Решение № 30 от 1.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 248/2023 г.

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК С присъда от 05.12.2022 г. по нохд № 162/22 г. на ОС - Кюстендил подсъдимият К. Г. К. е признат за виновен за това, че на 04.01.2021 г. в с. Слокощица, обл. Кюстендил, в къща на ул. „•••“ е направил опит умишлено да умъртви К. Й. К., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115, вр. 18, ал.1 НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по делото. На основание чл.40, ал.4 НК е постановено по време на изтърпяване на наказанието за подсъдимия да се полагат съответни медицински грижи. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия К. К. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния размер от 50 000 лв. като неоснователен. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото. Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия К. К., като се излагат съображения за завишен размер на наказанието, който не бил съобразен с доказателствата, налагащи приложението на чл.55 НК. Оспорено е и определеното обезщетение, което било уважено в драстичен размер. Направено е искане за намаляването му, както и на наложеното наказание, в подкрепа на което впоследствие са изложени доводи след проведеното въззивно съдебно следствие. В съдебно заседание пред САС представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, тъй като постановената първоинстанционна присъда е правилна и следва да се потвърди. Наред с това счита, че в хода на проведеното съдебно следствие е потвърден изводът за възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното, както и че е могъл да ръководи постъпките си понастоящем и към инкриминирания момент. Повереникът на частния обвинител също счита, че жалбата е неоснователна, а при проведеното въззивно съдебно следствие не е установена промяна в основните значими за отговорността на подсъдимия факти. Авторството му е установено безусловно, а деянието е реализирано при пряк умисъл без да са налице основания за изключване на наказателната му отговорност. Поради това не са налице предпоставките за отмяна на присъдата, а наказанието му е справедливо отмерено, което налага жалбата да се остави без уважение. Защитникът на подсъдимия моли за уважаване на депозираната жалба, в подкрепа на което излага доводи, свеждащи до неправилно възприета фактическа обстановка за реализиране от обективна и субективна страна на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК и липса на вменяемост, като алтернативно се сочи несправедливост на определеното наказание. В тази насока без да се отрича авторството на деянието, се излагат подробни доводи за липсата на причинени животозастрашаващи наранявания, както и умисъл за причиняване смърт на подсъдимия, а само за телесно увреждане с оглед начина на нанасяне на удари само с тъпата част на използваната брадва и липсата на какъвто и да е мотив за нападение спрямо пострадалия, с когото се е намирал в добри приятелски отношения. Неправилно съдът се е позовал на направено признание от страна на подс. К., за да приеме наличието на пряк умисъл за реализиране на престъплението. Изразява се несъгласие и с приетото предварително плануване на деянието и използване на стълба, на което противоречи казаното от пострадалия и приятелката му Н. М., че нападателят му сам се е отказал и е избягал от мястото. По въпроса за способността на лицето да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, се излагат доводи за установеното по делото негово състояние на намалена вменяемост, при която към заболяването му – личностово разстройство се прибавя алкохолната и наркотична употреба, довели до по-ранното му освидетелстване с шизофрения. В тази връзка се иска отмяна на постановената присъда и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно при възприемане на обвинителната теза или за причинено по-леко престъпление, се иска намаляване размера на наказанието, както и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК, за което да се съобрази здравословното му състояние и опасността да се причини влошаването му при ефективно изтърпяване, като се отчете обстоятелството, че до момента при престоя му в затвора в гр. ••• спрямо него не са полагани адекватни медицински грижи, а е изразявано становище за липсата на такава необходимост. В собствена защита подсъдимият не сочи други аргументи, а изразява съгласие с тези на защитника си. В предоставената му последна дума моли да не влиза в затвора, а да се лекува, тъй като на моменти не се чувства добре. Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в протеста доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното: Внесеното в съда обвинение спрямо подсъдимия К. Г. К. е за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 04.01.2021 г. в с. Слокощица, обл. Кюстендил, в къща на ул. „•••“ е направил опит умишлено да умъртви К. Й. К., като престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини. За да установи възприетата по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което при спазване на процесуалните правила е изяснил счетените за значими обстоятелства. Фактическите му констатации са направени след анализ на следните гласни и писмени доказателства – показанията свидетелите Н. М., Л. Л., К. К., Д. П., Л. М., А. А., В. Й., Б. Т. и Т. Е., /включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 и ал.1, т.1 и т.2 НПК/; заключения на съдебномедицинска експертиза, комплексна психиатрична и психологична, химическа и химикотоксикологична експертизи, техническа експертиза, както и писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за освидетелстване на подсъдимия и за доброволно предаване на телефони от пострадалия, справка за съдимост и характеристика за подсъдимия. В рамките на допуснатото въззивното съдебно следствие с оглед данните за престой на подсъдимия в психиатрична клиника и липсата на проведено пред първата инстанция изслушване на експертите – психиатри и психолог е допуснат разпита им с цел изясняване актуалното му психично състояние и възможността за участие в производството. За същите обстоятелства е проведен разпит на свидетелката А. И. /сестра на подсъдимия/ и са назначени две нови експертни изследвания – повторна съдебно психиатрична и психологична експертиза от три вещи лица и повторна такава с характер на арбитражна от петима експерти след постановено стационарно изследване на подсъдимия. Въз основа на извършената собствена преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, САС се съгласи с възприетата от първоинстанционния съд фактология по делото, която само допълни в частта относно психичното състояние на подсъдимия и чийто правнозначими параметри се свеждат до следното: Подсъдимият К. К. и пострадалият К. К. живеят в с. Слокощица, община Кюстендил, като се познавали покрай общата си работа и имали приятелски отношения. Последните не се влошили сериозно дори през лятото на 2020 г., когато според пострадалия подсъдимият бил изпратен от друго лице да го бие. На 03.01.2021 г. вечерта К. бил в дома си на ул. „•••“ № 5 в селото заедно с приятелката му свид. Н. М.. След като изпратили близка двойка гости около 00.00 ч. гледали до късно телевизия в хол на втория етаж от къщата. Легнали си в намиращата се в съседство спалня, чиято врата била отворена, а телевизорът в съседната стая останал да работи. Преди още да заспи около 04.00 ч. М. усетила чуждо присъствие в къщата, тъй паркетът скърцал, за което и споделила с унасящия се вече в сън К.. Той й казал, че си въобразява и продължил да спи откъм страната на леглото, намираща се до вратата. Непосредствено след това, обаче в светлината от телевизора видяла в стаята да влиза подсъдимият К., който проникнал през заключената само с райбер входна врата на къщата и към този момент бил с поставена на лицето черна текстилна маска с прорези само за очите. В ръцете си държал нож и тесла. М. веднага събудила К., който се изправил в леглото, но в този момент подсъдимият му нанесъл силен удар с теслата по главата. Въпреки потеклата кръв към очите му, пострадалият успял да се изправи и да хване другата ръка на нападателя, в която държал нож, насочен към гърлото му. Последвало сборичкване между двамата, в рамките на което подсъдимият продължил с нанасянето на удари с ножа и теслата по тялото на пострадалия, като му извикал „че те утепам“. Двамата се изместили в хола, а свид. М., изплашена за приятеля си след като безуспешно се опитала да помогне с викове и удари спрямо подсъдимия, изтичала по стълбите навън за помощ до намираща се в същия двор къща на бабата и дядото на К.. Междувременно той смъкнал маската на нападателя и така разпознали подсъдимия, известен им с прякора „Д.“. Въпреки нараняванията пострадалият успял да го изтласка по стълбите, който избягал навън, а ножът, теслата и маската му останали на пода в хола на къщата. Близките на К. сигнализирали полиция и бърза помощ за случилото се, като посочили нападателя на дошлите на място полицейски служители – свид. Б. Т. и Т. Е.. Двамата впоследствие посетили дома на подсъдимия и го отвели в полицейското управление. Извършен бил оглед на мястото на случилото се, при който са констатирани следи от кръв по стаите и стълбището, разхвърляни вещи и мебели, като са иззети намерените на мястото нож с изкривено острие и следи от кръв по него, тесла и текстилна маска. При претърсване в дома на подсъдимия на ул.“•••“ № 83 от пералня са иззети негови изпрани и мокри дрехи – суитшърт, тениски и долна част от анцуг. На К. К. била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Н. В.