Решение № 2853 от 27.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13599/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба с вх. №53-06-9799 от 27.09.2023г. по описа на ТД на НАП- София, на „•••” ЕООД, с ЕИК •••, представлявано от М.Г.С., чрез упълномощен представител Д. П., срещу НП № 724244- F716713/ 05.09.2023 г., издадено от П.Н.Г. – зам. директор на ТД на НАП-София. С процесния акт е установено, че за данъчен период м. 04.2023 г. дружеството „•••” ЕООД било получател на доставка на услуга, с място на изпълнение на територията на Република България, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Доставчикът “•••” NO956531365 било юридическо лице, което не е установено на територията на страната и издало инвойс фактура № 43110/21.04.2023 г. с данъчна основа в размер на 24878, 16 лв. Предмет на доставката били информационни услуги, която съгласно чл. 12, ал.2 от ЗДДС били облагаема. Дружеството- жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, като за посочената данъчна основа на процесната фактура, изискуемия данък е станал дължим към на 21.04.2023 г., а „•••” ЕООД е следвало да издаде Протокол до 09.05.2023 г. и след като е било длъжно, не е издало данъчен документ, както и не е начислило дължимия данък през данъчен период за месец 04.2023 г Начисляването на данъка, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС, се извършва с протокол, който следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която е станал изискуем данъкът. Във връзка с посоченото с процесния акт, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, на „•••” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 248.78 (двеста четиридесет и осем лева и седемдест и осем стотинки) лв., което представлява 5% от неначисления данък.

Жалбоподателят „•••” ЕООД, чрез пълномощник, е обжалвал в срок постановлението, при което в подадената жалба се моли процесния акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Посочва се още, че неправилно са описани обстоятелствата, при които е било извършено твърдяното нарушение, както и неправилно било обосновано извършването му. Навежда съждения за липса на предвидени от законодателя реквизити и съответно за допуснати съществено процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. В допълнение се релевират съждения за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не се претендират разноски. За с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, изпраща представител- ст. юрк. М.Г. която сочи аргументи по същество и моли издаденото постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, отрича възможност за приложение на института на маловажност в случая. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения по ЗАНН при издаването му- установяват се достатъчно ясни и точни описания на нарушението; АУАН и процесното постановление съдържат всички законосъобразни реквизити. Посочените актове са издадени от компетентни за това органи; точно са посочени нарушените законови разпоредби в НП.

Жалбоподателят навежда доводи за непосочване на дата на осъществяване на нарушението. Този състав на съда намира посоченото за неоснователно, тъй като доколкото се касае за деяние, осъществено чрез бездействие, в процесния акт по категоричен начин АНО е посочил датата, на която данъка по горепосочената фактура, е станал изискуем, както е посочена и крайната дата, на която е следвало да бъде издаден протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В резултат на посоченото за съда се установява с категоричност, че нарушението се явява осъществено на първата дата след изтичането на петнадесетдневния срок по посочената разпоредба.

Непосочването на допълнително уточнение в тази насока не може да се приеме за съществено по своя характер процесуално нарушение.

Безспорно установено по делото е, че на 11.07.2023 г. в офис „Надежда“ на ТД на НАП София била извършена проверка на дружеството „•••” ЕООД, с ЕИК № •••. Проверката била във връзка с Резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване № П-22221123116400-ОРП- 001/15.06.2023 г., с която била определена св. К. В. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София, да извърши възложената проверка.

Дружеството жалбоподател било данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС.

При извършената проверка, били анализирани представените от дружеството дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС и счетоводни документи за получени доставки от „•••” NO956531365. Проверяващия констатирал, че за данъчен период м. 04.2023 г. дружеството „•••” ЕООД било получател на доставка на услуга с място на изпълнение на територията на Република България. Доставчикът “•••” NO956531365 бил лице, което не било установено на територията на страната, като същият издал инвойс фактура № 43110/21.04.2023 г. с данъчна основа в размер на 24878, 16 лв., с предмет на доставката информационни услуги. Доставката била облагаема на основание чл. 12, ал. 2 от ЗДДС. Данъкът станал изискуем през месец 04.2023 г., като предвид данъчната основа на доставката от 24878, 16 лв., дължимият ДДС бил 4975.63 лв.

