Решение № 425 от 30.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1220/2022 г.

С присъда № 49 от 24.02.2020 г. по ВНОХД № 354/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд е отменена изцяло присъда № 23 от 21.05.2019 г. по НОХД № 342/2017 г. на Плевенски окръжен съд, като е признат за виновен Е. Й. П. в това, че на 15.09.2014 г., около 11, 00 часа, в землището на гр. Кнежа, на път III-306 (48+114 к м), в местността “Маринов геран”, в нарушение на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и чл. 1, ал. 4 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътища, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, при управление на моторно превозно средство зърнокомбайн “John Deere 96801” с рег. № •••••••, с прикачен хедер с широчина 4, 45м, надвишаваща допустимата по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. “а” от Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – 2, 55 м, по път за обществено ползване, без да има разрешително по чл. 8, ал. 2 по Нареда № 11/2001 г., със съпровождащ автомобил, който не бил сигнализиран с опознавателна табела по чл. 19, ал. 1 и с пътен знак № А39 по чл. 20, ал. 2, поставени на предната или горната част, когато автомобилът де движи пред извънгабаритното ППС и не е сигнализиран с поне една мигаща или проблясваща светлина, видима от останалите участници в движението, в нарушение на изискванията на чл. 23 от Наредба № 11/2001 г., и без да осигури достатъчно странично разстояние за разминаване между комбайна и л.а. “Дачия Логан”, с което е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. “а”, чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Л.Н. от гр. Кнежа, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. На подсъдимия е наложено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл. 343г от НК. С присъдата е признат за невиновен подсъдимият Х.Т.К. и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С решение № 100/24.08.2020 г. по КНД № 433/2020 г. по описа на ВКС, II Н.О., е отменена присъда № 49 от 24.02.2020 г. по ВНОХД № 354/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с която подсъдимият Х.Т.К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. “в”, пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивната инстанция. С решението е изменена присъдата по отношение на подсъдимия Е. Й. П., като го признава за виновен в осъществено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства по път за обществено ползване, и го признава за невиновен и го оправдава по обвинението да е нарушил правилата за движение чл. 44, ал. 1 и чл. 140, ал. 6 от ЗДвП, чл. 1, ал. 4 от Наредба № 15 за реда за движение по пътища, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника и чл.5, ал. 1, т. 1от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства по път за обществено ползване. Оставя в сила присъдата в останалата й част. С решение № 53 от 29.04.2021 г. по ВНОХД № 286/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд е изменена присъда № 23821.05.2019 г. по НОХД № 342/2017 г. на Плевенски окръжен съд, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия Х.Т.К. деяние по чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и същият е оправдан за нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Потвърдена е присъдата в останалата й част. С решение № 60155/01.11.2021 г. по описа на ВКС, II Н.О., е оставено в сила въззивно решение № 53 от 29.04.2021 г. по ВНОХД № 286/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Съдът не кредитира представените от ищеца заключения на съдебно- медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, тъй като същите не са събрани по предвидения в ГПК ред. При разпита воденият от ищеца свидетел К.Б. казва, че били колеги с починалия П.Н.. Казва, че познава жената на П. – Т. Й.а, с която починалият живеел, както и че двамата били в добри отношения. Казва, че П.Н. нямал брак с Т. и трябвало да припознае детето Л.Т. Й.а или вече го бил припознал. Казва, че той е съобщил на майката на П. за смъртта му и тя го понесла зле. Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 273, ал. 4, изр. второ от КЗ (отм.) вр. с § 26 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на настъпване на процесното ПТП е действал Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), чийто разпоредби са приложими в случая. Нормата на чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) предвижда, че в случай на спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва. По същия начин е уреден въпросът в чл. 29, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд от 2006 г. (отм.). По делото не се спори между страните, че на 15.09.2014 г. по третокласен път III-306 на км 48+114 м, община Кнежа, при местност “Маринов геран”, е настъпило процесното ПТП между лек автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с рег. № •••••••, управляван от Х.Т.К., със скорост около 87 км/ч, и движещ се в обратна посока комбайн “John Deere” с рег. № •••••••, управляван от Е. Й. П., със скорост от 34 км/ч. Не се спори относно механизма на настъпване на ПТП, както и че вследствие на същото е настъпила смъртта на П.Л.Н.. Не се спори и че двамата водачи са признати за виновни за престъпления по чл. 343, ал. 1, б. “в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия граждански съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не се спори и че ищцовото дружество застраховател е заплатил на увредените лица обезщетение за претърпените вреди поради смъртта на П.Л.