ев“ в гр. Кюстендил, където бил лекуван до 08.01.2021 г. В резултат на нанесените му удари с брадва и нож е получил седем разкъсно контузни рани в областта на лицето и главата /пет в окосмената й част и две в лицевата област – дясна челна и средната част на челото и носа/; охлузвания по задната част на шията и подмишичната ямка в дясно, кръвонасядане на по-голяма плащ по ляв горен крайник; две прободно порезни рани в областта на гръдния кош без проникване в гръдната кухина /едната вдясно страничната част и една повърхностна върху гръдната кост / и повърхностна порезна рана по ляво бедро. Нараняванията в областта на лицето и главата, кръвонасядането по ляв горен крайник и охлузването по шията и в областта на подмишичната ямка според експертното изследване са причинени чрез удари с тъпи части на тесла, нож или от удари в околни предмети в къщата при борба с нападател, а тези в областта на гръдния кош и лявото бедро – от действие на предмет с остър връх и режещ ръб. По медико биологичната им характеристика една част от установените травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/, а друга – до болка и страдание. Възстановяването на лицето е за период от около 3-4 седмици при благоприятно протичащ период за това. Според експертния анализ при нанасяне на удари спрямо пострадалия с тесла и нож в области с жизненоважни органи – глава и гръден кош, е напълно възможно причиняването и на значително по-тежки увреждания, които да доведат и до смъртен изход, като липсата им в случая е възможно да се дължи на защитни реакции от пострадалия. В рамките на разследването е извършено освидетелстване на свид. Н. М., при което е установено лентовидно охлузване по предно –външна повърхност в долната трета на дясната мишница. При експертно изследване на предаден от К. К. мобилен телефон „ Huawei“ е установена кореспонденция в приложение „Viber“ с лице, обозначено като „В. Р.“. Подсъдимият не е бил освидетелстван, поради отказа му за това, както и за предаване на сравнителни образци, но при изследване на предоставена от него кръвна проба е установено, че в същата не е налице етилов алкохол, а е констатирано наличие на амфетамин. Според химикотоксикологично експертно изследване това вещество е с изразено стимулиращо действие върху психиката с бързо развиваща се зависимост, като самостоятелната му употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвно налягане, а наред с еуфория, създава и чувство за прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършеност, компетентност и сила. Съдебнопсихиатричното изследване на подсъдимия в досъдебното производство е установило, че той не страда от същинско психично заболяване, което да се приравнява на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието както към инкриминирания период, така и по време на производството. Въпреки данните за двукратното му постъпване в отделение по психични болести при МБАЛ „Д-р Никола В.ев“ АД – Кюстендил /от 19.08.17 г. до 04.09.17 г. и от 10.10.17 г. – 24.10.17г./, експертите акцентират на диагностичната му оценка към този момент, а именно психично и поведенческо разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Поради това считат, че той е със запазена психична годност да разбира смисъла на извършваните действия, а към момента на деянието не е бил с качествени или количествени нарушения във възприятия, мислене, емоции, воля, памет и интелект. Това е позволило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В психологичен план подс. К. е очертан като дисхармонично структурирана личност с емоционално нестабилни черти и привична емоционална лабилност, волева неуравновесеност, неустойчивост на отношенията и намеренията, манипулативност и агресивност. Посочена е характерна липса на съпричастност към емоционалните преживявания и потребности на другите, невъзможност за емоционална свързаност с тях, импулсивност, неустойчивост и непостоянство. Водещи в поведението му са егоцентричните подбуди, липсата на самосъзнание за вина и отговорност. При допуснатото изслушване на експертите в проведеното въззивно съдебно следствие изложените в тази насока съображения се поддържат, като изрично е отречена вписаната в края на една от епикризите от хоспитализация на К. през 2017 г. диагноза „обикновена шизофрения“, чието поставяне би могло да е обяснимо и със задоволяване на диагностичните критерии, описани в медицински кодове за болестта в психиатрията. В тези си изводи вещите лица са категорични и ги обосноват с внимателното стационарно изследване лицето в близо двумесечен период, включително и с наблюдения върху реакциите на лицето и извън експертната ситуация /т.е. в отношенията му с други задържани лица и персонал/. Приетата във въззивното производство повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /на л.62-71, с участието на психиатрите д. С. и д. К., както и психолога Д. З./ стига до обратен извод и според заключението й амбулаторното изследване на подсъдимия сочи, че при него е налично същинско психично заболяване - параноидна шизофрения, възникнала на фона на наследствена обремененост /психично заболяване на баща му/ и на фона на хронична употреба на психостимуланти – амфетамини. Въз основа на това при него е оформена промяна на личността в шизофренен стил /устойчив личностов дефицит/, сочещ за хроничен стадий на заболяването. Установени са трайни и необратими нарушения в психичните процеси и поведението, водещи до тотална социална дезадаптация и затруднения в интерперсоналните контакти. Поради липсата на лечение още към момента на възникването на посочената промяна на личността, тя най-вероятно е била налице и към инкриминирания период през 2021 г., а понастоящем е тежко изразена. Самото му деяние е оценено като нелепо с внезапна и немотивирана агресия, поради което експертите считат, че е било психотично обусловено. На тази основа е направен и извод за невъзможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното на постъпките си и да ги ръководи. При изслушването на този експертен състав пред САС е изразено становището му, че при първото настаняване на К. в психиатрично отделение през 2017 г. му е поставена диагноза „остро полиморфно или психотично разстройство“, което е едно и също с шизофренните симптоми, а едва при втората хоспитализация е вписана диагнозата „шизофрения“. Въз основа на данните за липсата на редовен прием на предписаните медикаменти вещите лица са счели, че вероятно още към този момент заболяването му се е обострило, то е с непрекъснат ход на протичане и на тази база правят изводи за невъзможността на лицето да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, а понастоящем е налице промяна на личността, която е необратим процес и се характеризира с апатичност, дезинтересиране от околните и силно снижени волеви стимули. С оглед необходимостта да се изясни в пълнота прецизно и категорично психичното състояние на подсъдимия – актуалното такова и към момента на деянието, при констатираното противоречие между двете експертни становища в тази насока, е допуснато изслушването на повторна разширена комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /на л.146-168 от делото/ с участието на вещи лица – трима специалисти в областта на психиатрията и двама психолози /проф. П. М., д. А., д. М., М. Д. и Н. Г./, като е постановено изследването да се извърши в стационарни условия – в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, за необходимия за целта срок, удължен от САС по искане на експертите по реда на чл.70, ал.5, вр. ал.2 от НПК. Въз основа на проведеното изследване е депозирано заключение, според което подсъдимият страда от смесено личностово разстройство и вредна употреба на психоактивни вещества /ПАВ – наркотици/. Установеното при него през 2017 г. психотично разстройство, предизвикано от ПАВ не е налично към настоящия момент и вероятно е отзвучало за период през есента на 2017 г. Състоянието му не нарушава базисните психични годности и както към инкриминираната дата, така и в настоящия момент разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Категоричното становище на тези експерти е, че при него не е налице заболяване, което да нарушава базисните психични годности и да отговаря на критериите за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Болестта шизофрения се отрича поради липсата не само на коректна медицинска документация за това, но и въз основа на снетата анамнеза и наблюденията спрямо освидетелствания, при които не са установени шизофренни симптоми – халюцинации; чуване на гласове, идващи отвън; мисли, че е наблюдаван; тровен и т. н., като изцяло липсва т. нар. негативна симптоматика /да не работи, да не се храни, да е без сексуална активност, да не се къпе и т. н./, характерна за обикновената шизофрения, която принципно не стои в основата на криминално, а на пасивно поведение. Проявите на агресия според експертите са обясними с приема на амфетамини, които влошават състоянието на констатираната при подсъдимия психопатия, характеризираща се с тежки личностови особености, дезадаптация, конфликтни отношения и затруднения в комуникацията. Те не водят до изпадане в състояние, изключващо вменяемостта /което принципно е свързано с необичайна проява на лицето/, но улесняват поведението и изискват полагане на медицински грижи. По отношение на заявената от подсъдимия липса на спомен, експертите уточняват, че не влиза в противоречие с изводите им за отсъствие на психотично повлияно поведение, а би могло да е израз на защитно поведение, независимо дали последното е съзнавано или не, като няма данни за е бил в състояние, протичащо с качествени нарушения в съзнанието. Така установената фактология се извлича от коректно посочените от първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства, чието преповтаряне е ненужно, като е допълнена въз основа на допълнителните експертни заключения. Обсъждането им е направено в необходимата пълнота и не може да бъде отправен упрек към съда относно изпълнението на задължението да посочи кои факти приема за установено и защо, както и да отговори на наведените от страните доводи. При несъмнено установеното по делото авторство на деянието, както и съпътстващите го обстоятелства, свързани с познанството на пострадалия и подсъдимия и осъщественото нападение от последния в присъствието на свидетелката Н. М. съществена противоречивост между отделните доказателствени източници с основание не е съзряна. За преценката си, че следва да възприеме като най-точни именно показанията на свидетелите К. и М. съдът е отчел тяхната последователност и непротиворечивост, а също и кореспонденцията с намерените при оглед на произшествието следи и използваните от подсъдимия средства за посегателството. Съобщената от тях информация е съпоставена и с казаното от останалите свидетели и експертните заключения. Така непосредствено след деянието и оттеглянето на подсъдимия състоянието на пострадалия е възприето от свид. Л. и дошлите на мястото полицейски служители – свид. Т. и свид. Е., а пред свид. П. и свид. М. /също полицейски служители/ свид. М. е описала по идентичен начин случилото се. След потърсената от нея помощ от роднините на пострадалия в намиращата се в съседство къща, тя действително се е разминала по стълбите с подсъдимия, но основания на това защитен довод за оттеглянето му по негова собствена инициатива не може да бъде възприет, тъй като очевидно се опровергава от показанията на пострадалия за избутването му по стълбите. Отделно от това с оглед цялостната преценка на ситуацията, в която се е озовал К. не само срещу оказалия съпротива пострадал, но и при потенциалната възможност за намеса на други потърсени за целта лица, сочи по-скоро за принудителното му оттегляне. Друг е въпросът, че дори да се приеме за установено соченото от защитата обстоятелство, то не е от съществено значение за следващите изводи относно правните характеристики на деянието. Относно обсъденото самопризнание на подсъдимия, оспорено като налично от защитата, следва да се посочи, че съдът е отчел схематичността му, изведена от твърденията му, че не отрича случилото се, въпреки липсата на спомен, отдаван на употребените към периода наркотици. Практически неговите твърдения не влизат в противоречие с обсъжданите показания, доколкото не се отрича посочената значима хронология на събитията, при която без покана се е озовал в дома на пострадалия и е нанесъл процесните удари по описания начин. Несъмнено доказателствата по делото не разкриват с категоричност наличието на влошени отношения между двете лица, но в показанията на пострадалия, подкрепени от споделеното от свид. М. пред полицейските служители, като причина за проявената агресия е посочено неразбирателство с трето лице /обозначено в телефона му като “В. Р.“/ и влиянието му върху подсъдимия. В тази връзка в показанията си свид. К. изрично посочва изпращането на подсъдимия именно от това лице, за да го бие в по-ранен период. Представената кореспонденция по приложението „Вайбър“, експертно извлечена от предоставения мобилен телефон, не касае пряко процесното обвинение и поради това съдът е счел за неотносима към предмета на делото, но същата може да бъде ценена в потвърждение на казаното от пострадалия относно причините за нападението му. В съвкупност с експертните изводи за личността на подсъдимия, характеризираща се с поведенческо разстройство, съчетано с установената злоупотреба с психоактивни вещества, не се изключва възможността агресивното му поведение да не е мотивирано от личен конфликт с пострадалия, а да е повлияно именно от сочените отношения с трето лице. С решаващо значение за предмета на делото обаче е, че провокация от страна на пострадалия спрямо подс. К., непосредствено предшестваща деянието му, липсва, а неадекватното му състояние е обяснимо с личностовото му разстройство и употребеното наркотично вещество. Поради това и отсъствието на спомен за случилото се може да се дължи и на несъзнавано защитно поведение, както сочат разпитаните пред САС експерти, а не непременно на симулация с цел избегване на отговорност, както е счел първоинстанционният съд въз основа на първоначално изготвеното експертно становище. Относно оспореното от защитата обстоятелство, касаещо предварителна подготовка за деянието с поставянето на стълба за оттегляне на подсъдимия, следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е приел такъв факт за установен. Единствено при обосноваване на изводите за субективната страна на деянието е акцентирано на предварително формираните представи у подс. К. на намерението му за убийство, изведени на база поставената на лицето му маска и носените тесла и нож, а тези факти са категорично изяснени. Изготвените по делото експертни заключения за получените телесни увреждания на пострадалия и относно психическото здраве на подсъдимия, както и за наличието на амфетамин в кръвната му проба обосновано са били възприети от съда, тъй като същите са обективни и компетентно дадени в съответствие със специалните познания на вещите лица в областта на медицинската наука. Така еднозначно е направен експертният извод за липсата на причинено животозастрашаващо увреждане, въпреки полученото прободно-порезно нараняване и е обсъдена хипотетичната възможност при застрашените анатомични области от тялото на пострадалия и характеристиките на използваните средства – нож и тесла, да се нанесе тежко увреждане в главата, както и да се проникне в гръдната кухина и в този случай да доведе до опасност за живота поради засягане на важни органи – глава, бели дробове и/или сърце. От съществено значение за преценката относно психичното състояние на подсъдимия към инкриминираното деяние с оглед данните за хоспитализация и поставена му през 2017 г. диагноза „обикновена шизофрения“, е заключението на първоначално изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза, която дава категоричен отговор в тази насока, а именно, че липсват данни за действителното наличие на психично заболяване, както и да е бил в състояние, протичащо с качествени нарушения в съзнанието. Потвърждаването на тези изводи е надеждно сторено въз основа на допуснатата във въззивното производство петорна съдебно психиатрична и психологична експертиза, убедително отричаща приетото по делото експертно становище в обратен смисъл. Не само численото превъзходство, както и участието на хабилитиран експерт в състава на възприетите от съда експертни заключения са в основата на решението за тяхното кредитиране, но и съобразяването на посочения от самите вещи лица значим фактор за компетентното, обосновано и пълно изследване на подсъдимия, а именно стационарното му наблюдение. Отчитайки именно диагностичните възможности на последното, както и дадените подробни разяснения на експертите, позволяващи лесна проследимост на изводите им, въззивният състав прие за установена по делото психическата годност на подсъдимия към инкриминирания момент да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки констатираното при него смесено личностово разстройство и вредна употреба на психоактивни вещества. Установена е и възможността му да участва пълноценно в наказателното производство, като състоянието му налага единствено полагането на медицински грижи. Обосновано за възприетия механизъм на нараняване на пострадалия, както и за личността на подсъдимия съдът е ценил и приобщените писмени доказателства по делото, каквито са изготвените по съответния процесуален ред протоколи за оглед, претърсване и изземване, за освидетелстване, както и за доброволно предаване на вещи, характеристика и справка за съдимост за подсъдимия, позволяващи изясняване в пълнота на възприетите по делото обстоятелства. При установената фактическа обстановка, изводима от обсъдените доказателствени източници, въззивният съд счете за правилни и обосновани направените правни изводи относно виновността и отговорността на подсъдимия К. К. за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. От обективна страна на инкриминираните дата и място направил опит умишлено да умъртви К. К., като му нанесъл прободно – порезни наранявания в областта на гръдния кош, без проникване в дълбочина в гръдната кухина, както и удари с тесла по главата, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието не е довършено и от него не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни последици, поради това, че нараняването на пострадалия не е засегнало жизненоважна област. Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че именно подсъдимият К. е причинил телесното увреждане на пострадалия по посочения по-горе механизъм чрез нанасяне на удари с тъпата част на тесла по главата и чрез нож, причинил прободно – порезно нараняване, от които при по-сериозен удар в главата или евентуално проникване в гръдната кухина е било възможно засягането на жизненоважни органи и настъпване на смърт, която опасност е избегната поради защитните действия на пострадалия и получаването само на повърхностно нараняване. Деянието представлява недовършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, тъй като поради липсата на по-дълбоко проникващо нараняване не се е стигнало до животозастрашаващо увреждане, от което е могъл да настъпи съставомерния резултат по причиняване на смърт. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно годността на опита в процесния случай се споделят, тъй като са основани на установените по делото факти за възможността с използваното оръжие да се причини смъртоносно нараняване, като конкретните обстоятелства на изненадващото нанасяне на удара в уязвими анатомични области сочат за такова намерение у дееца. На следващо място обосновано първоинстанционният съд е счел, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. При нанасянето на удари с насочени към пострадалия тесла и нож с описаните характеристики от близко разстояние с немалка сила подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Естеството на предприетите действия – проникването в жилището на пострадалия през нощта, с маска на главата и употребата на носените тесла и нож с насочено нанасяне на удар в уязвима част от тялото още към момента, когато лицето се е намирало в леглото си и е значително намалена възможността му за предпазване, сочи, че е искал причиняването на смъртта му, като е съзнавал, че при конкретните обстоятелства това сигурно би довело до посочения съставомерен резултат. Макар реално нараняванията да са довели до лека телесна повреда за К., отговорността на подсъдимия следва да се ангажира за резултата, който обективно е могъл да настъпи от действията му, поради наличието на пряк умисъл за него. Цялостната преценка на поведението му позволява сигурен извод, че в обхвата на умисъла му се е включвало извършването на посочените действия и най-късно по време на нанасяне на първия удар с тъпата част на теслата, е възникнал и умисълът за извършване на деянието. В отговор на защитните доводи за липсата на умисъл за причиняване на смърт съдът е акцентирал на опасността при нанасяне на удар с нож да се засегне жизнено важен орган в