Дружеството – жалбоподател не издало данъчен документ по повод доставката, включително и Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС до датата 09.05.2023 г., Данъкът не бил начислен и през следващия данъчен период - месец 06.2023 г. За сумата на данъка дружеството е имало право на пълен данъчен кредит.

Издаден бил Протокол № 0001000224/21.04.2023 г., включен в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС дневници на покупките и продажбите и в справка- декларация по чл. 125 от ЗДДС № 22111430570/14.08.2023 г. за данъчен период м. 07.2023 г. за начисляване на ДДС в размер на 4975.63 лева. От справка в информационния масив на НАП се установило, че липсва уведомяване от страна на дружеството „•••” ЕООД на органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС в срок до два месеца от края на месеца, в който следвало да бъде начислен данъка.

Назначената проверка на НАП приключила с Акт за прихващане и възстановяване № П- 22221123116400-004-001/11.07.2023 г. Предвид установеното забавяне на задължението за самоначисляване на ДДС, на 04.08.2023 година св. К. В. - инспектор по приходите в ТД на НАП – София, съставила акт за установяване на административно нарушение № F716713/04.08.2023 г., с който срещу „•••" ЕООД с ЕИК ••• било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като е длъжно, не е издало данъчен документ и не е начислило дължимия данък през данъчен период месец 04.2023 г., същото било посочено като нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Актът за установяване на нарушението бил съставен в присъствието на двама свидетели и на пълномощник на законния представител на дружеството – жалбоподател, въз основа на посочения АУАН на 05.09.2023 г. зам. директор на ТД - НАП София издал Наказателно постановление № 724244- F716713/05.09.2023, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС в размер на 248, 78 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетеля К. В., участвала в проверката, както и от приложените по преписката и приобщени на съдебното дело писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на ясна и непротиворечива фактическата обстановка. Съдът посочва, че жалбоподателя не оспорва фактите по делото, а претенциите му са от правно естество.

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и на процесния акт, които да са от категорията на съществените. Установява се също правилно приложение на материалния закон.

Законът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗДДС, данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2. В случая данъчното събитие е възникнало на датата, на която е издадена фактурата т. е. в случая на 21.04.2023 г. В чл. 86, ал. 1 ЗДДС е посочено, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

1. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС дружеството е следвало да начисли данъка като издаде протокол в срока по чл. 117, ал. 3 ЗДДС - не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Т. е. в случая дружеството - жалбоподател е следвало да начисли данъка като издаде протокол по чл. 117 ЗДДС в срок до 09.05.2023 г. В чл. 82, ал. 2, т.3 от ЗДДС се посочва, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, какъвто е настоящия случай.

Дружеството жалбоподател не е изпълнило стриктно законовите изисквания, а вместо това както вече бе посочено е издало Протокол № 0001000224/21.04.2023 г., включен в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС дневници на покупките и продажбите и в справка- декларация по чл. 125 от ЗДДС № 22111430570/14.08.2023 г. за данъчен период м. 07.2023 г. за начисляване на ДДС в размер на 4975.63 лева.

В заключение се обсновава изводът, че АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството за посоченото в процесния акт нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС.

По отношение на субективната страна съдът посочва, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се ангажира за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност (чл. 83, ал. 1 ЗАНН).

От посоченото се установява, че фактите по делото непротиворечиво сочат, че дружеството-получател на горепосочената доставка не е изпълнило задълженията си, след като не е издало данъчен документ по горепосочената доставка в законоустановения срок и не е начислило дължимия данък през изискуемия данъчен период.

На посочената нарушена разпоредба съответства правилно приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, поради което предвид данъчната основа на доставката и дължимия ДДС, размерът на наложената имуществена санкция е определен правилно и законосъобразно.

Съдът намира, че не са налице основания за посочените в жалбата възражения за маловажност на извършеното нарушение. Не се установяват аргументи за определяне на случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Санкционираното нарушение не се отличава с по ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид.

Следва да се отбележи също така, че забавеното начисляване на данъци касае обществените отношения, свързани с отчетността на дружеството към приходната администрация, а така имплицитно се накърнява фиска, поради което не би могло да бъде обсъждано приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, съдът намира направеното своевременно искане на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