Решение № 1026 от 25.7.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 209/2024 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба от С. Н. М. [ЕГН], от [населено място] против Решение №2-2348/27.09.2023г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, в частта му, с която е обявена установената по отношение на нея принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В жалбата се релевират доводи за необоснованост, за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Оспорващото лице сочи, че оспореното решение е нищожно, тъй като преди него е налице друго решение със същия предмет и незаконосъобразно, поради липса на достоверни доказателства. Излагат се доводи, че оспорващата никога не е давала съгласието си за твърдяната в решението дейност. Познава лицето посочено за нейн вербовчик- С. С. единствено като съученик. Излага се твърдение, че за процесния период оспорващата е изпълнявала длъжността „застраховател“ при ДЗИ – клон Търговище и естеството на работата й изключва възможността да има достъп до данни от значение за ДС. Излага се твърдение, че оспорващата не е виждала сочените в решението документи. Моли се оспореното решение да бъде прогласено за нищожно или евентуално отменено като незаконосъобразно. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа жалбата. По същество е депозирана писмена защита съдържаща правни доводи в подкрепа на изразената позиция. От административният орган е подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата. Сочи, че са били налице всички законово изискуеми предпоставки за постановяване на обжалваното решение - документи по чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА и качество на адресата на оспорвания акт на лице заемащо публична длъжност по см. на чл. 26 ал. 1 т.2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – председател на ОИК •••••••••. Сочи, че е налице предходно решение за установяване на принадлежност по см. на чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА относно жалбоподателя, но то е било постановено въз основа на заявление от последния по реда на чл. 31 ал. 1 т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което не е било обявено и направено публично достояние по реда на чл. 29 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията е била длъжна при наличието на горепосочените предпоставки да постанови процесното решение. В проведеното открито съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се е представлявал от надлежно упълномощен юрисконсулт, като излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена. Представителят на Окръжна прокуратура Търговище, встъпила в процеса, като контролираща страна по реда на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, поддържа становище за неоснователност на оспорването. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление с вх. № •••••••г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия /Комисията/, С. Н. М. е поискала да бъде извършена спрямо нея проверка по реда на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което е било уважено като с Решение № 2- 2128/ 23.06.2022г. на Комисията е установена принадлежността й към органите по чл. 1 от закона. Решението било връчено на С. Н. М. на 27.06.2022г. ведно с уведомително писмо № ••••••••••••. на председателя на Комисията с обратна разписка /известие за доставяне/. В официалната интернет страница на Комисията, рубрика „Проверени лица“, Решение № 2-2128/ 23.06.2022г. на Комисията не е публикувано. С Писмо до Председателя на Централна избирателна комисия (ЦИК), изх. № КИ-К-14531/05.09.2023г. от Комисията са изискани данни за лицата от общинските избирателни комисии (ОИК) като подлежащи на проверка на проверка съгласно чл. 3, ал. 1, т. 20 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. От Председателя на ЦИК е получено в Комисията писмо с вх. № 6225/11.09.2023г., ведно с извлечение от списък на председателите, зам.-председателите, секретарите и членовете на ОИК при провеждане на изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г., в който като председател на ОИК- ••••••••• е посочена С. Н. М., [ЕГН]. От извлечение от регистрационен дневник се установява, че под № •••••• на •••••••г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник - агент, с псевдоним „М.”, вербован на •/••••••г., като в графа „Поделение вербовало СС” е отразено „Търговище”, а в графа „Съобщение за изключване на СС” е отразено: „вх. •••••••••••••••••••••”, като от последната страница на дневника е видно, че е номериран, прошнурован и подпечатан с печата на Шести отдел - ДС на ••••••г. и съдържа 195 листа. В К. О.. № 4 – „•••••••••!“ е удостоверно вербоването на секретен сътрудник - агент, с псевдоним „М.” с посочени: три имена - „С. Н. /Н./ А. /Ю./“, рождена дата - „••••••“г. и „месторождение - [населено място]“, „местожителство - Търговище“, професия „застрахователен деятел“, л.д. № •••• /ръкописно изписано и задраскано/ във „ОУ-ДС-Търговище”, дата на вербовка - •••••••г., с вписан оперативен работник С. С., като ръкописно са изписани в графа „••••••••••••" В лично дело №88488/88 на агент „М.“ с арх. № Iа-1353 /прономеровано и подпечатано с печат на РДВР – Търговище на ••••••••г. с отбелязване, че съдържа 47 листа/ е налице регистрационна бланка за завеждането на С. Н., родена на [дата]., в [населено място], обл. Търговище като секретен сътрудник - агент, с псевдоним „М.” под № ••••• на 1••••••г., както и документи от ръководилия я щатен служител С. С. С. - искания, рапорти, сведения, предложения, информацията в които съответства на тази в рег. дневник и картони обр.4. На •••••••••г. е утвърдено предложение за изключване на агент „М.