гърдите на пострадалия, макар последното да не било реализирано. Отсъствието на причинено дълбоко проникващо нараняване в процесния случай не може да се разглежда изолирано и на тази основа да се приеме за израз на намерение единствено да се нарани леко лицето. При установения механизъм на въздействие спрямо него – докато все още е бил в леглото си и при взаимното положение на двете лица, лекото нараняване по-скоро може да се счете за чиста случайност, като следва да се отчете оказаната съпротива, а и намесата на свид. М., също получила одраскване по ръката. Не без значение е и демонстрираната впоследствие упоритост в действията на подсъдимия, които не се изчерпват само с удара с тесла, като нападателният им характер е ясно проявен с последващото нанасяне на удари с нож също в уязвима анатомична област. Поради това независимо, че е използвана тъпата част на теслата и не е установено проникване на ножа в гръдната кухина на пострадалия, умисъл за смъртоносно нараняване не се изключва. Макар реално нараняването да е довело до леки телесни повреди за пострадалия К., отговорността на подсъдимия следва да се ангажира за резултатът, който обективно е могъл да настъпи от действията му, поради наличието на пряк умисъл за него. Правилно първоинстанционният съд е приел наличието на интелектуалните и волеви характеристики именно на тази оспорвана от защитата форма на вината. Приетото и прилагано в съдебната практика становище в този случай е, че независимо от наличието на известна степен на неопределеност в представите на дееца относно искания резултат – смърт или телесна повреда, дори при наличието на по-лекия такъв по независещи от него фактори, той следва да отговаря за опит към по-тежкия /решение № 24/98 г на І НО на ВКС, решение № 162/15 по н.д. № 31715 г. на ІІ НО на ВКС/. Описаните действия на подс. К. в конкретния случай несъмнено обективират желание за телесно увреждане или смърт на лицето, при което след като е настъпило само телесно увреждане, но с оглед независещи от него фактори, той следва да отговаря за опит за убийството му, каквото е и вмененото му престъпление. Отделен е въпросът, че с посочените в НК разновидности на умисъла, не се отчитат в пълнота всички субективни моменти на конкретното престъпление, сред които са мотивите, чувствата и преживяванията на дееца, отчитането на които в случай, че не влияят на конкретната правна квалификация на деянието /т.е. за преценка осъществяването на основен, по-тежък или по-леко наказуем състав на престъплението, при положение, че са от значение за степента на обществена опасност на посегателството/ следва да се вземат предвид при индивидуализацията на отговорността /в този смисъл решение № 278/14 г. на ІІІ НО на ВКС/. При определяне наказанието на подсъдимия К. за извършеното престъпление правилно първоинстанционният съд е отчел установеното по делото за личността и процесуалното му поведение, разкриващи сравнително невисока степен на обществена опасност с оглед чистото му съдебно минало, трудовата му заетост, изразеното съжаление за причинената травма на пострадалия и подчертано дисхармоничната му личност. На последното според въззивния съд следва да се акцентира, тъй като по делото е установено, че деянието е било улеснено в значителна степен от нарушения в социалното му функциониране и адаптация, както и в интерперсоналните отношения, довело до снижаване на самоконтрола. За разлика от първия съд, който е счел за отегчаващо отговорността обстоятелство единствено употребата на наркотични вещества, която всъщност е и усложнила състоянието му, настоящият счете, че като такова следва да се отчете в по-голяма степен непровокираното и дръзко нападение, при което освен травми на пострадалия, са причинени и психични такива и на приятелката му. На следващо място самото неправомерно влизане в чуждото жилище нощем представлява самостоятелно престъпление по смисъла на чл.170, ал.2 от НК и в процесния случай също подлежи на оценяване като фактор, сериозно увеличаващ укоримостта на деянието. Независимо от това, обаче като правилна следва да се приеме преценката за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като минимално предвиденото за престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК наказание от десет години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко при установеното по делото психично състояние на подсъдимия, явяващо се от съществено значение и за извършеното деяние. То е подробно изяснено въз основа на експертните заключения, според които е установено смесено разстройство на личността /психопатия/, и макар да не е същинско психично заболяване, обуславя дълбоко заложени тежки нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социалното функциониране. Поради това и настоящият съдебен състав счете, че в процесния случай противоправното поведение на подсъдимия следва да бъде оценено и санкционирано в съответствие и с преценката, че в значителна степен то е било повлияно от невъзможността да запази самоконтрол и обмисли поведението си, а сериозното посегателство спрямо пострадалия не е установено да е било обусловено от користен или друг укорим личен мотив. Влошеното му психично състояние е дало основание на вещите лица да препоръчат прилагането на медицински грижи спрямо него, което също обоснова наличието на обсъжданото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Не без значение за отмерване на наказанието му е и това, че деянието е останало недовършено и от него не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, а обективно причинените леки телесни увреждания за пострадалия са довела до болки и страдания, чието отзвучаване във времето не е продължително и не е обусловило влошаване на здравето му занапред, което също следва да се отчете като фактор от значение при преценка обществената опасност на подсъдимия и извършеното. Поради тези съображения въззивната инстанция счете, че определеното с присъдата наказание от пет години лишаване от свобода е справедливо и със същото би се постигнало нужното поправително въздействие върху подсъдимия. По-малък период на изолирането му от обществото, включително и такъв позволяващ приложението на чл.66 НК, каквото искане е отправено от защитника, обаче не би било съответно на тежестта на извършеното тежко посегателство срещу личността и не би осигурило както постигане на индивидуалната преВ.я, така и предупредителното въздействие спрямо обществото. Ефективното изпълнение на наказанието при условията на общ режим, определен на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС също е правилно и не би затруднило полагането на постановените с присъдата съответни на състоянието на лицето медицински грижи по чл.40, ал.4 от НК. Предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 НК законосъобразно с присъдата е постановено приспадане от наложеното наказание на времето от 04.01.2021 г. до 02.08.2021 г., през което подсъдимият К. е бил задържан под стража. Към този период на основание чл.70, ал.6 от НПК следва да се прибави и времето на престой в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ считано от 14.11.2023 г. до 11.12.2023 г., през който подсъдимият е бил настанен за изследване в стационарна форма. Относно основателността на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от К. К., съдът прецени, че правилно е установено наличието на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление. С деянието си той е причинил неимуществени вреди на пострадалия, изразяващи се в значителни болки и страдания, за наличието на които може да се съди от свидетелските показания на близките му /Н. М. и Л. Л./, както и от обективно отразеното в приложената медицинска документация и експертното заключение, поради което с основание съдът е счел, че претенцията за обезвреда е доказана по основание. Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на К. по предявения иск, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно деяние и настъпили за ищеца неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от същото. С оглед виновното противоправно причиняване на неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК подсъдимият правилно е бил осъден за заплащането на обезщетение по чл.45 ЗЗД на ищеца К. К.. Обоснована е преценката, че в процесния случай за него са налице неимуществени вреди от това престъпление, тъй като в резултат на упражненото насилие от страна на подсъдимия причинените му телесни увреждания, както и реално създадената опасност за живота му с наложилата се по спешност болнична хоспитализация за периода 03 - 08.01.21 г., макар и без настъпили впоследствие усложнения, безспорно сочат за претърпени интензивни болки и страдания. Причиненият му стрес и тревога при конкретната ситуация, в която е извършено посегателството, не са отзвучали веднага, а са продължили и след това в рамките на половин година, като са довели до панически атаки и невроза, което налага справедливо овъзмездяване. От друга страна предявеният иск не е изцяло уважен в претендирания размер от 50 000 лв., което съответства на липсващите данни за остатъчни негативни последици във времето. Именно поради това присъденото обезщетение в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълното плащане, според въззивния съд съответства напълно на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и не е „драстично“ високо по размер, поради което не налага промяна на присъдата и в тази й част в желаната от защитата насока. Правилно с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавни такси върху уважената част на гражданския иск и за издаване на изпълнителен лист. Пред настоящата инстанция са сторени разходи в общ размер на 7 253 лв. за възнаграждение на допълнително назначените и изслушани вещи лица – психиатри и психолози, за които подсъдимият следва да бъде осъден допълнително да заплати. Произнасянето по веществените доказателства по делото е правилно и също не налага изменение на присъдата в тази й част. Предвид изложените съображения и като служебно съобрази липсата на процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав счете, че постановената присъда следва да бъде изцяло потвърдена. Водим от горното и на основание чл.338 НПК, САС