Решение № 182 от 27.6.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 393/2022 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С присъда № 10 от 11.02.2022 г., постановена по НОХД № 1831/2021 г., Бургаският районен съд признал подсъдимите Д. И. И. с ЕГН •••••••••• и М. Т. М. с ЕГН •••••••••• за виновни в това, че на 28.07.2018 г. в гр. Бургас, на Централен плаж до спасителен пост № 5, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 641.40 лева от владението на собствениците К. Б. К. и В. К. Т., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият М. бил непълнолетен, но можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК за подсъдимия И. и чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54 НК за подсъдимия М. ги осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца за всеки от тях, чиито изпълнения отложил за срок от три години. С присъдата районният съд осъдил двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Стоян Иванов от Адвокатска колегия - Бургас, защитник на подсъдимия Д. И. И.. Жалбата е бланкетна. Изразено е становище, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив, като е посочено, че подробни съображения в тази насока ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на присъдата. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д. И. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че обстоятелствата по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно, и е направен обоснован извод, че подсъдимият И. е осъществил престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение. Посочва, че при определяне на наказанието районният съд е спазил изискванията на чл. 54 НК, отчитайки характеристичните данни за личността на дееца и спецификата на деянието. Намира определеното наказание за справедливо и съответно на деянието и дееца. Защитникът на подсъдимия И. – адв. Стоян Иванов поддържа въззивната жалба. Твърди, че до съдебно производство не би се стигнало, ако подсъдимият Д. И. от първия момент не бил съдействал на полицейските служители и не бил посочил лицето М. М., вменено като негов съучастник. Събраните по делото доказателства сочели единствено към доказано помагачество, но не и умишлено помагачество в продажбата на вещите. Според него извършеното от подсъдимия И. деяние представлява маловажен случай на кражба, като с оглед на възстановяване на сумата от майката на подсъдимия (за което ангажира писмени доказателства в хода на въззивното производство) пледира за преквалифициране на престъплението по чл. 197, т. 2 вр. чл. 194, ал. 3 НК. Сочи и допуснати според него съществени нарушения на процесуалните правила - единият съдебен заседател нямал педагогическо образование и не бил психолог, и майката на непълнолетния тогава подсъдим М. М. не била надлежно призовавана, а била принудително доведена само за нейния разпит. Тези процесуални нарушения, макар и да се отнасяли само за непълнолетния подсъдим, налагали отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Другият защитник на подсъдимия И. – адв. Захари Кирилов също поддържа жалбата. Твърди, че обвинението срещу този подсъдим изобщо не било доказано, като присъдата се градяла единствено на обясненията на подсъдимия М. М., които не кореспондирали с останалите доказателства по делото. Заявява, че след възстановяване на сумата от майката на подсъдимия И., неговото деяние следвало да се преквалифицира по чл. 194, ал. 3 НК. Искането му е за отмяна на присъдата и признаването на Д. И. за невинен, като прави алтернативно искане – за изменение на първоинстанционната присъда и приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Защитникът на подсъдимия М. М. изразява несъгласие със защитниците на подсъдимия И., че Д. И. е съдействал за разкриване на престъплението безкористно. Посочва, че целта на И. за съдействие се корени в това да избегне последиците от евентуално осъждане. Заявява, че водеща роля в съучастническата дейност на двамата подсъдими има именно подсъдимият Д. И. и затова пледира за изменение на присъдата, като се намали по реда на чл. 55 НК наказанието на подсъдимия М.. В предоставената му последна дума подсъдимият И. заявява, че няма какво да каже. Подсъдимият М. не беше намерен на посочения от него адрес, поради което и на основание чл. 269 ал. 3, т. 1 НПК делото се разгледа в негово отсъствие. Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното: Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз основа на които правилно е изяснил делото от фактическа страна. При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд не намери основания за промяна на приетите за установени от първия съд фактически положения, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е установено по безспорен начин, че на 28.07.2018 г. около 16: 30 ч. свидетелите К. К. и В. Т. били на Централния плаж, близо до спасителен пункт № 5. Докато двете жени били в морето, подсъдимите Д. И. и М. М. видели оставените им без надзор вещи на пясъка и решили да ги откраднат. Подсъдимият И. взел раницата, собственост на свидетелката В. Т., в която по-късно открил мобилен телефон „Сони“ на стойност 365.90 лева и други вещи за 38.00 лева. Подсъдимият М. взел плажната чанта на свидетелката К. К., в която имало мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 184.90 лева и други вещи за 52.60 лева. Общата стойност на всички отнети вещи възлизала на 641.40 лева. Същия ден подсъдимият И. заложил мобилния телефон „Сони“ за 120 лева в заложна къща „Алекс енд Дилан 74“ЕООД, находяща се в централната част на гр. Бургас, на ул. „Васил Априлов“ № 18 /т. 1, л. 130 от ДП/. Сделката била сключена в 17: 52: 08 ч. /вж. разпечатка – л. 233 от НОХД № 1831/21 г. на БРС/. На следващия ден по молба на подсъдимия М. М. подсъдимият И. заложил другия мобилен апарат – „Самсунг“, собственост на свидетелката К., за сумата от 50.00 лева /т. 1, л. 127 от ДП/. Тази сделка била сключена на 29.07.2018 г. в 17: 29: 53 ч. /вж. разпечатка – л. 232 от НОХД № 1831/21 г./ в заложна къща „Нитро+“, находяща се в гр. Бургас, ул. „Въстаническа“ № 67. Полицейските служители успели да открият двата мобилни телефона, които били върнати на собствениците им срещу разписки /т. 1, л. 160 и л. 161 от ДП/. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на защитниците на подсъдимия И., че обвинението срещу него не е доказано. Действително според показанията на свидетелите Р. Ц.-И. и В. Г., на инкриминираната дата от 16: 00 ч. до 18: 30 ч. подсъдимият е бил с двете в двора на къщата на свид. В. Г., находящ се в гр.