“ от агентурния апарат на НСЗК, а материалите да бъдат снети в секция III-та. На •••••••г. е съставен протокол с peг. № •••••••••г. за унищожаване на секретни материали чрез изгаряне, в който в пункт I, т. 8 фигурира лично дело•••••• „М.” с peг. № ••••••. От извлечение от протокол № 30 за заседание на Комисията, състояло се на 27 септември 2023г., е видно, че с Решение № 2-2348/ 27.09.2023г. на осн. чл. 26 ал. 1 т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА след извършена проверка относно 1374 на лица по см. на чл. 3 ал. 1 т. 20 от с.з. – председатели, заместник председатели, секретари и членове на ОИК за местни избори 2023г., на стр. 18 от него е обявена установената с Решение № 2- 2128/ 23.06.2022г. на Комисията принадлежност към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА по отношение на С. Н. М., р.••••••г. заемащо публична длъжност председател на ОИК -•••••••••, въз основа на документи съдържащи се в лично дело с арх. № •••••; картони обр. 4 и протокол за унищожаване на работно дело №•••••• „М.. При извършена справка в НБД“Н“ е изведен един резултат за лице с лично име Стела и бащино име Н., родено на ••••••г. Заповедта е връчена лично на нейния адресат на 05.09.2023г. /според пощенското клеймо/, като процесната жалба срещу нея е подадена на 10.10.2023г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и поради това следва да бъде отхвърлена, въз основа на следните съображения: Не се спори, че административния акт е издаден от компетентен административен орган, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност, като тези обстоятелства се установяват и от нормите на чл. 4 – чл.8 и чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в решението са изложени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за нищожност на атакуваното решение съобразно становището дадено с ТР №12/09.12.2021г. по т.д. № 9/2019г. ОСС на I и II колегия на ВАС, според което „комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон.“ На първо място следва да се отбележи, че предходното Решение № 2-2128/ 23.06.2022 г. на Комисията обсъдено по-горе, е било постановено в хода на инициирано по молба на жалбоподателката производство по реда на чл. 31 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като най-същественото обстоятелство свързано с това решение, относимо към предмета на настоящото дело, е липсата на обявяването му по реда на чл. 14 или чл. 24 ал. 4 и ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В съответствие с тази липса на обявяване в диспозитива на атакуваното решение е посочено само „обявява установената принадлежност“. В това словосъчетание липсва израза "и обявена", поради което не съвпада с посоченото от ВАС в цитираното ТР „обявява установената и обявена принадлежност", обуславящо нищожност на произнасянето. Този извод се подкрепя и от мотивите на това ТР - „Съгласно регламентираните от закона правомощия, Комисията не разполага с правна възможност да „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за лице, по отношение на което вече е влязло в сила нейно решение за установяване и обявяване на такава…. Оповестяването на решението (тоест, довеждането му до публичното внимание и знание) чрез публикуването на интернет сайта на Комисията и в бюлетина по чл. 14 от Закона, са достатъчни гаранции за изпълнение на неговите цели. Информираността на обществото за принадлежността на конкретното лице към органите по чл. 1 от Закона е постигната още с оповестяването на първото влязло в сила решение на Комисията. Законът има за цел да оповести принадлежността на лицето, а не повода за проверката.“ Според тези мотиви основния довод за възприетата в цитираното ТР на ВАС липса на материална компетентност на Комисията да постановява последващи решения по чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ спрямо лице, за което тя вече е била обявена с влязло в сила решение по същия ред, е наличието на постигната основна цел на закона за информираност на обществото, чрез предходното обявяване. В случая такова обявяване не е извършено с Решение № 2-2128/23.06.2022г. предвид постановяването му по реда на чл. 31 ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което с оглед постигането на указаната от ВАС основна цел в закона - информираността на обществото за принадлежността на конкретното лице към органите по чл. 1 от него, Комисията правилно е постановила в обжалваното решение диспозитив за обявяването й. Следва също така да се вземе предвид, че след постановяване на това тълкувателно решение е налице приета нова норма в ЗДРДОПБГДСРСБНА - ал. 6 на чл. 29 (ДВ, бр. 43 от 2022г. в сила от 14.06.2022г.), съобразно която „лице, за което вече е обявена принадлежност, се разкрива и обявява от комисията, като се посочва решението, с което е установена и обявена принадлежността. Комисията посочва трите имена на лицето по документ за самоличност, архивните документи и новото му публично качество по чл. 26, ал. 1.“ Тази нова норма е била действаща към момента на постановяване на процесното решение №2-2348/27.09.2023г., като съдържанието й изрично оправомощава комисията да постановява ново решение, с което да „разкрива и обявява“ принадлежност при наличие на ново публично качество за лицето. Жалбоподателят към момента на постановеното обжалвано решение е имал ново публично качество по см. чл. 29 ал. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – председател на ОИК ••••••••• за Местни избори 2023-та, в сравнение с момента на постановяване на предходното решение № 2-2128/ 23.06.2022г., с което само е установена принадлежност. От това следва, че Комисията към 27.09.2023г. съобразно изрична законова норма е имала материална компетентност да постанови обжалваното решение, дори и ако с предходното решение е била обявена принадлежност /в случая, както беше изяснено по-горе, такова предходно обявяване не е било извършвано/. От изложеното следва, че оспореното решение е валидно и постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбите на чл. 29 ал. 1 и ал. 2 т.2, ал.4, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 26 ал. 1 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 20 ЗДРДОПБГДСРСБНА послужили като правно основание за издаване на оспореното решение, установяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991г. е задължително за лица, заемащи публични длъжности, каквито по см. на този закон са председателите, заместник-председателите, секретарите и членовете на централните, районните и общинските избирателни комисии за произвеждане на избори. В настоящия случай не се спори, а и от гореобсъдената фактическа обстановка се установява, че жалбоподателката С. Н. М. е заемала длъжността председател на ОИК- ••••••••• за изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г. Именно на това основание и съобразно горецитираните разпоредби, комисията действайки в условието на обвързана компетентност е извършила проверка и е обявила принадлежността й въз основа на наличните документи в информационните фондове по см. на чл. 25 т. 3 вр. чл. 2 т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът намира, че твърденията на жалбоподателката относно липсата на принадлежност към органите по ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА поради обстоятелството, че в действителност не е била вербована като секретен сътрудник, не подлежат на изследване в настоящия процес. В тази насока следва на първо място да се вземе предвид, че влязлото в сила решение № 2-2128/23.06.2022г. на комисията постановено в производство по реда на чл. 31 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което е била установена принадлежността й по см. на чл. 25 ал т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, е подлежало на обжалване по реда на АПК съобразно изричната норма на чл. 31 ал. 8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При наличето на това влязло в сила решение, повторното въвеждане на предмета му /установяване принадлежност на жалбоподателката по см. на чл. 25 ал т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА/ в процес между същите страни участвали и при постановяването му, е недопустимо. Следва да се вземе предвид и трайната съдебна практика – пр. Решение № 113 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2019г., IIIо., Решение № 9539 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 4715/2019г., IIIо. и др., според която правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масиви, законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност – т.е при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Дори и да се приеме, че е допустимо така въведеното оспорване от жалбоподателката на установената спрямо нея с влязло в сила решение на комисията принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, то се явява недоказано, тъй като в случая за опровергаване съдържанието на приетите по делото официални документи по см. на чл. 25 т. 3 чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – искания, рапорти, сведения, предложения от ръководилия го щатен служител, данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) и протокол за унищожаване, събирането на гласни доказателства е недопустимо съобразно чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. В случая липсва извършено от жалбоподателя изявление за оспорване по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК на истинността на представените по делото документи от административния орган. Следва да се отбележи, че то би било и недопустимо предвид коментираното по-горе приключило административно производство по издаването на решение № 2-2128/23.06.2022г. В това производство тези документи са били описани в решението като основание за издаването му съобразно чл. 29 ал. 1 т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с което са станали известни на жалбоподателя считано от връчването му, но той не ги е оспорил подавайки жалба по реда на чл. 31 ал. 8 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в ал. 1 от с.н. срок - най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен или ако е представен в съдебно заседание - най-късно до края на заседанието. След като страната във висящ процес е пропуснала срока по чл.193, ал.1 ГПК да оспори противопоставен й документ, тази възможност е преклудирана, включително и с отделен иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК – в т. см. са указанията дадени с ТР №5/2012 от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, което би било меродавно и в настоящата хипотеза съобразно чл. 144 АПК, ако беше заявено оспорване на това основание. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е валиден и постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище