Решение № 260600 от 28.1.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 9733/2014 г.

Предявен е иск за ангажиране на законната отговорност на ответника по чл. 284, ал.1, т. 1, вр. с ал. 2, т.1 от КЗ /отм./ в качеството му на Компенсационен орган. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е лице, което към момента на предявяване на иска има пребиваване на територията на Р.България, както и че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на посочения от него деликвент, извършено на територията на друга държава-членка, като водач на МПС регистрирано и застраховано територията на държава-членка е претърпял вреди и техния размер. Приложимото материално право по отношение на процесния деликт с международен елемент се определя от чл. 4 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II ). Съгласно посочената разпоредба освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. По отношение правилата на отговорността на застрахователя, с оглед правилото на чл. чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г., според което по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо право, се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът, а с оглед чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО – това е правото на държавата, в която е регистрирано МПС, т.е. също немското право. Съдържанието на конкретните разпоредби от немското право, които следва да бъдат съобразени от настоящия съд при постановяване на решението е установено по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация. Според общото правило на § 1, ал.1 от Правилника за движение по пътищата всеки участник в движението по пътищата трябва да се държи така, че да не застрашава и да не вреди на другите участници и да не им пречи и не ги смущава повече от колкото е необходимо съобразно обстоятелствата. Според правилото на § 7 от Закона за движение по пътищата, уреждащ отговорност на притежателя на МПС ако при използването на МПС бъде убит човек или му бъдат причинени наранявания на тялото или здравето му собственика е задължен да обезщети пострадалия за причинените вреди, като задължението за обезщетяване се изключва само в случаите на непреодолима сила. §11 от ЗДП урежда обхвата на задължените за обезвреда при телесна повреда, в който се включват разходите за лечение, както и пропуснатите ползи, а за вредите от неимуществен характер може да се иска справедливо парично обезщетение. В § 18 от ЗДвП е предвидена отговорността на водача на МПС, като в ал. 1 е предвидено, че водачът на МПС е длъжен да заплати обезщетение за вреди съгласно § 8 до 15, като задължението му се изключва, когато вредите не са причинени по негова вина, като отговорността на собственика и водача се разпределя по правилото на § 17. Според § 115 от Закона за застрахователните договори третите лица имат пряк иск срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност, като отговорността на застрахователя и задълженото лице е солидарна. Според посоченото в становището на компетентния орган на замолената държава обезщетението на пострадалия за неимуществени вреди трябва да бъде негово удовлетворение за вредата, която му е причинена, да му създаде възможност да си създаде улеснения и удобства. Размерът следва да се определи при детайлно изследване на всички обстоятелства и да бъде пропорционален на продължителността и вида на нараняванията, също така следва да се вземат предвид следните обстоятелства: вид и продължителност на причинената болка, престой в болница, оздравителен процес, необходимост от лекарско лечение, престой в болница и физиотерапия, получени трайни увреждания на професионалния и личния живот, хронични увреждания, белези, обезобразяване. Посочено е, че за измерване на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид и степента на участие на пострадалия. Установява се от представените по делото доказателства – искане от 22.01.2015 г. и отговор от 03.08.2015 г. /лист 42 и 44 от делото/, че в хода на процеса ищецът е предявил застрахователната си претенция пред представителя на чуждестранния застраховател – третото лице помагач „ C. V. – G. und G.“, но в срока по чл. 271, ал.1 КЗ /отм./ не е получил удовлетворяване на застрахователната си претенция. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе се установява, че към момента на предявяване на иска ищецът е с местоживеене в Р.България. Предвид заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът намира за установено по делото, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в следствие противоправното поведение, както на ищеца като водач на велосипед, така и на водача на л.а. Опел Астра с рег. № ••••• - Й.П., която с поведението си не е спазила общото правило за поведение на § 1, ал.1 от Правилника за движение по пътищата и при наличие на възможност да предотврати произшествието не е сторила това. При преценка приноса на ищеца съдът взема предвид обстоятелството, че той е преминал през натоварено кръстовище, на място непредназначено за пресичане и диагонално през него и с висока скорост, като именно неговото поведение е поставило началото на причинния процес. При отчитане на тези обстоятелства съдът намира, че приносът на пострадалия в настъпване на произшествието е 40%. Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца Н.Д. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 30 000лв. За да определи размера съдът отчита, че към момента на настъпване на деликта ищецът е бил на 65 години, че възстановителният период е около 4 месеца, като през първите два месеца ищецът е бил със затруднено придвижване. От значение при определяне на обезщетението е и обстоятелството, че дългосрочната прогноза е, че в следствие на травмите е възможно по-интензивно развитие на дегенеративните процеси в организма. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната. Предвид изложеното, предявеният от ищеца Н.Д. иск следва да бъде уважен за сумата от 18 000 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000лева. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 18, 00 лева. При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 858, 00 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1558, 22 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 720, 00 лева. Така мотивиран, съдът