последно място твърди, че не е разбрал по какъв начин е наранил пострадалия, тъй като не е ставал от мястото си, през цялото време бил седнал и дялкал с ножа си дървена клонка. Първостепенният съд е дал обстоен и мотивиран отговор защо не възприема нито една от защитните версии на подсъдимия, приемайки ги за доказателствено необезпечени. На всяко едно от защитните възражения в различни насоки е бил даден пълен и коректен отговор, като въпреки това тези възражения отново се поставят на вниманието на въззивния съд. Настоящия въззивен състав следва да отбележи, че се солидаризира изцяло с аналитичната дейност на първата инстанция по отношение на доказателствените източници, която е проведена обективно, безпристрастно, комплексно и всеобхватно, като не се налага корекция в тази дейност на съда, тъй като е осъществена в съответствие с вътрешното му убеждение, закона и доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че към коректно анализираната доказателствената съвкупност съдът е приобщил на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелите О., С., Г., Д., В., В., А. и Л., които действително следва да бъдат кретидитирани, тъй като свидетелите се придържат към изложеното пред разследващия орган в момент много по- близък до инкриминиранато деяние, като в резултат на изминалото време от тогава до явяването им пред съда не са могли да си спомнят определени факти и обстоятелства, към които реално се придържат. Следва да бъдат отчетени и индивидуалните фактори за всеки един от тези свидетели, като например шока, в който е изпаднал пострадалия О., в резултат на неочакваните действия от страна на подсъдимия, обременеността на свидетелите С., Г. и Д. ежедневно като полицейски служители с множество криминални случаи, неопитността на свидетелите В., В., А. и Л. като поемни лица да пресъздадат участието си в процесуално-следствените действия по изготвените съобразно НПК от разследващия орган протоколи. По отношение на св.Е. О., който е пристигнал в дома на родителите си след спешния медицински екип, следва да се приеме, че той е възприел действително обективни факти относно реалните поражения от удара с нож върху баща му след самото нараняване, като преимуществено показанията му изясняват приемането на пострадалия в болничното заведение, тежкия и продължителен възстановителен период, т. е по-скоро доказват претенцията за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпното посегателство.

Наред с посочените гласни доказателства за изясняване механизма на инкриминираното деяние правилно и обосновано първостепенния съд е обсъдил всяко едно от експертните заключения, за да приеме в мотивите си, че напълно съзнателно и целенасочено подсъдимият е нанесъл удар с носения от него нож в тялото на пострадалия, ставайки от пейката, на която седял при преминаването на св.О., който удар е бил достатъчно силен, за да предизвика тежките разкъсвания и поражения в жизнено важните органи в горната лява част на коремната му област с последвалото обилно кръвотечение, тъй като тези органи са богато кръвоснабдени. Заключенията на експертите вярно са отнесени и съпоставени с показанията на свидетелите О., Г., С., Д., Г., О., Д. и приобщените по делото веществени доказателства, за да се приеме, че внесеното обвинение спрямо подсъдимия е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Следи от кръвта на св.О. са останали по ножа, прибран от подсъдимия в джоба на елека, с който е бил облечен на инкриминирата дата, които изводи са подкрепени от заключенията на вещите лица И. К. и А. С. по изготвената от тях биологична експертиза съгласно протокол №174-Б/2020г., заключението на вещите лица Г. Ч. и А. С. по изготвената от тях биологична експертиза по протокол №191- Б/6.11.2020г., както и заключението на съдебно-медицинската експретиза на д-р Т. Б., според която от локализацията на увреждането, размера и направлението на прободно прорезното нараняване със засягане на черния дроб и слезката, категорично може да се заключи, че пострадалият и подсъдимият са били в изправено положение лице в лице с възможни и взаимни странични положения предвид подвижността на ръката, като без оказване на високо специализирана медицинска помощ смъртния изход за св.О. е бил неизбежен.

Към доказателствената съвкупност уличаваща подсъдимия следва да бъде добавен и протокола от извършеното разпознаване на лице от 22.10.2020г./ л.123 от дп/ с приложен фотоалбум /л.122 от дп/ видно от който подсъдимият е разпознат от пострадалия именно като „мъжът, който го е пробол с нож вечерта на 20.09.2020г. Показанията на свидетелите А. и Л. пред съда и приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК и чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК показания на тези свидетели от досъдебното производство потвърждават участието им като поемни лица в извършеното разпознаване по снимки на подсъдимия от св.О., което се е състояло в дома на последния, заради здравословното му състояние, потвърдено от съставения протокол за разпознаване на лица, приложен на лист 123-124 от дп, който следва да се приеме за годно доказателствено средство, съставен по предвидения в НПК ред. Същото се отнася и за протокола обиск и изземване от 20.09.2020г./л.14-17 от дп/, съобразно който от подсъдимия е било иззето средството за извършване на деянието – сгъваем нож с червеникава материя по острието, потвърдено от показанията на поемните лица В. и В. пред съда и приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК от досъдебното производство. Самото процесуално-следствено действие обиск и изземване е било одобрено с Определение на СГС от 21.09.2020г. по чнд №3425/2020г. 34 с-в, без да възникват каквито и да било съмнения относно процесуалната му годност.