Н., настъпила вследствие на процесното ПТП. В случая основният спорен въпрос е дали при изплащане на обезщетение на увредените лица от процесното ПТП за претърпените вреди, извършено изцяло от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на единия виновен водач, и при твърдения, че вредоносният резултат е настъпил при съпричиняване на другия виновен водач на МПС, който няма валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД дължи възстановяване на съответна част от изплатеното застрахователно обезщетение. В Решение № 52/04.08.2022 г. по т.д. № 762/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието по приложението на чл. 499, ал. 5 от КЗ, който е аналогичен на чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.), че наличието на спор между застрахователя и Гаранционния фонд не е условие за възникване на правото на застрахователя да иска от фонда да му бъдат възстановени платените на бюрото суми, ведно със законната лихва от датата на плащането, когато впоследствие е установено, че отговорността за заплащането на застрахователното обезщетение е единствено на фонда. Следователно даденото разрешение следва да бъде съобразено и в разглеждания случай. Съгласно чл. 288 и чл. 288а от КЗ (отм.) и чл. 2, ал. 1 от ПУДГФ от 2006 г. (отм.), ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД извършва плащания към увредени лица и възстановява плащания на компенсационния орган на държава - членка във връзка със задължителните застраховки “Гражданска отговорност” на автомобилистите и застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен транспорт, когато водачът не е имал застраховка. Съвкупният анализ на цитираните разпоредби води до извода, че отговорността на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД е насочена към обезщетяване на увредените лица за претърпените имуществени и неимуществени вреди в лимитативно определените от закона случаи. По делото не се установява, че отговорността за обезщетяване на вредите от процесното ПТП е единствено на фонда, т.е. вредоносният резултат от ПТП да е причинен единствено от водача на комбайна, за който се твърди, че не е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видно от влязлото в сила решение Решение от 13.01.2017 г. по гр.д. № 7928/2015 г. по описа на СГС, I-21 състав, настоящият ищец ЗК “Л.И.” АД е бил осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на П.Л.Н. вследствие настъпилото на 15.09.2014 г. ПТП на увредените лица, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предвид че към посочената дата гражданската отговорност на виновния водач Х.Т.К. за вреди, причинени при управлението на лекия автомобил “Дачия”, модел “Логан”, с рег. № •••••••, е била застрахована при ЗК “Л.И.” АД. Основателно е възражението на ответника, че в случая не е налице солидарна отговорност между ищцовото дружество и фонда, тъй като такава нито е договорена, нито е установена в закона, по аргумент на чл. 121 от ЗЗД. Независимо от солидарната отговорност между съпричинителните на вредата съгласно чл. 53 от ЗЗД, застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентните не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, а отговаря в същия обем, в който отговаря застрахования при него делинквент за всички вреди и в целия им размер. С оглед на горното съдът намира, че застрахователят е заплатил обезщетение за причинени неимуществени вреди на увредените лица в резултат от настъпило ПТП с оглед сключената при него валидна застраховка “Гражданска отговорност” на водача Х.Т.К., с оглед насочената срещу него претенция на увредените лица. Застрахователят е изпълнил своето собствено задължение по застраховката, по което дължи обезщетяване на всички вреди в съответния размер. ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД не е материално-правно легитимиран да отговаря спрямо застрахователя за някаква част от платеното застрахователно обезщетение, тъй като предвидената от законодателя отговорност на фонда е насочена само спрямо увредените лица или компенсационния орган на държава - членка. За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че видно от служебно извършена справка в Информационния център към Гаранционния фонд се установява, че към 15.09.2014 г. за комбайна с рег. № ••••••• има сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество ЗК “Л.И.” АД, като е посочена дата на прекратяване на същата – 31.12.2014 г. В протокола за ПТП (на л. 6-7 от настоящото дело) изрично е посочено, че водачът на комбайна има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с конкретно посочен номер на полица и срок на валидност от 15.09.2014 г. до 15.09.2015 г. при ЗК “Л.И.” АД. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (така в Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.). След като при ПТП е представена застрахователна полица за водача на комбайна при ищцовото дружество, то за същата е следвало своевременно да бъде представена информацията от ищцовото дружество към Информационния център на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, съгласно чл. 294, ал. 1 и 2 вр. с чл. 292, ал. 1, т. 3 от КЗ (отм.). Такава информация е дължима, дори и впоследствие застрахователният договор да е прекратен, например, поради неплащане на дължима вноска – в случая е прекратен на 31.12.2014 г., т.е. след датата на процесното ПТП. Основен принцип на правото е, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната главница от 275 000 лева от датата на подаване на исковата молба (04.07.2022 г.) до окончателното й плащане и същата следва да бъде отхвърлена. По разноските: Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева, и искането на ответника, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от изложеното, СЪДЪТ