•••, ул. „•••“ № •. Д. И. бил през цялото това време с тях, с изключение на няколко минути, когато майка му Р. Ц. го изпратила до аптека за успокоителни лекарства за Г.. Районният съд с основание не е кредитирал с доверие показанията на двете свидетелки. Първата е майка на подсъдимия, а втората – приятелка на свид. Р. Ц., поради което е напълно прозрачно и разбираемо желанието им да помогнат на Д. И.. Недостоверността на техните показания, както и на обясненията на подсъдимия И. се установява от приложените по делото разпечатки и дубликати на заложен билет № 8680343 и заложен билет № 8850227, в които като „заемател“ са вписани имената на подсъдимия И. и номера на личната му карта. Съгласно показанията на свидетелите К. В. и Т. С. – комисионери в заложните къщи, не съществувала възможност да бъде сключен договор с лице, ползващо чужда лична карта /л. 157, гръб и л. 160 от НОХД № 1831/21 г./. Освен това е установено по категоричен начин, че предмет на сделката на 28.07.2018 г. не е бил мобилен телефон „Самсунг“, както твърди подсъдимият И., а телефон „Сони“, собственост на В. Т.. Посоченият от Д. И. мобилен апарат „Самсунг“ е бил заложен от него на следващия ден, което обстоятелство изцяло съответства на обясненията на подсъдимия М.. Ето защо първият съд правилно е дал вяра на обясненията на подсъдимия М. М.. В случая не може да се говори за „оговор“, тъй като в подкрепа на обясненията на този подсъдим са всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Районният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че деянието е съставомерно по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия Д. И. и по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за подсъдимия М. М.. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 197 НК. За да се приложи намалената отговорност по този законов текст е необходимо отнетите вещи да бъдат върнати или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционното производство. Съдебната практика е наложила и изискването вещите да бъдат върнати или заместени доброволно от дееца или друго лице, а не това да е станало благодарение на действията на полицейските органи, без съдействието на самия деец /в този смисъл са Р 378- 84-ІІІ н.о. на ВКС, Р 402-84- І н.о. на ВКС/. В конкретния случай деянието не може да бъде преквалифицирано по следните причини: на първо място, по делото е установено, че мобилният телефон „Сони“ е бил върнат на собственика повреден и неизползваем /вж. показания на свидетелите Г. В. и В. Т. – л. 156, гръб и л. 235 от НОХД № 1831/21 г./. Посоченото обстоятелство, независимо от заместването на останалите вещи на пострадалата Т., е пречка за приложението на чл. 197 НК, тъй като процесната вещ не е била върната в състоянието, в което е била към момента на отнемането й, тоест липсва пълно възстановяване на щетата; на второ място, установено е по безспорен начин, че двата телефона, предмет на посегателството, са били намерени благодарение на действията на полицейските органи при изпълнение на службата им. Чрез данните, които пострадалите са дали за мобилните апарати и получената по реда на чл. 159а НПК информация, полицейските служители са открили местата, където телефоните са били заложени, а оттам и лицето, което ги е оставило в залог. Към момента на установяване на подсъдимия Д. И. лицата, закупили телефоните са били намерени, като връщането на двата телефона на собствениците не е свързано с поведението на подсъдимия; на следващо място, няма пречка друго лице да замести отнетите вещи, заплащайки равностойността им, но е необходимо това да стане до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Последващото заместване не може да доведе до преквалифициране на престъплението по чл. 197 НК, но следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието. Съдът намира за неоснователно и изразеното от защитата становище, че деянието на подс. Д. И. представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Маловажен е случаят, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и личността на дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Вярно е, че размерът на предмета на конкретното престъпно посегателство не надвишава значително размера на минималната работна заплата към датата на осъществяване на престъплението. Няма спор и за това, че част от отнетите вещи са били заместени, а друга част – върнати на собствениците, макар и да не е налично пълно възмездяване на причинената щета. От друга страна обаче, не може да бъде подминато обстоятелството, че само два месеца преди осъществяване на инкриминираното деяние е влязла в сила присъда по НОХД № 1759/2018 г. по описа на БРС, с която Д. И. на основание чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Посоченото обстоятелство завишава степента на обществена опасност на дееца, което не дава основание за преквалифициране на престъплението по чл. 194, ал. 3 НК. За престъплението по чл. 194, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години. Районният съд е определил на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер, равен на общия минимум – три месеца. Несъмнено обстоятелството, че в хода на въззивното производство майката на този подсъдим е заплатила равностойността на отнетите вещи /без двата мобилни телефона/, е смекчаващо отговорността обстоятелство. Същото обаче, наред с отчетените от първия съд смекчаващи обстоятелства – млада възраст, необременено съдебно минало и относително ниска стойност на откраднатите вещи, не налага приложението на чл. 55 НК. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай предвиденото най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко. Нещо повече – районният съд дори е проявил снизхождение при конкретно установения механизъм на извършване на посегателството и наличните данни за предходно извършено от Д. И. престъпление. Въззивният съд не намира основание и за промяна на наказанието на другия подсъдим, предвид липсата на нови обстоятелства освен тези, коректно съобразени от районния съд. Що се отнася до твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила, то съгласно чл. 394, ал. 2 НПК /в редакцията към момента на разглеждане на делото в районния съд/, когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред. Освен това понастоящем подсъдимият М. е навършил пълнолетие, поради което, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото не само не е съществено, но и не би могло да бъде отстранено. С оглед на изложените съображения и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, настоящият съдебен състав намира, че същата следва да бъде изяло потвърдена. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът