Решение № 3596 от 28.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 301/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е образувано по жалба на И. В. П. от [населено място] срещу Заповед № 3282з-518 от 31.01.2025 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГД „ГП“) при Министерство на вътрешните работи (МВР). Жалбата е подадена с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като абсолютни основания за отмяна на обжалваната заповед – издаването й извън двумесечния срок по чл. 195 ЗМВР, доколкото дисциплинарно наказващият орган е узнал за евентуално извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение на 19.07.2024 г. Изтъкнато е също, че жалбоподателят е лишен от право на защита в дисциплинарното производство, като му е отказан достъп до материали от него, включително до справка № 3282р-19916 от 19.07.2024 г., с която се запознал едва през месец ноември 2024 г., след като се е обърнал към адвокат за защита. Не на последно място е посочено, че заповедта не съдържа пояснение какво следва да се разбира под „минимална степен на употреба на физическа сила”. По същество се отрича жалбоподателят да е употребил физическа сила спрямо подателя на сигнала. Лицето доброволно е последвало граничните полицейски служители до служебното помещение за установяване на самоличността му, без принуда и употреба на физическа сила. В това отношение се поддържа, че доказателствата не обосновават заключението на наказващия орган. В нарушение на принципа за истинност по чл. 7 АПК последният не е обсъдил сведенията на останалите служители, които са преки очевидци. Относно наложеното дисциплинарно наказание се възразява, че не съответства на тежестта на нарушението. Жалбоподателят е с 24-годишен стаж в структурата на МВР, през който е награждаван многократно за образцово изпълнение на служебните задължения и тези факти е следвало да бъдат съобразени при определяне на наказанието. Жалбата е поддържана и в съдебно заседание лично и чрез пълномощник. Изложените в нея съображения са преповторени в писмено становище. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. Подробно е аргументирал писмено становището си, че отсъстват основания за отмяна на обжалваната заповед – процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По същество са развити съображения, че поведението на жалбоподателя на 13.04.2024 г. съставлява дисциплинарно нарушение като посоченото със заповедта, което е доказано. В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях съдът прие следното по фактите: Жалбоподателят заема длъжност в ••• от ГПУ – П. към РДГП – С. при ГД „Гранична полиция”. На 13.04.2024 г., заедно с М., М., А., К., Д. и М., са били част от състава на гранично полицейски наряд ГПН-КПП № 147 – Екип за противодействие на нарушенията и престъпления, свързани с ДДС и вътрешно-общностно придобиване на стоки на входящо трасе на ГКПП – К.. Във времето от 07: 00 ч. до 07: 20 ч. на същата дата, на входящото трасе на ГКПП – К.-П. при проверка на товарен автомобил, влизащ в страната, възникнал спор между граничните служители от екипа и водача му Ц.. По този повод началникът на ГПУ – П. е изготвил докладна записка до директора на РД „ГП“ – С., че служителите са предупредили многократно водача на товарен автомобил, за който е установено по-късно, че е И. Ц., че следва да се върне в автомобила си, за да не пречи на работата им. Поради продължилото от негова страна възпрепятстващо нормалната им работа поведение, служителите му разпоредили да представи документ за самоличност и го придружили до служебното помещение. В служебното помещение служителите провели с Ц. беседа, при която му разяснили, че, ако пречи на служебните задължения, ще му бъде наложена принудителна мярка. Обяснили му също, че забавянето при проверките се дължи на прекъсвания в системата на Агенция „Митници“, след което Ц. се извинил и около 07: 15 ч. преместил камиона си, като освободил трасето, за да бъде извършена проверка от служителите на НАП и на граничен контрол. На 08.05.2024 г. в ТО – П. при РП – Б. и в ГД „ГП“, ГПУ – П., постъпила жалба от Ц., с приложени медицински документи, че на 13.04.2024 г. при влизане в страната е бил извлечен от граничните служители от камиона, който управлявал, заведен насила в служебно помещение, в което му бил нанесен побой. По повод жалбата със Заповед № 3282з-2049 от 13.05.2024 г. на директора на