Що се отнася до протокола за оглед на местопроизшествието, за който първостепенния съд не е изложил съображения също понастоящем липсват доказателства, които да поставят под съмнение процесуалната му годност, макар, че и без него фактическата обстановка в конкретния случая е напълно изяснена, а обвинението доказано по безспорен и несъмнен начин.

Самата очна ставка проведена от първостепенния съд на основание чл.143 от НПК между подсъдимия и пострадалия в съдебното заседание на 17.05.2022г. единствено затвърждава първоначално изнесеното на двамата пред съдебния състав, които различни тези СГС е обследвал и детайлно анализирал посредством останалите доказателствени източници.

Неоснователно е възражението на подс. О., че е бил предизвикан от пострадалия с обидни думи и реплики, както и нараняване посредством бутилка в областта на рамото. Такива действия не са били видени, нито чути от свидетелите Г., С., което напълно потвърждава изнесеното от св.О., още повече, че при извършения оглед на местопроизшествието не са били открити каквито и да било следи от такава бутилка. Оборващо защитната версия на подсъдимия е и заключението на съдебно–медицинската експертиза на вещите лица д-р К. С., д-р П. Р. и д-р Ц. Г., назначена от първоинстанционния съд по искане на защитата /л.221-227 от нохд 2472/2021г./, приета в съдебното заседание на 30.06.2022г. л.232-236 от нохд 2472/2021г./ Според това заключение изследвало представената от подсъдимия ренГ. снимка от 18.10.2020г., измененията на лявата раменна става на подсъдимия категорично не са получени в резултат от травмиране при инцидента на 20.09.2020г., а в резултат на болестен хроничен дегенеративен процес с голяма давност – години преди 2020г., който проблем е бил установен още при преглед на 12.10.2017г. съгласно Експертно решение №0084 на НЕЛК, специализиран състав по ортопедични болести, впоследствие с Експертно решение на ТЕЛК №0191 като левостранен раменен периартртит наред с траколумалната спондилоартроза, двустранна коксартроза и артроза на дясната гривенна става.

Неоснователно е и възражението на подсъдимия, че е седял на пейката, без да разбере как пострадалият се е наранил на извадения от него нож, поради което си е тръгнал без да му окаже каквато и да било помощ. По делото нито едно експертно заключение не потвърждава тази негова защитна версия. Напротив съдебно-медицинското изследване на д-р Б., което съдът приема за компетентно изговено, тъй като се позовава на обективните находки – локализацията на увреждането, размера и направлението на прободно прорезното нараняване, установява изправеното положение на подсъдимия и пострадалия в момента на удара, а именно – лице в лице с възможни и взаимни странични положения предвид подвижността на ръката, за която и св.О. споменава, че е „видял да се изстрелва към него“. Освен това от заключението на биологичната експертиза Протокол №191-Б/2020г. на вещите лица Г. Ч. и А. С. прорезите на дрехите, с които е бил облечен пострадалия освен, че съответстват на мястото и размерите на нараняването изяснени в горепосоченото заключение на д-р Б., установяват силата на удара с нож, който е преминал през дрехите на св.О., за да достигне и засегне жизнено важните му органи черен дроб и слезка и да предизвика значително количество излив на кръв, така че да доведе до неизбежен смъртен изход, който по една щастлива случайност е бил предотвратен с оглед навременната и високоспециализирана медицинска помощ.

Отделно от това защитната версия на подс.О., че не е разбрал за увреждането противоречи на множество гласни доказателства – показанията на св.О., както и показанията на свидетелите С., Г., Д., пред които подсъдимият е потвърдил за извършеното. Обстойно първостепенния съд е изложил мотиви и срещу това защитно възражение, което правилно е отхвърлено като неподкрепено от доказателствата по делото, в това число и от заключенията на двете горепосочени експертизи съдебно медицинска и биологична на вещите лица д-р Б., Ч. и С.. Това възражение от своя страна противоречи и опровергава другата защитна теза на подсъдимия, че е реагирал, заради нанесени обидни думи от страна на св.О., както и удар с бутилка в областта на рамото, в каквато насока СГС също пространно е изложил мотиви. От друга страна действието по незабавното оттегляне на подсъдимия от местопроизшествието с прибиране на окървавения нож в джоба на елека и то в противоположната посока на пострадалия несъмнено потвърждава умисъла му за извършване на противоправното деяние. Подсъдимият е съзнавал напълно всички съставомерни факти по внесеното срещу него обвинение, тъй като посредством носения от него нож с дължина на острието 10, 5 см е нанесъл удар в коремната област на св.О., под сърцето му, засягайки функционирането на жизнено важни човешки органи, с реалната представа за възможността да предизвика смъртта на свидетеля с този нож.

