Решение № 3039 от 11.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 18270/2024 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. А. М. срещу Наказателно постановление (НП) № •••, издадено от Директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на жалбоподателя М. за нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП e наложена „глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, а на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.11, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, вр. чл.29, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа на жалбоподателя М. е наложена и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 244 (двеста четиридесет и четири) лева. В подадената жалба се твърди, че НП е издадено в нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.42, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В жалбата се заявява, че Наказателното постановление е явно необосновано, като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепени от събрани в хода на производството доказателства. Според М. наложените санкции са неправилно определени и в нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.12, вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН. Поради това се иска СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление изцяло и да присъди на жалбоподателя направените от него съдебни разноски. В писмо с вх. № 421705/30.12.2024г. Директорът на НТУ моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, както и да потвърди НП № ••• като правилно и законосъобразно. По делото е депозирано писмо от НТУ при АПИ с вх. № •••., подписано от гл. юрк. Г., според което техническо устройство № 10191 не подлежи на периодичен контрол съгласно действащото законодателство. То представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 60+705 метра, нарастващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство (ППС), неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото с вх. № ••• от 05.03.2025г. се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ при АПИ отстранявал възникналата неизправност. В писмото на лист 25-28 от делото се сочи още, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини – например скорост на движение, както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на НТУ при АПИ се казва, че техническо средство № 10191 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. В писмо с вх. № •••. се твърди, че пътен участък км. 60+705 метра на път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране на нарушението от СКТ № 10191, което е част от ЕССПТ. Посочва се, че списъкът на пътищата, за които се събира ТОЛ такса е определен в Решение № 680 от 21.09.2022г. за приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса и за отмяна на Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, като процесният участък попадал на път, за който се събира ТОЛ такса. По делото е депозирана и молба от адв. С. (процесуален представител на жалбоподателя по делото) с вх. № •••, в която се казва, че е нарушен принципът на съразмерност с фиксираните глоба и пътна такса. Посочва се, че НП е издадено в противоречие с правото на Европейския съюз, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното НП и да присъда направените от жалбоподателя разноски по делото, във връзка с което се представа и списък с разноски към молбата. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. А. М. и адв. С. не се явяват лично в съдебните заседания на 25.03.2025г. и на 21.05.2025г. и съответно не вземат становище по спора. Въззиваемата страна – Директор на НТУ към АПИ – се представлява от юрк. К. само в съдебното заседание пред СРС на 21.05.2025г., когато заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.05.2025г. процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да приеме жалбата за неоснователна и недоказана, като пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Освен това юрк. К. иска СРС да присъди и юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Техническо средство SCP_10191 FC11 с ID № 05515 е разположено на СКТ при ТОЛ- секция 10191, намираща се в района на с. Чепинци, общ. Столична, обл. София град, на път А-6, км. 60+705, посока нарастващ километър. Дружеството „•••“ ЕООД е собственик на влекач „•••“ с рег. № ••• - с 2 оси, с технически допустима максимална маса 19000, с допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40000, с пневматично окачване, категория на превозното средство - N3 (МПС за превоз на товар с технически допустима максимална маса над 12 тона), екологична категория – ЕВРО 3. Лицето С.Ж.С. е собственик на полуремарке „•••“ с рег. № ••• - с 3 оси, с технически допустима максимална маса 30000. На 25.04.2024г. в 18: 47 часа, при ТОЛ-секция 10191, на път А-6, 60+705 км., посока нарастващ километър, влекач „•••“ с рег. № ••• бил заснет да се движи и автоматично било установено, че той има ТОЛ-декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената. Въз основа на снимковия материал от устройство № 10191 в системите на Агенция „Митници“ се генерирала информация за констатираното нарушение – в случая за влекач „•••“ с рег. № •••. На 17.05.2024г. в 01: 18 часа, на излизане от Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Кулата“ пристигнал влекач „•••“ с рег. № •••, управляван от жалбоподателя Г. А. М.. Тъй като за това превозно средство в модул ПТРР на Агенция „Митници“ била налична информация, че „ППС е нередовно“, св. К. (инспектор в Агенция „Митници“, към 17.05.2024г. на митнически пунк „Кулата“) уведомил Г. А. М., че управляваното от него ППС излиза като „нередовно“ и че може да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева или да му се състави Акт, за да се освободи ППС и да продължи по пътя си. В присъствието на А. А. (колега на св. К. на митнически пунк „Кулата“) Г. А. М. заявил, че иска да му се състави Акт. Поради това св. М. К., в присъствието на своя колега – А. А., съставил срещу Г. А. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG17052024/5800/Р8-429 от 17.05.2024г. за това, че М. е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, поради което е прието, че е извършил нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Едва, когато съставил Акта, св. К. разбрал, че нарушението е констатирано от техническо устройство № 10191 на дата 25.04.2024г. в 18: 47 часа, на път А-6, 60+705 км. Препис от този Акт е връчен на Г. М. срещу подпис на 17.05.2024г. Въз основа на този АУАН инж. Р.М. – Директор на НТУ към АПИ издал срещу Г. А. М. Наказателно постановление № ••• за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП на жалбоподателя e наложена „глоба” в размер на 1800 лева, а на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.11, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, вр. чл.29, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа на М. е наложена и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 244 лева. Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било получено от управителя на „•••“ ЕООД (със задължение да го предаден на М.) на 09.12.2024г., след което на 19.12.2024г. Г. А. М. подал жалба срещу това Наказателно постановление чрез НТУ при АПИ до СРС. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на св. М. К., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК: копия на свидетелства за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № ••• и за ППС с рег. № •••; копие на свидетелство за управление на МПС на Г. М.; Заповед № ЗАМ- 1434/32-263874 от 08.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“; Заповед № ЧР-СП- НТУ-377 от 30.07.2024г. на Главния секретар на АПИ; Заповед № РД-11-518 от 21.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ; извлечение от информационната система за АПИ от 25.04.2024г.; снимков материал; писмо с изх. № 94-00-24327 от 24.10.2024г.; известие за доставяне на НП; Удостоверение от ОДМВР – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 76551/05.03.2025г. с приложена справка по история на ППС с рег. № •••; извлечение от информационната система на АПИ относно местонахождението на СКТ 10191 с приложена карта; Заповед № 437 от 31.03.2022г. на Директора на Агенция „Митници“; функционална характеристика на Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД „Митница София“; длъжностна характеристика на М. К. и АУАН № BG17052024/5800/Р8- 429 от 17.05.2024г. Приложените на лист 4-5 и на лист 21-22 от делото документи са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС кредитира копията на свидетелствата за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № ••• и за ППС с рег. № •••, копието на свидетелството за управление на МПС на Г. М., Удостоверението от ОДМВР – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 76551/05.03.2025г. и справката по история на ППС с рег. № •••. Въз основа на тези документи се установяват категорията, масата, собственикът и марката на ППС, респ. се доказва, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Извлеченията от информационната система за АПИ, приложени на лист 11 и лист 34 от делото, както и картата на лист 33 от делото са обективни и достоверни писмени доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Същевременно извлечението от информационната система на АПИ от 25.04.2024г. /на лист 11 от делото/ намира опора и в кредитираните по-горе писмени доказателства относно собственика на влекач с рег. № •••. Поради това СРС се доверява на тези писмени доказателства относно ТОЛ-секцията, регистрационния номер и собственика на ППС, датата и часа на нарушението, както и това, че то се състои в това, че ППС има ТОЛ-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките на лист 12 и лист 13 от делото се установява, че техническо средство SCP_10191 FC11 с ID № 05515 е заснело влекач с рег. № ••• на дата 25.04.2024г. в 18: 47 часа, а от кредитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ се доказва, че заснемането на превозното средство е станало в района на с. Чепинци, общ. Столична, обл. София град, при ТОЛ-секция 10191, на път А-6, 60+705 км., посока нарастващ километър. Приложените на лист 14-15 от делото писмени доказателства са с достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира, като въз основа на писмото с изх. № 94-00-24327 от 24.10.2024г. и известието за доставяне на НП съдебният състав приема, че процесното Наказателно постановление е било връчено на дата 09.12.2024г. Доколкото от горния ляв ъгъл на жалбата се вижда, че тя е подадена на 19.12.2024г., съдът приема, че процесната жалбата се явява депозирана пред административно – наказващия орган в законоустановения срок за обжалване на Наказателното постановление. Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на Директора на Агенция „Митници“, на Главния секретар на АПИ и на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Обективни и достоверни се явяват и приложените на лист 38- 44 от делото характеристики, поради което съдът кредитира и тях. От Заповед № ЧР-СП- НТУ-377 от 30.07.2024г. на Главния секретар на АПИ и от Заповед № РД-11-518 от 21.