ГД „ГП“ е разпоредена проверка, резултатите от която са обобщени в справка рег. № 3282р-19916 от 19.07.2024 г. Въз основа на данните в справката със Заповед № 3282з-3440 от 30.07.2024 г. директорът на ГД „ГП” е образувал дисциплинарно производство, като е определил персонално състава на дисциплинарно разследващия орган и срок за завършване на производството – до 30.09.2024 г. Заповедта за образуване на производството е изменена в частта на определения състав на дисциплинарно разследващия орган със Заповед № 3282з-4347 от 13.09.2024 г., поправена със Заповед № 3282з-4370 от 13-09.2024 г., като председателят е заменен с главен инспектор Б. – заместник-началник на ГПУ – Д. към РД „Гранична полиция” – С.. Със Заповед № 3282з-4726 от 30.09.2024 г. срокът на дисциплинарното производство е удължен до 30.11.2024 г. Всички заповеди са връчени лично на жалбоподателя. В хода на производството жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения за обстоятелствата, посочени във връчената му на 30.10.2024 г. покана. Със същата е поканен да се запознае с материалите по дисциплинарното производство на 06.11.2024 г. Запознаването с материалите и предоставянето на копия от тях на упълномощения представител на жалбоподателя е удостоверено с протокол от 06.11.2024 г. срещу подпис. На 12.11.2024 г., съответно на 19.11.2024 г., членовете на дисциплинарно разследващия орган са изготвили обобщена справка за данните от материалите по дисциплинарното производство и становище със заключение за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Обобщили са, че на 13.04.2024 г. жалбоподателят, заедно с М., М., А., К. и М., са били част от състава на гранично полицейски наряд ГПН-КПП № 147 на входящо трасе на ГКПП – К.. Граничният контрол е осъществен съвместно със служители на Агенция „Митници“ – С. и Х., и на НАП – У.. По-късно - в хода на проверката, С. и Х. са дали писмени сведения, че не са свидетели на конфликт с водач на товарен автомобил на 13.04.2024 г., а У. е посочил, че водач на товарен автомобил е проявил враждебно отношение и отправил закани към служителите на граничния контрол (вж. протокол рег. № 3282р-16567 от 14.06.2024 г.). Становището на дисциплинарно разследващия орган от 19.11.2024 г. е допълнено с две допълнения (от 17.12.2024 г. и от 06.01.2025 г.) относно субективната страна на деянието – непредпазливост (небрежност) при осъществяване на служебна дейност. С допълненията членовете на разследващия орган са потвърдили заключението си, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, конкретно разпоредбата на чл. 85 ЗМВР, за което са предложили да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Относно фактически извършеното деяние членовете на дисциплинарно разследващия орган са посочили, че на 13.04.2024 г. жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения на входящо трасе № 9. Около 07: 00 ч. водачът на товарен автомобил рег. № [рег. номер] - Ц., се намирал в колона от товарни автомобили на входящо трасе № 5, когато между него и служителите М., М., А. и жалбоподателя възникнал конфликт. Били разменени реплики с непотвърдено от дисциплинарно разследващия орган съдържание. За конфликта бил уведомен началникът на ГПУ – П., който изготвил сведение до председателя на дисциплинарно разследващия орган, че въпреки напрегнатите отношения, предизвикани от неприемливо поведение на Ц., спрямо последния не е използвана физическа сила. Чрез записи от видеокамери в района на трасето на ГКПП – К., чието съдържание е възпроизведено в хода на дисциплинарното производство (вж. протокол рег. № 5395р-17596 от 04.10.2024 г., протокол рег. № 5396р-9733 от 15.05.2024 г., протокол № 3282р-15138 от 03.06.2024 г.) и не е оспорено от жалбоподателя, е установено, че граничните полицаи подканили с жестове Ц. и водач на друг товарен автомобил да се оттеглят назад по трасето и да не пречат на извършването на съответните проверки. След оттеглянето на Ц., жалбоподателят и А. го последвали, настигнали го и застанали от двете му страни, като насочили ръцете си към неговите. И. А. поставил лявата си ръка на кръста на Ц., който опитал да се освободи, но не успял, след което плътно с двамата полицаи от двете му страни тръгнали в обратна посока. При прескачане на циментово заграждение Ц. бил държан от П. за ръката. Обсегът на видеонаблюдението не обхващал служебното помещение, поради което няма записи от