Решение № 434 от 3.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 583/2023 г.

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20230324130048, подадена от „Л..БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, чрез адв. П.К., срещу ОТКАЗ № 20230315171154-3/21.03.2023 година на АВ- ТРРЮЛНЦ, с който е отказано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно увеличаване на капитала на същото от 5 000лв. на 50 000лв. В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразността на постановения отказ, като такъв, който противоречи на закона. Това противоречие са изразява в неправилните изводи на длъжностното лице за приложение нормите на ТЗ, в частност на чл.197 ТЗ, касателно необходимост от вземане на решение на приемане на финансовия отчет на дружеството и срока, в който следва да се вземе решение за ефективно увеличение на капитала с неразпределената печалба. Сочи, че съобразно НВСДТРРЮЛЦ, единственото писмено доказателства, което следва бъде представено е балансът на дружеството, който обективира наличието на парични средства, с които се извършва това увеличаване на стойността на капитала. Моли съда да отмени атакувания отказ и до постанови вписване на заявената промяна. АВ е депозирала отговор на жалбата, с който моли съда да остави без уважение жалбата. Излага доводи относно приложимостта на аналогия та на закона, поради липса на изрична уредба за тази възможност, която е използвана от жалбоподателя, която да се отнася за ООД. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Подадено е заявление от „Л..БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••, чрез адв. П.К., с вх.№20230315171154, обективиращо искане за вписване по партидата на дружеството промяна в стойността на капитала, изразяваща се в увеличаване на същата от 5 000лв. на 50 000лв. Към заявлението страната е представила решение на едноличния собственик на капитала от 14.03.2023 година за увеличаване на капитала от 5 000лв. на 50 000лв., което увеличаване от 45 000лв. се извършва със средства на дружеството, представляващи неразпределена печалба, съгласно баланс на дружеството. Решението е обективирано в протокол от същата дата, за който съобразно предвиденото в дружествения акт – чл.18, ал.2 – е достатъчна писмената форма и не се изисква нотариална заверка, в каквато насока е диспозитивната норма на чл.137, ал.4 ТЗ. Към протокола от 14.03.2023 година е представен баланс на дружеството, който е междинен и е съставен към 14.03.2023 година. Съобразно този баланс в раздел „Натрупана печалба“ е посочено, че е налице текуща печалба от 2 084 хил.лв., а в раздел „Текуща печалба“ е отразена стойност от 56 хил.лв. Представени са доказателства за заплатена държавна такса, декларации по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно на адв. П.К. и дружествен акт, отразяващ настъпилата промяна, за който е взето решение от едноличния собственик на капитала на 14.03.2023година, обективирано в преждепосочения протокол. На 16.03.2023 година и на 17.03.2023 година длъжностното лице при АВ е дало указания на заявителя в следния смисъл: първото указание е да се представят решението на компетентният орган на дружество, в което се посочва с неразпределената печалба за кой отчетен период се увеличава капитала и приет ГФО за съответната календарна година; второто указание е да се представят доказателства за приемане на годишния финансов отчет за изтеклата 2022 г. от едноличния собственик на капитала по реда на чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, което приемане е предпоставка да започне срокът да тече. С оглед важността на въпроса - да се гарантира, че към момента на решението за увеличението дружеството действително притежава печалба в размер, достатъчен да покрие увеличението, и че тази печалба, дори и да е имало такава, няма да бъде разходвана непосредствено преди извършването на увеличението - законодателят е предвидил решението за увеличението да се приеме в сравнително кратък срок след приемането на годишния финансов отчет. Указанията не с изпълнени, поради което на 21.03.2023 година е постановен атакуваният отказ, в който длъжностното лице приема, че поради това, че към заявлението не са представени доказателства за приемане на годишния финансов отчет за изтеклата 2022 г. от едноличния собственик на капитала по реда на чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, което приемане е предпоставка да започне срокът да тече. С оглед важността на въпроса - да се гарантира, че към момента на решението за увеличението дружеството действително притежава печалба в размер, достатъчен да покрие увеличението, и че тази печалба, дори и да е имало такава, няма да бъде разходвана непосредствено преди извършването на увеличението - законодателят е предвидил решението за увеличението да се приеме в сравнително кратък срок след приемането на годишния финансов отчет. Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което се явява допустима. По основателността и. Въпросът за увеличение на капитала на ООД в действащият ТЗ е изчерпан с една разпоредба- нормата на чл.148 ТЗ, която сочи какви са способите за увеличаване на капитала. Както изрично сочи проф. Огнян Герджиков на стр. 574 от своя „Коментар на Търговския закон“, Книга втора, издание от 2000г., оскъдността на специалната регламентация предполага правоприлагане по аналогия, която според професора следва да се дири в две направление- в материята за учредяване на ООД и в материята на увеличаване на капитала на АД. Основополагащ въпрос, която предпоставя въпроса за увеличение на капитала, е въпросът за същността на понятието капитал с оглед търговското право и закон. Съгласно тази база капиталът се разглежда като цифрово изразена величина, образувана от вноските на съдружниците, като тази стойностна величина се явява задължителен реквизит от дружествения акт и за разлика от имуществото е константна величина. Приема се моментът, в който е налице възможно стойностно съвпадение между стойност на имущество и капитал, че е моментът на възникване на юридическото лице Промяната в стойността на капитала се извършва само по реда предвиден в закона, като това е така, с оглед необходимостта от защитата на капитала. Необходимостта от тази защита се налага от предназначението на капитала: да служи за постигане на целите на дружеството, тъй като представлява икономическата основа за постигане на тези цели, които имат спекулативен характер, поради това, че дружеството преследва печалба, както и да защити кредиторите на същото. Последното произтича от това, че стойността на капитала сочи на кредиторите за минималната стойност на имуществото, което дружеството притежава, а последното служи за обезпечение на кредиторите. В настоящия случай жалбоподателят твърди, че са налице фактическите и правни предпоставки за вписване на заявеното увеличение на капитала, а именно – наличие на финансов ресурс под формата на неразпределена печалба, която е установима от представения баланс към датата на решението за увеличаването на капитала. Налице е надлежно взето решение за такова увеличаване от страна на едноличния собственик на капитала. Настоящият състав на съда приема, че тезата на жалбоподателя за липса на законова необходимост от решение за приемане на ГФО и спазен срок по чл.197, ал.1 ТЗ, се явява основателна, тъй като законът изисква само представяне на баланс на дружеството към датата на решението за увеличаване на капитала. Тази теза може да бъде споделена, доколкото предпоставките на ТЗ за номиналното увеличаване на капитала на АД са въведени, поради обстоятелството, че тази правно-организационна форма представлява дружество на едрия капитал и форма на доброволно сдружаване на /обичайно/ множество правни субекти, както и поради изискванията на закона за формиране на фонд „Резервен“, чиято минимална наличност следва да е поне 1/10 или по- голяма част от капитала. Ето защо законодателят е предвидил по- строга и формална процедура, която следва да бъде изпълнена, за да се осъществи увеличаване на капитала, чрез капитализиране на печалбата. Целта на тази процедура е от една страна защита на интересите на акционерите, а от друга страна дава гаранции на кредиторите на дружеството - чрез вземане на решение за увеличаване на капитала, но при спазени гаранции за наличие на неразпределена печалба- обикновено чрез съставяне на финансовия отчет на дружеството, съпроводен с одиторския отчет, който гарантира спазването на закона и устава, за да се прецени какви са финансовите възможности на дружеството- наличие на неразпределена печалба, гарантиран като размер фонд „Резервен“, а от друга страна – решението да е взето в относително кратък срок, за да е все още налична неразпределената печалба в дружеството, който надвишава като покритие стойността на капитала. Правилно изложените от АВ доводи в отговора на жалбата, които настоящият състав изцяло споделя, но които касаят в най- висша степен именно АД. При ООД, което е капиталово дружество, но като мащаб и структура - органи на управление и техните правомощия /за разлика от АД, в което органите на управление представляват професионален мениджмънт, чиито правомощия са изключително големи/, при ООД, именно поради структурата на това дружеството, го определят и доминират от персоналния елемент, поради което е възможно да се осъществи увеличаване на капитала на дружеството с неразпределената печалба, ако такава е налична, без да се спазва тежката процедура по чл.197, ал.1 ТЗ. Достатъчно е да е налична неразпределена печалба, а тя може да бъде установена както от баланса на дружеството, който следва да е изготвен към момента на вземане на решението /за да се удостовери фактическата предпоставка, а именно, че е налице финансов ресурс, който надвишава покритието на капитала/ и с друга възможност- решението за увеличаване на капитала да се вземе едновременно с приемане и одобряване на финансовия отчет на дружеството за предходната година, който удостоверява същото това обстоятелство, чрез съставните си части. В уредбата на увеличаването на капитала за ООД няма изискване за срок, който да е определим от решението за приемане на финансовия отчет, тъй като последният се явява едно от възможностите, установяващи фактическата предпоставка за увеличаване на капитала, чрез удостоверява на наличните на дружеството средства за това. Ето защо съставът на съда не приема за решителен довода на длъжностното лице относно липсата на приет ГФО за 2022 година, респ. неспазване на срока по чл.197, ал.1 ТЗ, като единствено основание за постановяване на отказа. Въпросът е дали взетото решение за увеличаване на капитала на дружеството е достатъчно, за да се прием за осъществен фактическия състав, който е довел до промяната или иначе казано, дали заявеното обстоятелство е възникнало валидно, за да се осъществи вписването му, което има конститутивен характер. По виждане на състава това е така, тъй като решението за увеличаване на капитала сочи изрично и способа за това, уреден в нормата на чл.148, ал.1, т.1 ТЗ, което е съобразено с действащия дружествен акт, който преповтаря, посочените в закона начини за увеличаване на капитала. При така изложеното от съда същият достига до извод, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена и водим от тези мотиви съдът