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ става ясно, че Румен Славчев Мутафчиев е заемал длъжността Директор на НТУ при АПИ, считано от 01.08.2024г. и съответно е бил оправомощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ да издава Наказателни постановления въз основа на съставени АУАН за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Поради това и на основание чл.189е, ал.12 от ЗДвП съдът приема, че процесното НП е издадено от компетентно за това лице. От Заповедите на Директора на Агенция „Митници“ с № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. и с № 437 от 31.03.2022г., както и от функционалната характеристика на Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД „Митница София“ и длъжностната характеристика на М. К. се установява, че свидетелят М. К. е заемал длъжността „инспектор“ в ТД „Митница София“ и като такъв по силата на Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“ и чл.189е, ал.1, вр. чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП е имал право да съставя АУАН за нарушения по чл.179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП. Това означава, че конкретният Акт също изхожда от оправомощено за това лице. Показанията на св. К. звучат достоверно и непредубедено. Те намират опора в извлеченията от информационната система на АПИ и същевременно не се оборват от останалите доказателства. Поради това съдът кредитира тези гласни доказателства. От съвкупната преценка на показанията на св. К. и извлеченията от информационната система на АПИ се налагат няколко извода. Първият е, че не са налице никакви /преки или косвени/ доказателства относно това кой е авторът на нарушението, визирано в извлеченията от информационната система на АПИ. Второ – св. К. /като актосъставител/ не е имал към момента на съставяне на Акта информация за времето и мястото на извършване на нарушението и за неговия автор. Преди да състави АУАН той е знаел единствено, че „ППС е нередовно“. Трето – от цялостния анализ на доказателствата, кредитирани по-горе, следва, че Актът е съставен, когато въпросното ППС се е появило на ГКПП „Кулата“ и съответно АУАН е издаден на водача на ППС, но не към датата на нарушението, а към датата на излизане на ППС от Република България, респ. към датата на съставянето на Акта. Всичко това означава, че процедурата по съставяне на АУАН е опорочена, тъй като актосъставителят не е изследвал действителният водач на ППС към датата и часа на нарушението, тъй като той дори не е знаел преди да състави Акта нарушението от коя дата и час е. Видимо е, че Актът е съставен на лицето, което е с въпросното ППС в деня на съставяне на Акта. Преди да се пристъпи към съставяне на Акта актосъставителят твърди, че е знаел единствено, че „ППС е нередовно“. Поради всичко това СРС счита, че АУАН е опорочен и следователно той не може да служи като доказателство за посочените в него обстоятелства. Нещо повече – твърденията от Акта относно автора на деянието (самоличността на водача на ППС на 25.04.2024г. в 18: 47 часа на път А-6, км 60+705) не намират опора в нито едно от събраните по делото доказателства. Поради това СРС прие да не да кредитира АУАН № BG17052024/5800/Р8-429 от 17.05.2024г. като достоверно и обективно доказателство. Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае изграждането на СКТ на път ССТ, км. 11+200, с. Чепинци, община София, област София с GPS координати: 42.719517, 23.400456. Доколкото това място е различно от мястото на нарушението (посочено в кредитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ като път А-6, 60+705 км., посока нарастващ километър, чийто GPS координати се установяват от картата на лист 33 от делото и са съответно 42.719619, 23.40047, съдът приема, че макар да се отнася до района на с. Чепинци, Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от тази, на която е констатирано процесното нарушение. Поради това този Протокол се явява неотносимо писмено доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага на анализ. При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен анализ, СРС приема следните правни изводи: Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни за това лица (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка и нормите на чл.189е, ал.1 и ал.12 от ЗДвП). Датата на нарушението се твърди да е 25.04.2024г. Съставеният на 17.05.2024г. Акт се явява издаден в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Между датите на съставяне на Акта /17.05.2024г./ и на Наказателното постановление /18.10.2024г./ е минал период, по-кратък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до незаконосъобразност на Наказателното постановление. В хода на дължимата от съда служебна проверка се установи, че има допуснати редица съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство. В АУАН няма ясно описание на нарушението. Посочено е, че е нарушен чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не е посочена общата технически допустима максимална маса за конкретното ППС, а това е необходимо с оглед препращането на чл.179, ал.3а от ЗДвП към чл.10б, ал.3 от ЗП. Думите „с общата технически допустима максимална маса на пътния състав над 3, 5 тона“ не носят информация за конкретното ППС, а представляват буквално преписване на законовите разпоредби в Акта. Преписването на текстове от закона никога не е било приемано за описание на конкретните факти, при които е извършено твърдяното нарушение. В НП също е посочено общо, че общата технически допустима максимална маса на ППС е „над 12 тона“, но не е записано конкретно колко е. Видно от свидетелството за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № ••• и справката по история на ППС с рег. № ••• влекач „•••“ с рег. № ••• е с технически допустима максимална маса 19000. Тази информация отсъства и от Акта, от Наказателното постановление, което означава, че в АУАН и НП не са описани факти, имащи отношение към съставомерността по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. чл.10б, ал.3 от ЗП. На следващо място – в АУАН и в Наказателното постановление се твърди, че за въпросното ППС не е била платена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние – ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Поради това в АУАН и в НП е следвало изрично, ясно и недвусмислено да се посочи за конкретния път и съобразно данните за превозното средство каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Акта и в НП няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Акта и в НП няма ясно и подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение е останало неясно. Още нещо – в АУАН и НП се твърди, че е нарушен чл.179, ал.3а от ЗДвП, но с думи не е посочено кое точно задължение за установяване на изминатото разстояние /съгласно изискванията на ЗП/ не е изпълнено. В случая нормата се явява бланкетна и препращаща, но нито в Акта, нито в НП не е посочено цифрово и текстово конкретното задължение за установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП. Доколкото чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се отнася до „такса за изминато разстояние“, не може да се приеме, че този текст от ЗП визира „задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата“. Гореизложеното означава, че няма припокриване в АУАН и НП между словесното и цифровото описание на нарушението. Тук е моментът да се посочи, че с оглед препращането към чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и доколкото нарушението е установено въз основа на доклад от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП (т.е. в отсъствие на водача на ППС), по аргумент от чл.187а, ал.1 от ЗДвП съдът счита, че Наказателното постановление е следвало да бъде издадено на собственика на ППС, тъй като в свидетелството за регистрация на МПС не е вписан жалбоподателят М. като ползвател на ППС-то. Освен това – в АУАН и НП не е посочено коя от хипотезите на чл.179, ал.3а от ЗДвП се вменява на М. – дали неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП или незакупуване на маршрутна карта. Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че в случая има допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко това означава, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава. Настоящият съдебен състав счита, че описанието на нарушението в АУАН и НП не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба. Нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна. Неизпълнението на задължението на водача на дадено ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и плащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП е въздигнато в административно нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, а предвидената за него санкция е определена в разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Вярно е, че чл.139, ал.7 от ЗДвП се споменава в Акта и в Наказателното постановление, но доколкото се твърди М. да е „осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП“, съдът приема, че е допусната неяснота на административно – наказателното обвинение относно правната квалификация на нарушението, каквото е и изискването на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая са налице основания за отмяна на НП на формално основание. Въпреки това съдът следва да изложи съображения и по съществото на спора, тъй като и там са налице основания за отмяна на НП поради недоказаност на обвинението срещу М.. Административната отговорност на Г. А. М. е ангажирана за това, че като водач на ППС е нарушил разпоредби на ЗДвП и ЗП. Доказателствата по делото, обаче, сочат, че М. е управлявал влекач „•••“ с рег. № ••• на дата 17.05.2024г. и в 01: 18 часа е бил на ГКПП „Кулата“ с въпросното ППС. Нито от гласните, нито от писмените доказателства по делото може да се докаже по несъмнен и безспорен начин кое физическо лице е управлявало влекач „•••“ с рег. № ••• на 25.04.2024г. в 18: 47 часа на път А-6, км. 60+705, нито може със сигурност да се заключи, че това е именно жалбоподателят. Нарушението е заснето с техническо средство и от записите не може да се установи кой е бил водач на ППС на процесните дата, час и място. Няма и преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че водач на влекач „•••“ с рег. № ••• на 25.04.2024г. в 18: 47 часа е бил именно Г. А. М.. Констатирането на нарушението е станало не на датата и мястото, където то е било извършено, а в последствие. Поради това не може да се направи извод, че водачът на влекач „•••“ с рег. № ••• към 17.05.2024г. е същият като водача на ППС към датата на нарушението – 25.04.2024г. Начинът на установяване на процесното нарушение изисква преди съставянето на Акта или най-късно преди издаване на НП /по аргумент от чл.53, ал.2 от ЗАНН/ наказващият орган да събере доказателства, които по достатъчно категоричен начин да сочат извършителя на процесното деяние. В случая такива доказателства не са били ангажирани от наказващия орган. Поради това няма как да се приеме, че е доказано авторството на деянието. Това, че М. е получил АУАН не освобождава наказващия орган от задължението да докаже административно – наказателното обвинение от обективна и субективна страна, вкл. и неговото авторство. Водим от изложеното по-горе СРС приема, че на жалбоподателя е било наложено наказание за нарушение, авторството на което не е установено по никакъв начин. Поради това, без значение, дали има извършено административно нарушение и по кой точно текст от ЗДвП и ЗП, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради недоказаност на авторството на вмененото на М. деяние. В този смисъл е и Решение № 2666/19.04.2023г. на АССГ, XXV касационен състав по дело № 1448/2023г. и други. Водим от гореизложеното съдът прие, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено – и поради допуснати съществени процесуални нарушения, и поради недоказаност на авторството на конкретното административно нарушение. С оглед изхода на делото - не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване е изпълнено – видно от документите, приложени на лист 51 и лист 58 от делото. Според договора за правна защита и съдействие уговореното и платено в брой възнаграждение за адвокат на Г. М. е 480 лева. Това означава, че по делото е доказано, че жалбоподателят е направил разноски за адвокат в размер на 480 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (преди: Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) – при глоба от 1000 до 10000 лева (както в случая – „глоба“ в размер на 1800 лева) възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева, т.е. общо 480 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. С. е именно в този размер. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП (т.е. НТУ към АПИ) следва да заплати на Г. А. М. направените от него разноски за адвокат в размер на 480 лева. Така мотивиран, съдът