влизането и излизането на Ц. от него, нито са установени данни за нанесен на Ц. побой. Установено е, че две минути след излизане на Ц. и придружаващите го инспектори от обсега на камерата – в 07: 05 ч. Ц. се върнал сам в кабината на камиона си. В хода на дисциплинарното производство е установено също, че на 13.04.2024 г., в 07: 09 ч., след проведен разговор с Ц., съпругата му подала сигнал на Национален телефон 112. В него съобщила, че съпругът й се намира на ГКПП – К. и има нужда от „линейка и патрулка”, поради „проблеми с митничарите”, които не уточнила. На същата дата в 08: 40 ч. чрез телефон 112 е регистрирано обаждане и от Ц., който съобщил, че при преминаване на ГКПП – К. полицейски служители му нанесли побой, след което бил следен от двама от тях и помолен да не подава жалба, че е получил заплахи от два телефонни номера, че има наранявания. Авторството на телефонните заплахи не е установено, а относно посочените от Ц. телефонни номера е изяснено, че един от тях е на РУ – П. и на 13.04.2024 г. на този номер е проведен разговор между Ц. и оперативен дежурен. За посочените в жалбата на Ц. наранявания са представени медицински документи, в първия от които, издаден от ФСМП – К., е описана синина на лява предмишница. В издаден лист за извършен му на 13.04.2024 г. преглед в Бърза помощ – П. е отразено „леко изразено кръвонасядане в лявата периентална област на главата”, а в изготвена докладна записка на полицейски патрул от 01 РУ – П., че имал охлузни рани и синини по тялото. В издадено от специалист по съдебна медицина от Медицински университет – София медицинско свидетелство са посочени кръвонасядане на тила на главата вляво, множество кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница, кръвонасядания по дясната мишница и кръста, отчупване на върховата част на нокътя на палеца на лявата ръка, за които е посочено, че са получени от удари и притискане със или върху твърди тъпи предмети, включително, че е възможно да са получени по описания от Ц. начин. Обобщената справка и материалите към нея – документите от дисциплинарната преписка, са връчени на жалбоподателя на 13.11.2024 г. При връчването е бил уведомен за правото да изложи допълнителни обяснения или възражения в срок от 24 часа. На 14.11.2024 г. жалбоподателят е представил писмени бележки, с които е оспорил заключението в обобщената справка, че на 13.04.2024 г. е използвал срещу Ц. физическа сила. До тази дата жалбоподателят е дал обяснения по образуваното дисциплинарно производство на 05.11.2024 г. и е представил становище по чл. 204, ал. 3 и 4 ЗМВР на 08.08.2024 г. В съдебно заседание присъствалият на 13.04.2024 г. и част от екипа с жалбоподателя М. е заявил, че поведението на Ц. било неприемливо, обидно и незаслужено. Ц. бил видимо „много изнервен”, викал, заплашвал с жалби и уволнения. Служителите от екипа обяснили, че има ред за преминаване през ГКПП – К. и следва да изчака, но отправените към него забележки не спомогнали за нормален диалог. Ц. слязъл от кабината на товарния камион и се насочил към тях, използвайки обидни квалификации. Служителите му заявили, че следва да се оттегли, а поведение като неговото е основание за задържане и за съставяне на акт по УБДХ, след което го помолили да ги придружи в служебното помещение за оформяне на документите. В резултат на предупреждението жалбоподателят смекчил тона, извинил се, обяснил, че враждебното отношение се дължи на дългото чакане и последвал служителите в служебното помещение. До служебното помещение Ц. бил придружен от жалбоподателя и от А., св. М. се движел зад тях, а пред тях – мл. експерт М.. В помещението четиримата разяснили на Ц., че ще бъде задържан, в случай че продължи да им пречи на изпълнението на служебните задължения, след което оказал съдействие за проверка на товарния отсек на управлявания от него товарен автомобил. Всички свидетели отричат да е била използвана физическа сила и посочват, че Ц. доброволно е придружил служителите до служебното помещение. Поддържат обясненията си в хода на дисциплинарното производство, че не е имало физическо съприкосновение между тях и Ц.. Самият свидетел М. не е видял някой от служителите да го държи за ръце. Сочи, че престоят в помещението е бил не повече от 2-3 минути, през което време служителите разяснили на Ц. последиците от агресивното и заплашително поведение, след което последният напуснал сам помещението