При така анализираните доказателства неоснователно е искането на защитата за преквалификация на извършеното деяние в хулиганство или причиняване на телесна повреда на пострадалия, тъй като обекта на престъпното посегателство е живота на пострадалия, чрез прободна рана с нож в жизненоважните органи на организма му, което неизбежно е щяло да доведе до биологичната смърт на св.О., ако не му е била оказана своевременна и високо специализирана медицинска помощ. Правилно е било преценено от първостепенния съд, че в конкретния случай става въпрос за довършен опит за убийство при условията на чл.18 ал.1 от НК, доколкото изпълнителното деяние на практика е било довършено, без да настъпят предвидените в закона и искани от дееца обществено-опасни последици. При липса обаче на изменено обвинение по реда на чл.287 ал.1 НПК съдът правилно се е произнесъл в рамките на внесеното от прокурора обвинение за недовършен опит, за което е бил сезиран и по което подсъдимият се е защитавал, с непроменена правна квалификация по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, така, че правото на защита на последния изцяло е било охранявано.

По отношение на наказанието въззивния съд преценява жалбите на подсъдимия и неговия защитник, както и частния обвинител и неговия повереник за неоснователни. Същото е законосъобразно и справедливо отмерено от първостепенния съд, който правилно го е индивидуализирал, без да се налага исканата от страните корекция, както в посока намаляване, така и в посока увеличаване на наказанието. И според въззивната инстанция наказанието ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено на подсъдимия би постигнало предвидените в закона цели за неговото поправяне, превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможносттите му да върши други престъпления, като същевременно има възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото.

При индивидуализиране на наказанието правилно са били взети предвид всички обстоятелства относно степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, за всяко едно от които обстойно първостепенния съд се е мотивирал. Вярно е преценено, че смекчаващите обстоятелства имат превес, както и че на самостоятелно основание съгласно чл.58 буква „а“ от НК, приложима в конкретния случай съдът приел, че следва да определи наказанието съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, съобразявайки обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК на внесеното обвинение. Не могат да не бъдат съобразени при индивидуализиране на наказанието добрите характеристични данни за подс.О., чистото му съдебно минало, придобито висше образование, упражняваните трудови функции, семеен статус, напреднала възраст, даването на обяснения пред съда и изразяване съжаление за случилото се. Не е без значение също доброто процесуално поведение на подсъдимия и изключително влошеното му здравословно състояние, потвърдено от две съдебно-медицинските експертизи, една от които назначена и приета от въззивната инстанция по искане на подсъдимия/ л.162-173 от внохд 1354/2022/. Това са все смегчаващи отговорността обстоятелства, които няма как да не бъдат отчетени при индивидуализиране на наказанието, същите имат превес над оттегчаващите и са многобройни.

Действително преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело подсъдимият е бил неосъждан, тъй като видно от сравката му за съдимост от 2.11.2022г./л.40-41 внохд/ по първото посочено осъждане за престъпление по чл.325 ал.2 и чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен от РС София с присъда от 17.10.2003г. по нохд № 4064/2003г. в сила от 04.11.2003г. с наложено наказание една година лишаване от свобода с четири годишен изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК, изпитателният срок е изтекъл в края на 2007г., той е реабилитиран по право и се третира като неосъждано лице. Действително не може да бъде игнориран факта, че подс.О. е бил осъден със влязло в сила споразумение №497/10.05.2022г. по нохд №5751/2022г., за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което се изтъква от повереника на частния обвинител, но това осъждане е станало на 10.05.2022г. след деянието по настоящото дело, което е реализирано на 20.09.2020г., поради което няма как да бъде отчетено като оттегчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието на подс.О.. Правилно е бил определен режима за изтърпяване на наказанието за извършеното деяние по чл.115 вр. чл.18 вр. чл.58 буква „а“ и чл.55 ал.1 т.1 от НК, който е СТРОГ съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.2 б „а“ от ЗИНЗС, тъй като наложеното наказание е за повече от пет години.

Вярно е бил отчетен и периода от време, през който подс.О. е бил задържан по ЗМВР, чл.72 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и домашен арест, който е приспаднат на основание чл.59 ал.1 и 2 НК от така определеното наказание.

Разноските в хода на производството пред първата инстанция също привилно са прецизирани от СГС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.О. следва да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски пред въззивната инстанция във връзка с комплексната съдебно–медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Ж. Ч., д-р Н. П. /430, 32 лв. за двете вещи лица след анулиране на първоначалната фактура от МИ МВР, издадена за сумата 562, 32 лв./ и Д. Т.- Х. / 447, 30 лв/ и приета от съда в съдебното заседание на 01.02.2023г., които разноски възлизат на обща стойност 877, 62 лв./ осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, която сума следва да бъде присъдена за заплащане от подс. О. в полза на Държавата по транзитната сметка на Апелативен съд гр.София.

Независимо от това, че първостепенният съд е пропуснал с присъдата си да се произнесе по отношение на веществените доказателства, които са множество на брой, този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след влизане на присъдата в сила.

Като не намери основания за отмяна или измененение на атакувания съдебен акт, в това число и по отношение на разноските, воден от изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК Апелативен съд-София НО, девети състав