и по-късно оказал съдействие за проверката. В потвърждение на показанията му са обясненията на А. и на М. в хода на дисциплинарното производство. Двамата са обяснили, че неколкократно са предупреждавали Ц. да се върне обратно в кабината на автомобила си, за да изчака проверката, но поради отказа му и отправяните на висок тон заплахи и обидни квалификации бил отведен в служебното помещение. При проведената беседа с него служителите обяснили, че ще бъде задържан, ако пречи на служебните им задължения, след което Ц. се извинил, обяснил поведението си с продължителното изчакване в колоната от автомобили и по-нататък оказал съдействие. Свидетел С., който на 13.04.2024 г. участвал в съвместни проверки със служители на ГД „Гранична полиция” на ГКПП – К. като служител на НАП, е потвърдил случая с възникналото напрежение поради поведението на водач на товарен автомобил, за който е посочил, че „… започнал да вика, да се заканва, че ще ни уволни …“. След като бил помолен да се оттегли, за да продължат с проверката на друг товарен автомобил, но не се оттеглил, водачът бил помолен от служителите да ги последва в служебното помещение. Свидетел С. е посочил, че водачът не е бил дърпан и отведен принудително, а отишъл сам и доброволно. След напускането на служебното помещение от водача, С. не забелязал по него следи от насилие. В съдебното производство председателят на дисциплинарно разследващия орган Б. е разказал за хода на дисциплинарното производство и в частност, че при прегледа на записите от иззетите от ГКПП – К. камери, администрирани от ГД „ГП”, липсват данни за упражнено от гранични служители спрямо Ц. физическо насилие. Такива данни получили от запис на видеокамери на отдел „Митническо разузнаване и разследване”, който няма звук, но се различават ясни образи. На записа се виждало, че между Ц. и четирима служители на ГД „ГП” възникнал конфликт. В момент от него се видяло, че П. и А. застигат Ц., застават от двете му страни и го хващат за ръцете, след което го обръщат с гръб към камерата и го повеждат обратно на посоката на движение. Виждало се, че Ц. се опитва да освободи ръката си, но полицаите го държали под мишници, включително П.. Не са нанасяни удари и не са използвани белезници. Св. Б. е посочил още, че около две минути след като Ц. и служителите излезли от обсега на камерата, Ц. се върнал сам и се качил в кабината на товарния автомобил. Според свидетеля Ц. не е бил поканен и не е тръгнал доброволно с полицейските служители, а бил принуден да тръгне с тях – хванат е от двете страни и е завъртян. За отвеждането му в посока на служебното помещение членовете на дисциплинарно разследващия орган не намерили основание - не са изготвени доклад, предупредителен протокол, акт за неизпълнение на полицейско разпореждане. При тези факти от обективна страна съдът прие следното от правна страна: Подадената жаба срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е родово и местно подсъдна на сезирания съд – чл. 132, ал. 1 и чл. 133 АПК вр. чл. 211 ЗМВР, и процесуално допустима. Правото на оспорване е упражнено в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 211 ЗМВР, считан от връчването на заповедта на жалбоподателя на 03.02.2025 г. (жалбата е подадена на 13.02.2025 г.), и отсъстват процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждането й. По същество, с оглед основанията по чл. 146 АПК, съдът прие следното: Заповедта е издадена от дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, т. 4 ЗМВР вр. чл. 7, ал. 4 и чл. 16, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Възражението за упражняването на компетентността му извън сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е неоснователно. Дисциплинарното производство е образувано на 30.07.2024 г., но двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР се отчита от постъпване на обобщените материали пред дисциплинарно наказващия орган – в случая обобщената справка със становището на дисциплинарно разследващия орган на 02.12.2024 г. Заповедта е издадена на 31.01.2025 г., следователно – в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР от откриване на нарушението и в срока от извършването му на 13.04.2024 г. Справката от 19.07.2024 г. е изготвена в хода на възложената със заповедта от 13.05.2024 г. проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, като предварителните данни в нея са послужили за образуване на дисциплинарното производство, но сами по себе си тези данни не поставят началото на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Течението му предполага (според редакцията на закона) "откриване" на нарушението, а не наличие на данни за евентуално извършено нарушение. Неоснователно се изтъква като основание за отмяна на обжалваната заповед и нарушение на права на жалбоподателя по чл. 205, ал. 4 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР. На етап възложена проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР законът не предвижда задължително участие на държавния служител – арг. от чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Последният в случая е участвал във всички фази на дисциплинарното производство след образуването му, включително е представил обяснения и възражения. Заповедта за образуване на производството е връчена лично на жалбоподателя (чл. 205, ал. 4, т. 1 ЗМВР), на когото са предоставени копия от материалите по дисциплинарното производство, включително от обобщената справка с предварителните данни от проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР (чл. 205, ал. 4, т. 2 ЗМВР). Жалбоподателят е канен неколкократно да даде обяснения за определени обстоятелства, включително е разяснявано правото му на искания и възражения по чл. 205, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Поканен е да даде обяснения и след връчване на обобщената справка от 12.11.2024 г., въз основа на която е издадена обжалваната заповед, което право е упражнил. Затова оплакването за нарушено право на участие и защита в производството е необосновано. С оглед изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, оплакването за немотивираност на заповедта е също неоснователно. Самата заповед е издадена с изрично позоваване в съдържанието й на обобщената справка на дисциплинарно разследващия орган от 12.11.2024 г., в която са изложени всички установени в хода на дисциплинарното производство факти, включително доказателствата, въз основа на които са установени. Заповедта съдържа и фактическо описание на поведението на жалбоподателя на 13.04.2024 г., и правната му квалификация според органа като дисциплинарно нарушение. Дали описаното поведение съставлява използване на физическа сила в нарушение на чл. 85 ЗМВР е въпрос на материалното право, а не на процесуалния закон. По отношение на доказването обаче дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР за всестранно и пълно изследване на спорните факти – има ли неправомерно употребена физическа сила от жалбоподателя спрямо Ц.. Въпреки данните за присъствието и на други лица по време на възникналия на 13.04.2024 г. спор между Ц. и полицейски служители на ГКПП - К. – водачи на товарни автомобили, дисциплинарно разследващият орган е обобщил само данните от обясненията на полицейските служители и тези на служителите от Агенция „Митници“ и НАП, които са еднопосочни, и по този начин е възпрепятствал доказването на твърденията в жалбата на Ц.. При липсата на аудиозапис от камерите и на видеонаблюдение в служебното помещение наказващият орган е следвало да разшири проверката и до трети лица, които биха могли да дадат незаинтересовани сведения за пререканието между Ц. и граничните полицейски служители, за повода за възникването му, за поведението на двете страни. Събраните чрез записите от камерите на Агенция „Митници“ данни не са необходимите и достатъчни за заключение за неоснователно употребена от жалбоподателя спрямо Ц. физическа сила. От една страна, посочените в обобщената справка, а също в заповедта, действия на жалбоподателя не могат да бъдат определени като проява на физическо посегателство. Посочено е, че жалбоподателят и А. са последвали Ц. и след застигането му са насочили ръцете си към неговите – П. към лявата ръка на Ц., за която го придържал при прескачане на циментово заграждение, но без да може да се определи силата на захвата, съответно да се свърже с установените по подмишниците на Ц. кръвонасядания. При положение че всички дали сведения в хода на дисциплинарното производство и свидетелите в съдебно заседание уточняват, че Ц. сам и доброволно е последвал служителите до служебното помещение, и при все че на кадрите не се вижда да е побутван и/или дърпан при придвижването му, заключението на дисциплинарно разследващия орган, че е бил отведен принудително, е необосновано. В това отношение органът не е изпълнил задължението си за обективно и всестранно разследване по чл. 206, ал. 3 ЗМВР, поради което този момент е останал недоизяснен. Обратно – доказателствените материали не изключват поддържаната от всички служители версия. Не само, но за да се определи като незаконосъобразно едно фактическо действие, като физическото съприкосновение и принудителното отвеждане, то следва да е извършено без правно основание. Съгласно чл. 85, ал. 1 ЗМВР използването на физическа сила от полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения не е изключено - в хипотезата на т. 1 е допустимо при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. В това отношение наказващият орган се е абстрахирал напълно от сведенията за поведението на Ц. на 13.04.2024 г. непосредствено преди да бъде придружен до служебното помещение. Необсъдени са останали събраните по дисциплинарното производство доказателства за проявената от него вербална агресия, за многократните разпореждания да се оттегли, за да не пречки на граничния контрол, на които не се е подчинил. Последователни в това отношение са всички обяснения в хода на дисциплинарното производство, включително кореспондират със свидетелските показания по делото на свидетел С., за когото не се намират основания за заинтересованост – самият той не е служител на граничния контрол и не е обект на проверка за установяване на дисциплинарно нарушение. На 13.04.2024 г. е присъствал в служебно качество и има лични впечатления за поведението на Ц.. Задължение на наказващия орган е да обсъди всички доказателства, включително всички събрани при проверката обяснения и сведения на полицейските служители – чл. 206, ал. 4 ЗМВР. За да ги изключи от доказателствения материал, е следвало да използва и други средства, допустими от закона, като сведения на трети незаинтересовани лица, които не е събрал. Затова и съдът не би могъл да се абстрахира от данните за отправените от Ц. упреци, закани и обидни квалификации към полицейските служители, коита са прекъснали изпълнението на служебните им задължения, за отправените му разпореждания и предупреждения. Само видеокрадрите без звук не ги опровергават. От възпроизведеното им съдържание – жестикулиране на участниците и пр., може да се съди за предхождащ действията на служителите вербален конфликт с Ц., но не може да се правят изводи за причините за него, нито да се изключат сведенията, че е предизвикан от негово поведение. Затова и данните в обясненията на служителите на граничния контрол, включително в тези на служителите на Агенция „Митници“ и НАП за поведението на Ц., е следвало да бъдат обсъдени от гледна точка на изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗМВР. Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действия в кръга на служебните им функции - чл. 4 ЗМВР. В тази насока е установено, че служителите неколкократно са разпоредили на Ц. да се оттегли, за да продължат изпълнението на служебните си задължения. Същият е бил предупреден изрично, че ще бъде задържан поради отказа му да се подчини на разпорежданията, след което е придружен до служебното помещение. Не са събрани никакви данни за физическа саморазправа вътре, така че самото придружаване на Ц. до служебното помещение конкретно от жалбоподателя не може да се квалифицира като употреба на физическа сила, при това без законово основание. По изложените съображения, изведени от писмените и гласни доказателства по делото, че не се установява жалбоподателят да е извършил спрямо Ц. действия, които не са съобразени със закона, като противоправна употреба на физическа сила, не е осъществено визираното в заповедта дисциплинарно нарушение с квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 85 ЗМВР. Отсъствието му е основание по чл. 146, т. 4 АПК за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 200, ал. 1, т. 15 ЗМВР. С оглед основателността на жалбата, за жалбоподателя е възникнало право по чл. 143, ал. 1 АПК на възстановяване на сторените в съдебното производство разноски за адвокатска защита в размера от 800 лв. Възражението за неговата прекомерност не е аргументирано със спецификите на делото, с продължителността на разглеждането му и с обема оказана правна помощ от упълномощения адвокат, така че съдът го намира за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 211 ЗМВР, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР, съдът